Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 107 отговора

Анкета

Кога ви хвана шубето?

Въведи твоя глас

София

Мнения: 3 035
Имам предвид шубето от раждането.

Досега емоциите ми бяха 100% положителни, радвам се изключително много на бременността си от първия момент. не съм имала пристъпи на лошо настроение и други "красоти", дори гаденето ми се размина, до ден днешен  единствено по-трудно ставам, схващам се и се позадъхвам докато се покатеря до петия етаж, но... от 1-2 седмици започвам лееекичко да се страхувам от неизвестното.

Знам че е нормално, не се заблуждавам, чудя се как ще почне, как ще мине раждането, всичко ли ще е наред, ще се преборя ли с болката, ще ми сложат ли упойка... Такива мисли.

Интересно ми е при вас как е/ е било!
Цитирай


Мнения: 1 984
в последния момент
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Първият път изобщо не ме е било страх, даже се чудих на себе си, защото по принцип съм си страхлива, особено от болка. Вторият път започнах да се паникьосвам към края, последните седмици.
Цитирай

София

Мнения: 120
В последните две седмици, но взе да ми минава(преносвам три дни и вече ми е все тая, само искам да родя)
Цитирай


Мнения: 7 473
Не ме е било страх  Laughing, но ако има втори път може и да се изплаша (вече знам защо)!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 692
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 55
Не ме е било страх,ама какво раждане имах...малееее.... ooooh!Но отново бих минала през същото,за да видя после моята фея Flutter
Цитирай

у нас

Мнения: 657
 Не ме е било страх
Цитирай

София

Мнения: 3 035
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.

Да, доста чета и това ме спасява от атавистичния страх, че раждането непременно е някакъв ужас неземен. Избягвам страховитите истории и не мога да кажа, че съм паникьосана, ама все пак, неизвестността ме плаши леко.

А самата аз съм твърдо позитивно настроена Smile и това наистина помага!
Цитирай
Не се страхувай! Продължавай да се радваш на бременността си! Не слушай приятелки и познати. Повярвай, очите на страха са големи. Приеми го като най-естественото нещо на света и всичко ще бъде наред.  newsm10
Цитирай

Живея- на пук на всичко:)

Мнения: 632
Здравей Smile!Аз съм в 26- та седмица и вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам. Струва ми се, че това решение е жизнено важно и ужасно ме е страх да не сбъркам. Не си мисли, че съм някое шубе, просто сме с Rh-несъвместимост с мъжа ми и имах два пъти вече кървене и ме е страх за бебка, а не толкова от самото раждане- все пак повечето жени повтарят доброволно, нали Smile! Сигурна съм, че шубето е нормално, показва един вид, че осъзнаваш, че в тялото ти расте човек и той е много крехък. Но най- хубавото е, че природата така го е измислила, че животът на бебето минимално да зависи от теб- иначе, ако ние съзнателно трябваше да се творим бебето (освен в оня хубав смисъл Smile) си мисля, че всичко бихме оплескали Smile Smile!
Цитирай

София

Мнения: 4 623
В последния момент, когато легнах на операционната Hug
Цитирай


Мнения: 298
Винаги ме е било страх от раждането- страха като че ли беше насаден от разказите на майка ми, че много боли...
Решението за това как да родя взех 1 месец преди раждането, в последните дни исках секцио, защото преносвах ,исках да свършва, а в крайна сметка родих така, както бях решила. Наистина решението не се взима лесно, защото не си убеден, че постъпваш правилно, но пък искаш да не те боли...
Когато започнах да раждам, единствено ме болеше, нямаше страх...той се беше изпарил:-)
Тъй че спокойно и леко раждане на всички!
Цитирай

варненка от София

Мнения: 4 586
При мен страхът и емоциите от бременността и радостта, че ще имам бебче, не бяха едно и също. Страх си ме беше от самото начало от самото раждане, но бях много щастлива в същото време. След раждането отмина болката, отмина страха, забравих го и бях готова веднага да родя второ. baby_neutral
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Не само, че не ме беше страх, но и нямах търпение да родя. Когато започнах да раждам обаче и разкритието ми стигна някъде към 5 см. вече започна много да ме е шубе...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 107 отговора