Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

Дискусия, не спор.

Мишолина, може би не съм се изразила достатъчно добре. Приветствам подхода ти да се информираш за източниците на различните твърдения, макар че не е лошо да се информираш и за източниците на източниците. Но тази информация, както сама каза, ти помага на теб да разбереш автора и твърденията му. Не може обаче да бъде аргумент. Тоест не е никак аргументирано да се каже "Едикой си е пастор и затова говори така". Можеш да попиташ например по-религиозните хора, които обаче не застъпват тезата на Стоян Георгиев. Те ще ти кажат, че със сигурност не пасторството е причината за неверността (според тях) на твърденията
За по-голяма яснота ще използвам един от деветте съвета в общуването с медиите - ако говориш срещу опонент, не се увличай; атакувай премерено и отмести фокуса върху това, което прави твоята теза по-добра за хората. В конкретния случай за мен фокусът падна върху атаката, а не върху аргументите за твоята теза. За това се обърнах така директно.

ПП: Апропо да търсиш информация за опонента си и да бъдеш подготвен е първият съвет от онези десет, за които споменах   

Ами именно, аз от източниците на източниците се заинтригувах, заключенията не са едностранни като тези в статията (и наблягат на образованието на родителите, дохода, семейните обстоятелства)

http://www.nichd.nih.gov/publications/pubs/seccyd_051206.pdf

Many family features are more strongly and more consistently linked to child development outcomes
than are child care features for children up to age 4½ (and even into kindergarten). The following
characteristics predicted children’s cognitive/language and social development: parents’ education,
family income, and two-parent family compared to single-parent family; mothers’ psychological
adjustment and sensitivity; and the social and cognitive quality of home environment.

Деметра, за мен е много важно КОЙ е написал статията.
 Аз няма да си променя мнението за автора и не виждам нищо недостойно да го напиша тук.
За мен, мила Деметра, е недостоен начинът, по който пастори като автора вършат своите "дела".
Господ да ги съди за тях, аз не съм господ.
Аз просто избирам на кого да вярвам. И какво да чета.

С Василиса сме на едно мнение по отношение на автора


Хм, кажете колко от вас изпитват чувство за вина, че работят и не са заедно по цял ден с по-големите си вече деца ( не говоря за бебетата и децата на 3 годинки )?
И колко от вас се чувстват неудовлетворени от това, че са вкъщи и отглеждат вече порасналите си деца и не работят?

За мен това е въпрос на личен избор, дали ще бъдеш работеща майка или домакиня.
Ако жената е щастлива и удовлетворена, ако има семейна хармония, децата ще го усетят.

Те предпочитат да имат щастливи, макар и отсъстващи понякога родители, отколкото изнервени и вечно сърдити такива, неудовлетворени от факта, че нямат собствена реализация.

И обратното, децата ще са по-щастливи, ако изборът на техния родител е да се грижи за тях и той е удовлетворен и спокоен заради този факт, отколкото един работещ против волята си човек, който ще се чувства зле, че е принуден поради ред причини да отсъства от дома.

Малко объркано се изразих, но най- общо искам да кажа, че когато майката и бащата са удовлетворени от избора си да работят или не, и са щастливи и спокойни, децата го усещат и са щастливи с такива родители.

Това е личния избор на всяка личност.
И моето мнение.

Детето заспа и сядам да работя, така че ако ме видите повече да списвам преди 5 часа, ме гонете оттук.
Деметра, цялото ми уважение и симпатии към теб, продължавам да съм на друго мнение, по-късно ще го аргументирам.

Интересна дискусия се получава, но с влизането в спорът  работеща майка срещу  не работеща майка, според мен се измества погледът в различна посока. Според мен най-важното е връзката родител-дете и дали тя наистина се осъществява, с това имам предвид разпределението на ролите в семейството, до колко детето е прието, като равноправен член в семейството, уважава ли му се мнението, въобще дава ли му се право на такова. Това са важните неща във възпитанието, доколко се дава свободата на детето да бъде личност, в тази връзка за себе си аз съм преценила, че това мога да постигна единствено, след като отделя една част от живота си  и я посветя  изцяло на детето си, не бих могла да го направя  ако работех. Сега когато са по-големи, съм свободна да се реализирам, доколкото успея  ::.

  В този ред на мисли причина № 3, в момента ми е на главата,  Димана е точно в този пред пубертетен период и  виждам, че трябва много гъвкавост и упоритост  в общуването. Вече съзнателно прилага хитрини и прави номера на баба си и леля си (те се редуват да ги гледат през деня), на няколко пъти я хванах да ги лъже, въобще някаква пълна какафония се получава на моменти. Тя винаги е била тиха (привидно, всъщност е голям дявол) и спокойна и сега съвсем съзнателно използва, създадения пред другите образ за лична изгода (което колкото и да е  неприятно и неправилно, оценявам и като положително качество  ).
Напълно ясно си давам сметка, че ако сега изгубим доверието помежду си, трудностите тепърва предстоят, това е причина за хилядите сериозни разговори, които водим  постоянно. В цялата работа хубавото е, че Димана не си позволява подобно поведение спрямо мен, мога да разчитам на нея, когато съм и поставила задача, страшно е самостоятелна и определено е отговорна, но тарикатлъците, които прилага просто при мен няма как да минат, защото я познавам по-добре от всеки друг и тя дори не се опитва.

  Извинявам се, че леко отклоних темата, централизирайки я върху Димана  , ако мисълта ми тече тромава и неясно също се извинявам, пиша от работа и от време навреме ме прекъсват  

Благодаря за връзката. Не мога да кажа нищо повече от това, преди да съм я прочела 

Но пак ви моля да се насочим към твърденията в статията, а не към автора. Още повече, че е взета от списание за родители, а не от личния бележник на Стоян Георгиев.

Misholina благодаря за линк-а. Сядам да се информирам от "извора" и по-късно ще се вкл^1а с мнение.

Как'Сий1е правилно пишеш работещите майки се 1увстват виновни не само когато не са принудени от обстоятелствата да работят, а просто искат да го правят и искат да съ1етават да са майки и да имат професионална изява. Истина е 1е в бг няма възможност да се равоти по-1асова (само сутрин или само следобяд) и върху това трябва да се работи 

Аз НЕ се чувствам виновна, даже напротив!

Maikata наистина ли???
Незнам колко са голями децата ти, но ако се върнеш (или си още в него..) в периода когато детето ти свиква с нова ясла, градина или друг вид childcare които ползваш и детето ти пла1е защото ще остава с нови хора, ново място?? Нима не си се 1увствала зле и лека вина не те е боцвала в работата да се 1удиш как е то???
Например наскоро имах и двата вариянта:
Филип тръгна на нова градина и пла1е сутрин като го остава. Освен това сменихме childminder-a и там първия път отиде без да пла1е изобщо  . Трябва да ти кажа 1е и в дрете ситуации не се 1увствам конфортно....

1ета сега изследването и ще се вкл^1а по-късно.

Аз точно тези години имам предвид. След това в предучилището и в предпубертета ще съм доволна от един пет-шестчасов работен ден 

Иначе, ако живеех в една нормална държава със съвременна педагогика, след въпросните 2-3-4 години (според зависи от детето), не бих се замислила децата ми да посещават градина. Но тъй като единственият нормален (за мен) вариант на територията на Републиката струва 15 000 евро на година (в моя случай скромната сума ще се закръгли още по-скромно на 45 000 в един красив момент  ); та тъй като..., то решението ми за предстоящата учебна година е homeschooling.  Как ще стане с три деца на различна възраст..., ами дано да стане. Ще пращам снимки  Какво ще бъде следващата година за Сашко, когато стане на 6 и му е време за предучилищната, ами тогава ще му мисля. Тогава може и акълът ми да е в по-свежо и примиренческо състояние. Засега съм апокалиптично настроена на тема градина.

С това изказване съвсем не искам да повдигам спор за и против българските детски градини.  Само споделям решението си. 


Анджелинче, конкретно на въпроса ти няма да отговарям, защото не попадам в целевата ти аудитория. Аз съм повече от пет години вкъщи, ама то при мен няма отлепяне от ситуацията бебета и деца на три годинки  Едното само, дето е отлепило, ама покрай другите - и то в кюпа  (а можеше и да не е; едно Монтесори кат' хората барем да имаше)

В много страни се тръгва на училище по-рано. В Англия например в първи клас си на 5 години. Обаче за сметка на това се навлиза по-бавно и по-постепено в учебния материал. Приблизително на една възраст се учат основните неща, но българския трети клас, примерно, отговаря на техен пети. С Щатите разликата е една година май. Та затова!

Дерзай, Деметра, да са ти живи и здрави младежите, не е лесно да отглеждаш три момчета

Малко разводнихме тематиката, но така е, все болни въпроси, няма начин да не се зачекнат различни теми.

Няма защо да противопоставяме работещите срещу неработещите, това е въпрос на избор.
И всеки говори от своята си гледна точка към момента. След няколко години гледната точка ще е друга.

Зависи от много неща.........ако до момента на пубертета си се справял добре и си бил приятел на детето си, успял си да му предадеш основните ценности.........ако си го възпитал да не обръща внимание на външния вид , при оценяване  на човека отсреща.......а да го възприема като цялостна личност.....ако знае, че всеки има кофти моменти , че всеки понякога се държи неправилно и всеки заслужава втори шанс.......че постиженията в училище са важни, но не са самоцел........Не виждам защо , през пубертета трябва да има проблеми........
Проблемите на децата просто излизат на повърхността през този период, ако ги няма - детето ще кара значително лек пубертет, с по- малко конфликти и т.н.........или ако ги има те ще са насочени навън, а не навътре към семейството или собствената личност.........

Така си мисля