Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора


Мнения: 5 876
Казах в темата на Деметра, че ще пусна такава тема отделно.
Да речем - за хора, които по една или друга причина са избрали варианта детска градина за детето и работа за себе си, но въпреки това искат да му дадат нещо повече, лично отношение и добър старт. (извинявам се за постната формулировка, ама ми се спи).

Ето следните въпроси оставям за дискусия -
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

Тъй като моите отговори не са твърди, а хипотетични, ще ги изложа утре.
Цитирай


Мнения: 3 271
Знам, че ще се включвам много пъти в тази тема, а и защото и на мен ми се спи ще пиша само на кратко по твоите точки сега, нататък ще раздуваме повече предполагам.

1. Мисля, че може. Все пак посоката е една и не би трябвало да има големи противоречия.

2. Не самоцелно. Но разбира се още от сега го правя по темите, по които сина ми решава да "дълбае", интересува се и пита повече. Но не го насилвам да учи неща, защото просто ми се иска да ги знае. Подхвърлям, ако поддаде - продължавам. И когато се заинтересува от нещо му посвещаваме повече време, докато му е интересно.

3. Не точно. По-скоро през деня имам желанието вечерта да съм 100% тяхна поне за 1 час, което обаче рядко става, защото просто няма време  Sad Иначе в хубавото време гледаме да сме все навън, уикендите най-вече. Последната седмица започваше да вали и намирахме занимания у дома. В момента на дневен ред са игрите тип "Не се сърди човече", наред с неизбежните конструктори.

4. Ако имам познания и ресурс - сама, знам, че ще е по-ефективно и приятно за него. Иначе бих предпочела някаква школа (примерно лятото беше на тенис, сега мисля да ходи на плуване, това не е точно обучение, но все пак)

5. Да, би ми се искало доколкото то има интерес. Ние сме програмисти, сина ми от малко над 2 годинки се справя чудесно с мишката и т.н., за да рисува, реди пъзели, играе разни игри в Интернет, обикаля света с Гугъл и т.н Това не са точно специални умения, вероятно повечето съвременни деца имат интерес в тази посока, но ние нямаме друго  Embarassed

6. Какво са прави, какво са яли, добре ли са изкарали... Не коментирам негативното, освен в някои редки изключителни случаи. Изказвам задоволство от интересна игра, някое тяхно постижение там и т.н.

По-нататък - повече   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 581
1. домашните работи, са за да се правят в къщи и да се следи до колко детето е научило материала, за съжаление много често поради работа и ангажименти свързани с изхранването на децата и поддръжката на семейството родителите нямат време да проверят детето и считат, че в училище "учителите са длъжни", но мисля, че е най - удачно независимо от проблемите родителя да намира време и начин да подпомогне детето си, да обсъди нещо интересно с него свързано с училищния материял по дадена дисциплина, да решат някоя задача заедно...
Домашното и официалното са взаимосвързани.  Ако правилно съм разбрала питането де. И на мен вече ми се затварят очите.

2. Мисля, че днешните деца са много по- информирани от някога, което  е предпоставка за възникване в по - ранна възраст на интереси и любопитство към заобикалящия ни свят, също така и е условие за пораждане на интерес децата ни да се учат в по - ранна възраст на буквите - например. Е, не твърдя че всяко дете иска да учи, но мисля, че е уместно ако то пита - ние да му обясним.
Значи и аз като Милена - смятам, че не самоцелно.
Сакън - да науча детето от по - рано, а само ако виждам, че от вътре му идва...тогава ще го уча с удоволствие.

3. Не мисля, че раздялата може да се компенсира със забавления или нещо материално. Просто времето което има родителя, колкото и оскъдно да му се струва то е хубаво да се отделя за децата и да бъдем искрени в отношенията си. Инак се създават и формират неправилни нагласи у децата, когато родителя компенсира "изкуствено". Децата имат свръхчувствителност и възприемчивост и усещат когато нещо не е наред. Така че, най - уместно е родителя да бъде себе си. Един родител при това работещ и тичащ понякога  и на две места със сигурност не би имал времето за детето си, но миговете на почивка и отмора е хубаво да ги изживяваме с децата си споделено и пълноценно радвайки се на мига да бъдем заедно с тях.

4. Ако знам например да свиря на инструмент бих отделила време за детето си, но не бих подценила ролята на учителя, така че по - скоро бих го записала на курс или школа.

5. При интерес от страна на детето - бих му показала, ако гледам цветя например...

6. Как е изкарало деня си и всичко свързано с неговите преживявания. Игри, срещи, изобщо опитвам се да го предразполагам защото вярвам, че общуването между родителя  и детето  е много важно.
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 088
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"? - Този въпрос не ми е много ясен.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо? - Да, бих, ако разбера, че "поема". За четенето не можа да стане и до сега не мога да го накарам да чете, колкото на мен ми се иска. Но с удоволствие научи таблицата за умножение преди втори клас.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви? - Чувствам и ми се иска, но не е по задължение, а като чувство.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами? - Само ако прояви изключителен интерес. Сега ще го записвам на баскетбол, а преди първи клас е ходил на английски.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?) - Само ако пожелае и ме помоли. Помагала съм му с английския, математиката я учи бързо и с интерес. Математик съм и това ме радва, но не пресилвам нещата.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него? - Дали е слушал, как е минал денят. Обикновено отвън до шкафчетата има изложено от това, което са правили през деня(рисунки, апликации, разни книжки с които са ги занимавали) спираме се да ги разгледаме преди да тръгнем и той ми разказва как са ги направили. Не коментирам отношението си към градината в негово присъствие, независимо дали е положително или отрицателно.
Цитирай

София

Мнения: 581
Между другото моля автора на темата - обясни какво има предвид под "добър старт"?

 newsm78

Има деца които от по - ранна възраст научават буквите, а после не спадат към четящите подрастващи и обратно.
От малки смятат добре , а после дори не спадат към посредствените ученици.
Всичко е много индивидуално.
Децата не стават онова което ние искаме или си представяме, а най- често следват своя път на развитие. Нека не им пречим Smile

/По - добре шивач, ама с мерак, отколкото дипломиран некадърник. /

А и според вас децата имат ли равен старт?

Всеки мери според аршина си. Нека не забравяме тази простичка истина.

Лека нощ, защото вече съвсем ми се доспа... 

Роден овчар, а станал велик музикант...
Роден в палат, а станал престъпник...
Живял бедно, но достойно.
Живял в разкош, но като мерзавец.
А всъщност и двамата биха могли да имат различет път...


Роден овчар в палата би имал по - голям шанс да докосне цигулка например.
А овчар в планината ще си свири на дървената свирка и дори няма да е чувал за цигулка.
Някога ...някога...някога...

Двамата имат ли еднакви стартове според вас?



Цитирай

Варна

Мнения: 6 761
Вики след 2 мес. ще навърши 3 год., но вече познава над 10-ина букви, сама ги казва, може да ги покаже в някоя дума, но не става дума за едно просто зазубрене.

И двамата работим, не бих казала, че усърдно се занимаваме с нея. Ходи на ясла. Мисля си, че просто е схватлива и много помни.
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 488
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?

 - Ако има необходимост от това - да. Например изоставащо в училище дете заради интелектуални дефицити. Иначе и аз нещо не разбирам въпроса.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?

- Бих го научила на всичко, за което има желание и за което имам възможност. Мозъкът се развива толкова по-добре, колкото по-често се упражнява. Не съм привърженик на методиките, създаващи почти гении, но мисля , че има какво да се научи по въпроса от тук (на руски, но със сигурност има повече инфо на английски) http://www.kid.ru/rebenok/index.php

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?

 - С ВНИМАНИЕ, поднесено под различна форма, според желанието на детето (игри, Мак Доналдс , четене на книжка, дори само внимателно изслушване на преживелиците понякога върши работа). Разбира се, без да се прекалява.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?

- А доколко е необходимо изобщо да се учи нещо, изискващо специално обучение в тази възраст?! Изключвайки случая музикално дете, когато се учи инструмент, не виждам смисъл от това.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)

- Това е безполезно, ако детето няма такива интереси. Пример: дъщерите на Илиана Раева не са гимнастички.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

-Вече нямам много ясен спомен, но стандартните въпроси: -Какво правихте днес? Smile Имам словоохотливо дете, сама споделяше случките в градината, следваше коментар от моя страна кое е редно и кое не и защо. Опитвах се да видя ситуацията през нейните очи, а не съвсем като възрастен.

dinka , много съм съгласна с теб за "равния" старт. Съдбата също играе своята роля.
Добрият старт зависи до голяма степен и от увереността на детето , че МОЖЕ да се справи. Ето тук вече има думата родителя.

« Последна редакция: нд, 03 сеп 2006, 01:42 от ljuboznatelna »
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Ще се изкажа само по леко неясния първи въпрос за съчетанието на домашно и официално обучение в детските градини, защото аз си го изтълкувах в моя контекст и ми звучеше ясно.
Става въпрос например за следното: в понеделник учителката пъха в чантичките на децата по едно напечатано писъмце, с примерен текст: скъпи родители, тази седмица ще учим за формата "правоъгълник" и за жълтия цвят. Ако искате да участвате в обучението на детето си, можете да използвате следните идеи: покажете кои мебели във вашия дом са правоъгълни; накарайте детето да намери нещо жълто у дома или докато сте на разходка; песничката ни за тази седмица е за жълтоклюното патенце и можете да я пеете у дома, изпращам ви текста; по възможност пратете детето в четвъртък с жълта дрешка на училище, и т.н..
Надявам се, че Анда има предвид разни такива неща. newsm78
Цитирай


Мнения: 2 608
Много интересна тема, върху която често съм мислила.
Няма да пиша точен отговор на въпросите - просто ще ви разкажа за големия ми син, което донякъде ще отговори на втория въпрос и ще постави друг въпрос.
Винаги съм обичала да чета, книгите за мен са "свещени предмети", имам към тях много специално, почти любовно отношение. Сериозно - обичам ги Very Happy
Започнах да чета на сина ми, когато беше много малък. От момента, в който се осъзна обаче, никога не е проявявал особен интерес към книгите. Той е невероятно активно, живо и любознателно дете. Любознателността му обаче е така да се каже сетивна - той иска да види, да пипне, да направи нещо и книгите просто не задържаха интереса му.
Извинявам се за термините, които използвам - определено не са точни, но не съм специалист в тази област и се опитвам просто да обясня нещата, така както ги чувствам...
Тръгнах рано на работа - той нямаше годинка. Работата ми е изключително ангажираща и натоварена. Което съчетано с почти пълната му липса на интерес към книгите, доведе до това, че четяхме заедно все по-рядко.
Много съм се упреквала за това, че не съм по-настоятелна. В четенето, в ученето на буквите. Че синът ми не може да чете, а е на цели, да кажем, пет години/при положение, че тогава аз съм чела цели книги/. В същото време едно гласче ми нашепваше да се вслушвам в него, да вярвам в това, че, когато му дойде времето и когато съзрее за това - четенето и книгите ще го заинтригуват.
Буквите знаеше отдавна. Научи ги между другото. Воден от естествено детско любопитство. Никога не сме сядали целенасочено да ги учим. Просто отговарях на въпросите му.
И след всичко това можете да си представите изненадата ми, когато преди година, установих, че той може да чете.
Просто се беше научил сам. Може би скоро в него ще се събуди интерес и към книгите. Поне се надявам...
И сега се питам как да подходя към другото си дете. Дали е по-правилно целенасочено да се опитвам да го "образовам" в определена област или да поема по по-лесния път, в който да чакам вродената му жажда за знания да го подтикне към тази област и аз просто да го подпомогна...
Питам се дали големият ми син ще бъде добър ученик, дали това, че не сме чели кой знае колко заедно ще бъде за него някаква пречка...
Такива разни въпроси ми се въртят в главата...
« Последна редакция: нд, 03 сеп 2006, 07:27 от {Тони} »
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Не си поставям цели:)
Говорим си за всякакви неща с Елина. Когато видя, че има интерес към нещо и давам повече информация за него.
Не че чуствам длъжна да компенсирам "раздялата", занимавам се с нея защото ми е приятно.
Въпрос на предпочитание е това, че и давам "истински" играчки и информация. Често пъти аз уча заедно с нея. На мен ми е по-интересно, когато правим "открития" всеки ден (като това, че всеки човек гълта по един литър сополи ежедневно) отколкото да четем една книжка сто пъти, а мисля че и на нея.

Не искам да я правя отличничка целенасочено.
Искам да събудя интерсът и към света, да се научи да задава въпроси и да търси отговори сама.
В каква насока ще използва това - тя ще си реши след време.

Ако видя, че има определен интерес в някаква насока и търси повече информация отколкото мога да и дам аз или градината - да, бих я записала на курс някъде.
Цитирай

Филипополис

Мнения: 1 263
Ама вие сериозно ли?  Shocked Един ползва Гугъл на 2 годинки, друг чете на 3.... ooooh!
Уфффф то мойто горкото явно ще си е тъпичко кат' майка си  Laughing


Сега на темата:

...за хора, които по една или друга причина са избрали варианта детска градина за детето и работа за себе си, но въпреки това искат да му дадат нещо повече, лично отношение и добър старт.
Не разбирам какво означава "въпреки това". Като си седя по цял ден в къщи и се занимавам само с детето не мисля, че ще му дам нещо повече, от колкото ако ходи на градина, дори напротив. Причините поради, които съм категорично "ЗА"градината са много и ще стане дълго да ги излагам тук.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Да може! "Официалното" обучение е унифицирано, а аз мога или поне би трябвало да мога да следя индивидуалните особености на моето дете и да му помагам да развива своите уникални дарби.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Твърдо НЕ Naughty Ако прояви интерес - ще й покажа буквите, но да седна да я уча да чете -НЕ. Не виждам смисъл да я уча да чете на 4 например, като може това "обучение" да почака до 1-ви клас. Цял живот ще има да чете... и не е важно да може, а е важно дали и какво ще чете, а това не зависи от това колко рано се научава Crossing Arms
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Пак НЕ! Чак пък "раздяла" Не смятам че ходенето на ясла и градина е нещо толкова драматично. За мен е напълно нормален процес. Много по-неестесвено ми се вижда бабите да се занимават с детето или дори аз самата. При всеки удобен случай съм с нея и се забавляваме заедно, но не от угризения, а защото мисля, че е нормално в свободното си време да съм с дъщеря си.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
цитирам, защото по-точно не мога да го кажа:
- А доколко е необходимо изобщо да се учи нещо, изискващо специално обучение в тази възраст?! Изключвайки случая музикално дете, когато се учи инструмент, не виждам смисъл от това.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Ооооооо да! Смятам за напълно есествено да насочвам детето ми да рисува, но не защото държа да стане художник, а защото аз и съпруга ми, като художници разбираме напълно смисъла и значението на обучението по рисуване (надълго се обяснявах в една друга тема на Анда)... Педагогиката ми куца, но колкото мога...
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Е, тя засега е на ясла и на 2 годинки не се сещам какво мога да я питам. Единствено я питах "какви песнички пеете с дечицата"...само това ми дойде на акъла и не защото много ме интересува, а по скоро за да я провокирам да "разказва"....но вече не се налага...тя сама си обяснява ....само не мога да разбера к'ва е тая песничка за липката Thinking



Цитирай

Варна

Мнения: 545
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Не виждам причина да не може. Ние му даваме допълнителна информация, която не е получил или няма как да получи в "официалната" институция.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Не и насила. Няма 6 г., а може да чете (срича), но само защото сам проявява интерес - ние само му помагаме с обяснения, когато се налага. А на него му е интересно сам да си чете от детските списания.

