Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора

Sofia

Мнения: 4 057
За мен този момент от общуването с особено важен.
Смятам, че така детето се учи да не се затваря в себе си, да търсим заедно решение на проблемите и да съм в течение с нещата, които му се случват, вълнуват и тревожат.
Винаги съм насърчавала потребността му да споделя с мен, стараейки се това да не става по натрапчив начин, за да не постигна обратния ефект.
Начина по който се опитвам да го предразположа е като не задавам директни въпроси, а го насочвам сам да започне и същевременно аз споделям с него показвайки му по този начин, че това е напълно нормално.
Това с големия. Малкия още не говори като хората Laughing
За съжаление обаче трябва да призная, че напоследък съм малко разтревожена. Не иска да ми казва нищо.
Питам го как е минал деня му, какво са правили в градината, на какво е играл. Той ми отговаря, че не му се говори и не иска да ми каже. Sad
Питам го дали има причина за това, той отсича, че просто не му се говори. Деликатно се мъча да разбера дали няма проблеми там, показвам му, че дори и нещо да се е случило, не бива да се страхува да го каже на мама, защото няма да му се карам, напротив - ще му помогна заедно да решим проблема.
Не ще и това е.
Кажете ми моля ви как предразполагате децата си ? Явно нещо не правя както трябва.... Sad
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
dodo_dodo , не е в нас вината...Щом сме намирали начин до сега да ги накараме да се "изприкажат"...
И Дени напоследък не споделя. Това е нетипично за нея - тя е изключително бъбрива Very Happy. И ми отговаря, че си има приятелки и ще споделя с тях. Искала да си има свои тайни...
Аз им оставям лично пространство, но все пак ми се ще да знам какво се случва в малките им главици...
Цитирай


Мнения: 1 143
Винаги се опитвам да го предразположа за да свикне да споделя, да усеща разговорите с мен като необходимост и все още не съм сигурна, че съм успяла. Аз не го питам директно, а споделям какъв е бил денят ми, какво съм правила,кой съм видяла и т. н., едва тогава задавам някакъв въпрос от сорта на "Сашко беше ли днес на градината?" , ако ми отговори, продължавам с въпросите. Не винаги обаче се получава. Понякога решава, че няма да ми каже и ме хвърля в трета глуха. Оставям го и като мине малко време, подхващам темата отдалеч.
На майка ми на времето не й бяха нужни толкова усилия /по мои спомени/, но какво да се прави, различни са поколенията. Успех ти желая! Щом търсиш начина, ще го намериш.
Цитирай


Мнения: 3 271
Моите и двамата са много силни екстроверти, буквално не мога да им затворя устите, още се учим да не спират случайни хора по улиците да им разказват разни неща и на тех  Crazy Понякога сериозно се уморявам от постоянния шум и внимание, което изискват, защото не е само да го кажат, искат да съм съпричастна, да им отговарям и т.н
Ти си познаваш най-добре детето. Ако преди е споделяло, а сега изведнъж е спряло то явно има някакво събитие, което го е накарало "да се затвори". Синът ми го прави за кратки моменти, когато е сърдит/обиден за нещо. Най-много помага да го гушна или разсмея (тук таткото е с по-голям успех, все го подкача нещо или имитира намусеност), така че се отпуска и макар и ядосано започва да говори докато му мине.
Но може детето ти просто да е интроверт и да предпочита след градина да остане сам с мислите си, за да се разтовари.
Не мисля, че бъркаш нещо. Просто му давай колкото можеш повече внимание и любов, от това по-предразполагащо няма   bouquet
И мисля, че не бива да настояваш да говори, ако не иска. Може би докато си играее/рисувате може да пускаш по някое въпросче от типа "вкусен ли беше обяда/какво ви приготвиха" и т.н.
Надявам се, че не се е случило нещо там, което да го е притеснило

Стискам палци!
Цитирай

Варна

Мнения: 533
Дъщеря ми е изключително приказлива, буквално сутрин докато си отвори очите и започва да говори. Понякога не можем да си кажем две думи с баща и, но  и тя си има моменти, в които не и се говори (много рядко се случва), тогава я оставям, не я разпитвам, не настоявам, изчаквам да мине известно време, час-два примерно и деликатно я насочвам към темата. Ако нещо действително и тормози съзнанието, вечер като си легнем, докато се гушкаме за лека нощ, обикновено ми казва.
Не мисля, че бъркаш нещо, просто може за сина ти денят да е минал по обичайния начин и да не намира точно в този момент нищо интересно за споделяне (знам, че много рядко им се случва денят да мине спокойно, но все пак...)
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Споделя, дори повече от колкото трябва... Това щерката, де Wink
Синчето все още е с малък говорен стаж и нищо не казва.

