Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 6 септ. 2006, 18:04 ч.
  • Преглеждания  1 567  Мнения  39  Онлайн  1
Отговори
Здравейте мами.
Няколко пъти започвам да пиша и изтривам написаното...незнам от къде да започна, незнам как да го напиша...
Мъжът, когото обичам и с когото живея от година и няколко месеца е разведен, с деца... Дечицата живеят при майка си и когато идват при таткото, аз напускам апартамента, тъи като те все още не знаят за мен...Той се страхува да им каже, страхува се от реакцията им... Аз го разбирам, но ми е адски неприятно всеки път, когато трябва да се изнеса от там, да изнеса и най-малката моя вещ, за да не се разбере за моето съществуване. Това започва все повече да ми тежи, чувствам се ужасно... Другият ми проблем е, че когато му заговоря за деца той сменя темата...или казва, че ми е рано (на 24 съм), че не е готов, че трябвало да мисли за децата си...Но аз къде съм в цялата тази схема?  Sad Разбирам, че иска спокойствие, че не му трябват безсънни нощи, че за него това е изживяна емоция...но аз искам, аз искам да имам семейство с него, да имаме деца.... Разума ми казва да си тръгна, но сърцето ми не ми позволява. Обичам го толкова много....а знам, че и той ме обича. Но има разминавания в желанията ни...аз искам брак и деца, той като човек с развод зад гърба си, категорично отказва брака, а и за деца не изгаря от желание... Cry  Все още немога да си обясня, защо пиша всичко това....може би искам да ми кажете как изглежда всичко това във вашите очи.....

Реклама
# 1
  • Перник
  • Мнения: 492
Света не свършва с него!все пак си на 24, а не на 54!Вие по основни въпроси сте на двата полюса....Той май още не е наясно със себе си!

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 607
Най-добре да го хванеш на тясно и да си поговорите сериозно.
Питай го как вижда той живота от тук нататък, и му кажи как го виждаш ти.
Ако не гледате в една посока няма да се получи.
След един хубав разговор сама ще стигнеш до извода.

# 3
Говорили сме...много пъти.... Той ми казва, че "изнасилвам" нещата... Пита ме за къде съм се разбързала толкова...Може би е прав...и аз незнам вече...Но аз не съм искала дете сега и веднага...просто исках да видя готовността в него...да видя отношението му по тези въпроси....И се разочаровах...много ми е мъчно..
П.С- Благодаря ви момичета, че отговаряте Heart Eyes

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 607
Не знам какво да ти кажа. Ситуацията е сложна.
За съжаление от това, което пишеш си правя изводи, че въпросния господин е малко егоист:
- има 2 деца, които явно обича(в което няма нищо лошо разбира се) - за какво му са още?
- не си създава излишни проблеми като не те представя на децата - много удобно - по тънката лайсна
- не му се чува за брак и деца - е той си има, но ти не!
Иска ми се да ти кажа, че може би нещата ще се оправят, но не знам.....
П.С. Всички мъже са нерешителни и се "носят по течението" докато не опре ножа до кокала.

# 5
  • Springfield, VA
  • Мнения: 5 625

 Ами аз го разбирам, да ти кажа честно. Малко са такива мъже....Някои след развода, забравят и за жена и за деца и хукват по мацки, без никакви скрупули...

# 6
Да, нещата изглеждат точно така, както си ги написала. Това, че обича децата си, е повече от хубаво, аз също бих ги приела като свои, но искам да си имаме и НАШИ. Неговото мнение е "Всяко нещо с времето си", но аз не съм убедена, че мога да чакам още дълго. Не мисля да правя компромис със себе си, относно тези толкова важни за мен неща...

# 7
Буба, никой не иска от него да забрави децата си! Напротив даже...Но тук става въпрос за нашите отношения....аз не съм просто "мацка", а аз съм жената, с която живее, която е до него и в добри и лоши моменти...Жената, която го обича

# 8
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 1 009
Подкрепям мнението на lilia_n_s
Според мен, при следващото изнасяне на багажа, трябва всъщност да останеш там, където отиваш.
За да разбере той, че не си съгласна на иди ми, дойди ми - но не само на думи, а и на дела.
Много мъже не са смели при взимането на решения, ясно е, че ситуацията е трудна - но не е само за него трудна.
Нужен е някакъв катализатор, който да задвижи нещата при вас, иначе със сигурност ще се изнервиш и отчаеш.
Разрешаването на ситуацията с децата много зависи от това на каква възраст са, ти ли си причинатаза развода, и т.н., тук съвет може да се даде ако конкретизираш малко повече. Но ако нещата стигнат до запознаване с тях, най-хубаво ще е, ако успееш да приемеш в сърцето си, че това са неговите деца, че винаги ще са в мислите му, че ще има моменти, в които ще ги избира пред теб.
Така ще ти е най-лесно, а и той ще е щастлив. Въпросът е да се стигне до тоя момент  Wink
Т.е. след цялото това дълго писание - синтезиран съвет - бъди по-твърда в отстояването на позициите си, след това нещата ще се наредят.

# 9
  • Springfield, VA
  • Мнения: 5 625
Буба, никой не иска от него да забрави децата си! Напротив даже...Но тук става въпрос за нашите отношения....аз не съм просто "мацка", а аз съм жената, с която живее, която е до него и в добри и лоши моменти...Жената, която го обича

РАзбирам те напълно. Извинявай, не съм искала да те обидя или да бъда груба. Просто мисля от друга позиция, разбираш ли....

Смятам, че нещата ще са така временно. Не го пришпорвай!

# 10
Не аз съм причина за развода им. Когато се запознахме, те бяха разведени от 3 години...
Искало ми се е да си остана вкъщи след всяко едно изнасяне, но нямам сили.... не искам да съм далеч от него...Всеки път се заканвам, че ще го направ, но немога...
А относно децата, аз съм ги приела, макар да не ги познавам. Дори в много случаи тои иска съвет от мен, относно неща свързани стях. И съм наясно, че те винаги ще бъдат най-важното нещо в живота му...

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 607
И все пак искай краен срок за разрешаване на ситуацията. Една приятелка си изпати така - уж това, уж онова, хайде след като се оженим и т.н. и накрая се разделиха.
Пожелавам Ви да намерите решение, което устройва и двама Ви!

П.С. Поздравявам те за това, че приемаш децата му! Това трябва да му "говори" много неща за теб (в хубавия смисъл разбира се).

# 12
Буба, никой не иска от него да забрави децата си! Напротив даже...Но тук става въпрос за нашите отношения....аз не съм просто "мацка", а аз съм жената, с която живее, която е до него и в добри и лоши моменти...Жената, която го обича

РАзбирам те напълно. Извинявай, не съм искала да те обидя или да бъда груба. Просто мисля от друга позиция, разбираш ли....

Смятам, че нещата ще са така временно. Не го пришпорвай!




Не си ме обидила БУБА Heart Eyes. Аз също мисля за нещата и от неговата страна, просто ми се иска и той да помисли от моята. Аз го разбирам напълно...и не го обвинявам...Просто ми е адски мъчно...

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 607
Явно наистина много го обичаш!
Дано този мъж разбере по-скоро какво е в сърцето ти!

# 14
И все пак искай краен срок за разрешаване на ситуацията. Една приятелка си изпати така - уж това, уж онова, хайде след като се оженим и т.н. и накрая се разделиха.
Пожелавам Ви да намерите решение, което устройва и двама Ви!

П.С. Поздравявам те за това, че приемаш децата му! Това трябва да му "говори" много неща за теб (в хубавия смисъл разбира се).

Не искам да поставям краен срок...Не желая да го притискам. Най-вероятно ще оставя нещата така още изветно време и ако дотогава нищо не се е променило просто ще си тръгна. Искам и да спра да му говоря за това (правя го почти всяка вечер), защото така допълнително изнервям обстановката.
А децата е норамално да ги приема. След като обичам него, обичам и тях, те са част от него....а и те са най-потърпевши в цялата ситуация...

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт