Розови новини + малко въпроси

Здравейте момичета!
Не съм прочела още какво сте писали, защото бързам да постна, че за 3-ти път ми се прецаква скапания лаптоп докато пиша. Чак сега се включвам, защото ( както от горния ред се разбира) чак сега ми проработи лаптопа, не можах да се възползвам от безплатния нет в болницата

Да се похваля първо, че имаме дъщеря!!! Казва се Елена и е едно розовобузо, дебелично и с много ( и черна) коса!. Още не мога да кача снимки, но в близките дни ще го направя.
И преди да разкажа как мина раждането и суматохата около него да попитам майките понеже имаме спор колко точно са мерките на нашето детенце .
Писали са я
weight :8 lbs 2 oz
Length 19 1/4 in.
 Колко според вас е това? 3.685 kg   и 48.89 см ?   или някакви други мерки

Та за разказчето.
Преносвам си аз 3-ти ден, тъпча си се с ананаси, правя километрични разходки и какво ли не- не мърда.
И чувам заветната рецепта, че черешите правят контракции. Купувам си 2 торби череши и изяждам едната към 10 вечерта. Не знам дали черешите са помогнали за контракциите, ама такова разстройство ме храна  , че към 12 часа вечерта почнаха здрави контракции. Лежа си аз си мисля - ще поизчакам аз да съм сигурна, че са редовни и тогава ще тръгваме към болницата.
Лежа, медитирам си и по едно време само усещам як ритник от Елена към входа на матката и просто усетих как каза " Пук!" и шурна водата. Събуждам аз мъжа ми и той още сънен човека направо се ошашка  Аз му говоря, той така се стресна, половината от нещата дето му казах ги забравя по пътя . Аз шуртя вода и само седя във ваната и нареждам как да приготви малкия и какво да сложи в колата, че да не изцапам 
Тази случка се случва в 4.20 сутринта, в 5. 20 с триста зора се оказваме в болницата, оставят ме те с малкия на входа с едната торба за предродилното ( аз си бях разделила багажа на две - за преди и след раждане) и отиват да паркират колата, защото тука пък не може да оставиш на паркинга пред болницата дори и за спешни случаи . Аз обаче тека здраво и затова решавам, че ще си нарамя багажчето и ще се понеса към родилното  Замъквам се с яки контракции до родилното. Там ме посрещнаха една много любезна и една недоспала и крива стестра. Аз името си не мога да кажа вече от контракции и се опитвам да се фокусирам и да се отпусна, тя се държа просто грубо и ми вкисна настроението. Както и да е. Приготвиха ме, мъжа ми се обади на девойката дето щеше да гледа Калин ( тя за късмет била на работа от 5 следобед, а не сутринта както обикновено, така че всичко се нареди по план, благодаря се за което, понеже много се притеснявах). Лежа си аз, пак си медитирам, обаче усещам, че нещо не е работата като с Калин. Почват ме много силни контракции, мъжа ми се върна при мене и се почна едно велико чакане. Преха ме с 3 см разкритие, до  към 9 часа бях с 5 см разкритие. После идва доктора и казва- а, ти не си с 5 ти си с 4 см разкритие. Сестрата обаче ми нашепва на ухо" Ти не го слушай, те неговите 4 см са мойте 5 см" хем ми беше смешно, хем ме боли. та много разтегливо понятие са сантиметрите тука да знаете
Добре, обаче както съм с 5 см и девойката застана така, че я чувствам все едно ме кара да напъвам. Брех, в чудо се видях. Хем искам да се отпусна за да може да се получи по- бързо разкритието, хем сестрата вика стискай не напъвай( от което може да си представите боли още повече). С Калин нямах такива истории.  И сестрата ми вика, ами ти защо не раждаш секцио, то това бебе много голямо за тебе. Викам а, добро утро ! Аз като казах че искам още един видеозон да видим колко е главата, те спаха. Вече накрая към 9 см казвам на сестрата- сложи ми едно болкоуспокояващо, че не мога въобще да се отпусна като се старая да не напъвам и тоя един см ще го влачим до утре.
ПО едно време аз вече не издържам на болките ( контракциите ми направо ги няма на скалата ) и и казвам на сестрата- бебето излиза. А, не може вика да излиза, доктора има друга процедура сега. Абе викам и как не може да излиза усещам я, че напъва и просто като се опитвам да я задържа болките са направо кански.
Мъжа ми се ошашка с мене, понеже не очаквахме така тежко да протекат нещата, аз бях и преуморена, 2 дни преди това бях спала само по 1 час и се притеснявах, че няма да имам сили да напъвам.
Няма да ми повярвате, чакахме доктора 1 час!!! И сестрата ми вика не напъвай. Направо откачих! Контракциите не мое боляха толкова колкото като се стараех да задържа бебето.
Идва най-после важния доктор ( най-гадния от практиката, ама късмет какво да правиш) и ми вика напъвай.
Аз му казвам- главата е голяма, направете ми епизиотомия, не искам да се разкъсам към ануса. А, няма вика, всичко ще е ок. Да ама бебето не излиза. Аз колко съм порция човек ( много тесен таз отгоре на това). Мъжа ми каза направо ми идеше да го набия накрая. Аз напъвам 40 минути ( при това добре напъвах, не като с Калин), обаче детето просто не може да излезе. Няма перинеален масаж, няма топъл компрес ! Аз се надявах, че поне това ще направи сестрата обаче не. Просто седяха и двамата и ме гледаха как се напвах. Направо си родих както на полето баба ми. Единствената полза от тоя доктор дето го чакахме 100 часа беше, че накрая ме заши, след като се разпорих да не казвам като какво. И само ме успокояваше, че те щели да зарастнат шевовете! АМи ще зарастнат, като не е на неговия задник, много ясно. 
Та бях супер разочарована от екипа накратко. Ако мъжа ми не беше до мене не знам как щях да се оправя.
Като изкараха бебето аз бях направо в ступор вече и даже не можах да се зарадвам, не можех да си държа очите отворени от изтощение и устата ми беше залепнала, че не можех и да говоря.
Та изплака моето второ ангелче в 11.50 на 24.август Дадоха ми я да я гушна и да се опитам да я накърмя, но тя пък не поиска. Беше и охлузена от тези 40 мин в родилния канал и сигурно и на нея не и е било лесно.
Баща и се разплака, а аз имах само сили да му кажа да направи снимки, че той в суматохата с мене забрави всичко. ПОмогнаха ми да стана, изкъпах се ( не вярвах, че ще мога), преместиха ме в друга стая и малко дойдох на себе си. Дадоха ми да хапна, пих малко вода. За разлика от тези двамата, които ме израждаха, момичетата в родилното отделение бяха направо мечта. Толкова добре се грижиха за мене, трябва да ви кажа, че с Калин не можех да ставам сама от леглото 2 седмици, а сега на 2-рия час не усещах шевовете. Дадоха ми сума мазилца и кремове и направо бях като нова. Много по-бързо се възстановявам от предния път, да не казвам голяма дума. Като изключим че чакахме 2 часа да намерят някой да ме изкара от болницата в инвалидна количка ( иначе не може да излезеш) и накрая мъжа ми ме изнесе, защото не можаха да намерят, престоя в родилното беше супер.  Най-много се радвам,че родих без упойка, вие ми знаете притесненията за алергиите и се радам, че си го спестих, но сравнено с предното ми раждане, което беше предизвикано и уж боляло повече, това беше пъти по-тежко.
Бебинката спи до мене сега, аз спирам да пиша, че и без това стана много дълго .  Пак ще ви пиша!!!