Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 4 септ. 2006, 08:46 ч.
  • Преглеждания  3 143  Мнения  69  Онлайн  1
Отговори
Проблема който имаме се задълбочава от ден на ден. Не става по-добре, даже напротив.
Мъжът ми ми каза, че не знаел дали иска да продължава да живее с нас, той изобщо нищо не знаел, бил на дъното. Трябвало му време, за да реши какво иска. И така вече един месец... А аз не знам къде се намирам, тресе ме нервата, гълтам успокойтелни, не мога да си гледам детето като хората. Ужас.
ОПитах с разгожор, не става, между нас нямало комуникация, не сме се разбирали... ми как ще се разбираме като той не казва нищо освен, че вината за това му състояние е моя, защото съм имала много променливи настроения през бременността и полсе след като се роди детето. Обяснявах, че това са хормони, но той не... другите жени как си гледали децата... Казвам му, че имам нуйда от повече внимание и време прекарано с него, той вика ми ми кво искаш, нали се прибирам вечер...
Махнахме се с дечко за 2 седмици,  нито ни потърси, нито ни се обади, поне да пита как е детето му. Върнахме се вкъщи и пак същата работа. Два дмни нормално а после... във всичко намира причина да избухне...
Какво да правя, как да се държа, моля ви, дайте акъл.

Реклама
# 1
  • Мнения: 7 474
 ooooh! Много сложна ситуация. Мобилизирай се, не го насилвай за разговори известно време, бъди мила и любезна, но леко дистанцирана, за да не реши,че го притискаш. Но ако скоро нещата не се оправят  Thinking не знам Tired  Дано състоянието му е моментно, а няма друга причина, която той не е споделил с теб  newsm78  Желая ти успех и всичко да се оправи  Praynig

# 2
  • Мнения: 649
Дай му малко време, дано да е временно състояние. Стой настрани и ти за известно време

# 3
  • Мнения: 42
Наистина изчакай още малко, но не може дълго да отлагате сериозния разговор. Остави детето на някой и седнете някъде на вечеря и открито и спокойно без никакви драми и истерии му кажи, че си готова да чуеш истината. Каквато и да е тя трябва да знаеш, за да не живеете в агония и двамата.
Много неприятно каквото и да ти казваме, гърлото сигурно ти е сухо и челюстта те боли от стискане, но трябва да си наясно какво става. Освен да ти пожелая смелост и бързо разрешаване на проблема друго наистина не зная какво да кажа

# 4
Добре де колко време. Дадох му 1 месец и съм на ръба на лудостта, след още 1 не знам дали изобщо ще става нещо от мен...

# 5
Ама той не иска да говори. Предлойих му да се видим и да поговорим навън, е нямаше никаква разлика, мълча като шаран.

# 6
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 735
Докато бях бременна, прочетох че мъжете, също като нас жените, страдат от следродилна депресия. Възможно и мъжът ти да преживява нещо такова. Аз бих го оставила на спокойствие известно време, нека излиза чат-пат с приятели, да се отърси от ежедневието, след време ще свикне и ще се нагоди към новата ситуация (т.е. детето). Може би сега просто се плаши от новите отговорности, които има, като глава на семейството, дай му време да свикне.

# 7
Аз ли нещо не съм в час? Какво значи да му дам време да свиква? Че детето ни е на 10 месеца, той твърди, че е се чувства зле от преди да забременея. Аз найстина съм на ръба, не мога да се владея повече... Защо жените не бива се плашат от новите си отговорности на майки и не им се полага време за срещи с приятелки за да преодолеят стреса?

# 8
  • Cтраната на лалетата...
  • Мнения: 7 914
Това, което ми идва на ума е "хубост на сила не става" Peace

# 9
Лошото е, че на мен само това ми хрумва... Дали това е краят?

# 10
  • София
  • Мнения: 4 474

Този въпрос го задай на съпруга си. Но преди това трябва да си готова за всякакъв отговор. Последният може и да не ти хареса. Лео е права, ситуацията ти никак не е розова. Дано нещата се оправят!

# 11
  • Мнения: 2 161
Докато бях бременна, прочетох че мъжете, също като нас жените, страдат от следродилна депресия. Възможно и мъжът ти да преживява нещо такова. Аз бих го оставила на спокойствие известно време, нека излиза чат-пат с приятели, да се отърси от ежедневието, след време ще свикне и ще се нагоди към новата ситуация (т.е. детето). Може би сега просто се плаши от новите отговорности, които има, като глава на семейството, дай му време да свикне.
Аз това не го разбирам!Да го остави на спокойствие,да си излиза с приятелчета сам...Откъде-накъде ще се отърсва от ежедневието?Това дете да не го е заченала като Дева Мария?Колкото е нейно,толкова и негово.Колкото ежедневието притиска него,толкова и нея.И как ще се плаши от отговорности той?Да не е малоумен?Тя в крайна сметка за мъж ли е омъжена или за 6-7 годишно дете?Моето мнение е,че този мъж не струва.Или има връзка и иска да я разкара или просто иска да я разкара без да е обвързан с друга.Просто не я обича,това е!

# 12
Шанел, и на мен така ми се струва, но първо ми се ще да се убедя 100%, че не ме обича, за да тегля чертата, защото не мога ей така да оставя детето си без баща...
И аз не го разбирам това със срещите с приятели, може да сме много модерни, но мисля, че мъжът трябва да има отговорност не по-малко от жената.
Имам чувството, че се въртим в омагьосам кръг, три дни всичко е наред, а на четвъртия всичко се срива за секунда. И после пак отначало....  Confused

# 13
  • Springfield, VA
  • Мнения: 5 625
Проблема който имаме се задълбочава от ден на ден. Не става по-добре, даже напротив.
Мъжът ми ми каза, че не знаел дали иска да продължава да живее с нас, той изобщо нищо не знаел, бил на дъното. Трябвало му време, за да реши какво иска. И така вече един месец... А аз не знам къде се намирам, тресе ме нервата, гълтам успокойтелни, не мога да си гледам детето като хората. Ужас.
ОПитах с разгожор, не става, между нас нямало комуникация, не сме се разбирали... ми как ще се разбираме като той не казва нищо освен, че вината за това му състояние е моя, защото съм имала много променливи настроения през бременността и полсе след като се роди детето. Обяснявах, че това са хормони, но той не... другите жени как си гледали децата... Казвам му, че имам нуйда от повече внимание и време прекарано с него, той вика ми ми кво искаш, нали се прибирам вечер...
Махнахме се с дечко за 2 седмици,  нито ни потърси, нито ни се обади, поне да пита как е детето му. Върнахме се вкъщи и пак същата работа. Два дмни нормално а после... във всичко намира причина да избухне...
Какво да правя, как да се държа, моля ви, дайте акъл.

Много, много неприятна ситуация. Възможно е и всичко да е свършило между вас, макар, че на него не му прави чест да ви държи в неведение и още повече да не се интересува от детето си!

Какво да правиш не знам, мога да ти кажа какво да НЕ правиш- не му се моли за нищо, нито за разговор, нито да вземе решение. Колкото повече вижда, че зависите от неговото решение/благоволение, толкова повече ще ви мотае (най-вероятно).


Жалко е, че стават такива неща и страдат децата, като остават без баща. И така да стане, обаче не значи, че няма да се справиш. Едва ли те успокоява това, но няма да си нито първата, нито последната жена, отгледала сама детето си  Peace

Кураж и дано всичко се нареди най-добре и за трима ви   bouquet

# 14
  • Мнения: 4 093
Цитат
Добре де колко време. Дадох му 1 месец и съм на ръба на лудостта, след още 1 не знам дали изобщо ще става нещо от мен...

 - Обади ми се на лични Hug

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт