Раждане почти без да боли

И аз не съм очаквала, че може да има раждане без големи болки (и без обезболяване) но ми се случи.
Събудих се в 4,30 през ноща от преразване в корема. Сякаш бях яла нещо неподходящо. Отидох до тоалетата и видях малко кръв по бельото си, почудих се дали е тапата. Корема продължаваше лекичко да ме прерязва и да се стяха, та реших, че са контракции. Започнахме да засичаме. На 15, на 20, на 7 на 15 мин. Към 6 часа сутринта реших, че няма да е зле да идем до Шейново. Реших, че ако е рано ще ни върнат, дори се ядосвах, че не съм си приготвила в багажа някакво четиво, защото очаквах голямо чакане на разкритието. Контракциите все още не бяха болезнени. Някъде между 6,30 и 7 без нещо бяхме в Шейвомо, прие ме дежурната акушерка. Попълвахме докумети, говорихме си, аз 100 пъти повторих, че съм Rh- да не стане сакатлък като се роди бебето, даже нещо се шегувахме. През цялото това време нито веднъж не ме присви корема. Даже акушерката питаше за къде толкова съм се разбързала, като нямам контракции, защо не съм почакала поне да стана 8-9 сутринта, ами съм хукнала по нощите. Дойде време да ме прегледа и да направи тоалет. Каза ми да се кача на стола и тук започнаха изненадите. "Ха, ама ти имаш пълно разкритие, хайде качваме се да раждаж!" каза акушерката, а аз "Вие шегувате ли се, ми то не ме е боляло?!", " Момиче, с тия работи не се шегувам!" акушерката. На съпруга ми казаха да иде да се поразходи някъде, но не много далеч, защото до час ще има бебе. Качиха ме в предродилна зала. Там спукаха мехура с околоплодните води, преместиха ме в родилна зала. Тук трябваше малко напъване, но проблема беше, че не си усещах конкракциите, та акушерката трябваше да казва кога да напъвам и дори ми помогна, като понатисна корема. Поизморих се, но не беше онази болка, която си представях. Иван се роди в 7,25! Повдигнаха ме да го видя и ми се стори много дълъг, явно зрителна измама. Детето си беше съвсем стандартно 3250 и 50см.
Не знам дали е до нагласа или до организъм, но пожелавам леко раждане на всички бъдещи мами!

Всекиму такова раждане!

браво на вас.аз родих за 40мин ,но с доста силни болки

браво момичета големи късметлийки сте

Какво да кажа... Късметлийки сте. Искаше ми се и на мен така, но изобщо не беше безболезнено, да не говорим пък за кратко.

И моето раждане беше приблизително в този дух )))
Когато се озовах в болницата бях с 8 см разкритие и докато изпълним формалностите и чакам нещо страшно да стане.. родих )) 
Пожелавам на всички бъдещо мамчета бързо, леко и безболезнено раждане и сладко бебе 

Здравейте!

в този дух тогава трябва да има и линка за маймунската тема - как раждат в ЮАР - аз вчера попаднах на него и не спирам да го чета !!!!! http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.0

приятно и на вас

Май темата се очартава да стане полезна наистина

И моето второ раждане мина почти без болки. Всичко при мен беше до психическа нагласа, и с усмивка на лицето родих втората си дъшеричка Христинка. За по-малко от 2 часа се роди, наистина  леко!

Е това е раждане.

момичета,аз имах по-силнички болки само около час,преди да родя ,наистина всичко е в главите ни!родих съответно за 3 и за 1 час бебета 4650 и 4150,като  имах силни болки непосредствено преди напъните!
в интерес на истината,повече ме болеше през нощта след раждането

Точно такова раждане бих искала да имам и аз, стига и нека всичко да е наред до тогава и да не се налагат интервенции, както и да не запея друга песен в сюблимния момент. Поздравявам леко родилите майки.
Имам въпрос, който ме вълнува по този повод - тези, които сте раждали безболезнено - какъв ви е прага на болка? Питам, защото и аз имам някаква необяснима нагласа, че няма да ме боли толкова, колкото се описва и по принцип не смятам, че раждането е нещо ужасно, а е естествен процес и че ако по някакъв начин го оставя то да ме води, а не аз него, ще мине по-лесно. Та въпросът ми към лесно родилите е: как понасяте болка по принцип? Аз например нямам никакъв проблем със зъболекари (ходя с удоволствие ), инжекции не ме плашат, игли и дупчене също; не е нужно да давам още примери на поносимост към болката, която имам, но да речем, че не ме притеснява явлението "физическа болка". Та - мислите ли, че има връзка между общия праг на болката и лесното раждане или не?

П.С. Не съм някакво садо-мазо, тип "нека ме боли" , просто не обръщам чак такова голямо внимание на болките. Неприятни са, но могат да се понесат.

В повечето случаи прагът ми е бих казала доста нисък.. губила съм съзнание от най-обикновени болки в корема. Така че още един важен факт за бъдещи мами - това че прагът на болка ви е нисък, не значи че няма да имате безболезнено и безпроблемно раждане

Мисля че всички малко подценяваме възможностите на собствената си психика

Така и подозирам, но ми се иска да чуя още мнения в подкрепа на това, дали има връзка между праг на болка и безболезнено раждане, затова и ми е чуденето. 
А че всичко е до психика и нагласа, както казах и горе, е ясно, но е разбираем и стреса при едно раждане, който активира всичките химии и реакции в организма, а оттам и болката.
Благодаря ти за точния отговор.

До скоро не вярвах, че съм родила толкоз лесно 1-то си дете, мислех, че някой ми е давал някакви болкоуспокоителни пък аз не помня , макар , че говоря за далечната 93 и за провинциален Кюстендил, дето акушерството все още е на светлинни години от случването в България..............но както и да е, та родих и аз сина си за има няма 6 часа, без никакви болезнени контракции и за 30 минути с 3-4 напъна беше на вън 3750 - 52 см! Нямах нито шев, ни щипчица, нищичко! Шефа на отделението беше близък с майка ми, която зверски ме беше наплашила от "системите" и предизвиканото раждане, но пренасях вече 13 ден та ща не ща ме вкараха в болница и доктора ме заплаши, че не родя ли до другия ден................ша ма слага на с-ми, няма как. Уплаших ли се бебо де да знам, но още същия ден вечерта взе нещо да ме приболява кръст и корем, но аз реших да си мълча.........към 6 сутринта, обаче приболяването взе да става по - нахално, та станах и взех да щъкам напред - назад из болничната стая. Влиза сестрата с дежурния термометър и вика " Оооо, тук някой май го боли нещо! Я да те сваля аз в пред родилна да ти направят тоалета сега, че да не ти е неприятно после!" ( не знам дали ми вярвате, но клизмата беше най-неприятната и болезнена манипулация за мен в това раждане) И така преведоха ме в пред родилна зала, там в шеги и закачки мина тоалета , после минаха и 2 раждания ::, мене ма хич и не ме боли по-силно. Дойде майка побъбрихме. Към 11, 30 доктора вика: "Мойто момче, на мен смяната ми е до 13, няма да те чакам повече! Я да те видя и да пускам с-мите. Ми видя ме 8 см разкритие . Спука мехура, айде на магарето и.......в 12:15 младия момък беше на лице .
 Не така обаче стояха нещата с 2-то раждане , там ме боля, ама ....................идеше ми с нокти да сваля плочките от стената на пред родилна, мани ужассссс
, но не за това е темата Смешното беше, че ме приеха с "лъжливо раждане" и така и не ми повярваха, че НЕ ЗНАМ какво са истински болки от контракции

Не знам как да си определя прага на болката. От зъболекари ме е страх, но по принцип трая, от инжекции ме е страх, но и тях трая. Май просто съм си страхлива. За ражденето и аз го приемах като естествен завършек на бременноста, чаках го за да видя бебето и да съм сигурна, че най-накрая бременността е завършила успешно. За изненада на себе си и на околните не ми е и минавало през ума, че раждането е страшно. Виж за болезнено към края на  бременността вече взех да се замислям, но явно не е имало нужда

  Моля се и аз за такова раждане! Да не разбера даже! Термина ми е около нова година, има ли значение от сезона? Не се смейте де, аз да питам!  Макар, че издържам на болка, все пак предпочитам да я няма. Това, което най-много ме тревожи е рязането. То задължително ли е? От едната страна или и от двете? След самото раждане освен тези шевове, сигурно и самото влагалище боли? Искам да съм максималко подготвена и затова питам. Т'ва с клизмата също не ми харесва, знам, че трябва, но ми се струва гадно да ми човърка някой чужд из дупето... пък ивсеки знае защо ти човъркат в дупето...  Някой правил ли си е сам вкъщи преди да роди? И ако съм си направила кола маска, нали няма да ме обръснат, щото от мисълта само откачам....

Благодаря предварително    

Ами честно казано и аз очаквах адски болки, пък мина доста леко, бих казала!

Страхотно! Много хубаво е да се чуват и такива теми.

За интересуващите се препоръчвам още две супер любопитни теми (за нетрадиционните методи за контрол на болката при раждането: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0, и Маймунската тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.0)

Благодаря от сърце за темата

Очаквам от моето първо раждане приятни и слънчеви спомени като вашите.
Разказите и общоприетото мнение за ужасните родилни мъки някак не ме привличат 

Надявам се и аз скоро да допълня темата с подобен на вашия разказ

Дай Боже.
Като се замисля аз колко се мъчих направо ти завиждам благородно.

Бях с епидурална упойка по време на контракциите, когато дойде момента за напъните тя вече не действаше, бяха минали повече от 3 часа от поставянето й,та мога да кажа, че стана доста бързо и безболезнено

И аз така искам

С първото имах страшни болки,но с второто,въпреки че бяха минали 12 години,нямах никакви. Събудих се сутринта и видях кръв по бельото си.След малко ме присви леко корема,но си помислих че е от колита.Болките бяха същите.Събудих мъжо и тръгнахме пеш към болницата,защото ни е близко.Стигнахме там,но понеже аз не можех да разбера дали е от колита болката или ще раждам,седнахме в барчето на болницата да пием кафе.По едно време мъжо се притесни и каза да отида да ме видят в приемното и ако няма да раждам,да си тръгваме.В коридора аз се сетих,че нямам бикче,а ми казаха да си купя едно и аз пратих мъжът ми до магазина и останах да го чакам.Мина една акушерка и ме пита защо стоя в коридора,а аз и казах че май ще раждам.Тя ме набута вътре да ме прегледат и се оказа,че имам пълно разкритие.Сложиха ми система с окситоцин и след 20 или 30 минути,не помня вече,родих моето малко момиченце,почти 4 кг. Доктора като ме изроди и отиде да си допие кафето.И вика:
-Ми то кафето ми даже не сварило да изстине.Що не раждаха всичките така набързо като тебе?Хем за тях лесно,хем за нас по-малко работа!
И така. Но като ме шиха ме боля много. Бебето беше едро и имах много разкъсвания. Но бързо се възстанових.
Успех на бременлийките! 

radvam se mnogo za vas i se nadiavam i pri men da e taka.

Абе първия път си ме болеше, но не самите контракции, а при напъните.
А за втория път и аз мога да кажа, че родих с усмивка. Някак си споменът за болката при контракция ми се губеше от първото раждане и факта, че леко ме пристягаше корема хич и не ме притесни ( очаквах си яка болка). Отидох да ме види моя лекар - само 2 см разкритие - и ме прати да се разхождам. И аз отидох на една приятелка на гости и целия ден обикаляхме градинките с нейното бебе. Мъжът ми мина да си ме прибере към 19.30 и решихме да отидем до болницата, в която бях решила да раждам, да ме прегледат. И в 20.00 ме приеха, а в 20.50 бебо се роди.
Цялата нощ не спрях да се хиля, не можах да мигна. Супер преживяване си беше!
Ако отидеш достатъчно късно, като мен (9см) я пропускаш тази част!

Моето раждане беше без болка ,  буквално..Хем цяла нощ имах контракции (според монитора , защото не ги усещах като болка ,а като някакво напрежение .. ).......само когато главичката на бебето излезна за няколко секунди ме заболя.Но аз бях с епидурална