Като не ти харесва, защо не се върнеш!?

Лени, ти направо откри Америка. 

Не ми се е налагало да чувам въпросното изречение, тъй като не  е имало поводи да се жалвам и оплаквам от чужбина.

И защо изтри половината от поста си?

Е.аз не съм имала поводи да чуя подобно изречение, но  определено хората си мислят, че берем парите по дърветата. Няма да забравя една случка от миналата зима. Карах шофьорски курс и жената, която водеше автошколата един ден дойде при мен да ме моли да съм и услужила с 1500 евро.
Аз като една добра вълшебница дето бере парите по дърветата можех да махна с пръчица и да и сервирам ей така заради милите и очи тази сумичка, без да се замисля. А дали ще си ги получа обратно и кога, беше въпрос без отговор.
Дори и да се опиташ да се оплачеш за дереджето тук (което през последните години определено от розово взе да придобива кафеникъв оттенък), просто сменят темата. Не искат да видят по-далеч от носа си. Затова си и мълча.

И аз не чувам този израз, защото не съм имала повод да се оплаквам от положението си тук 
Ако все пак ми зададат този въпрос ще си кажа истинската причина - че съм разочарована от БГ

питам ами ти? 

аз тоз израз всъщност, го чета само тук, щото съм младоженка и още всичко ми е розово и красиво ))) проблеми нямам освен с коя от 3те коли да изляза днес на пазар 
 

А какво съдържаше остатъка от поста, че е заслужил изтриването си 

В стил със заглавието - Лени, като се чудиш, дали написаното от теб, ще предизвика определени реакции, защо изобщо пишеш 

Не са ми израчали тази култова реплика. Може би, защото не се оплаквам, може би, защото хората, с които контактувам не са със "селско" самосъзнание... Грешни впечатления за живота си, също не оставям.

ооо, Кейси, половината постинг не е изтрит, перефразирано е първото изречение, използвам функцията ' редактирай', форумът позволява това.
интересно ми беше, как реагират хората на такива изрази.
това е.
няма вол под телето, Кейси, не се напъвай да го търсиш.

Просто ми е интересно. Не е първата тема, която целенасочено редактираш, сещам се и за една зъбна преди време... 
whatever 

да, whatever.
не е редактирана целенасочено, Кейси.

На мен по скоро са ми казвали "Е няма ли да се врьщаш вече, колко време мина откакто не си си идвала?"
И да ми харесва и да не ми харесва, кьде да се вьрна?Да си оставя семейството и да хукна обратно при мама ли?По скоро обмислям тя да дойде при мен

Мен ме питат приятели , °айде няма ли да се връщаш , вече и в България има много възможности° Аз само събирам подадената информация и толкова.

На мен тук ми харесва и явно за това не съм се сблъсквала с този въпрос

Интересно ми е наистина защо хора, които се оплакват колко е гаден живота в чужбина продължават да живеят тук. Аз си мисля, че явно алтернативата им в България е жовот, който още повече няма да им харесва затова и не се връщат. Жал ми е за такива хора

И мен никой не ме пита нито някога ме е питал това..но и аз никога не съм казвала, че не ми харесва. 
Но затова пък редовно като си отида ми обясняват колко е гадно в Америка и нали знам колко са тъпи ( това обикиновено върви с дебели, разбира се  ) американците. 

Що, не си ли там?

Мда, любимото ми!
По темата, не ми задват този въпрос, но аз го задавам на хора, които се оплакват от държавата,в която са и от поданиците и...Съвсем нормален въпрос ..

Ако има някакви недостатъци защо пък да не се коментират? Особено с други, като теб. Трябва ли абсолютно всичко да се харесва? Живеем там където сме, до когато плюсовете са повече от минусите. После търсиш място с повече плюсове от минусите.
Между другото тези, на които живота на новото място им се вижда една безкрайна приказка също са една особена категория. Също за  жалене. А за тези, задаващи споменатия въпрос...ми горките. Толкова ли не могат да погледнат живота под различен ъгъл та задават толкова тъп въпрос.

МИ ей ма на, горката и задавам тъп въпрос.
"Не се задоволявай с това, което имаш, а с това, което ИСКАШ". Това е доста УМЕН израз.....

Не са ме питали това, ама то е, защото не се оплаквам.
Е, не се възбуждам от новото правителство, ама и то
не се напъва да ме подмокри. Плащам си данъците,
разделям боклука, усмихвам се в магазините и говоря
в конюнктив цвай, и всички са доволни. Що да се връщам.
Ами ако не ми хареса?...

Лени намесвам се където не ми е работа...ама си е дразнещо, когато четеш някаква тема и после изведъж видиш постинг от рода на


И почваш да се чудиш  за какво става на въпрос... може би е добре да си обмисляш темите преди да ги пускаш... 
надявам се, че не ми се сърдиш за изказването 

Потемата:
Срещала съм въпроса тук....отправен недиректно към мен...и реакцията ми е била:
Да се разведа ли за да си тръгна?
И не е въпрос дали ти харесва или не, а че си плащаш цената на Щастието...нищо на този свят не е Идеално!

Аз го задавам този въпрос, за мен си е валиден въпрос (ще изключа тези, които са женени за чужденци). Какво толкова има, ако като удариш чертата повечето неща не ти харесват, събирай си багажа.

Също така обяснявам на майка ми понякога като почне тя много да ме "оплаква", че ако беше толкова лошо, нямаше да стоя тук толкова време. И си е така.

Сега ще ходя и в другата тема да обясня защо констатациите на нещата от живота не са всъщност оплакване.
В Сатурнова дупка съм май. 

Не съм имала честта досега да ми зададат подобен въпрос, сигурно и повод не съм дала...

Но според мен въпросът е по-скоро реторичен и не предполага някакъв сериозен отговор, по-скоро бих го приела като вмешателство в личния ми живот и като израз на едно по-осбено възпитание...

Никога не са ми го задавали този въпрос, но аз и по принцип не влизам в категорията на вечно недоволните и оплакващи се хора.
Всячески се опитвам да избягвам този род индивиди. Имам една приятелка, която 7 години не спря да оплюва Англия и да възхвалява Б-я и комунистическите времена. Е, опита се да се върне да живее там, но не успя. Прекалено много са се променили нещата, както и тя самата. Сега вече спря да неодоволства. Добре, че не живеем близо една до друга

Австралийците имат една кампания -If you dont like it, F**K Off!!!
  Жалко, че англичаните нямат и те такава.  Като не му харесва на човек, да се омита. Никой не го държи на сила. Дори тези от смесените бракове.  Като вижда съпруга, съпругата, колко е нещастен партньора му, ами да се преместят и опитат щастието в Б-я.
Знам, че нещатата не са толкова прости, но всяка ситуация има решение

Всъщност, идеята на темата ми не беше да отива в посока Кой се оплаква и кой не.
Това е друга тема- там може да се разсъждава повече 

Аз  мисля, че едва ли някой, който е направил свободен избор и е  емигрирал си позволява често да мрънка. Но пък веднага се забелязва, дори тълкува, като оплакване. Трудности има навсякъде, и не те определят избора.
Човек не винаги стои там, където е по-лесно, напротив!
За човек който знае накъде е тръгнал и какво цели, и е наясно с трудностите по пътя и ги приема.
Аз не казвам на никой, който непрекъснато ми се оплаква и мрънка колко е зле в БГ и каква била държавата,  да я напусне, като не му изнася.

А колкото пъти тук някой си позволи да постне разказ за живота си ( майчинстовот си например) все се намира някой, който да извади коза с връщането. Което е безумно.

Lennie, това е нормален прогрес на темата - задава се въпрос, който предполага отговор.
Как реагирате на дадения въпрос. За да ти  бъде зададен въпроса ( от местен  предполагам) се предполага  човека да се е пооплакал малко от мястото, на което живее в момента, традиции, навици, привички...

Никой не си избира родината, но емигриралите са направили свободен избор.
Каква е идеята на темата?

'Как реагирате' е идеята, какво казвате, когато някой ви каже тази реплика.
Въпросът е отправен към тези, които са я чували, а не към тези, които не са!!!
Вместо това 2 страници чета отговори на въпрос , който не съм задала.
И честно май губя интерес от темата си, защото явно не мога да си обясня въпроса, за което се извинявам. Или просто всички искат да отговорят, че не са я чували ( което аз Не питам).

Ами това е типично за женски форум Аз ще отговоря: Швейцария ли, че аз съм си виртуално в БГ! Или пък - оттук работя по-добре за БГ.

Извинявай, че се намесих в темата ти
Моля следващия път, подчертай кой да отговаря и кой не. Да не си губим времето, пък и твоето.

ПС От друга страна,  когато се започне нова тема тя винаги се отклонява от главната идея било в реалния или виртуалния свят. Неизбежно е.

мира, въпросът беше напълно конкретен, аз добре разбирам, че се отклоняват темите, но чак пък един конкретен отг. да няма .. или аз не съм задала правилно в-са , или няма хора, които да огговорят конкретно))))

карай! 

Момичета, хайде да не се караме.  Повечето от нас са в чужнина.
Аз самата зададох същия въпрос преди 4 години. Тъкмо бяхме пристигнали в САЩ. (на първия ни ден). Още ошашавени от часовата разлика и тоталната промяна с предишния ни стереотип на живот. Беше Великден и гаранта ни заведе в "Гъцката черква" (в Денвър няма българска), събирали се българи и т.н. С радост приехме, все пак никого не познаваме.
Разочарованието беше пълно- въпроси:- защо дойдохте, знаети ли колко е трудно, американците са различни и др. Изслушах търпеливо около 10 мин "пожеланията" и език мой враг мой зададох въпроса "Ами защо стоите тука, а не се приберете?"'. Преди да успе някой да отговори добавих "Знам, че ще ни е трудно, но до две години ще си стъпим на краката, без да ни е нужна помощ от многознаещите  българи" (е стана по рано- след около 5-6 месеца).  Резултата е, че почти никой от "българската групичка" не желае да контактува с мене. Може би ми завидяха за оптимизма?!
Моето мнение е, че тази тема трябва да бъде затворена.
Не искам да информирма модератор-а.  Няма да е коректно от моя страна. Все пак всеки има право на мнение

хеххехе и аз не съм чувала този въпрос 
 

Ох , като вземете да си спорите ама  се чоплите в някаква си дума , поне карайте на личния , че  нищо не се разбира .... Пишете си по темата тука ..........това е .....
Скици!

По темата  - ми не съм се оплакала , та да дам повод на злобарите да си кажат _ оха ...най-после .......на Вуте му е зле..... Нямам и за какво да се оплача де , но ако имах - щях да симълча, да се пукат .С оплакване не се оправят нещата....или седя , или се връщам .....

тъкмо днес си мислех колко е хубаво да ти дават път на пешеходна пътека

Не са ми задавали и на мене този въпрос. На мене ми е идвало да го задам на някои хора, но не съм го правела. Не съжалявам за пропуска. Първите 2 години тук ми харесваше безрезервно, после не чак толкова безрезервно, което е нормално, с времето натрупваш опит в повече ситуации и виждаш повече подробности. И с хората, които познаваме, е така, което не значи, че не ги приемаме. Според мене е натоварваща нагласата, че щом вземаш решението да живееш в друга страна, трябва всичко 100% да ти харесва. Или 100% да се трепеш от носталгия. Има едно момиче от Нова Зеландия, Капка Касабова се казва, тя е написала книга за емиграцията (на английски), една от известните им писателки е там, но за това майка може би знае повече. Тя беше казала веднъж, че динамиката на любов и омраза както към новата страна, така и към старата, е част от душевния пейзаж на емигранта. Много съм й благодарна за тези думи, защото ми помогнаха да приема себе си.

Защо да се затваря темата? Много си е хубава даже. На който му пречи да я прескача.
Аз днес заминавам за БГ и като се върна ще ти отговоря на въпроса . А може и още в БГ да го направя, то и там има интернет, стига време да има за лични развлечения ,че за 10 дни не виждам кое по-напред да направя и на кой внимание да обърна. Чудя се дали да се оплаквам от живота в чужбината. Мисля да го правя ,защото ако взема да описвам розовия ми живот тук вероятно няма да се отърва от молби за заеми и друга взаимопомощ. То защо мислите ,че се оплакват хората- да ги съжалиш и да не им досаждаш:))

Много ми хареса този цитат. Не би могло да се каже по-добре. Определено ще потърся тази книга.
А и като цяло съм съгласна с блажка - и на мен ми е идвало да задам този въпрос, но не съм го правила. Нито пък са ми го задавали на мен. Може би защото винаги съм умерена в изказванията си. Както по отношение на за "старата", така и за "новата страна".

А що се отнася до личните ми чувства, най-добре го отразява следният пазаж от Джумпа Лахири:
"For being a foreigner (...) is a sort of lifelong pregnancy -- a perpetual wait, a constant burden, a continuous feeling out of sorts. It is an ongoing responsibility, a parenthesis in what had once been ordinary life, only to discover that that previous life has vanished, replaced by something more complicated and demanding. Like pregnancy, being a foreigner, (...) , is something that elicits the same curiosity from strangers, the same combination of pity and respect."

Ауууу, Mika, цапна ме рано сутринта като със слънчев удар, как се радвам някой да цитира Джумпа Лахири, голяма слабост ми е! 

Аз живея в България, но съм задавал въпроса, "Добре, де, за да седиш там, значи плюсовете са повече от минусите." След което следва един разбор от другата страна, човекът излиза от настроението да се оплаква с някакво решение за себе си, или по-скоро си препотвърждава избора (най-често, засега не съм "върнала" никого тук  )
Имам една приятелка, която не се оплаква, а зная, че животът й там е доста тежък в някои отношения. Но ми е става малко тъжно, като видя уморените й черти и малко примирения й поглед. Според мен да се оплакваш разтоварва (е, в определени граници и на хора, които са позитивно настроени).

И аз естествено не попадам между тези, на които им е зададен въпроса, ясно защо, стискам зъби, та не може повече  .

Обаче обичам много да го задавам този въпрос, особено, ако при първа среща с някой българин, не спре да ми излива помия колко зле се чувства тук, чак на мен ми се скапва настроението. И въпросът естествено си идва, не съм от желязо все пак...

Обаче понякога си давам сметка, че е доста първичен този въпрос. Виж, за професионалните оплаквачи не ми е изобщо жал, но за някои хора не е толкова лесно да си натоварят куфарите и да си тръгнат. Едно, че им виси половината род в България на врата и те се скапват от работа да помагат, друго, че оплакването не е винаги изразява истинската нагласа на човека. Всеки може да е в дупка и да си търси отдушник...

След любимата и на мен Джумпа Лахири, ще цитирам друг много харесван от мен автор, Раби Аламедин:

In America, I fit, but I do not belong. In Lebanon, I belong, but I do not fit.

Не бих могла да го кажа по-добре.

Лени,аз пък да те питам,кой ти е задавал този въпрос?И при какви обстоятелства си го чувала?
На мен не са ми го задавали конкретно но ми беше намекнато ,че въпроса е отправен към мен леко в трето лице.
Докато чета останалите отговори мисля че нещата стоят малко по-по друг начин с българите които живеят в Италия и онези които живеят по другите държави.
Този въпрос беше поставен от една бивша моя приятелка с която се разделихме след  година и половина търпяне и извиняване(от моя страна ,щото все я съжалявах че горката имала грижи,сякаш аз си ги нямам)на гадостите и гнусотииките които обичаше от време на време да бълва.Тя беше класическата незадоволена кучка,която е готова да обижда и ненавижда света,единственно защтото се чувства дълбоко нещастна и незадоволена от положението и живота си.Въпреки че ако мен питаш,не и беше чак толкова зле,аз бях много по зле от нея и много по за оплакване ама не съм обидила никой.Но момичето си беше изпълнено с необикновенна злъч и беше решило че като живэ в Италия на всяка цена тррябва да харесва всичко оклоло себе си,както и да го прием с цялото си сърце.Говореше с насмешка за наши познати българки ,които се обличали добре ,защото според нея западнячките се обличали спортно а ние от бившия соцлагер,демек лековатите българки сме се обличали вс елегантно(вулгарно се имаше в предвид).Та затова максимално и с всички средства се мъчеше да влезе в образа на деловата ,скромна(и в много случаи смотана)италянка,не си решеше дългата изрусена коса,нито ползваше грим и като цяло правеше впечатление на "Запусната"злеподдържана спортно облечена българка .
Много  пъти когато съм разговаряла по различни проблеми,свързани с живота в Италия,като например да речем расизма,които не е за никого нещо ново,или да речем за лошата система на образование,тя е присвивала очички,стисквала унички и злобно процеждала "аз пък не мога да разбера хора които хем не им харесва тук хем стоят,що не си ходят там от където са дошли.
Аз пък адски мразя да се правя на чукната и да не забелязвам а още повече да не коментирам очевидни неща,които още по очевидно ме дразнят ,само защото има хора които си мислят че са попаднали на изток от рая,като живят в Торино.
И ты като известно време работих с тази въпросната госпожа навирен нос,стана ясно че не само аз я намирам за отблъскваща и неприятна,но и много хора които имаха вземане даване с нея,да не кажа всичките.Това затвърди мнението ми че единственно човек,който не е достаъчно отворен към света би изказал подобно крайно нещо като това изречение.Точно както Живков преди време  беше изгонил бългаските турци,защото си искали турските имена,които непрекъснато им бяха сменяни до припадък."Като не им изнася да си ходят"

Ееее на мен ми го зададоха 
Ситуацията беше следната...Тъкмо дойдохме в Англия от Холандия,а аз преди това живях и в Германия.Бях 3-4 месец бременна,и след скучното седене в къщи,отидохме на гости,от дума на дума се заприказвахме и аз май почнах да сравнявам:Ами в Холандия беше по-добре товааа,а в Германия оновааа.И като ме запитаха какво аджеба правя тук ами не си седя в Холандия и се ядосах на себе си че плямпам много.Но сега мога да кажа,че си ми харесва тук,даже повече.Само да добавя,че същата персона беше против идването на мнооого Бг-ри тук,явно нещо негаивно настроена беше към новобранците.

"Лени,аз пък да те питам,кой ти е задавал този въпрос?И при какви обстоятелства си го чувала?"

Влади, аз незнам защо всички решиха, че на мен някой ми го е задал и съм го чувала в ситуация, в която се оплаквам   Никъде не съм казвала такова нещо. Нямам проблем, който да искам да разрешим. 

Добре знаеш  каква е  жизнената ми ситуация, и че оплакването и неудовлетвореността е последното нещо при мен на този етап от живота.

Виж, обсъждането на това, че не всичко е рози в Италия  ми е познато, да. Откривам обществото тук.
Чета, гледам, интересувам се от Италия и случващите се неща, които са доста далеч от представата ми за демокрация. Откриването на роби в Южна Италия например, .... Редовно полудявам от реалити шоутата им и игрите им за печелене на пари, които са малоумни  Също така масовото изравняване на мозъчни гънки, насаждането на страх от Торбалан, липсата на новини   * имат нещо като криминална хроника, която наричат новини, и в която предимно се говори за това как Торбалан ( албанец или мароканец) пак е нарушил спокойния им свят.
Та, да, ако се приеме, че наблюденията ми са оплакване, може и скоро някой да ме стресне, като ГОСТА, с това, че се оплаквам 

Не знам,според моето ЛИЧНО мнение само човек с малко такт би могъл да каже нещо такова на друг.Аз дори и да си го мисля не бих използвала такава груба фраза,но то си е до разбирания естественно.Особенно защото някой мой близък приятел споделя някакво негативно впечатление от страната където живее,както беше точно в моя случай.Не обичам да премълчавам истини само защото ме е страх да изкажа мнението си.Забелязвала съм че много хора може и да поддържат една кауза,но никога не биха се обадили именно защото ги е страх да кажат това което мислят и по някакъв странен за мен начин предпочитат да останат невидими за цял живот,отколкото да застанат смело зад своята позиция.Фрази като "е да,права си,така е наистина, ама аз не се меся че не искам да си докарвам неприятности"са склонни да ме изкарат от равновесие,защото същите тези хорица,които така се крият и скрито си недоволстват в същност чакат някой  да се набута между шамарите и да се бори да променя именно нещата които и на тях хич не им се нравят.Защото иначе те се молят за промени,ама не им стиска да си ги извоюват сами.Така ако има жертви ,те определено не са между тях.
В този ред на мисли не мисля че ако на мен нещо не ми харесва тук където живея и си го казвам без проблеми,трябва някой си да ми се меси в живота и да ми казва къде да отивам и какво да правя.
Пък това че тук в Италия има доста АБСУРДНИ! неща си е така,и само този който е живял тук знае че наистина в живота на италианците има такива простотии,наистина нечувани за други народи,ама дай Лени,купон да става.

Да сме в тон с общото настроение на вечно оплакване 

И за да не си изпрося някой коментар от рода на "пази боже сляпо да прогледа". Не си падам по слаба литература.

amymommy, напълно съм съгласна с теб. Не виждам, защо критичният поглед към привичките и обществото в определена страна, където човек живее да е равнозначно на оплакване    Познавам хора, както и ти казваш, които със зъби и нокти защитават някоя държава, където живеят, само защото считат, че като са отишли да живеят там и значи, че трябва да са сляпо влюбени в тази страна и когато човек си каже собствената реална преценка, недай си Боже да има и минуси в нея и те откачат   И въобще ми е много смешно, когато някой държи да се споменават само плюсовете или само минусите. Това е като в комунизма, дето ни караха всички да имаме едно мнение и който е на друго, значи е "оплаквач" и "враг"    Че нали способността да анализираме ни разграничава от животните. Все пак светът вече е така мобилен, слава Богу всеки може да преценява вече свободно и когато минусите станат неприемливи за него, да иде на друго място или да се завърне в най- първото. Но това именно изисква предварително този човек да е анализирал нещата и да преценява за себе си. За всеки изискванията към средата и обществото, в което живее са съвсем различни и само той може да си прецени, в кой момент плюсовете са повече от минусите или обратното. Колкото повече култури човек е опознал, толкова повече разбира дори, какво иска самият той от живота, от обществото и т.н. Пък и някой като е отишъл да учи или живее в някоя държава, това не значи, че предварително е планирал да остане там до старини, той не се обрича във вечна вярност към новата страна, в която пребивава.  С хора от типа "ако не ти харесва, що не се върнеш" не би ми било приятно да си споделяме мнения, защото няма смисъл - те искат да чуят определена позиция, пасваща на тяхната и само това им е важно, другото няма да им е интересно и дори ще ги дразни.

А за италианците, аз не съм там, но и на мен, като на вас ми е забавна тяхната "демокрация". Чух дори, че по времето на Берлускони и по негово предложение са приели закон, според който за да влезе една партия в парламента, първо трябва да каже дали е лява или дясна, ако не е нито едното от двете, няма право да влиза в парламента  Ако пък по- скоро върви към дясното пространство, то тогава трябва да се запише като дясна и да подпише документ, че би се коалирала с най- десните 

Какво точно означава "се оплаквате"? Има доста хора, които се връщат, защото се оказва, че не е това, което са искали, а и също толкова, които остават, защото плюсовете лично за тях са повече от минусите. А има и временно пребиваващи. "Оплакване" ли е, ако се даде нееднозначен отговор на въпроса за положителните и отрицателните неща, които си наблюдавал в чужбина? А най- добре е, човек да си хване багажа, да иде някъде и да провери сам, харесва ли му животът там или не. Защото няма абсолютна истина, всеки си има своята истина, своите нужди и своите впечатления. За съжаление на някои хора, отминаха времената, когато в учебниците ни пишеха, кои са добрите, кои са лошите и кой е единственият "верен" отговор на всеки въпрос 

На мен не са ми zадавли тоzи въпрос.

Но аz съм го zадавала. При това съм била много искренна и наистина се чудех zащо не се върнат. Хората, на коиот го zададох така и не свикнаха с Германия. Освен, че се оплакваха, си и личеше, че те  се чустват нещастни тук. Не можаха да свикнат с манталитета тук, с правилата, не научиха еzика, не намериха нормална работа. А преди да дойдат в Германия и двамата са работили на доста добри места. Докато в Германия те миzерстваха и нямаше иzгледи да се подобри положението им.

Сега те са в Москва, имат добра работа, сами приzнават, че са намерили своето място под слънцето.

И ако отново видя някой нещастен човек, беz бъдеще тук в Германия, пак бих го попитала zащо все още е  тук. Това zа мен е все едно да попиташ болен човек zащо не отива на лекар щом му е zле.

Абсолютно точно! 

Влади, тази твоя бивша приятелка да не би да е и моята бивша приятелка Росица? Никога не съм знаела какви ги говори      ако е така, наистина не говори добре за нея    чак ми докривя за приказките й, как може

Аз се оплаквам само от лошото време.
В България всички се оплакват от всичко,
ама си стоят там и псуват на майка, па
дано се оправят нещата. Е, това какво е?!

Хайде и аз да си кажа. На мен са ми задавали този въпрос много пъти и то все американци. Много им беше кеф да ме питат дали ми харесва АМЕРИКАТА и аз винаги бях откровена, 4е не ми харесват хората и културата им като цяло...моя грешка. 

Отговорът ми винаги беше, 4е ще се върна, само след като завърша университета, за да не разо4аровам родителите си, които ми дадоха последните си спестявания, за да у4а там.

Колкото до оплакванията...при всеки е разли4но. Някои идват на готово, други като мен трябва да работят по 40-60 4аса на седмица и в същото време да взимат по 18 кредита на семестър без да могат да видят семейството си за 4 години ( ами как да не се оплаквам!!!!!!) , а други просто имат или късмет или достатъ4но финансова и емоционална подкрепа от семейството си.

ПС: Ве4е не живея в Америка и не съм се оплаквала отдавна.

Аз мисля, че по- скоро в България се оплаква точно едно определено поколение, защото животът наистина им се е стекъл кофти. Когато са били млади, шансовете са им били отрязани, сега вече са свободни да правят, каквото пожелаят, но пък не са първа младост и не са конкурентноспособни, повечето не знаят много добре езици и т.н. Те най- много се "оплакват", но младите не съм чувала да се "оплакват" толкова. Е, все ще има и такива, които просто така обичат да си се оплакват, но ги е страх да предприемат нещо, но то такива навсякъде ги има и ще продължава да ги има. Ако вземем пак Германия за пример, немците са точно тези, които винаги са много песимистични спрямо бъдещето си, развитието на страната си и т.н. При проучвания винаги "се оплакват", че им е мн. зле, а и доста от кадърните измежду тях емигрират главно в Америка (заради по- високите заплати и повечето възможности), Канада или пък в по- топлите страни, където е по- евтино. Така че, според мен така нареченото "оплакване" или частично/цялостно недоволство е много характерно за човешката психика. Винаги ще има определени групи/поколения, които да са недоволни. Хубавото е, че младите имат все повече шансове в този мобилен свят, могат да пробват себе си навсякъде и да открият най- накрая това място, където за тях има максимален брой плюсове. Ако не друго, поне могат да съберат впечатления от света, за да разберат по- добре себе си.