търсеща щастие, пиши ми на ЛС ако желаеш.
- Публикувана: 23 авг. 2006, 08:23 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2006, 00:21 ч.
Лесно ли е да се разведеш?
И аз съм пред същата дилема, с тази разлика,че сме семейни само от 4 години и имаме 3 годишна дъщеря. Мъжа ми работи извън страната от 3 месеца и в този момент,в който останах сама и имах много време да мисля осъзнах,че не го обичам и дори не желая да живея вече с него,а той и не подозира. Разговорите между нас са монолог от моя страна,защото съм се опитвала многократно да кажа какво точно ми е липсвало,но резултат никакъв.
Скоро ще отивам при него и мисля да говорим за това,определено мисля за развод.
Скоро ще отивам при него и мисля да говорим за това,определено мисля за развод.
Ако го искаш е лесно,в смисъл не те травмира.Това е отговор конкретно на въпроса.
Ако говорим за това как се чувстваш,а ти чувстваш освен тази празнота,така и вина че се чувстваш така.Не се упреквай,не правиш нищо нередно.Дори е похвално ,че си го признаваш,а не играеш ролята на лицемерната съпруга,която прави мили очички пред мъжа си,а зад гърба му го плюе.Аз може би бих се разделила временно с мъжа си.Просто остани сама известно време,така ще си дадеш равносметка за всичко .Това,което те съветват за любовници са пълни глупости и е доста повърхностно.Предполагам,че ако проблемът ти е липса на любовник,да си го решила до сега.Говори с него и предприеми нещо,но не оставяй нещата така!Успех и късмет!И мисли и за себе си!
Ако говорим за това как се чувстваш,а ти чувстваш освен тази празнота,така и вина че се чувстваш така.Не се упреквай,не правиш нищо нередно.Дори е похвално ,че си го признаваш,а не играеш ролята на лицемерната съпруга,която прави мили очички пред мъжа си,а зад гърба му го плюе.Аз може би бих се разделила временно с мъжа си.Просто остани сама известно време,така ще си дадеш равносметка за всичко .Това,което те съветват за любовници са пълни глупости и е доста повърхностно.Предполагам,че ако проблемът ти е липса на любовник,да си го решила до сега.Говори с него и предприеми нещо,но не оставяй нещата така!Успех и късмет!И мисли и за себе си!
Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Нещо се обърка или раздвоение на личността?
Няма никакво раздвоение, едно и също лице е! Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Нещо се обърка или раздвоение на личността?
Може и така да е. Първо мислех да се скрия, но след това реших че нямя смисъл до го правя .Ще пиша това което в действителност чуствам .Едва ли съм единствената в подобно положение ,затова смело напред.
От правна гледна точка няма нищо по-лесно, но ако срещу себе си имаш спокоен, нормален, здравомислещ човек.Дори със задна дата можеш да го направиш.Адът под небето настава, ако същия човек е противоположност на горното.
Безумно трудното е да стигнеш до заключението, че искаш и трябва да се разведеш за доброто на всички и най-вече заради децата и после заради себе си.Следва също нещо лесно - да си събереш максимално акъла и да задействаш нещата, но да ги обмислиш максимално бавно и всестранно, но през очите на децата, а не през собствените си чувства, колкото и да са...квито и да са.
Безумно трудното е да стигнеш до заключението, че искаш и трябва да се разведеш за доброто на всички и най-вече заради децата и после заради себе си.Следва също нещо лесно - да си събереш максимално акъла и да задействаш нещата, но да ги обмислиш максимално бавно и всестранно, но през очите на децата, а не през собствените си чувства, колкото и да са...квито и да са.
Имам един брак зад гърба си.При нас се получи горе-долу същата ситуация, но имахме и проблеми (не от естество жени/мъже).
Дълго се борих със себе си и се чудех какво да направя.Беше ме страх - децата, родителите, роднините, съседите, колегите.....клеймото....
..........
За периода в който бях сама обаче, осъзнах, че не мога повече с този човек........ и се разведох.
Не съжалявам ГРАМ!
Дълго се борих със себе си и се чудех какво да направя.Беше ме страх - децата, родителите, роднините, съседите, колегите.....клеймото....
..........
За периода в който бях сама обаче, осъзнах, че не мога повече с този човек........ и се разведох.
Не съжалявам ГРАМ!
Само да уточня,че и за мен се касаеше за почти 14 год.брак и дете на толкова години.
Като епилог при мен е,че вече съм повторно омъжена,чувствам се спокойна и сигурна ,дъщеря ми също е много привързана и се разбира чудесно с втория си баща!
Късмет!
А после????
Дали не си залитнала...да си се влюбила в някой друг?Тогава сигурно се чувстваш ужасно. Много е трудно да се разведеш...казват, че колкото години си бил с едон човек умножени по две ти трябват да го забравиш...ако другият ти позволи. Кошмар е да се разведеш. Но пък си е истински трилър да живееш с човсек, когото не обичаш-особено, ако ти се иска да обичаш-или още по-страшно-си се влюбил. Разведи се- за един ден става-по взаимно съгласие-мога да ти бъда адвокат-после можеш да се омъжиш отново-за него или за друг. Пиши ми на лични, ако искаш. Кураж!
Мен ми отне около четири години...Дела и пак дела...Кошмар!
Дано ако си го решила сериозно стане бързо и по - безболезнено.
Не мисля, че брак трябва да се търпи заради децата. Или обичаш някого и си с него или не го обичаш и намираш друго решение. А и едва ли децата биха били щастливи в атмосфера наситена с лицемерие и фалш. По - добре сама, отколкото зле придружавана.
Успех!
Дано ако си го решила сериозно стане бързо и по - безболезнено.
Не мисля, че брак трябва да се търпи заради децата. Или обичаш някого и си с него или не го обичаш и намираш друго решение. А и едва ли децата биха били щастливи в атмосфера наситена с лицемерие и фалш. По - добре сама, отколкото зле придружавана.
Успех!
Изобщо не е лесно. Дори когато чувствата са изчезнали. Дори когато непоносимостта е непоносима. Много е трудно да кажеш на човека, с който си делил хляба си толкова години - не те обичам, нямам нужда от теб. Чувството за вина е смазващо. Остават безброй въпроси - как ще го приемат децата, как ще го приемат близките, как приятелите? В какви взаимоотношения ще останете с всички тях след това? Как ще подредите живота си? Дали тоя/тя ще превъзмогнат болката и ще са щастливи(не може да си безразличен към съдбата на човека с който си бил дори след раздялата). На пръв поглед може би изглежда лесно, но ако нямаш точната представа как ще продължи живота ти след това, може да останеш неприятно изненадана от резултата. Може би ако беше задала въпроса си в другия форум ( Родители отглеждащи сами децата си) щеше да получиш повече точни отговори.
За делата - могат да бъдат отлагани до безкрай, ако другата страна реши така. То не било болест на съпруга, то не било болест на адвоката......
За делата - могат да бъдат отлагани до безкрай, ако другата страна реши така. То не било болест на съпруга, то не било болест на адвоката......