Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 128 отговора

uk

Мнения: 532
Искам да се извиня, че ще причиня вероятно лош привкус на много от читателите на темата, но не мога да се сдържа, защото постоянно мисля за това.
Не мога да забравя преди години, когато родителите ми се пенсионираха и решиха да отглеждат животни, за да изкарват по-лесно прехраната си, а и да помогнат на децата си. Гостувах им и неволно станах участник на едно от най-ужасните преживявания, които съм имала. Тогава, моите родители бяха решили, че е дошло времето на отглежданите от тях прасенца, станали доста тежички и понеже нямаха нито възможността, нито необходимостта да се справят със задачата, трябваше да откараме животинките на заколение до близката кланица. Та, историята беше следната. От така наречената кочина ни трябваха навярно поне 2часа, за да ги изкараме само навън от имота. След това с всевъзможни трикове и усилия физически, едва успяхме с подкрепата на съседи да ги изведем на главната улица. По-нататък не зная, защото не поисках да взема повече участие в това. Сега настръхвам, дори само като пиша тези думи, а тогава, може би от адреналина, покачил се при това не всекидневно изпитание  или от незаинтересованост към съдбата на прасчовците, въобще и не ми минаваха такива мисли. Прасетата бяха едри, не помня броя, но майка след това ми разказа подробности, които не знаех. Каза ми, че много често са ги извеждали навън и дори са се разхождали в малката затворена уличка. А в този ден като че ли са знаели къде отиват  #angel, бореха се до последно, то не беше квичене, то не беше бягане и връщане обратно вкъщи, дори имаше съборени хора в калта.  Crying or Very sad
Не зная как да продължа мислите си, защото съм сигурна, че почти всички от Вас навярно не са стигнали до тези мои думи, а са затворили темата, която надали е толкова интересна като тази дали Гълтаме... семките на динята... 
Та темата ми е за животните, не за тези, които са ни любимци и обсипваме с всякакви блага, не за тези глезеници на съдбата, които сме отредили да стоят на пиедестал да бъдат наши приятели, а за тези, които някой е решил, че са наш незаменим спътник на трапезата. Ще си позволя да си призная, че в момента ми се стичат сълзи от очите за тези мили създания, които ние успешно сме опитомили и още по-успешно използваме за какво ли не. Аз също - мляко, яйца, сиренце...
Посвещавам я на годишнината, откакто у нас не се готви месо.
Не желая да ангажирам никого с мнение. Ще бъда доволна дори само, ако съм предизвикала размисли у някого - защото и за мен преди време би било смешно, ако някой ми кажеше, че ще бъда вегетарианка. Не зная, може би е вредно за здравето, но поне съм сигурна, че правя това, което е добро за сърцето ми.
Днес моите родители живеят на село, защото така им харесва, но не отглеждат животни, дори и птици. Заявиха, че не е нужно, защото няма кой да ги консумира, но се надявам, че един ден ще престанат дори да си купуват месо, изпитвайки същите чувства, които изпитвам и аз, виждайки нещастните добичета.txtloves.
Цитирай


Мнения: 718
Сигурно за някои историята ти ще бъде смешна,wright...На мен поне не веднъж са се смели,не че това ме тревожи.И при мен причината да стана вегетарианка беше едно животинче-един пухкав черен заек,който отглеждах на терасата.Но доста се поохрани.Незнайно защо, родителите ми бяха решили,че не е нормално да гледам заек на терасата през онези години.Докато бях на училище го занесли при някакъв познат на баща ми и вечерта животинчето беше на масата,но в тавичка.
След този ден родителите ми съжалиха сигурно хиляди пъти за стореното,но повече не можаха да ме накарат да вкуся месо.
Наскоро четох статия,че по нашите земи са използвали и делфините за улов до 60-те години.Стана ми много неприятно.Замислих се,че има райони по Земята,където хората ядат всичко,което може да се яде,за да оцелеят.Но в по-развитите и задоволени общества...не го разбирам.
Зная,че не бих могла да накарам някого да чувства това,което чувствам аз към всяко живо същество,затова и не се опитвам.Може би въздействам на най-близките си хора и това ми е достатъчно.Тези,които ми се смеят,подминавам с тъжна усмивка.
Мисля,че времето ще излекува неприятните ти спомени.И един ден,ще бъдеш доволна дори само от факта,че си успяла да накараш твоите деца да мислят по друг начин.Всички хора сме различни и пълно разбиране няма,но е приятно да срещнеш хора от твоя вид... Hug

Цитирай

София

Мнения: 5 467
Разбирам как се чувстваш, защото аз изживях същия кошмар на 5 май срещу 6-ти и то две години подред. Тази година, в отсрещния блок, някой изрод беше завързал едно агънце /не го виждах, но го чувах/, на 5 май и цяла нощ то блееше. Едвам заспах, по едно време се събудих, то пак блее... въртях се, въртях се... жал ми е, а нищо не мога да направя. Заспивам, събуждам се... и така, слънцето изгряваше, когато пак в просъница чух блеенето и пак ме върна в реалността. Към 10 ч. спря Sad. Отвратително!!! Да им е прясно месото на масата вечерта, същия ден ще колят агънцето, а цяла нощ ще седи вързано и ще си чака смъртта... Има хора без сърца! Причиняват болка на друг, а тях да ги ощипеш и пищят и реват - боли ги.
Не съм вегитарианка, но не бих се учудила, ако някой ден стана...
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Въобще не е вредно за здравето:)
  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 023
Снощи се замислих именно за това.
 Бяхме на маса, говорехме си за лов и някакси не можех да си представя да застана срещу някое животинче очи в очи и да го застрелям. Което не ми перчеше обаче да си похапвам с удоволствие от вкусната пържола.
  Хората сме странни създания. Страшно обичаме да съчувстваме и съпреживяваме, но само така хипотетично. И да сме доволни от себе си, защото сме толкова добри. Не ползвам думата човечни, защото ще е в противовес със смисъла.
 Аз никога няма да стана вегетарианка.Научила съм да отделям чувствата си от разума. Както и никога няма да ям месо от животно, чиято смърт съм видяла. Но разбирам хората ,отказали месото или каквото и да е друго с цел да опазят душевното си равновесие. Така или иначе нас най-вече ни разболяват мислите и чувствата.Smile
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 482
Растенията също имат някакви усещания. Има хора, които даже твърдят, че усещат болка и предчувстват смъртта си...
И тях ли да спрем да ядем? И после какво? Само с маргарин, произведен от петрол не може да се живее...  Thinking
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Растенията също имат някакви усещания. Има хора, които даже твърдят, че усещат болка и предчувстват смъртта си...

Твърдя, че растенията нямат нервна система, съответно не мислят, понятия като "страх", "смърт", "радост" не вярвам да са им познати.
Не а последно място, те нямат плът...имам предвид месо, каквото имаме ние хората, а на мен точно от това ми е гадно.

Всеки път когато хапна месо ми изниква асоциацията, че ям човек.
Ми...не мога:)
Цитирай

out of space

Мнения: 7 341
В природата винаги по-слабия е служел за храна на по-силния. Няма нищо нередно.
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
В природата винаги по-слабия е служел за храна на по-силния. Няма нищо нередно.

Не е нередно, разбира се.
Ако си хищно животно нямаш и избор, но хората имат.

Малко ОФФ:)
Пътувайки, няколко пъти попада пред погледа ми билборд с надпис "Екологично пилешко"...та ми хрумна, че всъщност най-екологично и естествено би било, ако се продават живи пилета, който хората сами да колят, обезпарушиняват и т.н.

Колко от вас могат да го направят?
Сами да клъцнат гръцмуля на пилето, да го оскубят и сготвят?

Smile Сега...предполагам, че ако много ми се наложи...ако съм някъде, където има само камъни и пилета все по някое време ще прегриза  някое от тях, но в обичайната за мен среда....ъпсурд!
То да ме гледа в очите...аз да му прережа гърлото...сън няма да ме хване после.
Цитирай

out of space

Мнения: 7 341
Ами човекът по природа е месояден, не случайно има кучешки зъби.
Друг е въпросът, че освен хлебарки и оси- друго животно нямам сили да убия.
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Ами човекът по природа е месояден, не случайно има кучешки зъби.

Той и рецептори за тетрахидроканабинол има, ама ей на..отрекъл се е от природата си и е криминализирал марихуаната:)
Човекът е едно объркано същество... Tired

Аз и комари убивам и мравки, мухи....всякакви такива, обаче после не ги ям поне:)
Цитирай

Варна

Мнения: 13 404
Обредното колене на животни го има и в Библията,какво  неестествено виждате в това?Отпреди 20  години майка ми   ми е нарекла курбан- коли се черно мъжко агне всяка година. Е, верно,че аз не го виждам агнето...като дете съм го виждала, но нямам спомен какво се е случвало.
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Присъединявам се към жалостивите. Много хубаво си написала всичко, wright.  Hug Вегетарианка не съм. По същата причина, поради която нося и кожени палта - няма смисъл. Тъжно, но е така. Знам, че на тази реплика може да се отговори с "понеже всички така разсъждават, но ако всички спрем да ядем месо или да носим кожени палта... " Така е, но това не виждам как ще стане. Баща ми е от село и там съм била свидтел на заколване на кокошки, после по две нощи не мога да мигна. Има хора - не се трогват. Може би не са толкова чувствителни и толкова по-добре за тях  Peace Имало е агънца, с които като дете сме играли, като с дете, ако щете вярвайте - гонят се, закачат се... и на другата сутрин е 6-ти май  Sad Излизах да се разхождам и агнешко и до днес не вкусвам  Stop Нищо, което съм видяла пред мен живо, не мога да си представя да го ям. Дори в онези ресторанти, в които ти вадят пред теб рибата или рака не мога. Виждам тук често камиони. Пълни с крави. Карат ги... Гледат през решетката... а на мен сърцето ще ми се скъса. Започвам да си плача в колата, а мъжът ми казва "Това е животът". Такъв е, спор няма. Просто невинаги е хубав. И не за всички.

Не знам дали човекът е месоядно животно. Спорен въпрос според мен  Thinking
Цитирай

uk

Мнения: 532
Обредното колене на животни го има и в Библията,какво  неестествено виждате в това?
Не твърдя, че е така, но там някъде в Библията, не е ли загатнато, че всъщност месото е дадено за храна  за наказание на прегрешилия Човек, за да му съкрати живота  Rolling Eyes

Цитирай

Варна

Мнения: 13 404
Е тук е може  и мястото да кажа,че синът ми убиваше пъдпъдъци откакто беше на 9-10  години. Имахме клетка  с 50-60 пъдпъдъка,които си отглеждахме за BBQ. И той си ги жзимаше от клетката, късаше им главите,скубеше- и ги хапваха. В същото време е много милостив към хората,децата, в училище никога не е налитал първи на бой ..просто възприема "ядивните" животни като източник  на храна -и толкова. В същото време имаме 2 кучета,за които той се  грижи.Е,сега ме линчувайте!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 128 отговора