Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора

Sofia

Мнения: 4 057
Зная, че са нормални за тази възраст. И затова не правя драми от присъствието им.
По-скоро срещам известни затруднения при обясненията.
Моето голямо момче напоследък е завладяно от различни страхове, които са свързани с чудовища, тъмно, от няколко дни дори и от лоши бебета се страхува / визирайки брат си, който в интерес на истината е доста по-послушен от него Laughing/. Въобще бих казала, че е едно доста страхливо момченце. Никога не съм го плашила в торбалановци, баби яги, чудовища и тем подобни същества / само с лоши чичковци признавам, но това намирам за провява на предпазливост/. Та мислъта ми е следната - когато започне да се страхува примерно от чудовища, какво е редно да му казвам. Че те не съществуват ли ? Или да не отричам съществуването им, но да обяснявам, че не са тук, че спят, че са на Северния полюс примерно.
Колебанията ми за категоричното им отхвърляне идва от страха ми да не разруша вярата им в приказното. Искам децата ми да вярват в приказки, във феи, в дядо Коледа...в чудеса. Защото аз самата вярвам, че чудеса съществуват /е, разбира се, вярата ми има различни измерения от тази на децата, но е твърде малък да му обяснявам/ и бих искала децата ми също да вярват в това. И колкото по-късно разберат истината за дядо Коледа примерно - толкова по-доволна ще бъда. Жестоката реалност няма да им се размине.
Колкото по-дълго продължи детството им, съпроводено с всичките му чудатости, толкова вярвам, че ще бъдат по-щастливи хора те.
Та кажете ми какво да сторя с пустите чудовища ?
Цитирай


Мнения: 17 159
нашите тапети в детската са на лъвчета и те относително успешно пазят от чудовища

също може някоя плюшка да бъде пазач - мечовците, особено по-големите са идеални за целта

но пък може да се наложи да разнасяте въпросния мечо навсякъде

при щерката плюшките са относително заменими и тя си знае "при баба е еди-кое-си жУвотно" и не се налага да си носим Елинчо навсякъде с нас Smile
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 130
Ние си измисляме страшни приказки, играем на страшни игри (загасяме лампата и с един фенер търсим чудовища, плуваме по реката с лодка и ни нападат чудовища и пр. но винаги сме въоръжени). Няколко пъти държеше да спи с меча си, за да се пазел.
Нашите чудовища са много страшни и опасни, но винаги са и много смешни.
Видя рисунка в една книга на призрак и май се изплаши. Затова му направих Призрачко - от едно парче плат, с глава, пълна с памук и нарисувах усмихнато личице. Много го обича и даже спи с него. И вече не го е страх.
Подобна беше ситуацията със скелетите.
В крайна сметка, чудовищата въобще не го притесняват и спи много спокойно винаги.
Но някои книги му се виждат страшнички - например "Пинокио", когато крадците гонят дървеното човече в тъмната гора, хващат го и го бесят на дървото.  ShockedТова вече му се видя множко. А и на мен също. Подранихме с тази книга.  Thinking
Цитирай

Варна

Мнения: 9 157
Никога не сме я плашили с нищо, но е факт, че понякога се страхува...
Аз се старая да обяснявам, че няма нищо страшно - напр. Баба Меца е бабата на Мечо Пух, Кумчо Вълчо изяжда Червената шапчица само наужким, кучетата (и изобщо животните) хапят, защото не я познават и се страхуват от нея - затова по-добре да не ги пипа.
От чудовища не я е страх, напротив - обича ги, благодарение на филма "Таласъми"ООД. Т. е. вярва в тях, но не я е страх.
Мисля, че именно това е правилната стратегия за оборване на страховете и същевременно запазване на вярата в чудесата и приказните същества. Най-вероятно ми е по-лесно, защото Мони е по-малка от Денис, когато стане на неговата възраст сигурно ще ми се наложи да обяснявам доста повече! Smile
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Моят син също е голям плашливко и преди време бая статии бях изчела по темата. Най-много ми хареса идеята, че на детето трябва да се даде шанс да си "изживее" страховете, когато се чувства сигурно, т.е. когато мама/тати е при него. Сега не си спомням как се наричаше техниката (дали не беше "отразяване") и как точно беше обяснено, но при Ники действа отлично. Като притича задъхан и ми каже, че в кухнята има чудовище, почвам да го разпитвам голямо ли е, как изглежда, какво е правило, имало ли е някой с него и т.н. Понякога включвам във въпросите и нещо по идея на Анда (мисля), прочетено в този форум - карам го да "класифицира" страха - голям, среден, мъничък и т.н. Обикновено още след първите въпроси той почва да се смее и сменя темата, не ми се е налагало да гоня чудовища, да обяснявам, че не съществуват или пък, че не са страшни.
При нас по-големият проблем е с нещата, от които реално трябва да се страхува - хич не намирам границата между това как да му обясня, че колите по  улицата са страшни, или контактите, или някои кучета, или, или... без да го стряскам излишно Confused
Цитирай

София

Мнения: 11 064
Иво знае, че съществуват чудовища (нямам никакъв спомен кога и по какъв повод са се появили в неговия свят  newsm78, при положение, че и той никога не е плашен с такива неща) . Както и че биват добрички чудовища и лоши чудовища. Дотук-колкото пъти се е опитвал да се плаши от някое, винаги му обяснявам, че точно това пък е от добрите чудовища и че не е страшно, че няма да му направи нищо лошо, и т.н. и т.н.
Цитирай

Scotland

Мнения: 1 856
 Ще копирам поста си от една друга тема, подобна на тази. Дано да съм ти от помощ.  Hug

 Здравей! Преписвам ти част от съветите на Ан Бакюс от книгата и "Моето бебе". Макар, че е написана за по-малките деца, може и да ти помогне.

 " Ще помогнете на детето да не се страхува от чудовища, като го научите да ги побеждава в мислите си, защото те съществуват единствено там. Кажете му нещо от типа на : " Всички знаят, че чудовищата изпитват ужас от червеното. Ето, сега ще сложим тази червена кърпа на земята и те няма да могат да припарят до леглото". Или пък му дайте флакон талк с обяснението, че е страхотен "прах против чудовища", ако се наръси леко около леглото.

 " Напълнете с вода шишенце с помпичка ( от препарат за миене на прозорци например ) и сложете няколко капки приятна есенция, която чудовищата и вълците уж не понасят. Дайте му да напръска, където пожелае."

 " При малко по-големите деца използвайте по-убедителни аргументи: " Ти си измислил това чудовище и за това можеш да му направиш каквото пожелаеш: да го изхвърлиш през прозореца или да го превърнеш в добро плюшено животно".

 " Накарайте го да нарисува своите чудовища на лист хартия. Върху нея напишете с червен флумастер : "Забранено за чудовища!". Закачете листа на вратата на детската стая.

 " Ако се страхува, че ще сънува кошмари, по-добре ще е да поговорите за тях. След като загасите лампата попитайте детето: " Къде искаш да отидеш насън? Кой ще е там? А ти какво ще правиш?" . след това го помолете да не отваря очи, а на ум да продължи да измисля съня си.

 " Мека носна кърпичка, напръскана с парфюма на мама, може да се превърне във вълшебна кърпичка против лоши сънища."

 " Когато през ноща е сънувало кошмари, накарайте детето да ги нарисува. После ако иска да се освободи от тях, просто трябва да накъсате листа и да изхвърлите парченцата."

 
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
Някои психолози съветват да се изправим срещу страховете си и тогава ще разберем, че всъщност се страхуваме от дребни неща. Самия страх идва от неизвестното и ни кара да го преувеличаваме и да си измисляме образи.

Моя съвет е да обясниш на детето, че чудовищата не съществуват в този вид, в който ги вижда. Няма да разрушиш приказните представи, децата си живеят с тях, но е по-добре да му вдъхнеш увереност, че тези чудовища не са истински.
Моят син премина през това. Стряскаше се от най-слабия шум, казваше, че в тоалетната е Тоалетното чудовище и гласът му е като звука от казанчето. Тъмнината в детската го тревожеше и не искаше да остава сам, камо ли да спи сам.

Ще дам само един пример, свързан с конкретен страх.

Една вечер, след поредната среща с Тоалетното чудовище го помолих да ми го опише. Той е с такава фантазия, че не знам как му се побира всичко в главата. И така, разказа ми за чудовището, че е от тоалетна хартия, ръцете му са дълги като развита ролка и се протягат от тоалетната, гласът му реве. Отидохме заедно в това страшно място - тоалетната . Взех ролката с ТХ и му я дадох, помолих го да ми покаже чудовището. Той размота известна част от нея, но явно вече не беше страшна.  После я пуснахме в канала.
Не знам дали точно това премахна страха му, или търпението ми да обяснявам, че всичко е плод на фантазията му, но вече не го е страх, спи сам в стаята си и то на изгасена лампа. Тоалетната си е просто тоалетна.
Или може би порасна и вече не онова плашливо момченце.

Аз мисля, че ще намериш верния подход. Единственото, което мога да те посъветвам е да не го оставяш сам със страховете му. Заедно ще се изправите срещу тях. Може да бъде рицар и да те защити от чудовищата. Ще е много горд, че се е преборил.
Ще успеете!  Hug
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Ето една статия (пазя си я още от 2004 Wink)


Рисуването помага на хлапетата да се справят с въображаемите чудовища

Всяко второ дете в една или друга възраст изпитва страх, сочат статистическите изследвания. Най-често обаче фобии развиват децата между две и девет години. В тази възраст децата вече знаят и виждат много неща, но и не всичко разбират. Необузданата детска фантазия все още не може да отделя нереалното от истинските представи за света. Страховете, както и другите емоционални разстройства в тази възраст, по-скоро говорят за някакви преувеличени норми в процеса на развитието, отколкото за нещо ненормално. Например детето на седем месеца обикновено се бои от непознати възрастни. Реалното или въображаемо отсъствие на майката предизвиква страх у всички нормално развиващи се деца в доучилищна възраст без изключение.

Фантазии

Диапазонът на детските страхове е ограничен само от фантазията на децата, а тя, както можем да си представим, няма граници. Всеки страх е индивидуален и психолозите, които се занимават с това, обръщат внимание не толкова на съдържанието, колкото на причината и количеството и тежестта на тези страхове. Практически всеки предмет или събитие от външния свят могат да се превърнат за детето в нещо плашещо.

Тъмнина

Много често децата се страхуват от тъмнината. Този страх е предизвикан от предците ни, според които през нощта излизали на лов най-опасните и непознати зверове. В тъмнина живеят и всевъзможните духове, демони, вампири и прочие нечисти сили, за които сме чували толкова приказки и предания, а има и доста филмирани истории. Често децата в доучилищна възраст се боят от животни. Насекоми, паяци, червеи... Те плашат децата само ако от тях се бои и някой от значимите за детето възрастни.

Причини

Първата и най-разбираема причина за детските страхове е конкретен случай или събитие, което реално се е случило на хлапето. Може да го е изплашило куче, да е заседнало в асансьора, да е срещналo на улицата някой, който е бил страшен за него. Такива страхове лесно се поддават на корекция и ако неприятните събития не се повтарят, то често сами отшумяват. Но трябва да отбележим още, че не у всяко дете, ухапано от куче или заседнало в асансьор, се появяват устойчиви и забележими страхове.
Оттук преминаваме и към втората причина за фобиите на децата. Появата и укрепването на страховете се проявяват в тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, прекалена зависимост от други хора - родители, възпитатели, учители, физическа и психическа незрялост. Всичко това е фон или почва, на която възникналите в екстремни ситуации страхове се развиват и процъфтяват. Изброените черти на характера се появяват най-често заради възрастните. Често причината е в "застрашителното" възпитание от сорта:
"Заспивай, защото иначе ще те изяде Баба Яга!" Много по-добре е да обясните на малчугана защо трябва да направи това или онова, а ако не ви послуша, да му кажете, че сте недоволни от него. Така няма да го лъжете, а детето ще разбере, че е разсърдило най-значимия за него човек.

Родители

Тревожните родители са четвъртата причина за страховете на децата. Много често вашето дете се бои не заради себе си, а заради страховете на родителите си. Особено често такава ситуация има в семейства, където майката или бабата са много притеснителни. Това увеличава стократно тревожността на децата, особено ако те са единствени, късно родени или не особено здрави. За тези родители светът е опасност и те забраняват прекалено много неща на децата си.

Агресивност

Наличието на друго, по-сериозно разстройство е причина за развитие на страховете при децата. Така например, ако наред с фобиите се появяват и агресивност, нарушение на съня, затормозеност, тикове или заекване, възможно е то да има невроза. Тя трябва да се диагностицира и лекува от специалисти лекари. Ако страховете на децата са необикновени по своето съдържание и по начина си на проявление, ако детето чува заплашителен глас или вижда нещо, което не виждат другите, то това е повод за сериозно безпокойство и за незабавно посещение при психолог.

Съвети

Ако детето ви има фобия, то престанете да го плашите и да се плашите самите вие. Отнесете се сериозно към всички негови чувства. Осмиването на страховете е недопустимо, защото така ще накарате детето да се затвори само със своите страхове. Отнесете се с пълно доверие към всичко, което хлапето ви съобщава. Постарайте се да си обясните защо точно, от кого или от какво се бои то, накарайте го да нарисува страха си. Разпитайте го как може да му навреди "страшното", какви са навиците му, какво иска то. Опитайте се да накарате детето да обясни какво може да се направи, за да се намали силата на това, което го плаши. Такова сериозно и конструктивно отношение от ваша страна има силно психотерапевтично действие. Мама и татко не ми се смеят и не се боят, те са заедно с мен и са сигурни, че ще се справим със "страшното". Това е от голяма полза за детето. Освен това разговорът и още повече рисуването на плашещото нещо намалява много силата му. Опитайте по този начин да работите с детето си. Ако обаче не успеете да се справите, най-добре е да търсите детски психолог, който да помогне на детето ви да расте здраво и уверено в себе си.
Цитирай
Тогава ще трябва да се примириш със страховете.

А ако искаш да изчезнат, можеш да пробваш моя подход:

1. Налагай цензура върху това, което гледа по телевизията: аз не позволявам да се гледат ужаси и пр, а допълнително има ограничение относно колко дълго се гледа тв.

2. Истината за всичко: това е моят подход. Винаги, ама винаги, за каквото и страшно да стане въпрос, във филми, в разговори и т.н., аз казвам, че тези неща НЕ СЪЩЕСТВУВАТ, подчертавам го дебело многократно. А по всичко останали теми - пак истината. И не избягвам теми и въпроси. Всички сме ги минали.

Резултат: не се страхува от нищо.

Точки 1 и 2 са много крайни, но имам супер горчив опит с брат си, който се страхуваше от всичко, вкл да ходи сам до тоалетна през деня Shocked, но майка ми така и не му забрани да гледа страшни филми, а той ми е споделял, че от тях произлизат много от страховете му, даже е сомнамбул и веднъж счупи един прозорец в съня си - в опит да възпроизведе боен удар с крак, пак видян в някой филм. Въобще - много тъжна картинка и аз, като опарена, се зарекох, че няма да плаша детето си с НИЩО.

Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057

Благодаря на всички ви за ценните съвети. Някои от тях ще ползвам.  bouquet


Точки 1 и 2 са много крайни, но имам супер горчив опит с брат си, който се страхуваше от всичко, вкл да ходи сам до тоалетна през деня Shocked, но майка ми така и не му забрани да гледа страшни филми, а той ми е споделял, че от тях произлизат много от страховете му, даже е сомнамбул и веднъж счупи един прозорец в съня си - в опит да възпроизведе боен удар с крак, пак видян в някой филм. Въобще - много тъжна картинка и аз, като опарена, се зарекох, че няма да плаша детето си с НИЩО.



Единствените филми, които гледа Дени са детски филмчета, каквито гледат и всички останали деца. Игрални филми никога не гледа.
Представата му за чудовището я има от анимацията "Красавицата и звяра" - това в самото начало.
Това филмче е класика. Редом с ужасния персонаж на чудовището има и много поука, която бих искала той да почерпи. Не бих му забранила да го гледа, дори с риска за страх от чудовището.
Все пак в живота има не само красота. Не бих искала да живее в напълно илюзорен свят, защото това ще бъде за негова сметка на по-късен етап.
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Smile Истината, пак истината и само истината:)
При нас поне не пречи на фантазията.

Страх я беше от вълци...отидохме в зоопарка да ги види какви са ждрольовци страхливи и заключени.
Страх я е от чудовища...купихме книжка за чудовищата (1001 чудовища), където са толкова смешни...че престана да я е страх.

...и така със всеки страх по отдлено.
Е..има си страхове, но те са си "здравословни"Smile Бяга от непознати кучета, страх я е да не се загуби...такива разни.

За мен е важно да знае границата между реалност и фантазия поне донякъде.

Та така.
Чудовища има, но те са далеч:)
В морските дълбини (пусни му филмче и му обясни, че те не могат да дишат и ако излезнат ще умрат), в джунглите - те пък са толкова далеч...но у вас никое чудовище не може да влезе...и за да е съвсем сигурен - нека той започне да заключва външната врата преди да си легне.

Така де..човек може да разчита само на това, което е свършил сам:)))))))))))
Цитирай
Зная, че са нормални за тази възраст. И затова не правя драми от присъствието им.
По-скоро срещам известни затруднения при обясненията.
Моето голямо момче напоследък е завладяно от различни страхове, които са свързани с чудовища, тъмно, от няколко дни дори и от лоши бебета се страхува / визирайки брат си, който в интерес на истината е доста по-послушен от него Laughing/. Въобще бих казала, че е едно доста страхливо момченце. Никога не съм го плашила в торбалановци, баби яги, чудовища и тем подобни същества / само с лоши чичковци признавам, но това намирам за провява на предпазливост/. Та мислъта ми е следната - когато започне да се страхува примерно от чудовища, какво е редно да му казвам. Че те не съществуват ли ? Или да не отричам съществуването им, но да обяснявам, че не са тук, че спят, че са на Северния полюс примерно.
Колебанията ми за категоричното им отхвърляне идва от страха ми да не разруша вярата им в приказното. Искам децата ми да вярват в приказки, във феи, в дядо Коледа...в чудеса. Защото аз самата вярвам, че чудеса съществуват /е, разбира се, вярата ми има различни измерения от тази на децата, но е твърде малък да му обяснявам/ и бих искала децата ми също да вярват в това. И колкото по-късно разберат истината за дядо Коледа примерно - толкова по-доволна ще бъда. Жестоката реалност няма да им се размине.
Колкото по-дълго продължи детството им, съпроводено с всичките му чудатости, толкова вярвам, че ще бъдат по-щастливи хора те.
Та кажете ми какво да сторя с пустите чудовища ?
мислила ли си от къде може да идва този страх?мойта дъщеря,когато беше на около5год.започна да се страхува от баба яга.доста внимателно си поговорих с нея и се оказа,че се страхува не от нещо определено както тя се изрази в лицето на баба яга,а като цяло от непознатото,което я гонело.оказа се ,че тя си създава някакви свои страшни образи прототипи на героите по" картон".и за да не й забранявам нищо просто махнах тази програма.обясних й ,че са я спряли временно и известно време спях при нея докато страховете отшумят.моят съвет е да откриеш какво го кара да се страхува и тогава да предприемаш нещо. newsm78
Цитирай

Varna, Bulgaria

Мнения: 455
Всички пишете за чудовища,призраци и т.н.Моето дете мисля,че се страхува от земетресение.Откакто преживяхме такова(доста силно),след това много се промени.Понеже се случи вечер,страха и се изостря  тогава,през деня няма проблеми.Мене също ме е страх,но се старая да не го показвам,никога не съм правила някакъв коментар пред нея.Дали пак се усеща?!
Цитирай

Варна

Мнения: 545
.........
Единствените филми, които гледа Дени са детски филмчета, каквито гледат и всички останали деца. Игрални филми никога не гледа.
Представата му за чудовището я има от анимацията "Красавицата и звяра" - това в самото начало.
Това филмче е класика. Редом с ужасния персонаж на чудовището има и много поука, която бих искала той да почерпи. Не бих му забранила да го гледа, дори с риска за страх от чудовището.
Все пак в живота има не само красота. Не бих искала да живее в напълно илюзорен свят, защото това ще бъде за негова сметка на по-късен етап.

А ти колко пъти си стояла с него докато гледа "детските" ТВ филмчета? Аз лично не намирам в тях нищо чисто и детско, освен че са насирувани. Определено смятам, че не са изобщо за деца под 6-7 г. То не са чудовища, преследване, лоши номера, никакъв възпитателен ефект, изобщо само отрицателни неща и нищо полезно. Така че голяма част от страховете идват именно от там, защото детето наистина не може да отдели реалността от измислицата и приема всичко за чиста монета.

Колкото до "Красавицата и звяра" - поуката може да я види само зрял човек, а детето вижда само действието. Ако го накараш да ти разкаже какво помни от филма, едва ли ще е това, което очакваш да чуеш. Най-вероятно е то да се е впечатлило от неща, които не е виждало и са непонятни за него. Наскоро гледахме "Колите" - да, хубаво филмче, с поука (но само възрастните могат да я разберат и да обяснят на децата, или чрез въпроси да ги накарат да стигнат до определени изводи). На няколко места по време на по-страшните (за него) сцени ме дърпаше и казваше "Не искам повече да гледам". И колкото и да обясняваме, че това, което става в един филм не е истина (което един възрастен осъзнава безспорно), той го изживява дълбок емоционално, все едно, че е част от сцената.

Така, че сама си направи изводите и успех с преборването на страховете!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора