Моят отговор ще бъде дълъг, всъщност това е историята на моето кърмене и дано да ти послужи като стимул и да ти докаже, че мисията е напълно възможна.
Дъщеря ми се роди с форцепс и много усложнения. Веднага е била преведена в Института по педиатрия, аз останах в родилното отделение на болницата. На втория ден след раждането ми слезе кърмата. Изцеждах се на 3 часа, литри кърма изтекоха в канализацията на болницата, докато дойде време да ме изпишат. Веднага след като ме изписаха, отидох да видя бебето и ми обясниха, че се храни със сонда, както твоето, а после- с адаптирано мляко. Аз попитах дали мога да се изцеждам и да нося кърма, защото искам да я кърмя. Лекуващата лекарка ми даде едно малко шишенце и ми каза да изцедя няколко капки кърма, за да я изследват. Така започнах да се изцеждам и да нося кърма всеки ден, за мое щастие беболина изпивала всичко до последната капка. Но! Понеже се хранела от биберон, имало вероятност да откаже да суче от гърдата, щяла вече да е разглезена от "лесното" шише. Е да, ама не. Малкото зверче така здраво засука, че се спря чак на 2 г. 3 м.
Първите месеци, поддадена на внушението, че на бебето "няма да му стига, малко ти е кърмата, по- добре дохранвай", налях солидна сума в сметката на една компания- производител на бебешки млека и пюрета. След това открих форума и четох много, срещнах съмишленици, имах и необходимата доза инат, за да не се откажа, въпреки, че от семейството единствен съпругът ми ме подкрепяше за продължителното кърмене.
Така че- изцеждай се, стимулирай производството на мляко и не позволявай да те плашат, че бебе няма да иска да суче. Успех!
пп. А защо не дават да носиш изцедена кърма в болницата? 