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не. Смятам, че получава достатъчно внимание и обич през времето, когато сме заедно.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Ако той не иска, не бих го пратила против волята му. Ако сам прояви желание към нещо, на което ние не можем/няма как/ да го научим, бих избрала школа.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Не. Ако то поиска след време, ще се научи.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина?
Какво за правили, какво са яли, с кого е играл, на какво са играли, каква приказка са им пуснали преди сън, случило ли се е нещо интересно.
Как коментирате градината пред него?
Тук не ми е много ясно какво точно искате да разберете? Самата градина няма как да я коментирам... Обсъждаме случки от деня и поведението на участниците в тях.
Цитирай


Мнения: 3 271
Един ползва Гугъл на 2 годинки

О, нееее, далеч не ползва Гугъл  Wink Просто обикаля с мишката из света с Google Earth и покрай това пита за океани, континенти. Но не винаги, а и много неща забравя, явно не му правят достатъчно впечатление.
И както писах в една друга тема вчера, това не го прави "по-умен" от други деца, по-скоро развива различни интереси. Дъщеря ми примерно изобщо и не поглежда компютъра, даже филмче не може да гледа повече от 10 мин. Пък това не я прави "тъпа", просто различна от сина ми  Hug
Цитирай

Там някъде

Мнения: 1 112
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Според мен не само, че може, но и по-принцип се допълват. Трябва, обаче, да призная, че при нас "домашното" обучение е в повечето случаи нецеленасочено - Лили тръгна на 2 г. и 4 мес. на градина и от тогава не съм сядала да я уча на песнички, стихчета и др. подобни неща, напротив - тя учи мен. В къщи научи цветовете, цифрите до 9, научи се да реди пъзели и др. такива. Всичко това стана някак от самосебе си - купих й книжки за оцветяване и започнах да оцветявам - човката на пилето е червена, перата ще направим жълти и в един момент детето започна да ми подава фулмайстрите като ги назоваваше по цвят. Това имам предвид като казвам, че нашето домашно обучение е нецеленасочено.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Преди време бих отговорила с НЕ. Сега наблюдавам развитието на детето си и ако видя, че тя има желание и възможности - ДА. Както казах по-нагоре засега при нас всичко е нецеленасочено, но ако утре детето ми ми каже: "Мамо, научи ме да чета!" и аз видя, че тя познава буквите, ще го направя.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, чак да свръхкомпенсирам не, но понякога се усещам, че тайно завиждам на госпожите, че са цял ден с нея, а за мен остава само вечерта и уикендите. Затова пък се опитвам да я взема колкото се може по-рано от градина. Нещата, които правим заедно ги правим заради удоволствието, което изпитваме, а не за компенсация.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Ако мога да я науча сама - бих я учила, ако не, а видя, че детето има данни и желания - на уроци.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Да, искам, но това зависи и от нея. Ако тя няма желание, не бих я насилвала.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Рядко я питам, защото тя е толкова приказлива, че още докато ме види и започва да разказва как е минал денят й, на какво са играли, какво са учили и др. Коментари за градината и персонала пред нея не правя (аз по принцип не правя, де)

Цитирай

....

Мнения: 1 219
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Да, може.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Синът ми се научи да чете, когато беше на 4 г, братовчетка му се упражнявала и му обяснила и на него, разбрах го от учителката в детската градина! Shocked  Сега вече на 8г не е толкова заинтригуван от книгите (за наш ужас), иска да рита топка!  Shocked  Ако забележа у него някакъв по-задълбочен  интерес към нещо, бих изпреварила системата с обяснения, не зависимо дали се припокриват с нея или не. Дъщеря ми сега е на 2г, до като играе с брат си е научила да брои до 6 и червения цвят, не бих я насилвала да научава нещо "преди да и е дошло времето".

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не се чувствам длъжна. Забавленията ни са разходки и различни игри.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Бих ги учила сама, само ако реално преценя че мога да го направя по-добре от учител. Иначе не би имало смисъл.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Да, много искам, но за сега няма проява на интерес от страна на Жоро, сестра му проявява по-голям интерес въпреки възрастта си.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Питам как е минал денят му в училище, какво се е случило, с какво са се занимавали. Обсъждаме всичко, което е решил да сподели, включително и как се правят бебета!  Ако съм недоволна от неговото поведение , естествено отделям време за разговор с много примери. Единствения коментар за училищет от моя страна пред него , е че това е ужасно важна част от неговия живот, не само заради математиката! 
Въпросите след детската градина са "Пяхте ли песнички днес", "Рисувахте ли днес", отговорите са кратки "да" или "не". 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора