Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора


Мнения: 565
Здравейте момичета!
Мисля си от доста време по един много важен за мен въпрос - как се чувстват децата ни в чужбина? Губят ли или печелят грубо казано от това че не живеят в България? За нас е ясно, България винаги ще е в сърцата ни, а за тях? Дали ще е само някакво странно понятие или място посещавано веднъж на няколко години за да видят близките си? Или ще е родината на мама и тате - но чужда и непонятна за тях..., а "вкъщи" ще е някъде другаде по света? Сигурно звучи мелодраматично, но вчера докато приспивах сина си се замислих, за първи път ми каза няколко думи на английски ( българският му е перфектен засега), гледах го как спи и се питах дали е по-добре за него да расте в България? или тук? къде ще бъде по-щастлив? или шансовете му ще са по-добри? къде ще стане по-добър човек и какво е влиянието на обществото при формирането на характера... такива работи Rolling Eyes за себе си отговор не съм намерила, много неща тук ми харесват и се надявам и той да ги приема за нормални ( като толерантност и широк мироглед), други не чак толкова... ще ми е интересно да прочета вашето виждане по въпроса  bouquet
Благодаря!
Цитирай


Мнения: 3 271
Силви, знаеш, че това ми е мъката и на мен  Confused От една страна там стандарта и условията, както вероятно и перспективите са по-добри, но емоционалната страна... Като ги гледам сега моите с бабите и дядовците им ми се къса сърцето от евентуална нова раздяла  Crying or Very sad И за двете страни. Това прави избора още по-труден

Ще следя темата с интерес  Love Цункай Коко от мен  Hug
Цитирай


Мнения: 718
И аз отдавна мисля по този въпрос...Щастието е нещо субективно и вече съм почти убедена,че ако синът ми израсне тук,то той ще бъде щастлив именно тук.Ще бъде по-самотен, дистанциран,може би компютърът ще бъде неговият "прозорец към света" и пръв приятел...Дори не зная,дали ще се научи,какво е истинско приятелство,макар че вече може да се каже,че изпитва силна привързаност към едно приятелче...
Преди време се опитах да си направя таблицата с "плюсове" и "минуси"...
"Плюсовете" за мен:
-благодарение на законите тук ще имам контрол върху детето си за по-дълъг период от време;може би ще бъда малко по-спокойна поне до 12-тата му година.В България съм сигурна,че той няма да ми позволи подобен контрол още във втори -трети клас,за да не го мислят за мамино синче,от срам и т.н.т.
-поради тукашната образователна система учението няма да се превърне в негов тормоз.Учене чрез игра и колкото научи...Всичко допълнително,на което искам да го науча ще зависи само от мен и клубовете по интереси.Няма да му бъде насадена фикс-идеята,че трябва да следва и да гони висок пост в работата си.
-стига да работи,няма да остане гладен...
-колкото по-малко знае,толкова по-щастлив ще бъде...
-в материален план ще бъде задоволен и презадоволен.
-в духовен - няма да усети почти никакви липси,защото ще е израснал тук.Без значение,как го възпитаваме ние,средата си казва думата.
...............................................................................
Дали това са "плюсове" и за детето ми,само бъдещето ще покаже...
"Минусите" за мен:
-никога няма да усети възможността да се почувства истински близък с някого,който не принадлежи на семейството му.Баба и братовчедите ще си останат усмихнати спомени от снимките-до следващото лято,може би.
-поради разстоянията и редките срещи с роднини-няма да успее да създаде такава близост дори с тях.(при условие,че сме в Канада и си ходим веднъж на 1 година и половина)
-няма да усети радостта от това да рита топка с приятели в задния двор до тъмно.
-няма да усети сладостта да набере истински череши,катерейки се по дървото с братовчедите си и замервайки ги с костилки.
-ще предпочита компютърните игри и телевизията пред игрите навън.
-във всеки непознат,който иска да осъществи контакт с него,ще се научи да вижда заплаха.
-ако пожелае да следва,сигурно ще се обвърже с кредит за близките няколко години.После ще започне да изплаща къща за още няколко десетки години...
Но като се има предвид,че всичко гореописано е нормално за средата,в която ще расте,надали терзанията и дилемите ще го тормозят така,както са измъчвали майка му...
"Плюсове"-"минуси"...И накрая сметката клони към "нула"...
В общи линии мнението ми е това:Ще бъде щастлив там,където израсне...Просто,защото няма да знае друго.И ако знае-то ще е спомен някакъв...
Може би затова и аз искам да вземем със съпруга ми някакво решение в близките години.И е добре да го направим,преди детето ни да тръгне на училище...
Има още много "+" и "-",но нека момичетата продължат.Аз пак ще се включа...
Цитирай


Мнения: 7 837
Може и да ви е странно, но аз съм по-склонна да отгледам американче с български корени, което не означава загуба на идентичност. В момента родината е там, където е моето семейство, не роднините ми и така смятам да науча и детето си.

Не се отдавам за момента на терзания и идеалистични мисли  Smile  Времето ще покаже...
Цитирай

Montreal, Canada

Мнения: 1 366
Сулви, доста сложна и за съжаление много тъжна тема.
Нямам точен и конкретен отговор, но за съжаление си мисля, че останем ли тук да живеем за постоянно, България за синът ще е винаги на заден план. Колкото и да се опитвам да му обеснявам, че тя е нашата родина, ами той като вижее тук, как ще ме разбере???
Щом сме избрали да родим децата си извън Бг, зна4и може би мислим, 4е там някъде, те ще живеят по-добре.
Не знам за щастие или не, аз съм от тези майки, които бързо свикнаха с новото местожителство и честно казано, предпочитам детето ми да расте извън нашата държава. Но ми се къса сърцето, че лиших родителите си от радостта, която биха изпитали, ако бяхме при тях.
 bouquet
Цитирай


Мнения: 565
Силви, знаеш, че това ми е мъката и на мен  Confused От
знам, Миленка, то сигурно с всички ни е така Love
и точно емоционалната страна която ще изпуснат децата ни ме натъжава Confused тук като че ли  не виждам такива приятелства каквито ние сме имали като деца, с игрите от тъмно до тъмно и тн. Но може би детето ми е малко още и не е стигнало до този тип контакти newsm78
благодаря ти ще го цункам Hug
Ниа, като че ли аз съм ги писала плюсовете и минусите Smile и сигурно си права, децата ще са щастливи, защото няма да познават друг начин на живот, друго детство.
Кейси, завиждам ти! На моменти се опитвам да разсъждавам като теб, домът ми е тук определено, но терзанията си идват от време на време Tired
cho4o, благодаря и на теб за мнението, сложна е темата наистина ...
Цитирай


Мнения: 636
Моето дете е още мъничко, но по наблюдения върху по-големи деца от бг семейства съм стигнала до следният извод:
Децата си растат "чужбинчета" - харесва им, това е тяхната среда, терзанията си остават за нас - родителите. У тях може да се възпита любов към България, роднини, българско ако посещават Бг достатъчно често. Някои дечица чакат с нетърпение лятната ваканция, за да гостуват в Бг.

А относно нашите терзания - иска ни се децата ни да имат нашето детство. Обаче, мили мами, днешните деца (в БГ и чужбина) НЯМАТ и не могат да имат нашето детство. Времената са други. Отдавна не съм засичала деца да играят с топка до късно. Все повече деца приемат компютъра като "прозорец към света". Скоро пристигна детето на наши приятели на 12 г. Да ви кажа, не се трогна особено от промяната. И тук разговаря с другарчетата си по Скайп, и там (макар да са били в един град и могат да излязат навън и да си бъбрят). Така че не бива да плачем по нещо отминало...
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 643
Така че не бива да плачем по нещо отминало...
Написала си каквото и аз мисля.
niara, минусите които си споменала са спомени от твоето детство, а от тогава животът в Бг доста се е променил. Доста често сме обсъждали подобни теми във форума Нашите деца.
Синът ми се чувства прекрасно в "чужбина", осигурявам му незабравими ваканции в България. Радвам се, че имам възможност да дам добър старт в живота на двете ми деца. От там нататък зависи изцяло от тях.
Цитирай


Мнения: 718
niara, минусите които си споменала са спомени от твоето детство, а от тогава животът в Бг доста се е променил. Доста често сме обсъждали подобни теми във форума Нашите деца.
Не,не са спомени от моето детство.Все още са реалност за моите племенници.Разбира се,не в София,а в по-малък град.Напълно ми е ясно,че докато моят син стане на тяхната възраст, нещата ще се променят.Там тукашните процеси се повтарят,но с по-бавни темпове.Това съм го казвала и преди по други поводи.Но за мен описаното все още е действителност,незнайно докога. Peace
Цитирай

USA

Мнения: 4 630
При нас нещата не стоят точно така - таткото не е българин. НИе имаме роднини и тук и в България - така че винаги ще липсваме на някого и винаги и на нас ще ни липсват близките ни, която и страна да изберем. Живяхме малко в България после се преместихме в САЩ. Не изключваме възможността да се върнем да живеем в България някой ден. В момента за семейството ни е по-добре да живеем тук - медицинските грижи и детските градини са по-добри. Какво ще бъде България за сина ми за в бъдеще - нямам идея. Предполагам ще е страна, в която има семейство и приятели, ще иска да прекарва време с тях...незнам. Вярвам, че сега сме на "правилното" място, а дали е така бъдещето ще покаже Peace
Цитирай

Дубай, ОАЕ

Мнения: 934
На децата по мои наблюдения им е най-добре там, където са си свикнали, имат си среда и приятелчета, с които да играят.
Тяхната страна е тази, в която израстват.

И аз изпитвам носталгия по "нашето" детство, но реалността вече и в БГ е друга.

Ниара, твойте плюсове и минуси малко ме объркват.
Учението чрез игра мисля, че е до време. Фикс идеята за следване и високи постове все някога обществото ще му я насади, иначе се опасявам, че в материален план няма да е задоволен и презадоволен. За духовния план - това май е до възпитание и до човек.

А ето този минус направо ме потресе:
-никога няма да усети възможността да се почувства истински близък с някого,който не принадлежи на семейството му.
Не преувеличаваш ли малко, наистина ли там, където сте, децата не се сприятеляват помежду си?

Цитирай


Мнения: 3 424
Нашият юнак няма да вижда постоянно роднините си,
защото живеем в трета държава, но мислим да отскачаме
по-често, отколкото сега, ту до едните баба и дядо, ту
до другите, та хем детето да учи езиците, хем да опитва
кухнята, хем да събира емоции. А иначе светът така се
отваря, че кой знае каква разлика къде си няма да се
забелязва. Не като по наше време, когато шоколадови яйца
и тоблерони ядяха само отбрани деца на ТИР-аджии, примерно,
пък децата на учители и журналисти за десерт получаваха грис.
Сега всеки може да живее, където си иска и интеграцията не е трудна.
Цитирай


Мнения: 295
На мен ми се струва, че живеейки в чужбината, самите ние много се променяме. Няма значение дали мъкнем сирене или ракия, дали си мечтаем за черешите, ритането на топка и т.н, просто самите ние се откъсваме от българската традиция, създаваме си нова, на две, че понякога и три култури, децата ни вземат това, което виждат от нас и от средата, в която живеем. Нищо чудно, че ще се чувстват по-малко българи от нас. А когато са пък деца от смесен брак, става още по-трудно. единственото, което ни остава, е да се опитваме (разбира се ако искаме) да съхранявваме някакви традиции. Винаги се съм се замисляла защо е така с нас българите. Явно има нещо в нашата народопсихология. Поляците дори второ или трето поколение да живее в чужбина, дори децата им да са родени извън Полша, внаги се чувстват поляци. Опитвам се да разбера коя е тази черта от тяхната народопсихология, която ги кара да се съхрянят като такива, а дори и хора от други националности да се полонизират и да говорят за себе си като "ние поляците", а във вените им да не тече капка полска кръв; коя е тази черта, която те имат, а на нас българите ни липсва дотолкова, че понякога и след 2 години престой извън граница, блъскайки по строежи или чистейки у някого, някои хора се срамуват да се нарекат българи... Наистина сложна тема.
Цитирай

На пода

Мнения: 4 399
Ще бъде по-самотен, дистанциран,може би компютърът ще бъде неговият "прозорец към света" и пръв приятел...Дори не зная,дали ще се научи,какво е истинско приятелство,макар че вече може да се каже,че изпитва силна привързаност към едно приятелче...
Преди време се опитах да си направя таблицата с "плюсове" и "минуси"...

....
-няма да усети сладостта да набере истински череши,катерейки се по дървото с братовчедите си и замервайки ги с костилки.
-ще предпочита компютърните игри и телевизията пред игрите навън.
-във всеки непознат,който иска да осъществи контакт с него,ще се научи да вижда заплаха.
-ако пожелае да следва,сигурно ще се обвърже с кредит за близките няколко години.После ще започне да изплаща къща за още няколко десетки години...


Niara, децата и в България вече са точно такива каквито ги описваш в чужбина: самотни, дистанцирани, с компютър вместо приятел. Поне като гледам децата на моите приятелки и роднини, напълно отговарят на описаното от тебе в минусите:
- гледат предимно телевизия и висят в компютърни клубове, чатят до среднощ;
- съвсем умишлено родителите им насаждат страх от непознати и има защо;
- В България къща се изплаща за един живот;
- израсла съм в голям град и нямаше много череши за катерене;  Sad

А иначе по темата, у дома е там където човек живее. Дори не там където се е родил, а децата на много от нас са се и родили в чужбина. Моето 'у дома' е тук където съм. Тук е къщата ми, тук е семейството ми, тук е работата ми, тук е животът ми. Затова изобщо и не си задавам въпроса къде е 'у дома' за детето ми и какво ще е България за него. Ясно ми е че ще е място за прекарване на част от ваканцията, мястото където са баба и дядо и родината на мама. Повече не е реалистично да очаквам, затова и не се измъчвам особено с такива въпроси.
Цитирай
    На нашите деца много  им харесва тук и бързо свикнаха с новата среда.Сега тук се чувстат у дома си- за мен е нормално, там където сме ние с баща им и където живеем да  е дома ! Липсат им много бабите и  дядовците , но като цяло Бг -не. Имат много  приятели тук и повече възможности за развитие.
 Живота в Бг отдавна не е такъв , като в спомените за нашето детство / да играем на улицата до късно, спокойни летни ваканции на село/ и смятам, че децата ми по никакъв начин не са ощетени.
    Много четем Бг книжки, гледаме филми и няма да забравят от къде са дошли. Но определено няма да мислят като българи/ онази вечер това точно  коментирахме със съпруга ми/.
  Големия ни син чете и на 2 та езика, а сега ми предстои трудната задача да уча малкия да чете. Той  спори с мен - как е буквата Р/ на БГ/ като си е P/пи/ на англ... и подобно е с Б/ В  i t.n
    Много искат да си идем в Бг - но на гости и за малко. Тук са им приятелите, училището и мисля, че наистина им е добре. Връзката с роднините не е прекъсната - постоянно си говорим по тел, Инет.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора