Опознай свекървата, за да я обикнеш!

Валент
не ми говори ако обичаш какви маниери имам или съм придобила - защото изобщо не ме познаваш.
Ти толкова духовно извисената, живееш в една къща с човека, който за теб е най-голямото зло на вселената, подтикната и водена единствено и изцяло от материалната изгода- живееш без пари за наем и разходите около една къща, а си тръгнала да ни обясняваш, колко сме жестоки и безчуствени, защото не сме се оставили в ръцете на родителите, който АКО имаха безкрайната обич която имаш ти, биха ни гледали до сетните си дни...
Искаш да ни обедиш колко  неспособна и безотговорна майка, домакиня е същата тази жена която ти е позволила да се разпореждаш в дома й, и в същото време ни обясняваш че детето ти може да спи ЕДИНСТВЕННО при нея....

Останалото просто няма смисъл да коментирам...
Ти по далече от себе си не искаш да видиш нито да чуеш...
Като не искаш да знаеш чуждото мнение - не пускай теми - много е просто 
Ако не си забелязала си във форум с регистрирани 25000 потребители, не може всички да са като теб - и слава богу че не са

Аз нямам свекърва (починала е отдавна), но ще си позволя лукса да дам един съвет на всички: всеки път, когато свекито направи нещо и ви подразни, запитайте се, ако майка ви го беше направила същото, щяхте ли да се дразните! Казвам го само защото знам колко е болезнено за другата страна. Защото ние имаме обратния поблем - тъща и зет се мразят. Признавам, че в мноооого отношения съпруга ми е прав, но повярвайте боли ужасно. Защото все пак тя ми е майка и аз я обичм, каквато и да е.
Майка ми е и свекърва и по този повод ще поискам мнения:
брат ми и жена му живеят в апартаменнта на родителите ми (само с майка, де, щото с татко са разведени и той живее другаде). Наем не и плащат, но плащат всички сметки и доскоро само те купуваха храна (тя беше безработна). Снахата не харесва как майка ми чисти (права донякъде), как готви (пак права донякъде), въобще нищо не и харесва. А майка ми си позволявала да им тараши цигари и дребни суми. Опитвам се да разбера момичето, но напоследък като че ли прекалява (ние със снахата се разбираме супер). Сигурно и е писнало, за да се дразни от съвсем незначителни неща и да злобее.
Не искам да я обвинявам, ама да си прави устата, че майка ми е за старчески дом, за да не им пречи...щото не били длъжни да я издържат, пък тя по цял ден да мързелува (вярно е, нищо не прави). Като не я понасят, да се изнасят. Ама не искат. От друга страна, обаче, ако излязат на квартира, майка ми е жива загинала: ще и спрат тока и водата и...
Какво мислите вие?
Щото аз мисля, че живота е прекалено прост и ние си го усложняваме сами   

Като чуя свекърва и получавам

а така, решите ли да ставате семейството, мястото ви е отделно! Това дали имате или нямате пари да си позволите собствено жилище си е само ваш проблем, пък ако родителите помогнат с туй онуй ще е чудесно,но не задължително.

Е аз живях 2 години с нея, сега вече НЕ
 
 но съм на същото мнение.
 

В момента живеем при свекърва ми и свекър ми. За кратко е- цялото ни жилище е рушнато заради основен ремонт Дразни ме свекито понякога , но като се замисля и собствената ми майка ме изнервя доста често. Улучили сме дето се вика златната среда и за сега нямаме пречки. Тя си е в къщата и аз се съобразявам с това, както и тя ,когато идва у дома. Е вярно,че някои съвети не са подходящи , но тях не ги чувам, на принципа съм " Говори си , не ми пречиш " и така... Смея да твърдя, че моите свекър и свекърва са свестни хора. В началото се опитваха да вменяват разни глупости на съпруга ми, какво е добро за нас и какво не, но след една сериозна караница между нас двамата му казах, че сме заедно ,за да си решаваме проблемите само ние двамата както можем.Аз не слушам съветите на родителите си и за да живеем мирно и щастливо ,очаквам и от него същото отношение и с това се изясниха нещата.

Е, провокира ме заглавието на темата и не мога да се сдържа, въпреки че надали ми прави чест изказването! И все пак - след като не беша виждала внука си - първи и единствен- повече от месец и отне 9 дни да благоволи да се обади и да изяви желание да го води!!! То от такова опознаване...

Много се чудих дали да се включа, ама не се сдържах. Мисля, че  Иса е права, че родителите не са ни длъжни, спазвала съм този принцип винаги. Обаче позицията на Валент също не ми е чужда и не разбирам защо я нападате така. Просто както снахите са различни, така и свекървите също. И когато някой изхожда от позиция на силата /защото апартамента е мой и защото съм гледала сина си от парче месо, и защото ти си вчерашно ...., и защото аз знам повече и т.н./, без да прави никакви опити за компромис, дори напротив, търси конфронтация, напрежението се натрупва и балансите избиват. При това не е задължително да живеят заедно или да общуват често. С моята свекърва за /вече/ 13 години брак ни се събират не повече от три месеца общуване. Не сме живели заедно. Не сме имали претенции /и не сме получавали/ имоти, пари, гледане на деца, помощ. Справяли сме се сами, вкл. като студенти с бебе, на квартира и т.н. След завършването живяхме в мой собствен апартамент, вярно, в съседство на родителите ми. Те от своя страна винаги са изпитвали необходимост да ни помагат с грижа за децата/не с пари/. Свекърва ми никога не е желала дори да се вижда с тях - дойде да види /не да гледа, а да види за два часа/ първородния внук на четвъртия месец, за внучката изобщо не дойде - заведохме й я на крака след близо година. Когато дойде да живее във Варна, децата бяха на 10 и на 3 години. Тя не беше общувала с тях. Помолихме я да гледа за кратко /около 3 месеца/ малката, защото й предстоеше трета операция и едновременно с това, майка ми беше в лошо здравословно състояние. Имаше възможност да откаже, не беше ултиматум, и уговорката беше, че ще й даваме пари, тъй като е безработна. Тя се съгласи, след което започнаха проблемите. "Не искам парите на жена ти", "Тя прави кариера, защото ходи на работа с къси поли и се крачи пред началниците си", към мен: "Ще спиш в детската, защото синът ми не може да се наспива", "Малката нарочно ли е правена, или случайно стана" и т.н. простотии до безкрай, плюс отвратително и безотговорно отношение към децата /епитети от рода "животно", обидни обръщения, пропуснат антибиотик, щото видите ли, то детето спяло, пък той съня лекувал по-добре, та дотам, че да не ти отговори като й казваш довиждане, и да общува с нас с бележки, оставени из апартамента/, и се наложи да прекратим експеримента. В момента имаме ултиматум да излезем от апартамента на съпруга ми, за да го дава под наем /има запазено право на ползване/. Когато правихме ремонти на стойност половин нов апартамент, естествено, нямаше нищо против... Е, и това ще преживеем, дано сме живи и здрави, излизаме скоро, макар че се връщаме с 10 години назад. Чудя се обаче какво отношение заслужава, както и дали има компромис, който да не съм направила в името на разбирателството... Чудя се също след като излезем, каква ще е следващата й претенция, и на какво отгоре.
Та в резюме, аз не смятам, че тя ми дължи нещо, дори добро отношение към собствените й внуци, аз какво й дължа?

И  аз да си кажа, нямам никакво отношение към свекърва си - безразлична ми е, защото за 5г. съвместен живот със сина и, не прояви желание дори да ме види, вече почти 5 месеца откакто се е родил първия и внук, не проявява интерес, нооо като разбра, че мислим да си купуваме жилище - говори със сина си половин час по телефона, ха  познайте защо. 

И при нас това пусто безпаричие!
И с това трябваше да се боря.Доста време се криех ме от нея, но накрая не издържах и му казах, че се чувствам като държанка и когато ми се обади аз хуквах през глава.Реших, че е крайно време той да избира или ще сме заедно или се разделяме.А свекървата след 5 години видя, че няма да стане на нейната.
И аз съм така, че и като и чуя гласчето медено и бебчо почва да се преобръща вътре.Усеща колко много я Обичкам!

И аз си имам едно такова "съкровище" .Като забременях всички познати ми казваха да се махаме от там, а аз не слушах, мислех я за добра жена Даже не ме изчака да родя, като се проявиха командирските й способности.Навремето е изгонила мъжът си, изгони и нас с държанието си/не, че ние умирахме да седим там де/Издържахме и нея и другият й син/тя само него обича/.Плащахме сметки, копувахме всичко, мъжО ходеше на 2 работи, а като си беше в къщи го хващаше да върши нещо Не му даваше да докосва собственият му син, взимаше малкия от ръцете ми веднага след кърмене.Не ми говори 2 седмици след като реших, че вече ще къпя сама собственото си дете.Постоянно се месеше във всичко.Караше ме да се чувствам неудобно ако съм си купила нова дреха или парфюм за мъжът ми.При всичкото наличие на дрехи , малкия му правеше едни пояси от парцали, мазала го е с мас/пояснение:когато малкия беше на 4 месеца ме оперираха и се наложи тя да го гледа за окло 10 дни/, направи ми голяма услуга и научи бебо да заспива с люпкане и на ръце, та така си и остана до 2 годишна възраст.Няма да споменавам ровенето в шкафовете и това, че докато раждах тя за 5 дни успя да изразходи около 2 килограма прах за пране включително и този който бях купила за бебето .Бях се принудила да си прибирам всичко в нашата стая, понеже сутрин ми бъркаше в чантата и ми ползваше червилата Тя все няма пари , а в момента в който се изнесохме от там се почнаха едни ремонти и едни чудесий,като естествено мъжът ми беше свършил тежката работа като къртене и подобни.По едно време се наложи да се върнем там за 15 дни , докато сменяхме квартирата, тя се изплаши да не би да решим да останем и за всичкото това време не пусна една прахосмукачка, и не избърса прахът при положение, че там има дете на 1 годинка.Малкия вече не и го оставям от много време тъй като го разхожда като някоя кукла, иска само да се покаже с него , а не мисли, каква беля може да стане/синът е доста буен и само аз и баща му му знаем номерата , постоянно иска да се изтръгва от ръката й/.Тя женицата плаща данък обществено мнение и най- много се притесняваше, че колежките й започнали да я говорят, че не й се обаждаме и не ходим в тях.Като започнат да я говорят тя ми се обажда от работата си и ми говори все едно, че сме първи приятелки И още, и още мноооооого мога да пиша за нея, но поста и без това стана много дълъг, извинявам се за което, но отдавна не бях писала за нея , а пак ми е кипнало от нея.Сефа се виждаме много рядко, но поне се радвам, ч мъжът ми или е на моя страна или въобще не се меси, но пък и той си я знае що за стока е и когато тя идва в нас, той сяда на компа и не й обръща внимание

Това е прекрасно,че си инвестирала в образованието на сина си,НО според мен не е редно да мислиш така:''щом аз съм изучила сина си,като остарея той ще ми помага''.''Нали в резултат на моите усилия ,той ще има добре платена работа и ще осигурява добър статус на бъдещото си семейство .''
 Предполагам не си инвестирала в образованието му ,само за да има добре платена работа и да ти помага един ден...а защото ти е син...и го обичаш.