Ето баланса в природата!!!  Twisted Evil

П.П: Додо - не се измъчвай!  Stop Това със споделянето си е до човек, до натура, до характер. Истината е, че трудния и тежък х-р проличава още в детството и ако детето сега не "поддава", явно няма никогИШ да го прави. Примери за това - бол в моята рода.
Цитирай

София

Мнения: 245
Дъщеря ми е изключително приказлива, буквално сутрин докато си отвори очите и започва да говори. Понякога не можем да си кажем две думи с баща и, но  и тя си има моменти, в които не и се говори (много рядко се случва), тогава я оставям, не я разпитвам, не настоявам, изчаквам да мине известно време, час-два примерно и деликатно я насочвам към темата. Ако нещо действително и тормози съзнанието, вечер като си легнем, докато се гушкаме за лека нощ, обикновено ми казва.
Не мисля, че бъркаш нещо, просто може за сина ти денят да е минал по обичайния начин и да не намира точно в този момент нищо интересно за споделяне (знам, че много рядко им се случва денят да мине спокойно, но все пак...)


 Peace
Цитирай

при Карлсон,който живее на покрива

Мнения: 3 372
За мен също споделянето е от огромно значение при общуването със синът ми .Винаги съм казвала , че най-много се страхувам , когато  спре да говори - млъква и се затваря в себе си , сякаш не е моето дете. В такива моменти се чувствам безсилна !Слава Бог , тези моменти са все по-редки , но и той вече е достатъчно голям- скоро ще навърши 17г. - и явно има нужда да споделя с нас , защото все по-често разговорите са инспирирани от него самия.
Ако това  , което се случва е различно от досегашното му поведение , може би наистина има причина за затварянето му. Попитай и госпожите му в градината дали не са забелязали нещо обезпокоително в поведението му , в отношението към другите деца , а и тяхното отношение към момчето ти дали е същото .Поискай да видиш рисунките му от ДГ или рисувайте у дома - понякога детското експресивно творчество е много показателно за наличието на проблем.Наблюдавай какви цветове използва , какви образи рисува , как ги разполага в пространството , помоли го да ти разкаже , ако желае за това , което е нарисувал.Ако искаш , пиши ми на лични и ще ти кажа по -подробно какво точно да наблюдаваш - с удоволствие ще помогна , ако мога .  ::
Цитирай

някъде там

Мнения: 1 368
Моя син е много потаен.Нищо не му се разказва, просто няма търпение.Затова начина който измислих е като на игра, т.е. аз и той вземаме по една играчка и започваме разговорм/ у играчките.Аз питам разни неща неговата играчка, а не него и той милия всичко си разказва Smile
Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625
Мисля, че това е поредният детси период. Чела съм за това и по-рано във форума, а и не само  Peace
Цитирай


Мнения: 465
Не знам при малката как ще е, но баткото обича всичко да ми казва, понякога се ядосвам на себе си, че не винаги го изслушвам а може би това е най-важното затова смятам за на пред да се старая повече.Просто така си го мислех наскоро.
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Мислех си...дали това, че искаме да знаем всичко за тях не ги травмира по някакъв начин? Аз не желая да ми измъкват думите с ченгел и не го позволявам. Когато искам да се освободя - споделям. Но това е вътрешна потребност, осъзната. Дали не е така и с децата ни? Дали може да се възпита това - нуждата да споделяш?
Цитирай

sofia

Мнения: 5 109
Дали може да се възпита това - нуждата да споделяш?
Всеки има нужда да споделя. С майка ми споделям най-трудно. Сестра ми също.....та явно грешката не е само в нашия телевизор. Аз лично много трудно формулирам за себе си дадения проблем и определено имам нужда някой да ми тегли думите с ченгел (добре, че мъжо е търпелив и упорит  Crazy)
Та си е до човека.
Цитирай

при Карлсон,който живее на покрива

Мнения: 3 372
Мислех си...дали това, че искаме да знаем всичко за тях не ги травмира по някакъв начин? Аз не желая да ми измъкват думите с ченгел и не го позволявам. Когато искам да се освободя - споделям. Но това е вътрешна потребност, осъзната. Дали не е така и с децата ни? Дали може да се възпита това - нуждата да споделяш?
Определено смятам , че трябва да се възпитава или по -скоро да направим така , че да изпитват необходимост да споделят с нас , да осъзнаят колко е важно споделянето , за общуването между хората изобщо .Старала съм се още от най- ранна възраст да възпитавам и внушавам тази необходимост - до ден днешен на вечеря сядаме всички заедно , а ако татко ни го няма  , само ние двамата и всеки разказва как е минал денят му , какво интересно или не чак толкова интересно се е случило , обсъждаме важни ангажименти или предстоящи събития винаги заедно , като сме се стремяли още от малък синът ни да се чувства значим , да усети и разбере , че ценим и уважаваме мнението му и се съобразяваме с него . Смятам , че по този начин , с личния си пример , успяхме да покажем на детето ни  , че споделянето е нещо важно между хората , успяхме да възпитаме необходимост от това да сподели  , а и да е готов да изслушва  , да бъде съпричастен.Надявам се , че наистина сме успели !Дано да е така !
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Моята няма нужда от предразполагане. Сама бърза всичко да си каже... Абе женско... Но и аз съм такава. Опитвам се да и разказвам как е минал денят ми, какво съм чула, помислила, направила...  Дори и да не разбира и да не й е особено интересно. Когато беше по-малка и я поощрявах да играе на детска градина /с мен или сама/. Строяваше един куп плюшковци, тя беше г-жата, а аз си правех изводи как я кара в ДГ.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора