Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 6 септ. 2006, 12:17 ч.
  • Преглеждания  871  Мнения  22  Онлайн  1
Отговори
  • Dania
  • Мнения: 2 757
Тук с очите си съм видяла колко е спокойно в яслите, никой не реве. Всички ме убеждават, че децата са еднакви, че се адаптират и с времето свикват с ясла и градина. Говорих с дългогодишна възпитателка в детско заведение. Казах и че се притеснявам за моето дете, че е особено и няма да оцелее в ясла. Тя каза, че всички родители си мислят, че децата им са специални, но всички свикват с яслите. Свекърва ми също твърди, че Давид ще свикне и ще стане като другите. Опитвам се да намеря признаци, че детето ми има шанс да бъде като другите, но непрекъснато се убеждавам, че е много специален. Примерно той не може да спи дори при най-малкия шум. Събужда се от нищо, да не говорим, че ако не е пълна тишина не може да заспи. Инструктирала съм всички да ходят по чорапи за да не тракат обувки, но той пак се събужда от пукането на паркета. Ако не му се осигури пълна тишина като е уморен и ако не заспи веднага  после се изнерва и изобщо не може да заспи и цял ден е кисел. Аз съм същата, мисля, че се е метнал на мен и го разбирам. Но защо всички са на друго мнение? Самата аз съм била на ясла само 1 ден в живота си и съм подлудила всички. Изолирали са ме в отделна стая и са щели да ме уморят щото не съм спряла изобщо да рева. Казали са на майка ми, че такова дете не са виждали. Не знам дали ако са ме мъчили няколко дена съм щяла да свикна. Спомням си, че после и в детската не ми харесваше и бягах от там. Синът ми е много социален, но май е чувствителен като мен.  Чудя се дали датските гени са по-различни от българските и техните деца са по-лесни. Как мислите за тези неща? Аз съм тотално объркана.

Реклама
# 1
  • Варна
  • Мнения: 2 839
 #Crazy #Crazy #Crazy
Какво точно питаш!?  newsm78

# 2
  • БГ - София
  • Мнения: 7 805
Сигурна съм, че ако майка ти те е оставила да походиш на ясла поне 2 седмици и ти си щяла да свикнеш  Wink. От един ден никой не може да прави изводи. А това дали ти е харесвало в градината ... ами то може и в училище да не му хареса на някой, но понеже там е задължително да се ходи и никой не споделя мнение  Simple Smile Peace .
А на въпроса ти за навиците на детето ти при сън, хранене и т.н. ами ще си промени навиците, ще се научи да спи и на шум (което е много хубаво), ще се научи да яде сам, да си пази вещите и да общува със себеподобни, за които не е толкова "специален" като за мама  Simple Smile. Всяко дете е специално за родителите си, но според мен е добре да разбере, че всъщност света не се върти около него.

# 3
  • София
  • Мнения: 581
Децата бързо се адаптират, дори и най - ревящите в началото стигат до момента, в който не искат да си тръгват от градината. Родителите обикновено се притесняват повече от децата. Мисля, че е излишно едно дете да се спира от градина или ясла защото плаче. Там е мястото където децата се социализират. Твърдя това, защото съм работила и в ясла преди години и в градина с по - големи дечица. Е, негативното е че все има хрема...кашлюкане особено зимата, но в крайна сметка не можем да отглеждаме децата си под похлупак. Трябва да свикват и да оцеляват.  Simple Smile Не ходете на терлици покрай детето си това е абсолютно излишно.

# 4
  • Мнения: 6 681
Аз съм ходила на детска градина само една година, но така и не свикнах..това беше най- големия ми кошмар........още си спомням разни гадни моменти......и затова имам негативно отношение към тези заведения

# 5
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 156
Може би всички деца свикват, но не на всички им харесва.
Аз намразих груповото обучение още в детската градина, в училище го донамразих. Не защото някой се е държал лошо с мен, не съм имала конфликти някакви, ама на - просто не ми харесваше. Предполагам, защото съм индивидуалист.
Синът ми ходи на градина от две години. Не, че не е свикнал, но определено не му харесва. Ние с него много си говорим и виждам, че проблемът му е същият като моят.
Не обичаме груповите занимания и това е.
Затова го прибирам на обяд - така съм решила проблема, като един същи Соломон, надявам се. Laughing
Искам да отбележа, че Самуил е изключително контактен тип - явно това няма нищо общо с любовта към градината.

# 6
  • Мнения: 495
NikiFin, все едно описваш моя син  Hug
и мен ме вълнуват същите мисли - дали, как...  newsm78
ще следя темата с интерес  Simple Smile
истината е, че някои деца са по-чувствителни
пък на кого са се метнали, това е друг въпрос  Laughing

# 7
  • по пътеката
  • Мнения: 3 101
ами аз съм благодарна, 4е са ме свикнали, продукт съм на детските ясли седми4ни и градини, много съм боледувала! това е лошото само! ина4е съм прекрасен пример за социален субект! моите не са ходили, батко 4 м , не можа да свикне, и заради здравето го спрях,!съжалявам да знаете, а той искаше много! каката изобщо не ходи и с нея са ми най-големите трудности в комуникацията и разбирането и решаването на проблемите, не споделя, не се интересува от другите и е особена!за малката имам друг проблем, няма деца и ходи като цветарка да си търси компания! но поне засега е добре!

# 8
  • Там някъде
  • Мнения: 1 113
Да, всяко дете е различно и уникално. Но това за мен не е свързано с навиците му (те се променят и нагаждат според обстоятелствата), а е свързано с характера му. Когато дъщеря ми беше на възрастта на твоя син, заспиваше с песен и леко потупване по дупето, за тишината нещата стояха по същия начин като при вас (дори изключвах телефона си, макар че стоеше в другата стая). Сега нещата са много различни - детето расте, променя се, адаптира се ...
Не искам да кажа, че трябва да го дадеш на ясла - това ти сама ще решиш, но тези причини, които изтъкваш не бива да те спират поне да опиташ.

# 9
  • Мнения: 1 909
Може би всички деца свикват, но не на всички им харесва.
Аз намразих груповото обучение още в детската градина, в училище го донамразих. Не защото някой се е държал лошо с мен, не съм имала конфликти някакви, ама на - просто не ми харесваше. Предполагам, защото съм индивидуалист.
И аз така.

# 10
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 597
Не знам да има някоя майка, която да смята, че детето и не е специално, поне аз не познавам такава.
 Чудя се дали датските гени са по-различни от българските и техните деца са по-лесни. Как мислите за тези неща? Аз съм тотално объркана.
Това обаче направо ме хвърли в джаза  newsm78 Просто се чудя дали във всеки твой постинг ще вмъкваш намеци за гадните българи (българчета) и невероятните датчани. Е поне откъм гени, си "подобрила" продукцията, но времето ще покаже датското или българското (възпитание, а не гени) ще надделее. За сега оставам с впечатление, че не си много на ясно как комплексно влияят много фактори върху развитието на децата - семейна среда, характер на родителите, социлана среда извън семейството и разбира се гените. Но виж у датско си е друго. Там децата не реват, не се тръшкат, в яслите е съвсем тихо  #Crazy newsm78, а хората....това не са хора, а ангели.

# 11
  • Dania
  • Мнения: 2 757
NikiFin, все едно описваш моя син  Hug
и мен ме вълнуват същите мисли - дали, как...  newsm78
ще следя темата с интерес  Simple Smile
истината е, че някои деца са по-чувствителни
пък на кого са се метнали, това е друг въпрос  Laughing

Почвам да си мисля, че си е генетично. Тук не съм чула нито майки нито педагожки да имат такива проблеми с деца. А в БГ редовно чувам за случаи на деца изгонени от яслите от самите възпитателки, защото не могат да се оправят с тях.  newsm78

# 12
  • Dania
  • Мнения: 2 757
Не знам да има някоя майка, която да смята, че детето и не е специално, поне аз не познавам такава.
 Чудя се дали датските гени са по-различни от българските и техните деца са по-лесни. Как мислите за тези неща? Аз съм тотално объркана.
Това обаче направо ме хвърли в джаза  newsm78 Просто се чудя дали във всеки твой постинг ще вмъкваш намеци за гадните българи (българчета) и невероятните датчани. Е поне откъм гени, си "подобрила" продукцията, но времето ще покаже датското или българското (възпитание, а не гени) ще надделее. За сега оставам с впечатление, че не си много на ясно как комплексно влияят много фактори върху развитието на децата - семейна среда, характер на родителите, социлана среда извън семейството и разбира се гените. Но виж у датско си е друго. Там децата не реват, не се тръшкат, в яслите е съвсем тихо  #Crazy newsm78, а хората....това не са хора, а ангели.

Съветвам те като се дразниш от постингите ми да не ги четеш. Така и така не ги разбираш, а си ги интерпретираш както ти изнася пречупени през неприязънта ти към мен. А аз ще продължавам да споделям факти и впечатления - имай го предвид и не се чуди повече   newsm78
Наистина не разбирам защо изглежда, като че ли превъзнасям датчаните и плюя по българите. В случая изобщо не е така - самата аз съм българка и съм особнячка по всеобщо мнение, но не мисля, че съм лоша или по-лоша от датчаните - по-скоро съм индивидуалист както по-горе стана дума и за мен това е положително качество. Освен това съм възмутена как тук приравняват всички хора и ги превръщат в роботи или просто те са си такива по начало. Та за мен датчаните не са АНГЕЛИ, а по-скоро РОБОТИ. Това съм им го казвала в очите не веднъж

Последна редакция: ср, 06 сеп 2006, 16:46 от NikiFin

# 13
  • Мнения: 416
Ами сигурно им е по-лесно на датските деца да свикнат , особено пък като ги пускат на 3 месеца на ясли. Тогава леличките са по-близко до децата, вместо мама.

Ами мерси съм!  Grinning

# 14
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 597
Почвам да си мисля, че си е генетично. Тук не съм чула нито майки нито педагожки да имат такива проблеми с деца. А в БГ редовно чувам за случаи на деца изгонени от яслите от самите възпитателки, защото не могат да се оправят с тях.  newsm78

Гените са си гени - безспорно. Изразът "Южняшка кръв" сигурно ти говори, че колкото по-на юг, толкова по горещи са страстите и хората  Mr. Green Дори и в музиката и фолклора си личи. Това обаче не означава непременно лоши.
А има и цяла наука - народопсихология, която изследва антропологичните причини за поведението и характера на нациите.
Другите неща обаче малко звучат като от вестник "ШОК". Аз не съм чула за дете изгонено от яслите, поради каквито и да е причини, но дори и това да се е случвало някъде в България, по-скоро си мисля, че е прецедент отколкото правило.
В предния си пост исках да ти обърна внимание по скоро върху възпитанието, а не гените и прочие неща от българо-датската дружба  Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт