Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 148 отговора


Мнения: 3 834
Тази сутрин преди да отиде на работа приятелят ми мина през нас и ми каза какво са си говорили с баща си вчера. Много гадно ми стана Sad Вече тотално се обърках и не знам какво да направя, за да  са доволни всички.
Първо за тези, които не знаят, ще кажа, че преди почти 1 година аз се пренесох и с приятеля ми искахме да заживеем заедно. Майка му се съгласи, но баща му не. И за да не кажете, че пак споменавам финансите между другото и това си беше проблем, защото сме студенти и двамата и е почти невъзможно сами да изкарваме достатъчно пари. Та тогава бях пуснала тема и всички ме съветваха да сме изчакали и т.н. Успях някак да го преодолея, въпреки, че се чувствах ужасно и той остана да живее у тях (аз го посъветвах да направи така, за да не разваля отношенията с родителите си). Въпреки това през цялото време той идваше при мен, оставаше да спи, като горе-долу половината си време прекарваше тук, а половината у тях. И дотук добре, надявах се, че все пак с времето баща му ще свикне с мисълта, ще приеме нещата и всичко ще се подреди. Оказа се обаче, че такива изгледи май няма Crying or Very sad
Вчерашният разговор се е водел около това, че приятелят ми правел каквото си иска, включително и нещата, за които баща му не бил съгласен преди 1 година. С други думи не му харесва, че той остава да спи при мен толкова често. Обаче ние пък как да живеем разделени? Друго нещо, за което очевидно не е доволен, е че приятелят ми работи в Практикер. Баща му си има частен бизнес и явно очакваше, че синът му пак при него ще отиде да работи (миналата година така беше). Обаче приятелят ми не искаше, не му харесваше как се държат с него там и т.н. Затова си намери друга работа и баща му май сега го е яд за това. После пък за апартамент го питал, ако му купел той дали щял да отиде да живее там Shocked Това при положение, че досега никога не е ставало въпрос за апартамент да се купува и всъщност в момента ние нямаме нужда от него. Мястото където живея е съвсем прилично и достатъчно за нас двамата и дори за едно бебе. Второ ако имаме вече не знам къде ще го сложим, но все ще измислим нещо ако се налага.
Имаше още няколко неща, за които са говорили, но с тях вече няма да ви отегчавам, а и не са толкова значителни според мен. Аз обаче почвам наистина да се притеснявам баща му докъде ще стигне. Не мога да разбера защо не го остави да си живее живота. Все пак именно той не го е разглезил и го е научил сам да се бори за това, което иска. Сега обаче нещо не му изнася явно и аз не знам как да оправя нещата. А искам да ги оправя, искам всичко да е наред, защото всъщност и баща му и майка му не са лоши хора и не искам да си разваляме отношенията.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
А искам да ги оправя, искам всичко да е наред, защото всъщност и баща му и майка му не са лоши хора и не искам да си разваляме отношенията.

Това всъщност е доста трудно. И аз навремето се опитвах така - да съм добра за всички, пък накрая си изпокъсах моите нерви и видях, че няма смисъл.
Когато завършихме с моят мъж, бяхме без работа, аз забременях, а неговите родители се опитваха да контролират неговото поведение(моето естествено не смееха). Трябвало да работи във фирмата на баща си(хубаво работи два-три месеца, беше като момче за всичко и ни се даваха пари не като заплата, щото нали му е син, а като някакви подаяния от време на време. Бизнеса бил семеен Mad). Трябвало да живеем в тяхното жилище(та свеки да има възможност по-често да ме тормози).
Решението беше, че се изнесохме, дойдохме в София на квартира, намерихме си и двамата работа, много ни е било трудно, но разчитах на себе си и не чакахме подаяния.
 Затова и преди като съм писала в темите ти казвах - изчакайте. На приятелят ти явно му трябва време за да скръцне със зъби на баща си и да му каже, че все пак той ще решава как, с кого и къде ще живее. Като дойде този момент ще сте по-добре бъди сигурна.
 А баща му какво иска -  да казва на сина си какво да прави и още не може да приеме факта, че е порастнал.
 За пример - въпреки, че се изнесохме на 130 км от свеки - в началото звънеше за да ми каже в колко часа трябва да вечеряме, защото така било по-удобно за сина й Shocked(никой все още не ми вярва като го разказвам, но аз си знам, че е истина).
Цитирай

out of space

Мнения: 7 333
На приятелят ти явно му трябва време за да скръцне със зъби на баща си и да му каже, че все пак той ще решава как, с кого и къде ще живее. Като дойде този момент ще сте по-добре бъди сигурна.
 А баща му какво иска -  да казва на сина си какво да прави и още не може да приеме факта, че е порастнал.
 

Напълно съм съгласна с това.

Ти няма какво да оправяш, не се бъркай, за да не излезеш после ти виновна за нещо.
Цитирай


Мнения: 1 009
Може би има причина, поради която баща му не те харесва. И затова е против идеята а живеете заедно, за да не се задълбочават нещата повече. А това с идеята за апартамента (може и параноично за звучи), но ми изглежда като някаква замислена тактика от страна на баща му.
Цитирай

София

Мнения: 9 110
Има родители, които искат да контролират вече порасналите си деца.
Има деца, които го позволяват.
Ако приятелят ти изкарва достатъчно, за да е независим, може да си прави каквото си иска.Ако още кара на "дай, тате, за море" и "айде купи ми апартамент, че аз съм малък и не мога сам" - нормално е да козирува.Който плаща, той поръчва музиката.Това е истината, колкото и неприятно да звучи, когато става дума за отношенията родители-деца.
Цитирай


Мнения: 1 429
А искам да ги оправя, искам всичко да е наред, защото всъщност и баща му и майка му не са лоши хора и не искам да си разваляме отношенията.


 За пример - въпреки, че се изнесохме на 130 км от свеки - в началото звънеше за да ми каже в колко часа трябва да вечеряме, защото така било по-удобно за сина й Shocked(никой все още не ми вярва като го разказвам, но аз си знам, че е истина).
не съм имала подобни проблеми нито от моите нито от неговите родители, а сме заедно от 16-17 годишни ......... всичко си зависи от приятеля ти ти не се меси-нека той прецени какво иска и как да се държи с тях.
Цитирай


Мнения: 3 834
Може би има причина, поради която баща му не те харесва. И затова е против идеята а живеете заедно, за да не се задълбочават нещата повече. А това с идеята за апартамента (може и параноично за звучи), но ми изглежда като някаква замислена тактика от страна на баща му.
Много се надявам, че не е защото не ме харесва, но честно казано вече не знам какво да си мисля Sad Всъщност досега с нищо не е показал, че не ме харесва.
За апартамента не знам, на мен много странно ми прозвуча, защото досега никога не се е споменавало такова нещо, даже напротив, той иска къщата да им оставя (на приятеля ми и брат му).
Цитирай


Мнения: 3 834
не съм имала подобни проблеми нито от моите нито от неговите родители, а сме заедно от 16-17 годишни ......... всичко си зависи от приятеля ти ти не се меси-нека той прецени какво иска и как да се държи с тях.
Не знам дали така трябва да постъпя, защото предния път, когато искаше да се изнесе и баща му не се съгласи той много му се разсърди. Държеше се гадно с родителите си, а аз виждах как всички страдат от тази ситуация. Постарах се да му обясня, че няма смисъл от цялата работа и накрая все пак всичко се оправи. Страх ме е, че ако го оставя сега може пак да им се разсърди, а аз много полза от това не виждам.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Ами съвсем лесно разбираем е бащата на приятеля ти. За мен поне. Не съм особено в час с всички аспекти на вашата история, но от това, което съм чела съм останала с впечатлението, че двамата сте много млади, все още учите и сте финансово /той явно частично/ зависими от родителите си. Тогава къде е чуденката? Естествено, че при това положение баща му счита, че е рано за сериозна връзка и обвързване. Напълно нормално е от него да се очаква да завърши образованието си, да си намери добра работа и чак тогава да се обвърже. И на мен не би ми било приятно да ми се губи синът ми с дни и седмици, да се чудя ходи или не ходи на училище, какво става с него аджеба. А утре да дойде и да ми сервира, че девойката му е на 19 и чака бебе.

Но пък не виждам и ти какво общо имаш с решението му да работи другаде, а не в семейната фирма. В този смисъл това не е твой проблем. Аз бих стояла настрани от това. Момчето само трябва да реши къде иска да работи и щом иска да създава семейство от него се очаква поне аргументирано и интелигентно да убеди баща си, че прави разумен и добър за себе си избор.

Колкото до жилището - ами да му купят, щом толкова имат желание. Къде е тук драмата? Казано ли е, че няма да дойде ден, в който да ви е по-удобно да се преместите там? Задължително ли е да живеете в твоето жилище во веки веков?

Цитирай


Мнения: 217
Ами съвсем лесно разбираем е бащата на приятеля ти. За мен поне. Не съм особено в час с всички аспекти на вашата история, но от това, което съм чела съм останала с впечатлението, че двамата сте много млади, все още учите и сте финансово /той явно частично/ зависими от родителите си. Тогава къде е чуденката? Естествено, че при това положение баща му счита, че е рано за сериозна връзка и обвързване. Напълно нормално е от него да се очаква да завърши образованието си, да си намери добра работа и чак тогава да се обвърже. И на мен не би ми било приятно да ми се губи синът ми с дни и седмици, да се чудя ходи или не ходи на училище, какво става с него аджеба. А утре да дойде и да ми сервира, че девойката му е на 19 и чака бебе.

Но пък не виждам и ти какво общо имаш с решението му да работи другаде, а не в семейната фирма. В този смисъл това не е твой проблем. Аз бих стояла настрани от това. Момчето само трябва да реши къде иска да работи и щом иска да създава семейство от него се очаква поне аргументирано и интелигентно да убеди баща си, че прави разумен и добър за себе си избор.

Колкото до жилището - ами да му купят, щом толкова имат желание. Къде е тук драмата? Казано ли е, че няма да дойде ден, в който да ви е по-удобно да се преместите там? Задължително ли е да живеете в твоето жилище во веки веков?



  202uu  202uu
Цитирай


Мнения: 3 834
Има родители, които искат да контролират вече порасналите си деца.
Има деца, които го позволяват.
Ако приятелят ти изкарва достатъчно, за да е независим, може да си прави каквото си иска.Ако още кара на "дай, тате, за море" и "айде купи ми апартамент, че аз съм малък и не мога сам" - нормално е да козирува.Който плаща, той поръчва музиката.Това е истината, колкото и неприятно да звучи, когато става дума за отношенията родители-деца.
Да де, обаче ние не живеем заедно, какво трябва да направим? Да спрем да се виждаме ли, да не остава да спи при мен ли?

Ами съвсем лесно разбираем е бащата на приятеля ти. За мен поне. Не съм особено в час с всички аспекти на вашата история, но от това, което съм чела съм останала с впечатлението, че двамата сте много млади, все още учите и сте финансово /той явно частично/ зависими от родителите си. Тогава къде е чуденката? Естествено, че при това положение баща му счита, че е рано за сериозна връзка и обвързване. Напълно нормално е от него да се очаква да завърши образованието си, да си намери добра работа и чак тогава да се обвърже. И на мен не би ми било приятно да ми се губи синът ми с дни и седмици, да се чудя ходи или не ходи на училище, какво става с него аджеба. А утре да дойде и да ми сервира, че девойката му е на 19 и чака бебе.
И какво да направим ние, да се разделим, защото сме млади и не можем да се издържаме ли? Хайде за бебето беше разбираемо защо ме съветвахте да изчакам, но това не мога да го разбера.
А синът му не се губи със седмици, най-много за ден-два и през това време те винаги се чуват по телефона, а в много от случаите и се виждат.

Но пък не виждам и ти какво общо имаш с решението му да работи другаде, а не в семейната фирма. В този смисъл това не е твой проблем. Аз бих стояла настрани от това. Момчето само трябва да реши къде иска да работи и щом иска да създава семейство от него се очаква поне аргументирано и интелигентно да убеди баща си, че прави разумен и добър за себе си избор.
Нищо общо нямам, в нищо не съм се месила. Споменах го, защото ми се струва, че баща му не е доволен от това, а не разбирам защо. Или поне ми се иска да има друга причина, а не да се опитва да контролира напълно живота му.

Колкото до жилището - ами да му купят, щом толкова имат желание. Къде е тук драмата? Казано ли е, че няма да дойде ден, в който да ви е по-удобно да се преместите там? Задължително ли е да живеете в твоето жилище во веки веков?
Драмата е там, че ми се струва, че го прави, защото иска да го контролира. Защото съм почти сигурна, че ако му купи апартамент после ще иска и да се разпорежда с него. Струва ми се, че е недоволен, защото в момента няма контрол над положението. Иначе аз нямам нищо против по принцип да се преместим ако е по-хубав, нямам намерение да живея цял живот в апартамента, в който съм в момента освен ако не ми се наложи.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
Бухтенце, мисля че всичко е в ръцете на приятеля ти. Най-важното е, че той работи и е почти самостоятелен, но непонятно защо се оставя баща му да му дърпа конците. В крайна сметка мъж е вече, тепърва ще създава семейство, а позволява да бъде зависим от баща си. Трябва да промени това нещо и ти, освен да му го кажеш, друго нищо не можеш да направиш. От опит мога да те посъветвам, че колкото по-независими сте от родителите му (които в случая са ви вид пречка) толкова по-добре. Не ви трябва да живеете в купен от тях апартамент, защото това би било предлог за баща му да се меси все повече и повече. И въобще, този човек ми се струва странен с мислите и действията си, нетипично е за баща, по-скоро майките се държат така, когато става въпрос за съвместно съжителство на младите newsm78 И последно - не се опитвай да угодиш на всички, няма да стане, а и не мисля че си заслужава - някои хора просто не разбират от добро Smile
Пожелавам ти успех в цялата тази работа и недей да се тормозиш.  LoveПриятелят ти е крайно време да се възприеме като едно цяло с теб, а не с баща си.
Цитирай

Правец

Мнения: 2 040
Ти стой настрани и не се меси в техните отношения .. единственото което можеш да направиш е да поговориш с приятеля си и да го попиташ той какво мисли и иска ... Ако той е наясно със себе си и знае какво желае, да го сподели с баща си .. все пак това е неговия живот, а и вече не е малък да поеме своя път в него ... Споко, нещата ще се наредят, понякога това отнема време, но това е живота ... Peace
Цитирай

sofia

Мнения: 5 109
Но пък не виждам и ти какво общо имаш с решението му да работи другаде, а не в семейната фирма.
ААА, недей така да си мислиш..... Mr. Green Свекър ми и до ден днешен е убеден, че мъжа ми ме слуша за всичко, особено като нещо не му изнася, ми аз съм го подкукуросала и той нали послушен и под чехъл.... Laughing и не може сам да вземе решение.

Просто приятеля ти трябва да ги отреже категорично и да спрат да му се месят.....доста трудно, но той е направил първите стъпки, важното е да не отстъпва.

И последно - не се опитвай да угодиш на всички,
А само на вас двамата   bouquet
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Бухтичке Smile
Много мислиш, кака.
И ми се струва, че намираш проблеми там, дето ги няма.

На колко години беше приятелят ти? (теб те помня)
Нормално е техните да се грижат за него. Нормално е да иска баща му да се включи в семейния бизнес - даже съвсем очакваемо.

Че са против да живеете заедно също има резон - при положение, че не сте финансово независими и двамата... а ти подмяташ за бебета... Погледни на нещата от тяхната гледна точка, все пак. Едно е да се 'случи' бебе, друго е да се планира такова при положение, че ще ви издържат родителските тела.

Защо да не му купят апартамент, ако имат желание и възможност? "Аз всичко сам с тези две ръце" не е лошо нещо, но все пак - можете ли вие двамата да си купите сами апартамент? Не? Тогава какво лошо има да купят на младежа такъв?
И ако купят - защо да не живее там, вероятно и ти с него?

Това, че са загрижени за него (вас) и искат да помагат не означава непременно, че се опитват да ви контролират (макар че и да е така, също е разбираемо и очаквано нещо - на 20-20 и нещо човек може и да мисли, че е възрастен и може и знае всичко, но не е точно така... ако ме разбираш). Не приемай загрижеността и обичта за опит за контрол и налагане.

Опитай се да се поставиш на тяхно място. Опитай се също да сте в максимално добри отношения - ако ще са ти свекъри и ги харесваш, това е най-доброто разрешение за минимум проблеми.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 148 отговора