Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

Плевен

Мнения: 2 070
Здравейте... Дъщеря ми е на две години и два месеца...По принцип е много наблюдателно и любопитно дете, развива се нормално за възрастта си, нямам никакви проблеми с нея... Има обаче големи страхове за някои неща, които не знам трябва ли да се опитам да минимизирам или просто с времето всичко ще отмине и е въпрос на по-голяма чувствителност и темперамент... Да кажа и че има мн здрав сън, защото предполагам е важно... Ето от какво я е страх и изпада в потрес, понякога пищи или се разплаква /а по принцип не плаче безпричинно, даже е от децата, които рядко плачат/...

- всякакви животни, особено кучета - плаши се дори, когато е вкъщи и ги чува да лаят навън..., когато я носим и минаваме покрай куче се вкопчва в нас и си затваря очите, когато уж гони гълъбите всъщност май бяга далеч от тях или ги заобикаля по-скоро... Иначе много обича животните на картинка и в зоологическата, но да е на разстояние... До 7 и месец сме живели вкъщи с котка, но явно няма спомен за това... странно ми е, защото никога не сме я плашили с животни, нито пък сме я карали насила да ги пипа или нещо катова... ние самите никога ни сме се страхували от животни..Понякога е много горкичка - има ли подобна ситуация сама си повтаря - няма страшно, няма страшно...то кучето е добро животно..и я гледам обаче как се вцепенява...
- пясък и листенца във водата -например ако попаднат в басейнчето или в коритото и...
- всякакви насекоми - мравки, мухи, бяга отт тях исе парнира..
- заря, всякакви по-резки шумове и звук от ремонтите - крие се в мен и ме стиска...
- избягва места, на които нещо някога я е стреснало и плаче ако минем от там, помни ги дълго време...поради което понякога заобикаляме или много и обяснявам и успокоявам...
- всякакви манипулации на лекари върху нея - преслушване и преглеждане на гърлото.Също и вкъщи, ако се опитвам да направя нещо, дори да и дам сироп... А като види поликлиниката и плаче и ми повтаря - Яна не е болна, Яна е здрава, няма да ходим на лекар...и аз трябва да и го потвърждавам...
- като и мия косата - най-мн се стресира, ако и отиде вода към очите или ушите, аз съм била същата, та не се притеснявам от това, но споделете, ако имате трикове, с които забаламосвате вашите деца в такава ситуация...
- на морето я беше страх от шума на вълните, изобщо не искаше да припарва до брега, само обичаше баща и да я вземе на конче и да гонят вълните и казваше- вълнички, недейте да мокрите на Яна крачетата! мсец и нещо преди това я бях водила на басейнче, но детско, на Чифлика, много се радваше и не искаше да излиза от водата... Явно от шума на морето се стряскаше, не знам...


Аз си мисля, че повечето от тези неща са нормални и ще отминат с времето, а тя е просто по-чувствителна /веднъж и стана мъчно, защото видя роми с каруца и ме попита защо бият гръбчето и дупето на кончето; досега все ми пита в някакъв филм защо чичото биел каката и винаги се стресира, ако  види, че някой се кара/.
Споделете обаче стратегии за справяне с подобни страхове, начини за отвличане на вниманието и забаламосване, знам, че нищо не трябва да я караме насила, нито да я убеждаваме чак толкова, че не е страшно...Искам детето ми да се научи с времето само да се бори със страховете си, да не ги подтиска и да  ги осъзнава...  Извинявам се за дългите писания...Деси     bouquet

Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Според мен детето е много чувствително. Явно шумовете я стресират - понякога се случва и при моя син - например шум от разни строежи и ремонти - бормашини, шлайфове и пр. го плашат и даже плаче. Интересното е, че ако кажа, че тате работи с машината спира да плаче и не му изглежда страшно. Може би се плаши, защото не знае причината за шума  newsm78 - това си е  мое тълкуване. Винаги му обяснявам на какво се дължи шума.
За животни, насекоми и пр. - сестра ми беше същата. Тя и сега изпитва ужас от разни мухи, пчели, оси, комари, паяци / но и аз не ги долюбвам тях  Sick / - това си й е фобия направо. Но иначе други животни вече не я плашат. Мисля си, че страха от насекомите е характерен за много момичета / жени / - виж синът ми - напротив - тича да ги хващам - не го е страх, независимо, че му обяснявам, че хапят. Crazy
За болницата и манипулациите - не знам - да не е боледувала често и да има лоши спомени ... newsm78
И мойто момче мрази много като го къпя да му влезе вода в очите - маха ръце и пищи.
Едва ли ви е нужен чак психолог - просто постепенно нещата ще се уталожат и момиченцето ще се успокои и ще възприема нещата по-различно.   bouquet
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
ето че и в тази тема се срещаме   bouquet

аз не исках да кажа, че трябва да се консултирам със специалисти, а по-скоро, ако тук има такива майки да ме посъветват нещо, ако е нужно...Иначе не съм дотам стресирана.. най-много ме озадачава факта, че не е възпитавана така или плашена, нито е преживяла кай знае какъв стрес, свързан с изброените неща, иначе щеше да има поне някакво обяснение...не е и боледувала много, даже малко, в сравнение с връстниците и....
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Да - добра среща   bouquet Няма само в професионалните да се отчитам, я ...  Laughing

Мисля си, че твоето момиченце е просто по-плашливо и впечатлително. Моята сестра / пак ще я споменя  Blush Love / беше същата - и по-голяма я беше страх от "тъмното"  Crazy - без сама да може да определи от какво точно. Това си е до темперамент, а не до възпитание.
А обстановката в болницата/лекарския кабинет все пак е малко / Thinking или повече / нетипична - ние дето сме големи се чувстваме не особено добре, камо ли - дечицата. Все пак за едно по-чувствително дете всичко има по-силно влияние.
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Да, права си. Искам просто до колкото мога да предотвратя това страховете да се превърнат във фобии... затова все още се надявам някоя майка педагог или психолог да напише нещо тук... може да говоря с педагожката в яслатта, но почти съм сигурна какъв ще и е отговора, иска ми се да сравня мнения...    bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мила, така както описваш твоето детенце се сещам за една от детските книги, които четях. Там казваха за свръх-чувствителни деца - било въпрос на нервна система и темперамент, нали всеки от нас е уникален. Родителите трябва да са търпеливи и да не се подиграват на страховете на детето и да не го насилват да прави нещо, което не иска. Аз лично съм била в някаква степен такова дете - не понасях бодливи материи, тесни дрехи, докосване на непознати, тъмно, непознати шумове. Но с времето отмина, дори в по-късни години се тренирах да не ме притесняват тези неща....Не можах с всичко да свикна, но всеки човек си е индивидуалност и така! Така че май с търпение и внимание ще отмине този период мисля...Моята дъщеря също взе да се плаши от тъмното и баба Меца, както и от мухи....Гледам да й разказвам, че няма страшно - мухите са малки, ходя с нея в тъмното и полечка нещата се успокоиха.
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Абе и аз клоня към това, ама си виках - я да видим какво ще кажат специалистите и препатилите...Нищо никога не я караме насила, не и внушаваме страхове, не и се подиграваме, ще си отмине, дори и да не отмине, ще порастне и ще се научи да живее с това без да я тормози   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Там казваха за свръх-чувствителни деца - било въпрос на нервна система и темперамент, нали всеки от нас е уникален.

И аз за това се сетих.

Дариа мрази да я докосват дори познати, дори аз трудно дава да я прегръщам. М/у другото аз също не обичам да ме 'пипат'. Тя също се страхува от животни, но умерено... след 10-тина минути свиква и дори ги гали.

Гледам да уважавам страховете й без да ги подсилвам. Казвам, че съм до нея, че я държа...
Цитирай


Мнения: 11 673
моето дете също изпитва страх от животни, най-вече кучета, както и от полилкиники и болници. може дори да изпадне в истеричен рев в лекарски кабинет без да му правят нищо особено . бои се от височини и то по-скоро от издигане.
лекувам го с хомеопатия, заради други болежки, но определено му повлиява и на страховете
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Аз съм била почти такова дете като твоята дъщеря. А не съм имала никакви стресиращи ситуации или пък някой да ме е плашил с нещо. Нещата поотшумяха с възръстта, но продължавам да не съм от най-смелите Very Happy Не отдавай чак такова значение на страховете на детето и най-вече не повтаряй непрекъснато пред него, че е много страхливо и т.н. Гледай напротив да дедраматизирваш ситуацията. Децата преминават през разни периоди. Например допреди няколко седмици дъщеря ми не искаше да вземе и една лъжичка от най-елементарно сиропче за кашлица, а сега ми се кара като забравя да й дам 35И то просто защото измислих да й давам да пие направо от шишето вместо да й го дам от лъжичка. И сега взимането на лекарство е едва ли не най-забавното нещо на света.  35 Същото и с къпането: до преди известно време пищеше неистово като я вкарахме в банята да я къпем. Като се роди бебето обаче видя, че и него го къпем и то не плаче и сега голяма игра пада в банята и иска по няколко пъти на ден да я къпем.  Very Happy От морето обаче я е страх, а точно от басейна в Чифлика не можехме да я изкараме. Мисля, че и при вас нещата ще отшумят.
Цитирай


Мнения: 5 876
имаше няколко подобни теми
не е казус за психолог детето ти, ще се отпусне с времето
някой от темата на логопедите ме беше посъветвал да степенувам страха -
страшец, страх ,страшище и като види нещо, което е за страшец, да не се крие зад дупето ми като за страшище, ами да се поотпусне.

играй с нея на игри, в които тя да е силната - да те набори, да ти помогне да станеш, да ти помогне да вдигнеш нещо уж тежко... "ау, колко си силна".

преправяйте си гласовете ту пискливи, ту топли, ту ръмжащи (не забравяй да кажеш, че това е да речем мама тигрица, която си играе с бебето си) - нека и тя пробва да поръмжи

за косата - виж във familyfun.go.com има идеи за свикване с банята... имахме същия проблем, сега не мога да я изкарам оттам

аз имам такова дете като твоето, обаче се отпусна, знаеш ли, преди седмица дори игра с куче, при това едро, лабрадор, хвърляше му топката да я гони и дори го гали няколко пъти - а това е дете, което не пипа бебе-коте... и, да, случвало се е да пищи "помощ, мравка".
Сега обаче е друго, реве като лъвче да ме плаши и като види куче, го оглежда дали му е размахана опашката... вместо автоматично да се крие зад дупето ми от най-малкия пудел, както правеше.

Май и детската градина оказа позитивно влияние в това отношение. Катери се, примерно, а не смееше на една пързалка да се качи - да не вземе да падне. Сега не мога да я стигна.
Още се стряска от резки шумове, включително звъненето на домофона.

страшните места в приказките не ми даваше да чета... после въобще заобикаляхме страшните приказки... сега малко по малко омеква.

а, от морето също я е страх, в детско басейнче обаче стои по цял ден. Ами какво да направя, оставям я да си изживее страховете, явно минават един по един.
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Мерси много момичета, аз видях подобна тема, но там става дума за по-големи деца и друг тип страхове, по-скоро въображаеми... Анда, даваш чудесни идеи   bouquet 
Иначе детето мн ясно прави разлика от животни на картинка и на живо, даже казва, че еди кое си куче е много сладичко и то е на Яна кучето, но Яна я е страх от него...вчера пък ни в крин ни в ръкав каза - мамо, Яна много обича и кучета и котета... без да съм повдигала темата.. Но малко след това допълни - Яна обича и я е страх от еди кои си кучета - и ги изброява /на разни съседи и т.н./...
Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
 Според мен е много чувствителна, а и е от възрастта. Моя син също има страх от животните но се справяме с проблема. Помогна ни една доста общителна котка, която се умилква и дава да я галят. В началото само ме гледаше как я галя, но веднъж се престраши да я доближи, после понечи да я докосне, а сега не мога да го отлепя от нея, галия пипа и ушите и т.н. Дори се престраши и кучетата да пипа.  Много им се радва.
И нас ни е страх от морето, но не и от басейна там е истински рай за него. И аз си мисля, че е от шума на морето, пък и е толкова голямо и тези вълни. С голям зор отидохме това лято 2 пъти на плаж и то стояхме само на пясъка и с куп кофички и лопатки го занимавахме за да не се сеща и да не реве. От мравки и шум не се плаши, даже никак. Отива и си пипа насекомите даже ми ги показва. Опитва се да хване мравките, ама за сега те са по бързи от него.  Twisted Evil Според мен е от възрастта и ще премине, стига да не ги насилваме и да ги оставим сами да се престрашат и да се изправят срещу страховете си като осъзнаят, че в действителност не са толкова страшни.

Цитирай

Bath, UK / Варна

Мнения: 1 581
Няколко пъти сме се къпали с очила за плуване. След това и в морето си топи главата  Mr. Green
Мен ме е страх от кучета, принципно, такива непознати и пуснати, и не го плаша, но и не го поощрявам. Прекара 2 месеца с 2 кучета на лозето в Бг и няма никакви проблеми.
Виктор го е страх от люлки. Качва се, но трябва да стъпва на земята и се люлее съвсем лекичко сам. Ако го залюлееш - пищи. Но не настоявам - мисля, че ще му мине.
Цитирай


Мнения: 4 806
за повечето неща, които описваш, бих искала моята дъшеря да е малко по - плашлива Smile Кучета обожава и никакво тяхно ръмжене не я стряска. С нашите добре, но тя го прави и спрямо всички останали. Веднъж в парка няколко кучета се сдавиха, а тя тръгна да им се радва. Описвам, защото не сме я учили на такова поведение и определено е въпрос на темперамент.
Но, има страх от резки шумове, особено такива, които не вижда откъде идват. Реакцията ми в този момент е да я успокоя и да обясня, че няма страшно. И за всяко нещо, което така я притеснява, уважавам страха й. Което означава, че приемам за повече от нормално да има неща, които да я плашат и моята роля е да й помогна в такъв момент.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора