Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 38 отговора

София

Мнения: 6 970
Кога ги запознахте ми е въпроса? Запознавате ли ги ако връзката не е сериозна или само ако виждате бъдещето си с новия човек до вас?

Как представяте ситуацията на детето? До колко интимни си позволявате да бъдете пред него? Например целувате ли гаджето си пред детето или прегръщате ли го?

Ще ми е интересно и да обосновете отговорите си.
Цитирай


Мнения: 966
Моето дете знаеше за връзката ми без да съм му казвала, просто някой вече се бяха погрижили. Случвало се е да излизаме заедно или да ходим някъде по работа. Засега е като сремежливо дете, но не съвсем. Държат се приятелски един с друг и се надявам да се разбират поне. Позволявала съм си малка целувка например за здравей или довиждане но гледам да не интимнича пред публика, все пак няма да загубя нищо, ако се въздържа. И двамата сме на това мнение. Аз съм на мнение че всичко трябва да се поднася на порции с доза изчакване и търпение, за да може детската главичка да има време да асимилира ставащото наоколо.
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Ето това е една доста сериозна тема, която си струва да обсъдим подробно.
Аз не съм изпадала в подобна ситуация, но имам доста наблюдения.

Мисля, че връзката би трябвало да се пази в тайна, особенно ако бащата /биологичния/ на детето присъства ефективно в живота му. Поне в началото това е задължително. В последствие животът би показал как да се действа. След като детето е едно е по лесно да се съвместява връзката  с детето, без да имат допирни точки. Аз лично не бих запознала детето си, с случайни хора в живота ми. Все пак те са малки и доста чувствителни. Бързо установяват контакт и бързо се превързват. После при евентуална раздяла ще страдаме двама.  Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes
Друг е въпросът, когато настъпи денят и работите станат сериозни. Тогава бих го подготвила от далече /излизания, срещи, разхотки, любими занимания и т.н/, чак след това и истината. Колкото и да с амалки, аз винаги държа да не се лъжат децата. Обещая ли нещо го изпълнявам.
Нека не живеят в свят от лъжи от сега.

Те помнят и не забравят!
Да не забравяме и ние!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Благодаря на отговорилите до сега.

6u6on4eto не казваш колко е голямо детето.

Хайде момичета, споделете опит или мнение - темата е сериозна и надявам се пред тези проблеми ще се изправи всяка самотна майка в един хубав ден.

Аз също ще напиша как процедирам и ще се обоснова. Просто ми се ще малко мнения да се натрупат.
Цитирай

София

Мнения: 6 317
 Rolling Eyes Само хипотетично ще говоря, защото не съм в такава ситуация. Тъй като детето често излиза с мен и мои приятели, аз бих ги запознала дори и връзката да не е сериозна, като въпросният човек ще бъде представен само като приятел и толкова. Аз всичките си приятели по принцип целувам за "здравей" и "довиждане", така че това не би трябвало да е проблем за детето. Но не бих си позволила повече.
Цитирай


Мнения: 966
Ами големичко си е - вече на 9 г. А и ние с партньора ми имаме сериозни намерения и така по мъничко поднасяме.
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Аз лично не съм изпадала в подобна ситуация (мисля и да не изпадам ама това е друга тема Wink) Но аз самата съм дете на разведени родители и майка ми процедираше доста дипломатично. Познавах нейния приятел, излизахме заедно понякога, но той беше страшен кавалер и се държеше изключително галантно с мен и майка ми. Волности и интимности пред мен не са си позволявали въпреки, че аз бях в тинейджърска възраст тогава.
Но аз си мисля, че не бива детето да бъде въвличано във всяка връзка на майката. Пела е обосновала достатъчно добре защо, да не се повтарям.
Цитирай


Мнения: 4 493
Нямам опит, но искам само нещо да кажа. Лошото е, че няма как да разберем, тази връзка дали е от типа "всяка връзка" или е ВРЪЗКАТА. То от това зависи естествено, но както и при предишните ни връзки  hahaha - то става ясно много по-късно, дали си е заслужавало. Не мисля, че в начален етап може да се прецени това. А да криеш от детето си, че имаш гадже, не ми се струва разумно... Пак казвам - според мене няма как да се прецени отсега. Може да се окаже човека на живота ти, може пък и не.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 552
Много странно и интересно се получи при мен. Пишех си доста време с един господин по интернет и след това се запознахме. Все още бяхме само приятели, когато се засякоха със сина ми /тогава на 11 г./ пред входа. Незнайно защо бях сигурна, че това е Човека...... и когато детето ме попита кой е този, аз му отговорих, че няма да е зле да го опознае, за да ми каже какво мисли за него.
За щастие, двамата много си допаднаха и вече трета година живеем заедно.  newsm10
Цитирай


Мнения: 2 868
Ами аз също нямам  личен опит, понеже за сега  БНД на детето играе ролята на гаджето 35
Скоро точно това обсъждахме дали е редно да си позволяваме целувки пред нея, но аз съм мнение, че след като ни е дете- няма лошо. Иначе съм казвала личното си мнение- със случайни хора няма да я запознавам.
Не съм съгласна на Каси с аргумента, че не бива да криеш- когато имаш дете, според мен два -три месеца връзка не са изобщо фактор, за да въвличаш човека в живота си, а даже и повече да са- докато не си сигурен в човека- какви намерения има, може ли да ги осъществи( освен дето ги има Mr. Green) аз не бих ги запознавала.
Вариянта на Маргарита е почти идеален при малки деца- просто приятел, излизане заедно, вечеря- ОК звучи идеално, само да не стане издънка и да вземе хлапето да стане по никое време през ноща Embarassed
Тък като вече имам две деца от различни бащи за мен лично не стои въпроса да вкарам нов или различен човек, от вече участващите в ситуацията.
Така, че и да се появи след време нов човек в живота ми, дано да съм достатъчно поумняла да не искам да живея с него- връзка ДА, съжителство-НЕ!!!
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Аз също нямам много опит в тази насока, но не смятам да въвличам детето във връзките си поне докато са още на етап излизания. За щастие имам възможност да оставям Ивайло на майка ми, така че си излизам спокойно.
Случвало ми се е може би 1 или 2 пъти да съм с детето и с човека, с когото излизам, но то е още дребосъче и нищо не разбира.
Мисля, че точно сега ми е времето да излизам, да направя опит за нова връзка, защото дори и да е неуспешен това може да се отрази само на мен, но не и на детето, когато порасне и започне да задава въпроси, ще е още по-трудно.
Ако някой слънчев ден се замисля за съжителство с някой, първо ще трябва да премине през доста тестове Wink и второ преди да заживея с него, ще го запозная с детето и отношенията между двамата, ще бъдат решаващи. Поне така мисля в момента и се надявам да не ме трясне някоя любоффф по главата и пак да оглупея Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Благодаря на всички за отговорите Smile   bouquet

Общо взето сте на мнение да се крие връзката, освен ако не е сериозна.

Пуснах темата, защото е интересна, а и за да си "сверя часовника". Тъй като имам връзка от самото начало на раздялата си с бившия от тогава и мисля как е редно да постъпя по отношение на Дариа.

Дълго време Дари не вижда приятеля ми. После се запозна с него, но като обикновен приятел. Точно в този момент прочетох в една книга за възпитанието цяла глава по отношение на разделените родители. Синтезирано: Родителите е по-добре да не са в добри отношения иначе детето се чуди като се харесват толкова, защо са се разделили. Другото, което много ме заинтригува: Добре е родителя, с който живее детето да има връзка и да я покаже на детето си, защото в противен случай има голяма вероятност детето да заеме емоционално мястото на бившия партньор във връзката. Което ще попречи на неговото отделяне.

Наложих всичко това в нашата ситуация: аз съм сама, бащата на Дариа е сам, двете й баби са сами /една разведена и една вдовица/, дядо й е сам... Дариа винаги е в центъра на нещата, с който и роднина да е, тя никога не е в 'конкуренция'.  И се престраших да започна малко по малко да показвам връзката си. В моя случай е добре това, че гаджето ми е в БГ за по седмица всеки месец и така нещата стават плавно. Дано да съм на успешен път, въпреки че никога няма да сме в 'сериозни' отношения с въпросния човек.
Цитирай

BG SOFIA

Мнения: 473
Много интересна тема.Isa това дето си го 4ела 4е разделените родители е по добре да са в лоши отношения нещо не го разбирам  Thinking.Аз съм чела точно обратното.И това че когато ходим на почивка(с биологичния) и малкия ,или някъде уикенда и спим в едно легло тримата това лош пример за детето ли е newsm78Много се обърках,кое е правилно и кое не е вече съм в шах newsm78
Цитирай

София

Мнения: 905
Ми, да споделя, защото се оказва, че съм една от тези, които е минала точно по този път. Мнението ми е, че въпросът (хм-м- м, по-скоро отговорът) опира не до ситу ацията по принцип, а какъв е човекът отсреща, или както го е нарекла Isa гаджето.  Връзката ми с моя приятел е от близо шест години. След края на първата много страдах, че се държи така все едно нямам дете. Оправданието: неговият баща починал като е бил на осем, израсъл без баща (като сина ми) и смята, че такива деца са свръхчувствителни и не е уместно да се запознава с него. И така още две-три години. Не че не се познаваха, но приятелят ми се държеше на обидна за мен дистанция. Не знаех какво да мисля. Все бях в терзания и колебания. Знаех си го какъв е нерешителен, колеблив за всичко, че все трябва аз да го ръчкам, за да вземе някакво генерално решение и т.н. Да не изпадам в повече подробности. От близо година и нещо живеем заедно (абе, пак е малко относително, че той доста време е извън България), но смятам, че се разбира чудесно със сина ми, грижи се за всички ни, спорим на тема "възпитание" и дали не си глезя калпазанина прекалено, т.е. не му е безразлично как расте и се развива. Синът ми се привърза към него, слуша го повече от мен Smile. Нещата не са идеални, но, да чукна на дърво, смятам, че си струваше жертвите и компромисите от моя страна.
Та, ако мога да си позволя да дам изобщо съвет: Исе, ти си познаваш човека, а и детето. Смятам, че вътрешната интуиция е най-добрият съветник и няма правила при подобна ситуация. Дано се справиш по-добре от мен и каквото и да решиш, никой да не се окаже наранен (това не зависи само от добрите ни намерения, просто хората са много различни). Успех!  bouquet
Цитирай


Мнения: 966
Майка ми навремето ми разправяше за един неин познат: При раждането жена му починала и 40-дневното бебе останало само с баща. И тогава Бащата на майката, която починала казал на зет си: "Ако смяташ един ден да се жениш, направи го докато това бебе е малко. Защото ще порасне и ще те ревнува от всяка жена и няма да ти позволи да се ожениш за никоя." И всичко това му го е казал защото неговата съпруга е била починала когато детето е било малко и е изживял горните думи които казал на зет си.
Таткото след време изпитал думите на тъста си и на свой гръб.
В този смисъл аз лично смятам че децата трябва да растът с мисълта че мама може да обича някой чичко и може и да се ожени за него, но мама винаги ще си обича детето.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 38 отговора