Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 376
Каня се от няколко дни да пусна тази тема, която е всъщност доста отвлечена, няма връзка със започващата учебна година или нещо практическо и злободневно.

Свързано е с това, че от известно време, докато гледам дъщеря ми, която е на 1.4г. как се храни, ми минават разни мисли. Наблюдавам лицето й, през което минават хиляди емоции- истински, неподправени, непосредствени. Емоции на удоволствие от храната, която за първи път пробва, на учудване от новите вкусове, на потрес от горчивия тоник Laughing
Гледам я колко е искрена и истинска с хората. Тези, които харесва, дарява с усмивки, с бърборене, с прегръдки, от тези, които не харесва, бяга.
Гледам я колко е естествена, като всяко едно дете, колко й е леко да показва емоциите си, как не мисли кой какво ще си помисли, как ще изглежда в очите на другите или пък как да спотаи една или друга емоция...
Гледам я и се питам как децата порастват. Как и какво ги кара да придобиват типичните за възрастните качества? Кога и защо фалшът се прокрадва малко или повече в поведението им, кога откриват лицемерието, конформизма? Кога започват да преценяват кои емоции да покажат и кои да скрият? Кога придобиват умението да изпитват едно, а да показват друго? И всякакви такива неща, които са толкова неприсъщи на децата и толкова сякаш естествени за възрастните.
И се чудя как става тази трансформация. Дали е заложено у всеки човек и рано или късно се проявява в по-голяма или по-малка степен? Или е резултат от общуването им с нас- с родителите си, с възрастните? Ние ли им предаваме тези качества? И ако светът изведнъж се окажеше само от деца, има ли шанс те (качествата) да достигнат до минимум или пак ще са си сред нас?
Ей по тези въпроси ми се ще да чуя мнението ви и разсъжденията ви и ще ви бъда благодарна да ги споделите! Very Happy
Цитирай


Мнения: 6 026
От всичко по малко......зависи от темперамента на детето и хората , с които общува докато расте.......връсниците и от нещата, заради които те показват че го харесват или не харесват, от личния пример..........от късмета........т.е. нещата които му се случват........от поведението и характера на родителите- ако родителите са искрени и не насърчават лицемерието, по- малко вероятно е и детето да стане такова.........така мисля аз
Цитирай


Мнения: 5 125
Мисля, че голяма роля за това играят родителите. Ако детето расте в обстановка, в която непрекъснато се чувства оценявано, налага му се да търси одобрението на родителите си, то в един момент започва да научава това, което се нарича социална желателност, или с други думи "какво очакват другите да кажа/направя, за да ме харесват". От родителите основно зависи дали детето ще се научи да се харесва такова, каквото е, или ще търси у другите потвърждение за това.
 
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
Аз споделям мнението на secretgarden.
Постоянното им съприкосновение със света, отношенията на които стават свидетели и в които участват, начина на възпитание, характера като даденост на детето и късмета - да.
Израстването им е етап от борбата за оцеляване.
Придобиват съобразителност, но редом с нея и мнителност. Стават по-изобретателни, но и по-хитри. Развиват способност да комуникират, но и стават недоверчиви. Стават предпазливи, но и често пъти груби в опитите си да оцелят.
Така е устроен света, живота.
Растем, малко по-малко губим детето в себе си. Придобиваме нови черти, но и губим много стари.
В един момент замислим ли се, откриваме, че нищо детско не ни е останало.
Тъжно е:(
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.