Епитафия

Епитафии - П.П.Славейков

Тези ще ти допаднат. Славейков е от любимците ми. Ще коментирам по-късно, може би

Епитафии - Хр. Ботев

Неговите са доста саркастични 

Чандра, ако продължаваш така да ме радваш, накрая ще трябва да се оженим

Включвам се в темата с едно стихче от същия този Чарлз:

животът

да бъдеш изяден от свиня с
лош дъх

докато лимоните се люлеят във вятъра

жълти и наши.

Много го обичам, Буковски, голям хулиган.

Епитафията на гроба на Александър Македонски: "ТОЗИ ГРОБ СЕ ОКАЗА ДОСТАТЪЧЕН ЗА ТОЗИ, НА КОЙТО НЕ ДОСТИГАШЕ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА".

Ето го въпросното, извинявам се, че е дълго, но това е моето кратко "да" на Мюриель    
Ден на Съединение, какво пък...ще пусна някъде в подходяща тема отново специално за теб едно стихче на Къмингз "как сме се обичали страстно чрез думи"   

Charles Bukowski
................................................
close to greatness

at one stage in my life
I met a man who claimed to have
visited Pound at St. Elizabeths.

then I met a woman who not only
claimed to have visited
E.P.
but also to have made love
to him—she even showed
me
certain sections in the
Cantos
where Ezra was supposed to have
mentioned
her.

so there was this man and
this woman
and the woman told me
that Pound had never
mentioned a visit from this
man
and the man claimed that the
lady had had nothing to do
with the
master
that she was a
charlatan

and since I wasn't a
Poundian scholar
I didn't know who to
believe
but one thing I do
know: when a man is
living
many claim relationships
that are hardly
so
and after he dies, well,
then it's everybody's
party.

my guess is that Pound
knew neither the lady or the
gentleman

or if he knew
one
or if he knew
both

it was a shameful waste of
madhouse
time.
 

Всички епитафии на Бодлер, само дето книгата не е при мен.
Откривателят на ентропията (името му вече ми се губи  ), погребан във Виена-не пожелал име, нищо-само формулата на ентропията.
Кийтс-Името ми е написано върху вода (трудно цитирам  )

Чандре, като размислих и аз върху епитафията, сетих се за друго стихотворение на Буковски, в което прилежно е описал как да не опитваш

правейки го

загърби всички възможни идеи и възможности
загърби Бетховен, паяка, проклятието на Фауст -
просто го прави, бейби, прави го:
къща кола търбух пълен с боб
плащай си данъците
чукай
а ако не можеш да чукаш
съвокуплявай се.
прави пари но недей да работиш прекалено
много - накарай друг да плати за това че
го правиш - и
не пуши твърде много но пий достатъчно за да
се отпускаш, и
стой далече от улицата
бърши си задника старателно
използвай много тоалетна хартия
признак на лошо възпитание е да позволиш хората да знаят
                                                              че сереш или че
е възможно да миришеш по такъв начин
ако не си
внимавал.

Преводът и правописът са на Явор Немчев

еха...
подсещаш ме за този...откривателят на числото пи, който си ингрейвнал (т.е. са му по негово желание) самото пи с неговите 35 знака след десетичната запетая (и нищо друго, сладур  )

3,14159265358979323846264338327950288............................................ 

И аз харесвам Буковски, особено някои негови разкази.
И Кийтс харесвам.
Ето една епитафия на Пушкин:
Моя епитафия
Здесь Пушкин погребен; он с музой молодою
С любовь, леностью провел весельiй век,
Не делал доброго, однако ж бьiл душою,
Ей-богу, добрьiй человек.

"Блажен да бъде който
 тоз камък не отлости.
 Проклет - който помести
 изтлелите ми кости"
Великолепен превод на надписа на гроба на Шекспир. Според някои изследователи Шекспир не е бил мъж, а жена; или пък общ псевдоним на група пистели. Тайнствеността на тази епитафия засилва съмненията
Ето го и в оригинал:
Good friend, for Jesus' sake forbear,
to dig the dust enclosèd here.
Blest be the man that spares these stones,
And curst be he that moves my bones.

Ако трябва да избирам епитафия за моя собтсвне гроб, ще трябва да ми вдигнат пирамида. Би ми се искало да си залужа и това (пка на Пушкин):
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
       Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит —
И славен буду я, доколь в подлунном мире
       Жив будет хоть один поет.

Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
       Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я Свободу
       И милость к падшим призывал.

Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
       И не оспоривай глупца.
***

Ако ли не, ще мина и с "На..." Шели

Когато нежни гласове замират,
мелодията в паметта остава.
Дъхът на залинели теменуги
живее в спомена, що съживява.

Умрат ли розите, листа от рози
за ложето любимо са събрани.
Така и подир теб от твойте мисли
постеля ще си прави любовта ми.

He went too far in the search of flowers.

Китай, надпис от баща върху гроба на сина му, с йероглифи сигурно е смразяващо красиво  

Ето още нещо, подходящо и за пирамида, и за предизборна кампания дори 

Beware you people passing by,
As you are now, so once was I,
And as I am now, so must you be,
Prepare for death and follow me

 

Excuse My Dust

Дороти Паркър

Epitaph
   
 
The first time I died, I walked my ways;
I followed the file of limping days.

I held me tall, with my head flung up,
But I dared not look on the new moon's cup.

I dared not look on the sweet young rain,
And between my ribs was a gleaming pain.

The next time I died, they laid me deep.
They spoke worn words to hallow my sleep.

They tossed me petals, they wreathed me fern,
They weighted me down with a marble urn.

And I lie here warm, and I lie here dry,
And watch the worms slip by, slip by.
 
 

темата е страхотна, а аз нямам време да се включа подобоващо... за което искрено и дълбоко съжалявам
чандра, специални поздравления

Oscar Wilde
   
 
  If, with the literate, I am
Impelled to try an epigram,
I never seek to take the credit;
We all assume that Oscar said it.
 
 

Чандра, специални поздравления, въпреки че ме остави и се взе с Мюриель 

Великолепно, вкусно, умопомрачително - пак ли мис Паркър?


ммм не мислех, че ще ме искаш и след като ме видя на живо 

Ей така срамежливите си оставаме стари моми 
Да, пак е Дороти Паркър.

С малко свежа нотка бих искала да споделя и аз какво намерих:

АЛЕКСАНДРА ВАЛ

    ЕПИТАФИЯ
 
    Елате на погребението!
    Родителите ми са богати.
    Ще има
                    много
                                 за ядене.

**************************************************
Аз не искам за себе си епитафия или място, където да бъда... Искам да се рея над море и да гъделичкам до кихане моряците...

Александра Вал - познавам я  (без малко да кажа за епитафията - би и отивала  )
но си е находка (стихчето) 

но ако бяхме мъже ...както вече казах...ето, че се появи и общата ни платонична любов 

като бях по-млада и наивна и исках да бъда погребана, а не просто изгорена и разпиляна някъде, че да не ангажирам роднините, исках епитафията ми да бъде: Тя живя. Сега се надявам да го напишат на некролога ми, щото, виж, некролози уважавам  

Тя тича, смя се, плака и игра
под този камък легна и заспа..............за малко

Това е моята, току- що стъкмена

Хайде, добре, аз ще те взема (опържи ми едно яйце). 
На secretgarden е много хубава епитафията.  Да ми я напишете на пирамидата, с всичко останало (да не изпуснете Дороти Паркър, ей!). 

Дороти - sister in arm

Но ако бяхме мъже, срамежливи, щяха да ни подлагат на сексуален тормоз от тези несрамежливите, после щяха да ни заробят да работим и събота и неделя и да ги водим по две седмици на почивка

Ама разбира се 

secretgarden, много е хубаво 

ето нещо спонтанно, моля да не се разглеждат нито художествената му несъстоятелност, нито буквалнот мрачно значение 
шегичка, шегичка 

туй бе на чандра последното мнение...
толкоз мъдрост - в 268 едвам...
ала тя ви чете, с обич и омерзение,
туй то...всичко друго е спам 

автоепитафия - шегичка, някой да не си помисли нещо 

"Пренесен от предани ръце по суша и море, тук почива Ливингстън, мисионер, пътешественик, приятел на човечеството."

"Тук почива сър Исак Нютон, дворянин, който почти с божествен разум пръв доказа с факела на математиката движението на планетите, пътищата на кометите и приливите на океаните...".


Без да се впускам в равносметки, бих използвала "А гробът е една квадратна нула, в която всичко почва от начало"... Ама не помня авторът, за да поискам разрешение.

Тайни 2261 споделени........
градина.....само в сърцето на едно дете посадена.......
...... от рози, карамфили, нарциси ...какво  благоухание.......
това е скромното ми завещание
             


любов , признание и суета

secretgarden, прекрасно е   
ако позволиш една малка редакция - някак не свързвам твоята тайна градина с "рози, нарциси и карамфили" - предимно купешки така да се каже растения, не цветя, а "рязан цвят", както казват цветарите 
Бих го заменила (за теб) с
"....от маргаритки, равнец и ябълков цвят..."
или въобще някакви билки 

хаха , Чандра , много свежо , браво

---------SACRED
TO THE MEMORY OF
EVERETT EDWARD
ELLIOTT
OF THE HEROIC CREW
S.S. "TITANIC" DIED ON DUTY
APRIL 15, 1912
AGE 24 YEARS

EACH MAN STOOD AT HIS POST
WHILE ALL THE WEAKER ONES
WENT BY, AND SHOWED ONCE
MORE TO ALL THE WORLD
HOW ENGLISHMEN SHOULD DIE.

-----------------------------
Severus
(died 211)

I have been everything, and everything is nothing. A little urn will contain all that remains of one for whom the whole world was too little.
--------------------------------
Robert Gooden
(died 1976)

You will pay my bills, won't you?
------------------
Benjarmin Franklin
(died 1790)

A dying man can do nothing easy.
-----------------------------------------
Admiral Andrew Foote
(died 1863)

Well,
I am glad to be done
with guns and war.
---------------------------
Crawford Goldsby
(Cherokee Bill)
(died 1896)

I came here to die, not to make a speech.
--------------------------


Napoleon

died 1821)

God! France! My son! Josephine!
---------------------------------
George Bernard Shaw
(died 1950)

Well, it will be a new experience anyway.
--------------------------
Anne Boleyn
(died 1536)

The executioner is, I believe,
very expert and my neck
is very slender.

------------------------
Cleopatra
(died 30 B.C.)

So here it is!
---------------
Charles Darwin
(died 1882)

I am not the least afraid to die.
------------------
Charles Dickens
(died 1870)

On the ground.
------------------------

Joel GAzis-SAx
To Be Determined

He didn't believe in God
And when he did, they argued.
----------------------------
Emily Dickinson
(died 1886)

Let us go in; the fog is rising.
----------------------------
Isadora Duncan
(died 1927)

Adieu, my friends.
I go off to glory!
------------------------

George Gordon Lord Byron
(died 1824)

I must sleep now.
------------------------

The Buddha
(died 483)

Never forget it; decay is inherent in all things.

--------------------
Pope Gregory VII
(died 1085)

I have loved justice and hated iniquity: therefore I die in exile.
---------------------

Marie Antoinette
(died 1793)

Farewell, my children, forever. I am going to your father.

--------------------------------------

Mary I
(of England)
(died 1558)

You will find the word "Calais" written on my heart.

-----------------------

Michaelangelo
(died 1564)

My soul I resign to God, my body to the earth, my worldly goods to my next of kin.

---------------
Edgar Allan Poe
(died 1849)

Lord, help my poor soul.

----------------------
Abraham Lincoln
(died 1865)

They won't think anything about it.
------

от гугъл са всички , аз знам само една ( много ми беше любима като тийн )

"Не се страхувам от нищо , не очаквам нищо , аз съм свободен "

Никос Казандзакис

маргаритите ги приемам- щастие
ябълковия или вишнев цвят- също, защото го свързвам с източната мъдрост.......
иначе
розите, карамфилите и нарцисите
са любовта, признанието и суетата в нашия живот с детето

white_r, страхотни попадения!

Браво на теб...и на Google-а.

да ви напомня и това:

Димчо Дебелянов

СИРОТНА ПЕСЕН

 
Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

А ето и най-кратката епитафия на гроб в Етиопия: "Беше"

Епитафията на кардинал Ришельо:
Ci-git un grand cardinal
qui fit plus de mal que de bien.
Le bien qi'il fit, il le fit mal,
Le mal qu'il fit, il le fit bien.

И в свободен превод:
Тук почива един велик кардинал,
който направи повече злини, отколкото добрини.
Добрините, които правИ ги направи зле,
Злините, които правИ ги направи добре.

О, това е прекрасно - направо отива на пирамидата на Василиса 
момичета, супер сте   

Тук лежи Джим.
Убит с три куршума в гърба.
Ни повече, ни по-малко.

  -- Някякъв камък в САЩ

...и момчета 

ЕПИТАФИЯ НА ТИРАНА
Уистън Хю Одън



Той постигна завидно съвършенство накрая
и стилът на поезията му стана прост и разбран;
лудостта той познаваше като своята длан,
впечатляваха го армейски и флотски лица;
от смеха му сенатори се смееха гръмко,
от плача му умираха по улиците деца.

Кремииии    you make my night, дет са вика

Предсмъртни думи на Х. Хайне: "Разбира се,че Бог ще ми прости, нали това му е работата."
За разни такива предсмъртни и смъртни истории повече, както се казва виж. У. Сароян разкази "Некролози", фикция почти няма.

Джим  :


..............................
Wow, I'm sick of doubt
Live in the light of certain South

Cruel bindings
The servants have the power
dog-men & their mean women
pulling poor blankets over
our sailors
(& where were you in our lean hour)

Milking your moustache?
or grinding a flower?
I'm sick of dour faces
Staring at me from the T.V.
Tower. I want roses in
my garden bower; dig?
Royal babies, rubies
must now replace aborted
Strangers in the mud
These mutants, blood-meal
for the plant that's plowed

They are waiting to take us into
the severed garden
Do you know how pale & wanton thrillful
comes death on strange hour
unannounced, unplanned for
like a scaring over-friendly guest you've
brought to bed
Death makes angels of us all
& gives us wings
where we had shoulders
smooth as raven's claws

No more money, no more fancy dress
This other Kingdom seems by far the best
until its other jaw reveals incest
& loose obedience to a vegetable law

I will not go
Prefer a Feast of Friends
To the Giant family
.................................

Kremi, хубаво и въздействащо много   
Chockolina - след твоя Джим се разтърсих у дома, имам една снимка от приятелка, която беше ходила на гроба му, но не я намерих...както и да е, но на камъка май пишеше само James Douglas Morisson, датите, а наоколо разпиляни всякакви свещи, цветчета, герданчета, камъчета...оставени от поклонници. Спомням си, че ние (около десетина човека) бяхме сглобили общо герданче, и дружката ми го остави там 

...вдъхновена от Анда, от същата авторка   

Coda
   
There's little in taking or giving,
There's little in water or wine;
This living, this living, this living
Was never a project of mine.
Oh, hard is the struggle, and sparse is
The gain of the one at the top,
For art is a form of catharsis,
And love is a permanent flop,
And work is the province of cattle,
And rest's for a clam in a shell,
So I'm thinking of throwing the battle-
Would you kindly direct me to hell?
 
 

Rose, oh reiner Widerspruch, Lust,
Niemandes Schlaf zu sein unter soviel
Lidern.

Rose, oh pure contradiction, joy
of being No-one's sleep, under so
many lids.

...ще върна за малко темата с епитафията на Рилке. Много любим, много влюбен в Русия, писал си е с Толстой, Пастернак и Цветаева..., работил е в Париж като секретар на Роден...измислил си е красив епитаф 

 

Един приятел ми донесе камъче от гроба му, аз все още си мечтая някой ден да отида до Париж и да го видя с очите си...

Има едно стихотворение, невероятно тъжно, в момента не мога да се сетя за заглавието му - ако сте гледали "Девет сватби и едно погребение" - там го каза на погребението на приятеля си един гей. Довечера ще препиша тук превода, който му направих.

А, на Оудън! Да, много е хубаво.

На мен ми харесва "авто-епитафията" на Марк Твен:

"Всички слухове за смъртта ми са силно преувеличени".

Отново любимият ми  Уистън Хю Одън


FUNERAL BLUES

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My moon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood;
For nothing now can ever come to any good.




ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

Креми, точно!
Твой ли е преводът? Много е хубав!

Не е мой! Честно казано превода във филма "4 сватби и едно погребение" ми харесваше повече, но и този е много добър.

Ето ти още малко от Одън ако го харесваш
http://liternet.bg/publish1/auden/index.html