Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 авг. 2006, 19:12 ч.

Как да постъпя?

  • 1 662
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 788
 Сигурно има много такива теми и сигурно всики започват с точно такова изречение, но бих предпочела да приема съвети отправени към мен, а не да търся отговора в другите теми, които съм сигурна са много индивидуални, въпреки еднаквия проблем. Сина ми е на 1.год. и 7 месеца. и съм изправена пред много сериозната дилема, дали да го псна на ясла или не. Сега ще споделя с вас страховете и притесненията си, както си мотивите си, а вие моля ви ако сте минали вече по този път ми помгнете да избера най-правилното.
 ще се опитам да ви напиша всичко възможно най-нагледно, за да не ви обърквам и за да ви спестя излишно четене на дълги и объркани изречения.
 Искам да го пусна защото :
1-во и основно, забелязвам колко щастлив е когато е сред други деца. Мисля че има нужда да си играе с някого.
2-ро Срам ме е да си го призная но понякога просто не успявам да се справя с него. От малък си е доста ревлив, сега вече има моменти когато..незнам какво му става но е като фурия...чупи,блъска пищи, реве мнного, тръшка се, ужасно е;( В тези моменти пробвам но не успявам да се овладея, започвам да му крещя и понякога му удрям и шамар, след тези сцени които се е случвало да продължат и по няколко часа, се чувствам УЖАСНО, ОТВРАТИТЕЛНО и ГНУСНО, че съм посегнала на детенцето и че не съм могла да намеря начин да изляза от ситуацията. Тогава секи път си казвам че ще го пусна на ясла защото така вредя още повече и на себе си и на него.
3-то Искам малко разнообразие, искам да работя и въпреки че вземам минималната работна заплата ( колкото е и майчинството), искам да чувствам че....незнам, правя нещо различно, да си потърся нова работа и да не зависи финансовата част толкова от съпруга ми.
 Сега идват и притесненята ми ,Не искам да го пускам поради няколко причини
 1-во, страхот това дали ще боледува много. По принцип се разболява през 2-3 месеца, ( до 1-та годинка изобщо не боледуваше), и задължително изпиваме по 2 шишета антибиотик. Незнам какво ще стане когато иде на ясла. АКо тръгна на работа, както работят и двете баби, кой ще го гледа ако се разболява? Ако си намеря нова работа, няма да ми е удобно от самото начало да казвам че е болно детето и трябва да ме няма. От друга страна ако така разъждавам.....трябва само аз да си го гледам:(
2-ро, мисля че мога да го възпитавам само ако съм както сега цял ден с него. Ако го пратя на ясла, за него ще се грижи някой друг и....може да се разлигави, може да се научи на неща които по принцип аз не одобрявам и т.н.
3-то педито каза ако съм имала възможност да го гледам до 2 год. и 6 месеца и от там насетне да пробвам. Искам да ч послушам, неискам да ми боледува, искам да започна нова работа но....понякога не издържжам, просто чувствам че немога да се справя:( Унижавам се да си го призная и ми е съвестно дори когато го оставя на майка ми да го гледа....незнам:(


 Кажете ми как да постъпя моля ви. Дали да не изполвам докато имам платено майчинство до края на януари и да го пусна да видим какво ще стане...Хем докато съм в къщи ако има проблеми в началото да го гледам ако се налага...незнам....Истината е , че единсвеното което ме спира е това че ме е страх колко често ще е болен.

# 1
  • Мнения: 4 483
                 Който го е страх от мечки не ходи в гората.А притеснения имат всички.Твойто ми прилича на хем ми се иска ,хем не ми стиска. Mr. Green Mr. Green Mr. Green Като смяташ,че няма да го възпитат - гледай си го в къщи,а не заемай масто на някой който има нужда. Twisted Evil

# 2
  • София-България, Израел - където си поискам
  • Мнения: 2 588
Разбирам страховете ти, всички изпитваме някакви страхове свързани с децата ни. Това е напълно нормално. Сега конкретно на въпроса ти. Януари месец е по неподходящ за тръгване на градина ( студено е, грипове и т.н) затова ако решиш да го даваш, дай го сега септември. Виж детето как ще свикне с обстановката, дали ще боледува. Ти не започвай работа веднага остани се до декември вкъщи, ако с детската всичко е о.к тогава се върни на работа.  Ако не дай си боже има някакви проблеми тогава може да прецениш дали да го дадеш пролетта на градина или чак есента. Успех!

# 3
  • София
  • Мнения: 6 978
Доста подробно си описала всичко и се надявам да не се обидиш от това, което аз ще ти напиша:

1. Явно не се справяш с възпитанието на детето си, щом на тръшкането му отговаряш с агресия. В този смисъл ми е странно защо смяташ, че го 'възпитаваш' като сама признаваш, че не ти е лесно? В градината едва ли някой ще го 'глези' и кой са нещата, който ти не 'разрешаваш' да прави, а там може да му разрешават? Ако ги изброиш - ще знаеш и дали/как да ги преодолееш. В това отношение има два различни изхода: Или като тръгнеш на работа ще се успокоиш и ще си по-толерантна към изблиците на гняв и безсилие на детето си, без да го удряш и крещиш или напротив - ще се изнервиш още повече, защото работата е често по-изморителна от едно хлапе. Тогава нещата ще станат още по-зле за младежа.

2. Болести: Що за разболявания има твоето дете, че пие по 2 шишета антибиотици на 2-3 месеца и по-важното що за луд педиатър му ги изписва?  Shocked До момента дъщеря ми е пила веднъж антибиотик /по-малко от 1 шише/, а се разболява също през 2-3 месеца. Потърси хомеопатия, давай витамини и имуностимуланти и смени педиатъра. Не бях чувала в последно време за толкова изявен любител на антибиотици из педиатрите - поне не в София.

Успокой се и не се чувствай лоша майка не е срамно да искаш разнообразие, дори е похвално. Прочети няколко книги за положителното възпитание - ще са ти от полза. Посети свестен педиатър, който да ти помогне да подготвиш детето за ясла. Не приемай, че ще боледува задължително. Настрой се положително. През времето, когато си с него му давай положително внимание, а не крясъци и удари. Възпитанието е качествена, а не количествена единица. Ако сега като си по цял ден с него не го възпитаваш добре, може като си по-малко време да си по-добра. Прочети безбройните теми тук как майките се справят с тръшкането на децата си. Потърси си работа, която ти харесва и те удовлетворява. Щастлива майка = щастливо дете/но само ако работиш над поведението и отношението си с детето/

Последна редакция: пн, 28 авг 2006, 21:39 от Isa

# 4
  • Варна
  • Мнения: 4 187
Ти си една много объркана майка!!! Дилемата може да си я разрешиш само ти, без да разчиташ на форумски съвети . Половината ще са - давай го смело, другата половина- гледай си го и стискай зъби.

# 5
  • Ямбол
  • Мнения: 22 152
Здравей, KATI_Z!
Ти сама си си го написала. Сега само трябва да сложиш на кантара трите за и трите против. Няма да ти дам съвет, ще ти кажа как аз бих постъпила. Ако пред мен стояха тези точки за и против, аз бих си оставила да си гледам детето поне до 2,5години. Преди това обаче, бих намерила начин някой да гледа детето ми за седмица две, през които да си почина пълноценно и да се освежа, да помисля за себе си и т.н.
Успех в избора ти!

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 552
Твоето състояние е нормално за една обществено активна жена. Неминуемо докато си затворена вкъщи с детето и домакинството без да общуваш професионално ще се чувстваш непълноценна, а това води и до стреса, в който се намираш в момента.
Това, което мога да те посъветвам като минала по този път майка е, че не можеш цял живот да се грижиш за детето си - трябва да му дадеш насоката, контактите с другите хора, за да не влезе в реалния живот неподготвено.
Пусни го на ясла още септември (ако, разбира се, има места). В началото е най-добре само преди обед, за да свикне. И детето и ти ще се почувствате по-добре, повярвай ми!
Колкото до болестите - то и вкъщи не е застраховано детето. По-спокойно я карай - много си изнервена.......... намери си хоби през свободното време.

# 7
  • София
  • Мнения: 7 121
Аз принципно съм против яслата, освен когато е посещението й е наложително /майката трябва да се върне на работа/. Смятам, че детето има нужда да е целодневно с нея поне до 2,5 - 3 г. Едва след 3 г. то има истинска нужда от социална среда /деца/. Но при положение, че сама преценяваш, че не се справяш много добре, изнервяш се и т.н., а и имаш желание да тръгнеш на работа по-добре го дай. По отношение на страховете ти:
1. Когато и да го дадеш ще боледува. Не е вярно, че по-големите боледуват по-малко. Дори е по-скоро обратното. Надявай се, че синът ти е от тези, които градят бързо групов имунитет. Почвай още от сега да му даваш витамини или имуностимулатори, или хомеопатия /каквото ти препоръча личния лекар/.
2. Относно възпитанието - когато си изнервена и се чувстваш нереализирана най-вероятно ще си по-лош възпитател от г-жите в яслата. По-добре само 3 - 4 часа дневно, но да е като трябва /без викове и шамарчета/. Ефектът ще е по-добър. И опасност от разлигавяне в яслата едва ли има. По-скоро ще го научат на дисциплина.
3. Всички педита се презаствраховат. Нашата искаше да спра дъщеря си от ДГ, т.к. боледуваше много. Не го направих и да чукам на дърво е здрава.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 121
затова ако решиш да го даваш, дай го сега септември. Виж детето как ще свикне с обстановката, дали ще боледува. Ти не започвай работа веднага остани се до декември вкъщи, ако с детската всичко е о.к тогава се върни на работа.  Ако не дай си боже има някакви проблеми тогава може да прецениш дали да го дадеш пролетта на градина или чак есента. Успех!

newsm10

# 9
  • Мнения: 766
 Аз съм против яслата , ако не е наложително поради някакви субективни причини , но в твоят случай май ще е по-добре за детето и за теб . Имаш нужда от почивка , трябва да си върнеш вътрешният баланс , за да си наистина полезен и ефективен възпитател на детето си . Съгласна съм с Лекси аз също бих пробвала с яслата , бих изчакала с работата си , за да видя как ще тръгне детето в новата среда и ако видя , че не върви просто го спирам и това е , децата не са крепостни в яслите , винаги може да се откажеш . За разглезването и дисциплината не съм съвсем сигурна , в голяма част от яслите  се научават да мълчат и изпълняват - това за мен не е дисциплина , въпрос на виждане , но това е друга тема .

# 10
  • Мнения: 1 788
Останах с впечатлението, че нещо явно не съм се изразила правилно за да получавам такива отговори.....Благодаря на всички дори и за не много милите съвети но.....вие ме изкарахте чудовище ! Какво значи "крясъци, удари..." и незнам си какво. Не че шамара не е удар ама какво, вие не сте удряли шамар никога ли? И това може да ми се случи и веднъж на месец, през другото време изобщо ама изобщо не смятам че съм "лош възпитател", детето ми е едно, не е стиснато, не хапе, не удря не взема от другите нищо на сила, брои си пръстчетата ( не с 1,2,3 де:Simple Smile)), разбира абсолютно всичко и повечето неща говори, като ги свързва доста правилно, ето ТОВА аз смятам за СВОЯ заслуга, така че Isa, не се отнасяй към възпитанието ми в кавички и не налитай така, не се обиждам! смятам че просто така изглежда моя проблем в твоите очи но не си права.  Признавам си моментите на слабост и не се срамувам, затова потърсих тук съвет. А относно това, че се чудиш какво е такова моето дете,дето пие толкова антибиотици мога само да ти пожелая да не ти се случва и на теб така да ти боледува. Знам,че е много лесно да кажеш :" смени си педиатъра", но когато твоето дете е здраво.
 На всички други искам страшно много да благодаря за разбраните и доброномарени съвети и искам да ви кажа че реших как да постъпя! ЗА СЕГА ще си гледам детенцето в къщи, до тези 2.5 години ще се постарая да му посветя максимума от усилията си, и щом всички сте минали през този период на стрес, явно е моментно и ще си го преживея и аз, в къщи и с детенце. Ще искам повече помощ от бабите, когато видя че се изнервям или че имам нужда от почивка и се надявам всичко да мине гладко.

# 11
  • София
  • Мнения: 65
Здравейте всички!
Големи психолози се извъдихте, как решихте че момичето не може да се справя с възпитанието на детето си - не ми става ясно? Вие не избухвате ли понякога? Нямяте ли лоши дни? Що се отнася до това дали възпитанието е качествена или количествена единица мисля, всеки решава сам. Когато за детето ти се грижи детегледачка най-вероятно е качествена Simple Smile.
На КАТИ мога само да пожелая да са здрави (и на всички останали разбира се) и да се гледкат, тъй като докато писах видях че тя вече взе своето решение! Късмет!

# 12
  • Israel
  • Мнения: 1 366
Аз ще се абстрахирам от другите отговори и ще ти отговоря така, както аз виждам и чувствам нещата, така, като и действам.

Та така, аз съм майка на 2.5 годишна госпожица, която (по стечение на тукашните закони) от 3 месечна беше с жена, която я гледаше, а от годинка тръгна на ясла. Аз смея да твърдя, че яслата й дава много - комуникация и социален контакт, среща с "неудобства" и не на последно място я развива. Аз поне не мога да взема върху себе си обучението на детето. Аз съм й майка, не съм педагог. Трябва да дадем на професионалистите да си вършат работата (което далеч не ме освобождава от отговорност, но ме поставя в друга светлина). Аз ходя с детето на кръжоци, на тетър, купувам й и й чета книжки...

Има и още един аспект. Моята реализация. Аз дълбоко вярвам, че нашето душевно състояние се отразявана атмосферата у дома и в частност върху детето. Ако ти се чустваш зле с това, че си у дома, лишена от контакти и професионална реализация, това непременно ще депресира обстановката и ще се отрази зле на детето.

От всички страни погледнато, аз съм ЗА градината.

# 13
  • Мнения: 1 788
Доста интересна гледна точка бих казала, която определено ме кара да се позамисля , остава единствено проблема и страха ми от боледуване, иначе би било прекрасно....да можем и двамата да се разнообразим...
 Все пак, ще изчакам, нещата или ще станат по-добре или по-зле, тогава ще реша отново ако се налага.

# 14
  • Israel
  • Мнения: 1 366
Хм, не мисля, че ако останеш у дома предпазваш малчо от болести - по-скоро ги отлагаш. Неминуемо е, просто е нужно да намериш добра, ама наистина добра ясла.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт