още не гласували има ли?
- Публикувана: 25 авг. 2006, 14:33 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2006, 16:14 ч.
Нападани ли сте от куче...........
Мен ме нахапаха три помияра в Студентски град. Вървях покрай един блок, и изведнъж изскочиха от едни храст и ме нападнаха в гръб.Аз изобщо не подозирах, че там има кучета, не ме е било страх, не съм ги предизвиквала. Ужасът е неописуем, целият ми десен крак отзад беше изпохапан. Оттогава изпитвам голям страх от кучета 
Мен ме нахапаха три помияра в Студентски град. Вървях покрай един блок, и изведнъж изскочиха от едни храст и ме нападнаха в гръб.Аз изобщо не подозирах, че там има кучета, не ме е било страх, не съм ги предизвиквала. Ужасът е неописуем, целият ми десен крак отзад беше изпохапан. Оттогава изпитвам голям страх от кучета
И аз обичам кучетата, и животните въобще. Но изживеният ужас ще ми държи влага цял живот, такова нещо не се забравя никога.
Мен - не, но сестра ми я ръфна едно псе миналата година. Вечерта се прибира по тъмно и едно тръгва след нея. Кротко си вървяло, докато й скочило отзад на крака и я ухапало. Беше й скъсало дънките и й остави 2 зъба за спомен. Ходила да й бият инжекция...
Всички улични песове трябва да изчезнат по някакъв начин.
Всички улични песове трябва да изчезнат по някакъв начин.
Не веднъж въпреки че много ги обичам и се разбирам с тях. Два пъти съм хапана от домашни (нямаше последици слава богу) и 2 пъти съм нападана, но без успех пак от домашни. Едното нещо май се побърка... и аз не знам. Много го обичах, познаваше ме добре, но изведнъж реши че трябва да ме яде и ми се хвърли...
! още не гласували има ли?
какво ще правиш с резултатите
Мен ме нахапаха три помияра в Студентски град. Вървях покрай един блок, и изведнъж изскочиха от едни храст и ме нападнаха в гръб.Аз изобщо не подозирах, че там има кучета, не ме е било страх, не съм ги предизвиквала. Ужасът е неописуем, целият ми десен крак отзад беше изпохапан. Оттогава изпитвам голям страх от кучета
И аз обичам кучетата, и животните въобще. Но изживеният ужас ще ми държи влага цял живот, такова нещо не се забравя никога.
Обичам кучета и винаги съм ги обичала, но откакто преживях този кошмар (преди повече от 10 год.) се страхувам от тях.
Като малък ме нападна и ме ухапа. Тогава ме беше страх и намерих начин да го отровя. Родителите ми разбраха и ми се караха. Баща ми беше най-разтревожен и ме наричаше 'лукав'. Подозирам, че ме смяташе за страхливец. След това му се доказах като убих едно куче от упор с прашка, а по-късно за малко и с фунийка. Имах хубаво детство.
Първо домашно куче -сетер ,нападна майка ми ,когато се разцелуваха на вратата с домакинята (ревност ли ,що ли ) 
На мен ми скочи гаден помияр в градинката до блока на гаджето ми ,явно ме надуши ,че не съм от този район
,съвестен гражданин ми помогна да се спася от гадното псе . 
На мен ми скочи гаден помияр в градинката до блока на гаджето ми ,явно ме надуши ,че не съм от този район
,съвестен гражданин ми помогна да се спася от гадното псе . Сетер да нападне човек?!?
Не мога да повярвам! Това са най-добродушните кучета и могат да скочат на човек само за да го разцелуват! 
Аз 14 години си гледах такъв и все се шегувахме в къщи че ако докато ни няма дойде крадец, кучо сам ще му отвори вратата, ще го посрещне с махане на опашка и ще го разведе из къщи да му покаже къде какво има
Да само мен.
Аз самата имам куче и много го пазя когато го разхождам, защото хората се плашат от вида му, а той по принцип е лигльо и е дружелюбен, но те това не могат да знаят.
Гадно ми беше когато ме ухапа кучето, по скоро ме уплаши.
Не беше нещо кой знае какво, но е достатъчно да се страхувам към някои улични кучета.
Аз самата имам куче и много го пазя когато го разхождам, защото хората се плашат от вида му, а той по принцип е лигльо и е дружелюбен, но те това не могат да знаят.
Гадно ми беше когато ме ухапа кучето, по скоро ме уплаши.
Не беше нещо кой знае какво, но е достатъчно да се страхувам към някои улични кучета.
Препоръчани теми