Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 5 септ. 2006, 10:17 ч.
  • Преглеждания  1 065  Мнения  7  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 2 825
Момичета, дайте съвет ... как го преживяхте?
Мислех, че най-страшното и трудното мина, но на 1 септември все едно нещо ме удари по главата  Sad Върна се цялата болка и целия ужас отново. Не мога да мисля за друго, само това ми е в главата.
Опитвам се да работя, да си намирам много работа, да избягам от тези мисли, но не се получава  Sad Sad Sad

Реклама
# 1
  • Ruse
  • Мнения: 366
Клара, мила, така добре те разбирам. Помня те от отчетните септемврийки. Не мисля, че ще го преживеем, трябва да се научим да живеем с болката. Тя ще си отива, пак ще идва. Днес трябваше да е щастливия ден, денят, в който да се появи нашето мъниче. Опитах се да обясня на дъщеричката ни, че макар, че бебчо вече го няма, той винаги ще си остане част от нас, от нашия живот. Болката и тя вече е част от мен. Знам, че мъжът ми също страда, детето също, всеки от нас изживява това, което ни се случи по свой начин.
Бъди с хората, които те обичат. Това помага. Донякъде...  Hug

# 2
  • Мнения: 3 163
Не само месецът на термина... На всеки 13-ти съм зле, на абсолютно всеки....

# 3
  • София
  • Мнения: 651
Месеца на термина - най-тежкият месец в живота ми. Не се справих, не го преживях, а и тялото ми не ми помогна да се справя - дори напротив - чувствах се по-бременна от всякога и едва си стоях на краката. И рожден ден имах тогава...И знам, че повече никога и рожденният ми ден няма да е празник, но знам също, че трябва да продължа напред колкото и да боли. Hug

# 4
  • София
  • Мнения: 1 409
Абсолютно те разбирам,ужасно е .На мен ми предстои следвашия месец и от сега се чувствам зле,не знам как ще го преодолея.А най-страшното е ,че термина ми беше определен за датата на която е рождения ми ден,толкова се надявах,че тази година ще имам най-хубавия си подарък за р.д.,но не.И не мисля,че някога отново ще мога да празнувам така както преди,все ми е тая,моето ангелче отдавна вече го няма. Cry

# 5
  • Шопия
  • Мнения: 6 330
Вчера "отбелязах" една цяла година без Йоан.
От известно време се връщам в последните дни от живота на едната ми баба (Бог да прости всичките ми близки). Преди да напусне този свят тя казваше: "Аз си имам дете там, то ме чака." Отиде си щастлива. Ако доживея до нейната възраст това щастие ме чака след около 50-тина години. 

# 6
  • Мнения: 3 163
Рони,  Hug

Вярвам, че мъничката душичка е добре там, където е! Вярвам, че Господ се грижи за децчицата ни, докато ние отново се срещнем с тях и ни  ги пази.  Praynig

А ми се иска да вярвам, че и ти си добре. Ако не днес, то утре....  Praynig Praynig Praynig

Разплаках се. Така мъчно ми стана. Миличката ми тя!

# 7
  • Sunshine State (of mind)
  • Мнения: 2 257
Два пъти имах месец на термина....Два... Юли 2005 и Юни 2006...Юли 2005 премина драматично. Юни 2006 знаех, че отново нося  живот в себе си, а нямах представа дали няма за трети път да го загубя... Страхувах се и се надявах същевременно...Всичко ми беше в мъгла. Но премина. После благодарих на Бог и съдбата, че всъщност ме дариха с голям дар - да бъда бременна в месеците на двата загубени термина и да нося надеждата в себе си... Пише по дебелите книжки, че най-нормалното нещо е, жената да се депресира около и на датата на термина. clara, с теб съм. 

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт