Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора

София

Мнения: 809
Стефчо е много общително дете. Израснал е сред много хора и не е стеснителен. Приема лесно новите хора и е доста доверчив. Тръгна с желание на детската градина, на вратата ми казваше - Чао, мамо, но от вчера (трети ден) не иска да ходи и плаче. Казва ми - Мамо, не ме оставяй! Сещате се как ми се къса сърцето в този момент. Десетина минути след като госпожите го поемат, се успокоява. От време на време се присеща за мен, но бързо успяват да му отвлекат вниманието. Все още е само до обяд. От вторник ще е цял ден, а аз мира нямам дали все така с нежелание ще отива. Дайте идеи как да го убедя, че детската градина е нещо хубаво. Другите деца са спокойни, не плачат, а ние...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 831
Дария плака много дълго-месеци! И то не само от време на време, а почти до обяд, всеки ден! Беше много неприятен период. Бях се замислила да я спирам, но мисля, че е добре детето да контактува с други деца, да спазва ред и т.н. Постепенно свикна, сега от време на време плаче(вече е втора група), особено когато някоя от госпожите е болна и има заместничка. Дано бързо да премине периода на адаптация при вас!  bouquet
Цитирай


Мнения: 177
Ние също сме така.И аз незнам какво да правя?!Първия ден всичко беше наред,но от следващия започна да плаче.Става все по-зле.

Тази сутрин я оставих в истерия-с лилави устни и хъскаща като коте.Как да и помогна?
Цитирай


Мнения: 1 363
Такива теми за първите дни в детската градина и  яслите има много.
Нормално е детето да плаче отначало. И колкото да е общително градината е ново място за него, среща се с нови хора, друг режим...
Алекс от вечерта казваше, че не искаше да ходи на ясла. Започна да си измисля, че децата я биели, лелите я кара ли  всичко да си изяда...
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Такива теми за първите дни в детската градина и  яслите има много.
Нормално е детето да плаче отначало. И колкото да е общително градината е ново място за него, среща се с нови хора, друг режим...
Алекс от вечерта казваше, че не искаше да ходи на ясла. Започна да си измисля, че децата я биели, лелите я кара ли  всичко да си изяда...

Защо реши, че детето си измисля? Тези неща не звучат невероятно.
Цитирай


Мнения: 1 363
Здравей NikiFin!
Сега дъщеря ми е на 3 год. и 3 месеца и като не й се ходи на градина ми обяснява, че я карали да яде лук и други работи които не обича. Немога да й вярвам какво са яли, като виждам всеки ден менюто за деня. Някой я закача, вземат й фибите....и т.н. Като я усетя, че ме лъже й казвам че ще питам учителките дали е вярно.....тя се усмихва и не дава да ги питам.
Цитирай

Силистра

Мнения: 618
Моят син също тръгна с голямо желание на градина а беше само на 2,5 години,но след третия ден започна да плаче да се събужда през нощта или да се напишва през нощта което не беше правил преди това.Много се бях притеснила да не му останат някакви последици ,но реших да не го спирам от градината.Трябва много да му говориш сега и да обясняваш ,че ти ще се върнеш да го вземеш и че няма да го оставиш там за винаги.Това е основният им стах ,но после свикват .Вече 4 година нямам проблеми.Пожелавам ви бърза адаптация и много търпение Peace
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Здравей NikiFin!
Сега дъщеря ми е на 3 год. и 3 месеца и като не й се ходи на градина ми обяснява, че я карали да яде лук и други работи които не обича. Немога да й вярвам какво са яли, като виждам всеки ден менюто за деня. Някой я закача, вземат й фибите....и т.н. Като я усетя, че ме лъже й казвам че ще питам учителките дали е вярно.....тя се усмихва и не дава да ги питам.


Ами ти си познаваш детето по-добре. Аз никога не съм лъгала като дете. Но ти ако знаеш, че твоето го прави... съм пас. Все пак мисля, че трябва да приемаме децата си като личности и да им уважаваме мнението. Щом не и се ходи на детска, сигурно има някаква причина - на никой не му се прави или неправи нещо просто така. Опитай се да разбереш причината - може да е много лесно да се отстрани
Цитирай


Мнения: 1 363
Не, тя ходи с желание на градина, но последните дни от седмицата й омръзва и започва да иска да остане при баба си, аз да не съм ходила на работа...
Сега правят ремонт в градината и са в друга стая, някой ден неиска да влиза в новата стая, било тясно ...
Цитирай


Мнения: 3 271
Не исках да ти казвам, но всеки ден питам Катето за него и тя ми казва, че той плаче за мама (даже го имитира)  Sad
Предполагам, че му трябва още малко време, нека свикне с децата, с обстановката, с новият ритъм като цяло. Катето ходи без проблеми цяла година, дори през месеците, в които аз бях у дома с болният й брат. Изкараха 10 дни на море с родителите ми, което свърши преди месец и нещо и все още всеки ден ми казва, че не иска на градина и не й се остава, но през деня е ОК.
Гушкай го, говори с него, ако можеш да разбереш каква е причината за дискомфорта му. Казвай му колко е хубаво там, как има много играчки и деца, с които да се забавлява и т.н. И му отделяй много време като си го вземеш, за да знаеш, че мама не изчезва

Стискам палци да свикне бързо  Hug

П.П. Не сте само вие така, не си мисли. Има още едно ново момиченце в тяхната група, тя също търсела майка си през деня по инфо от Катето.
Цитирай

София

Мнения: 809
Не исках да ти казвам, но всеки ден питам Катето за него и тя ми казва, че той плаче за мама (даже го имитира)  Sad
Уф, сви ми се сърцето. Ще опитам да говоря с него, дано да има резултат. Много ми се иска да е щастлив Crying or Very sad
Цитирай

Кемер махала

Мнения: 369
[
Стефчо е много общително дете. Израснал е сред много хора и не е стеснителен. Приема лесно новите хора и е доста доверчив. Тръгна с желание на детската градина, на вратата ми казваше - Чао, мамо, но от вчера (трети ден) не иска да ходи и плаче. Казва ми - Мамо, не ме оставяй! Сещате се как ми се къса сърцето в този момент. Десетина минути след като госпожите го поемат, се успокоява. От време на време се присеща за мен, но бързо успяват да му отвлекат вниманието. Все още е само до обяд. От вторник ще е цял ден, а аз мира нямам дали все така с нежелание ще отива. Дайте идеи как да го убедя, че детската градина е нещо хубаво. Другите деца са спокойни, не плачат, а ние...
И аз се притеснявам за плача , но наистина трябва търпение и упоритост . В други теми за детската градина съм чела направо страшни причини децата да не искат да ходят на градина , като лошо държание на децата  и на госпожите  Naughtyно това са крайности и се надявам да не са чести.
Виждам че го взимаш на обяд и аз си мислех така да правя но пък от друга страна няма ли така по трудно да свикне там и повече да плаче като мине обядът  а мама я няма? newsm78
Цитирай

София

Мнения: 809

Виждам че го взимаш на обяд и аз си мислех така да правя но пък от друга страна няма ли така по трудно да свикне там и повече да плаче като мине обядът  а мама я няма? newsm78
[/quote]
И аз това си помислих, но понеже в деня, в който се върнахме от морето, той отиде на градина, реших, че ще е много рязка промяната - от 20 дена плътно с нас - изведнъж ново място, непознати хора и деца, и мама я няма  Sad. А и госпожите така казаха. Даже те настояват от вторник да е цял ден, а не от понеделник, защото събота и неделя ще сме били  неотлъчно заедно и ще сме се забавлявали къде ли не.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 160
Моят син вече приключи с градината, но ще ви кажа от личен опит - до сега не съм срещала дете, което от раз да свикне с градината. Когато отиде за први ден на градина си влезна без проблем и ме забрави, че съм там, а до тогава не се беше отделял от мен. Така и втория ден, но на третия последва луд рев и така почти 2 седмици. Налагаше се да го влача до вратата. И така аз го оставям ревящ и тръгвам с ужасни угризения на работа, въпреки, че госпожите ме успокояваха, че щом влезе в групата спира да плаче. В последствие се успокои и започна да ходи с желание до толкова, че тази година накрая не искаше да приключва градината. А аз докато го водех следващите години/когато стана 2-4 група/ ставах свидетел как новопостъпилите деца в 1-ва група минават по същия път като него. Понеже започвам работа късно и той закусваше в къщи, обикновено го водех последен и виждах как тръшкащи се и ревящи до пресипване деца се успокояват и заиграват веднага щом мама изчезне от погледа. Ако са ви добри учителките няма да имате проблем. В нашата груп имаше 1-2 деца, които свикнаха по-трудно и редовно ги гушкаха сутрин госпожите докато се успокоят. Но това с градина до обед в началото, за а свикне си е мечешка услуга, защото така детето винаги ще очаква да го вземете тогава и първия ден, в който го ставите цял ден ще последва наново плач, защото мама го е забравила.
Колкото до лъжите на 3 годишните - лъжат и още как. Заради такава лъжа бях тръгналада вдигна здрав скандал на едната госпожа, а истината се оказа друга.  Малкият ми беше казал след като се прибра със синина на бузата, че госпожата го е ударила, защото се катерил по гърба на някое дете, при което можете да си представите как се запених само. Съгласна съм да ми наказват детето ако прави бели, но да му посягат въобще не влиза в представите ми за възпитание и работа с деца. На следващата сутрин, естествено без да казвам на нашия тати за случката, защото той изобщо нямаше да пита, а направо да предприеме по-драстични мерки, извиквам госпожата и й казвам думите на малкия, питам я как може такова нещо и коя госпожа е била предния ден. Оказа се, че е другата, но обстановката се нажежи, при което обаче идва и лелята, повикана от госпожата и се оказва, че същия ден следобед ги е гледала именно лелята, защото другата госпожа е била до ХЕИ/тя замества директорката, когато отсъства/ и малкия е пострадал от хвърлено кубче, а не от шамар. Притиснах го да каже какво става и той си каза как е станало всичко, а на мен ми идваше да потъна в дън земя. После вече, след като опознах учителките, разбрах, че са много свестни и не може и дума да става да посягат на децата, но тогава в началото незнех акво да очаквам. По-сериозна лъжа не сме имали, израстна го този период, но тогава здраво ме нажежи.
Цитирай


Мнения: 3 271
Не исках да ти казвам, но всеки ден питам Катето за него и тя ми казва, че той плаче за мама (даже го имитира)  Sad
Уф, сви ми се сърцето. Ще опитам да говоря с него, дано да има резултат. Много ми се иска да е щастлив Crying or Very sad

Знам, затова се чудех да ти казвам ли  Sad Обаче гледай по-ведро, всички минават малко или много през този период, а после свикват и изкарват чудесно там! Надявам се още само малко да му трябва. На моите много им бях говорила предварително за градината и порядките там, затова като ги взимах на обяд ме питаха защо не са останали да спят там. На 3-тият ден ги взех в 3:30 и ме питаха защо не са закусили с другите деца. Така че от 4-тия си оставаха по цял ден. Дано разговора помогне и при вас. Ако може да формулира какво не му харесва, макар, че от сега знам, че отговорът ще е, че мама я няма...
Кураж! Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора