Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора

София

Мнения: 6 970
Страх ли ви е да не загубите децата си?

Преди малко прочетох поста на Ета и колкото и глупаво да звучи направо си ревнах. Не мога да разбера аз ли съм нещо не добре или всички майка са така? На ден поне по веднъж изпитвам ужас, че Дариа може да умре /бррррррр даже ме е страх да го напиша/. Винаги преди да се разделя с нея й казвам колко много я обичам, защото ме е страх, че я виждам за последно. Като я видя да спи си мисля как бих се чувствала ако я няма...

Ако я оставя при майка ми само си представям разни картинки и звъня по телефона, до степен майка ми да ми се тросне наскоро, че ако още веднъж й се обадя с наставления тя няма повече да гледа Дариа.  Sick

До скоро всяка температура за мен беше менингит. Още ми е смешно като се сетя как миналото море Дариа започна да повръща посред нощ, а с бившия само се спогледахме и в един глас заключихме "Менингит".

Минава ли това някога или цял живот ще си живея в този тих ужас?  Rolling Eyes

Цитирай

Варна

Мнения: 3 208
И на мен понякога ми минават такива мисли през главата и с усилие на волята си ги прогонвам.
Това е просто, тъй като безумно много чак до болка я обичам, както никога и никой досега, шаблонно стана, ное вярно.
Цитирай

München

Мнения: 2 567
Да, страх ме е. Не си единствената и предполагам, че всяка майка изпитва страхове за детето си, докато е жива. При болести засега реагирам хладнокръвно, но може би поради факта, че се е разминавала само с 2-3 леки настинки досега.
Не си представям живота без нея, колкото и многострадално да звучи.
Да са живи и здрави децата и всички, които обичаме!  Praynig Love
Цитирай

Popovo

Мнения: 571
Имаше една стара българска поговорка: " Да не дава Господ да ти се случи това, което майка ти го мисли"
Страх ме е да.
Чак когато родих разбрах какво и е било на майка ми.
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
Същата работа Crying or Very sad
От как прочетох постинга на Ета, още не ме е пуснало гърлото. Преди малко ми се обади баща му, че отиват към София ленд, първите ми думи бяха - пази го !
Ужасно ме е страх, ужасно !
И още, мисля си в момента, че често пъти съм прекалено строга с него, че не винаги имам нужното търпение, че понякога прекалявам с карането и изискванията. Казвам си, а как ли ще се чувствам давайки си тази сметка, ако нещо недй боже се случи - п, пу пу пу. Никога няма да си простя излишната строгост и ще се пръсна зарад всички тези случаи, които ще си спомням.
До такава степен ми е зле, че ми иде да отида да си го прибера от София ленд и да бъда най-добрата майка тази вечер и не само...Още се чудя, а трябваше да ходя на една изложба след малко...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Да, страх ме е - какви ли не картини витаят в мозъка ми понякога. Спомням си една колежка като разбра, че съм бременна ми каза: Като родиш, си окачваш камък на шията и си ходиш с него цял живот!
Може би, това е камъка на страха за детето!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Чак когато родих разбрах какво и е било на майка ми.

Е, точно моята майка не е така. Винаги са ме оставяли безкрайно самостоятелна с баща ми и чак сега се чудя на спокойствието им. Тя само ми казва, че като мисля лоши неща един вид ги предизвиквам, но аз не мога и това си е.  Sick

Преди малко ми се обади баща му, че отиват към София ленд, първите ми думи бяха - пази го !
Ужасно ме е страх, ужасно !
...... че ми иде да отида да си го прибера от София ленд и да бъда най-добрата майка тази вечер и не само...Още се чудя, а трябваше да ходя на една изложба след малко...

Абсолютно и Дариа е в момента на път към София ленд с бившия и не само сега, всеки път като отиват някъде заедно се чудя: "Ох, дали внимава достатъчно? Дали да му се обадя да му напомня да внимава повече... ами ако нещо й се случи..."
Цитирай

София

Мнения: 1 656
Аз също на моменти си представям какви ли не картиники... В такива моменти полудявам и едва оживявам докато стигна до нас и се уверя, че всичко е наред. Това са най-кошмарните ми моменти. Не знам дали прекаляваме с параноята, но е факт и при мен.
Цитирай


Мнения: 8 958
Майка ми винаги казваше - Майката е най-големия душманин.
Беше ми смешно, докато не станах аз майка.
Едва ли дъщеря ми и сина ми имат по-голям душманин от мен. И въпреки всичко не можем да ги опазим от някои "недостатъци" на порастването - охлузено коляно, спукана глава, счупен крайник или (да не дава Господ) да си отиде преди нас.
Все си мисля, че никога не сме подготвени за лошото и колкото и да си представяме всичко в най-черни краски, все ни се иска да не се случи.
Няма да забравя ступора, в който изпаднах, когато видях на щерката счупената ръка и в главата ми минаваха мислите - Това не се случва на мен, това не се случва на мен.
Чак след 3 дни си позволих да си отпусна нервите и се разревах като магаре, че не съм била там да я опазя.
Такива ми ти работи в най-ненаучената професия - МАЙКА.
И знам откъде идва поговорката - Страх лозе пази.
Страхувайте се, полезно е! Hug
Цитирай

Mediterraneo

Мнения: 18 359
Старите хора казват- да не го застига детето това, което мисли майка му...

Губила съм дете... Знам какво е... Никога на никого не искам това да се случва!!! Защото НЯМА нищо по- страшно от това, повярвайте ми, НЯМА!
Цитирай

Варна

Мнения: 2 768
Оф, съжалявам, че ви натоварих с моите емоции, ужасно съжалявам! И аз още се бърша да не ме видят децата, че плача. Но когато прочетох за случките на Додо точно за това се сетих, буквално "оживя" в спомените ми. И го споделих, защото колкото и да е важно да са ни възпитани децата, 100 пъти по-важно е да се чувстват обичани и защитени.

А по темата, бях много млада, родих го на 19 години и го загубих на 23. Питах се "добра майка ли бях", "ще мога ли да обичам друго дете както обичах него"....милиони въпроси. Сега съм майка на тези две дечица и се опитвам да не им предавам негативните си емоции, да не се чувстват подтиснати от моите страхове. Но да кажа, че съм успяла - не съм. Голямата ми дъщеря, която знае историята вече, изпива ужас от коли. Задава въпроси като " Страх ли те е да не ни загубиш" "Мъчно ли ти е за него".
Искам да се грижа за тях без винаги в съзнанието ми да си представям ужасни картини, но не мога.
Цитирай

София

Мнения: 4 680
.....
Минава ли това някога или цял живот ще си живея в този тих ужас?  Rolling Eyes

ми не, не минава, напротив, колкото са по-големи, сякаш страховете се увеличават  ooooh!
Просто трябва да се научим да живеем със страховете си и да не допускаме да ръководят живота ни  Peace


Цитирай

София

Мнения: 7 030
Страхът никога не минава, но се свиква донякъде...
Аз също много се страхувам. Страхувам се и да не предам страховете си на дъщеря ми и да не я ограничавам несправедливо заради тях. Когато се катери по катерушките не гледам /иначе няма да се сдържа да не се развикам/, когато се оплаква, че нещо я боли, й казвам, че най-вероятно нищо й няма, а мислено прехвърлям диагнозите. Постоянно съм по петите й и т.к. ме е страх, че я "задушавм", реших при възможност да я пращам по лагери. Много ме е страх, но знам, че и след 10 години пак ще е така. Успокоявам се, че ако е писано... и цял живот да го държиш в ръцете си... А трябва да се живее.
Цитирай

Outside the Matrix

Мнения: 1 581
Много ме е страх. Почти няма ден, в който да не изпитам сковаващото чувство от мисълта, че мога да ги загубя. Децата си, мъжа си... Когато са навън и чуя сирени, прималявам цяла, а когато се приберат, наум благодаря на Бога, че ги е запазил, че са живи и здрави.
Мъча се да свикна с мисълта, че нищо на този свят не ми принадлежи, включително и те, но някак не успявам.  Tired

Лошото е, че наред с чисто майчините си обясними страхове, изпитвам и тези, плод на ежедневието ни... И как да е иначе, когато всеки ден съм свидетел на някакъв ужас, бил той по улиците, във вестниците или по телевизията. Тук наистина се налага да благодарим за оцеляването си през всеки следващ ден  Crossing Arms
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Страх ме е. Майка ми също много я беше страх. Непрекъснато гледаше да ни предпази от всичко. И аз все й се подигравах и казвах че прекалява с притесненията. Спомням си и последният път когато й го казах. Малкото ми братче беше на лагер. Бяха оставили съобщение, че трябва да се обадим, защото имало проблем с него. Майка ми естествено полудя и аз пак й напомних да не се притеснява, най-много да си е счупил крак например, каквато е лудетина. За съжаление се беше случило най-страшното и непоправимото. Никога повече не съм укорявала майка ми, че се притеснява. Винаги й се обаждам по 100 пъти като отида някъде, въпреки че понякога ми дотежава.

Дано не натоваря децата си един ден със страховете си. Гледам да се владея уж...Но на лагер мисля, че няма да стъпят. И сигурно много ще ми се сърдят...знам го. 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора