Калина е на година и девет. Трябваше да започне на 7.9, но я отложих. Истината е, че не бях психически и емоционално готова и използвах състоянието на детето като извинение. Сега тръгва на 19, почти дойде датата, а аз не се чувствам по-готова. Но трябва да я дам и да си потърся работа, просто няма как. Не знам как ще свикне, утешавам се с мисълта, че поне познати ще я наглеждат, защото в същото заведение работят наша роднина и една приятелка на майка ми. Страх ме е и много от болести, а и чисто физически започва да ми липсва. 
Мисля, че аз ще свикна по-трудно от нея. Не знам как ще изкарам първия ден, макар че първият ни "ден" ще бъде всъщност само 1 час.
Мисля, че аз ще свикна по-трудно от нея. Не знам как ще изкарам първия ден, макар че първият ни "ден" ще бъде всъщност само 1 час. 
и после се нацупи да плаче - сякаш ми се сърди защо съм я оставила толкова до късно. Направо като престъпник се почувствах. Обаче бързо й мина 
и така поне 5 мин. се дере. На мен ми призлява от вън. Въпреки, че на тръгване е спокойна, лелите казват че яде мн добре и е спокойна. Даже вчера искаха да остане там да спи, но го отложихме за днес 
незнам. Най-вероятно ще лъскам къщата, за да мине по-бързо времето.