Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 193 отговора


Мнения: 3 834
Посещавам този форум вече повече от една година, но много скоро след като започнах да влизам ми се прииска и на мен да си имам бебе. Известно време се измъчвах от тази мисъл, защото си мислех, че няма как да стане (на 18 бях още тогава). В крайна сметка след дълго премисляне, реших че трябва да изчакам, защото не беше тогава подходящият момент. Идеята ми беше ако не завърша то поне част от четвърти курс да си я карам бременна и като завърша да се роди. И учудващо дълго време издържах с тази мисъл. От около месец обаче пак ме тормозят разни мисли за бебе. Междувременно вече повече от половин година живея сама, всъщност почти живеем заедно с приятеля ми. Не мога да кажа, че се справям идеално със всичко, но някак се справям (единствената подробност е, че родителите ми ми дават пари). Успях и куче да си завъдя даже Mr. Green Та точно в момента се мъча от мисълта, колко много искам да имам бебе. И знам, че мога да се справя. И много ми се иска. Мисля си как почти мразя да ходя в университета и всъщност ако имам бебе няма да ми се налага много много да ходя. А иначе ги чувствам почти загубени тези 4-5 години. И си мисля как може просто да го направя. И точно в момента в който реша, че наистина мога да го направя започвам да си мисля как всъщност ще се справям с всичкото учене, как ще реагират родителите ни и как няма да имам свободно време да правя всички неща, които правя в момента. И съвсем тотално се обърквам и не знам какво да правя. Не знам защо пускам тази тема, не знам дали изобщо някакъв съвет би ми помогнал. Просто се чувствам зле и исках да го напиша някъде.
Цитирай


Мнения: 7 837
Бухтичка, на твоите години мен пък, други неща ме терзаеха, гледах да грабя с пълни шепи от всичко по много  Very Happy
Съвет няма да тидам, защото си е до натура. Но аз лично бих изчакала още някоя и друга година  Very Happy
Цитирай

на едно и също място

Мнения: 127
Бухтичке мамина сладка--кво бебе кви 5 лв.Ако съм на 19 бих си пожелала всичко друго НО не и бебе newsm78
Ми те твойте бебета те чакат в бъдещето--я ставай от компа и бегай да купонясваш(това е заповед от една майка на 20 годишен)
И какво правиш в тоя форум за мамчета?
На аватара имаш йорки---твое ли е ?
Цитирай

Варна

Мнения: 4 188
Аз също не мога да ти дам съвет. Докато бях студентка не са ми минавали подобни мисли през главата. Исках първо да завърша, да работя, да се омъжа и тогава бебето ! Всичко е въпрос на вътрешно усещане. Приятелят ти какво мисли по въпроса ?
Цитирай


Мнения: 3 537
Аз на 16 родих и знаеш ли колко трудно ми беше да гледам бебето? NaughtyДобре че беше свекърва ми.И отгоре на това и продължих да уча и това още повече усложни нещата.Постоянно ни се излизаше с моя мъж,той поне беше на 22.И все оставяхме бебка на бабите,за да ходим по дискотеки.Второто родих чак на 28години и си беше много по-лесно да го гледам,бях по-улегнала. Mr. Green
Цитирай


Мнения: 386
Бухтичке,недей бърза!Има време за всичко и за семейство и за бебе,ти си млада отдай се на настоящето и си живей живота,така както ти се иска,че при едно дете колкото и да е приятно да го имаш нещата се променят,няма свобода.Твоя живот се свързва с живота на това малко същество и ти винаги трябва да му бъдеш опора.Помисли,че няма нищо по-хубаво от студентските години,знам го от личен опит.
Цитирай


Мнения: 3 834
Бухтичке мамина сладка--кво бебе кви 5 лв.Ако съм на 19 бих си пожелала всичко друго НО не и бебе newsm78
Ми те твойте бебета те чакат в бъдещето--я ставай от компа и бегай да купонясваш(това е заповед от една майка на 20 годишен)
И какво правиш в тоя форум за мамчета?
На аватара имаш йорки---твое ли е ?
Всъщност след около 2 седмици ще стана на 20. Разбирам всички, които на моята възраст не са мислили за бебета. И аз така мислех преди. Децата бяха много далеч в бъдещето ми. Обаче за добро или за лошо форумът ме промени. И все така не ми е до купони (това е във връзка с една друга тема, която бях пускала преди и там отново ме съветваха да съм си поживеела сега).
Йоркито е мое, да Very Happy

Аз също не мога да ти дам съвет. Докато бях студентка не са ми минавали подобни мисли през главата. Исках първо да завърша, да работя, да се омъжа и тогава бебето ! Всичко е въпрос на вътрешно усещане. Приятелят ти какво мисли по въпроса ?
И той иска бебе, съгласен е. В общи линии аз му обяснявам, че не е сега моментът и трябва да изчакаме. Тъпото е, че и аз не съм винаги убедена в думите си.
Цитирай


Мнения: 3 834
Аз на 16 родих и знаеш ли колко трудно ми беше да гледам бебето? NaughtyДобре че беше свекърва ми.И отгоре на това и продължих да уча и това още повече усложни нещата.Постоянно ни се излизаше с моя мъж,той поне беше на 22.И все оставяхме бебка на бабите,за да ходим по дискотеки.Второто родих чак на 28години и си беше много по-лесно да го гледам,бях по-улегнала. Mr. Green
Предполагам, че ти е било трудно. Дори ти се възхищавам за смелостта. Обаче ти беше ли го планувала, беше ли подготвена? Защото аз мисля, че съм.

Помисли,че няма нищо по-хубаво от студентските години,знам го от личен опит.
Всички това повтарят. Аз пък изкарах 1 година и изобщо не ми беше хубаво.
Цитирай


Мнения: 3 537
Е, естествено че не го бях планувала. hahahaНа 16 години едва ли има някой,който да иска бебе.Освен ромите де. Crazy
Цитирай

Mediterraneo

Мнения: 18 362
С първото си дете забременях, когато бях студентка трети курс. Е, бях на 22, а не на 19. Нещата се наредиха от само себе си  Very Happy Важното в момента беше, че се обичаме и че ще имаме бебе, другото остана на заден план.

Това не е съвет, просто споделих опита си  Peace
Цитирай

София

Мнения: 5 374
Аз няма да ти давам съвети относно възрастта, вече съм го правила веднъж в друга тема-пак твоя.
Само ще се опитам да ти охладя ентусиазма на едно друго ниво-финансово.
Имаш ли представа каква "инвестиция" е едно бебе/ респективно дете?
Питам съвсем сериозно.
П.С. Моля защитничките на тезата"дете се гледа и без пари" да ме нападат другаде.
Цитирай


Мнения: 3 834
Аз няма да ти давам съвети относно възрастта, вече съм го правила веднъж в друга тема-пак твоя.
Само ще се опитам да ти охладя ентусиазма на едно друго ниво-финансово.
Имаш ли представа каква "инвестиция" е едно бебе/ респективно дете?
Питам съвсем сериозно.
П.С. Моля защитничките на тезата"дете се гледа и без пари" да ме нападат другаде.
Ами и парите ме спират много. Имам представа каква "инвестиция" е детето и знам, че аз отникъде не мога сама да ги изкарам тези пари. Не се чувствам независима и това много ме ограничава. Всъщност ако не беше това може би досега щях да съм преодоляла всичките си други колебания.
Цитирай

Montreal, Canada

Мнения: 1 366
Бухтичка изживей си живота докато можеш, че имаш ли си бебе, ще започнеш да живееш неговия Hug
Цитирай


Мнения: 1 812
Не искам и аз да давам съвет,това решение всеки си го взема сам за себе си.Само ще кажа,че ако съм на твое място бих поизчакала още някоя година.И го казвам от позицията на жена,родила детето си на 27г. и ако трябва да върна времето пак бих постъпила така.
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Аз съм на 22 (и 8 месеца отгоре даже  Mr. Green) и те разбирам напълно...и мен тази мисъл понякога не ми дава мира, и аз се чувствам готова, при това завърших почти висшето си образование...но, всъщност НО...1.искам още да уча; 2. финансово и жилищно не съм независима; 3. моя приятел не иска да има бебе все още и е прав .... ама както си казала пусти форум, всичко е под влияние на форума убедена съм и точно, защото ние с тебе само четем и най-вече за хубавите неща относно това да имаш дете и буквално се заразяваме с тази мисъл, а имам макар и малък опит с гледане на малки деца, уверявам те, ако във форума звучи прекрасно, то на живо пак е прекрасно, но и е много трудно и отговорно и някак си когато го усетя на живо осъзнавам, че по-добре да изчакам още...ама после пак като се зачета и забравям и пак завиждам благордоно на майките и бъдещите такива...При всички положения обаче, ето имаш си и кученце, радвй му се, а и си само 2 курс - изкарай си образованието поне пък тогава...защото иначе веднъж дошло детето не може да се върне назад, а то не е длъжно да носи последствията от наши "грешки", ако може да се нарече грешка това да родиш дете... и всичко това не забравяй, че колкото го казвам на теб толкова и на себе си и още повече мен майка ми ми е родила на 18 и знам колко е хубаво да имаш млада майка  Blush
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 193 отговора