Мъжът ми ми каза, че не знаел дали иска да продължава да живее с нас, той изобщо нищо не знаел, бил на дъното. Трябвало му време, за да реши какво иска. И така вече един месец... А аз не знам къде се намирам, тресе ме нервата, гълтам успокойтелни, не мога да си гледам детето като хората. Ужас.
ОПитах с разгожор, не става, между нас нямало комуникация, не сме се разбирали... ми как ще се разбираме като той не казва нищо освен, че вината за това му състояние е моя, защото съм имала много променливи настроения през бременността и полсе след като се роди детето. Обяснявах, че това са хормони, но той не... другите жени как си гледали децата... Казвам му, че имам нуйда от повече внимание и време прекарано с него, той вика ми ми кво искаш, нали се прибирам вечер...
Махнахме се с дечко за 2 седмици, нито ни потърси, нито ни се обади, поне да пита как е детето му. Върнахме се вкъщи и пак същата работа. Два дмни нормално а после... във всичко намира причина да избухне...
Какво да правя, как да се държа, моля ви, дайте акъл.