Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 24 авг. 2006, 19:46 ч.
  • Преглеждания  2 080  Мнения  38  Онлайн  1
Отговори
 Не спирам да мисля за друг...Знам, че не е редно, че семейството ми е хубаво и сме в графа "щастливи" и въпреки всико не спирам да мисля за друг мъж. Казвам си, че няма да го правя, че няма смисъл, но стомаха ми става на топка при най-малкото свързано с него...
 Нещо в мен ми подсказва, че ще се поддам и сърцето ми не иска да слуша разума...
 Има ли как да се спася от грях, който толкова искам? Нещо което сънувам и за което мечтая...

 Как се справяте с тези натрапчиви мисли, които изяждат и не те оставят на мира? Мога ли само със самовнушение да си наложа граници, които толкова искам да премина?

Реклама
# 1
  • Springfield, VA
  • Мнения: 5 625
Ами...не знам. Аз лично не се справям. Живея си с тях.

# 2
  • Scotland
  • Мнения: 1 856
 Няма рецепта. Едни успяват с цената на много усилия и подтискане на собственото аз, а съмнението им винаги остава. Други се поддават и понякога печелят, друг път губят. Как може да сме сигурни, че точно това което сме направили е най-правилното? Може би просто за да се стигне до там нещо друго е провокирало, кой знае? Tired

# 3
  • Варна
  • Мнения: 2 168
Никак. На хората е присъщо да мислят и чувстват Peace! Истината при мен е, че отдавна не ми се е случвало и за това - не знам...

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 966
трябва да бъдеш силна и да не се поддаваш на това сладко изкушение.Тия работи не завършват на добре.

         

# 5
  • днес тук, утре там...
  • Мнения: 990
трябва да бъдеш силна и да не се поддаваш на това сладко изкушение.Тия работи не завършват на добре.

         
Peace

# 6
  • In the endless dark
  • Мнения: 220
Мнооого си го закъсала Гостенке.Тоя номер със стомаха на топка ми е страшно познат.Сигурно не се и радваш на неща които са ти били приятни преди,а мислиш ли си какво би било ако си с него сега- позната история.И от тия мисли спасение няма.Влюбена си нали.Не го мисли много,а ако обекта на желанията ти има същите симптоми...ми просто се обичайте,пък каквото има да става - да става.Тоя живот не се живее по 2 пъти та да си оставяме нещо за втория дубъл. Sunglasses

# 7
  • Fight club
  • Мнения: 1 419
Ако тръпката ти е споделена, изживей я!  Peace Ако не - преглътни някак си...

# 8
  • Мнения: 936
От една страна- животът е твърде кратък и не трябва да се изпускат хубавите мигове.
От друга страна - помисли си и за възможните последствия.

# 9
  • BE, 2260
  • Мнения: 5 540
Времето лекува всичко. Ще ти мине Simple Smile
Намери си друга емоция, друго занимание. И стой по-надалеч от обекта на чувствата си.
Това са хормони, ще ти мине скоро, ще видиш...
п.с. макар че като специалист, не изключвам рецидиви Wink

# 10
  • Мнения: 1 434
Рецивите са сигурни ако преглътнеш и не се случи нищо.
а дали ще ти мине бързо Thinking изобщо не е сигурно.
Случва се на всеки.
Отсрещната страна същото ли изпитва?

Последна редакция: пт, 25 авг 2006, 11:01 от kote.kote1

# 11
  • Cтраната на лалетата...
  • Мнения: 7 914
С натрапчиви мисли се справя като ги споделям и говоря за тях и то много... след време се размиват някакси ...това ми е най- сигурния лек... Peace

# 12
  • Plovdiv
  • Мнения: 235
Я минат я не.
Измислям си разни начини да се справям . В повечето случаи и аз като Буба си живея с тях .
Ама пък си е развлечение , поне има нещо интересно за което да си мислиш  Joy

# 13
  • близо до целта
  • Мнения: 260
Ако мислиш,че обектът на твоите мисли споделя твоите желания-изживей един красив миг.Животът обича смелите.Но по-важно е дали всичко ще си остане както си е било и дали няма да има последващо объркване в чувствата ти към сегашния ти партньор. newsm12

# 14
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 484
Използвай изпитани библейски методи: моли се за това, изповядай "грешните" си мисли на Бог и не замесвай половинката си, освен ако не са прераснали в нещо повече, тогава и на него ще трябва да се изповядаш.
Аз съм имала едно такова почти изконсумирано прегрешение. Бях в чужда страна, далеч от мъж и дете. Успях да тегля чертата навреме, но доста бях хлътнала, а беше споделено... Признах го на мъжа ми при първа възможност. От тогава минаха повече от три години и осъзнавам, че никак ама никак не си струваше, освен за поуките, които мога да си извадя. За следващият път ще мога лесно да разпозная "анатомията" на този вид изкушение и да действам докато е още в зародиш. Колкото и хубава да беше тръпката за момента, сега това ми се струва пошло, егоистично, нещо което със сигурност не бих искала мъжът ми да ми причини. Простила съм си, но имам едно на ум, че дори и аз мога да попадна в подобна ситуация. Не си струваше просто. Бях заслепена от този човек за известно време, в което бях готова на всякакви глупости. После много бързо ми премина и опианение, и всичко, и в един миг той дори ми се стори противен, отблъскващ. За сравнение, след 12 години заедно съм все още много, много влюбена в мъжа ми и още го гледам с огромни, възхитени очи. Онова "влюбване" отшумя за по-малко от месец, а колко неща можеше да ми струва.....

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт