Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора
Предварително се извинявам, че влизам анонимно. Но толкова боли, че не съм сигурна дали изобщо ще пиша повече.

Въпросът ми е отправен към всички, които са преживели криза във връзката си: Има ли някакви признаци, че той ще си отиде? Или си затваряме очите пред тях и това, че ни напуска, ни идва като гръм от ясно небе? Кое е това нещо, което прави кризата толкова дълбока, че вече е необратимо? Децата могат ли да повлияят на изхода от евентуалния "разговор за изясняване на позициите"?

Отново се извинявам за анонимното си влизане, регистрирана съм, но мисля, че ако видя написано от мен "Той ме напуска" някак ще го предизвикам...Едва тази нощ го осъзнах и не мога да свикна с идеята.


Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 073
Отдалечаване. Физическо и емоционално. Няма споделяне, няма секс. Това са за мен признаците за проблеми във връзката. Ако не им се отдаде значение може да последва разрив, или най-малкото - изневяра.
Караници, сръдни, без никой от двамата да отстъпи. Дълги периоди на студенина.
Децата  newsm78 - не мисля, че трябва да служат за параван на една разпадаща се връзка. Но сигурно ще повлияят на решението.
Цитирай


Мнения: 1 134
Единствено, липсата на любов е категоричен признак, че все някога един от вас ще си тръгне. И според мен, по - добре...
Цитирай

Русе

Мнения: 2 910
Аз мисля, че децата не бива да се бъркат в тези отношения. Твоите отношения с мъжа ти са едно, съвсем друго са отношенията /твоите и неговите/  с децата.
Цитирай

София

Мнения: 1 915
Имали сме много такива кризи. Дори сега сме пак в дупка. Решаваме я като си се навикаме и след това се гушнем. Много фактори влият на една връзка. НАй-важния според мен е стреса на работното място и евентуално някакви финансови кризи. Една приятлка е права, че в период на криза хората трябва да се мобилизират и успокоят максимално /без да изпадат в паника/.Сега най-важно е да усети твоята подкрепа каквото и да е решението му. Не можеш да спреш човек с любовта си, но можеш да го пуснеш и той да открие колко важна е тя за него. КОлко и да не ни се иска децата не трябва в нито един момент да бъдат причина за разпри или за поддържането на един брак. Децата са плод на нашата любов и когато тя свърши не трябва да ги убиваме бавно с крясъци и скандали, а най-малко с родители, които изпитват абсолютно безразличие един към друг.
Сега трябва да си силна и да се изправиш срещу страховете си. Да погледнеш истината в очите и да изкрещиш срещу нея. Дори да ви напусне той пак ще е част от живота ви. За теб сега е важно да си открита пред себе си, да признаеш своите грешки, а не да задълбаваш в неговите. Рано или късно вие ще разговаряте. Тогава ще е момента да покажеш в какво си сбъркала. Ако той е достатъчно умен ще направи същото и ще продължите да бъдете заедно, защото по-ценно от /разумните/ компромиси и честността в една връзка няма.
Желая ти спокойствие и сила!
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Ние скоро преживяхме ужасна криза, все още не сме излезли от нея напълно де...
Много е тежко, при нас нямаше нищо показателно, нямаше отдалечаване, нямаше студенина, нямаше липса на желание за секс, дори правехме секс по време на кризата... Може би подсъзнателно всеки от нас търсеше близостта на другия. Незнам дали и как сме излязли от тази ситуация, а мойе просто тя сама да е отминала, мога да ти кажа какво направих аз...
Опитах се да предизвиквам разговори, безкрайни, не водвщи до никакво решение
Опитвах се да избягвам скандали
Отидох за 2 седмици при родителите ми с детето
Започнах да ходя на психотерапевт
Започнах да си запълвам дните за да не мисля за драми

Сигурна съм, че и мъжа ми е направил много крачки към мен, може и аз да съм го подтикнала по някакъв начин да реши, че си струва да се бори, а може и решението му да е дошло спонтанно по независещи от мен причини... незнам

Не знам до колко детето има нещо общо със изхода на нещата при нас, но мисля, че ако нямахме дете щяхме да се разделим... Дечко ни даде много сили и на двамата да се справим...

Едно е сигурно, ако само единият иска нещата да се оправят, няма големи шансове за успех, ако иска да си тръгне, не можеш да го спреш и колкото по-скоро приемеш тези факти, толкова по-лесно ще се измъкнеш от дупката.

Ако имаш нужда от приятел или просто някой който е минал по същия път пиши ми на ЛС Hug
Цитирай

близо до целта

Мнения: 260
В една връзка най-важното са взаимното уважение,доверие,компромиси и чувства към другия.Ако тези неща ги няма-тя наистина не върви.Но в твоя случай мисля,че той няма да си отиде-ако искаше до сега да си е отишъл.Трябва да поговорите.
 Thinking
Цитирай
Никси, мисля, че точно това правя в момента - опитвам се да разговарям с него. Уви, неуспешно. Толкова е далечен, че сякаш не ме познава. Избягва да остава в къщи, работи до изнемогване, само и само да не се прибере. Излиза за кафе без да ме/ни покани, без дори да каже "Излизам". Имам чувството, че колата го кара към нас по навик.
Пусто ми е, а той не забелязва. Но децата виждат, голямата задава въпроси, на които нямам отговор. Нямам такъв, който да ми хареса...

Нямах предвид, че децата трябва да са параван на връзка, изпразнена от съдържание. По-скоро ми беше интересно дали студенината към мен повлиява на чувствата към децата.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Много добре те разбирам...
Трябва да мине време. Не знам вие от колко време сте в това положение, но на нас ни трябваше повече от месец да излезем от дупката... не че сме излязли, но поне започнахме заедно да се опитваме да излезем... А бях много зле, писах дори в Самотни родители  Rolling Eyes
Излизали сме и двамата сами. Помага. На мен поне ми помогна.
А колкото до прибирането вкъши имаше период, в който и на мен не ми се прибираше, а като станеше време Той да се прибира ми се свиваше една топка в стомаха...
Започнах да се чувствам по-добре когато открито заговорих за тези проблеми с хората около мен. Когато за първи път се чух да изричам на глас, че има възможност да се разделим много се уплаших, но и ми подойства отрезвяващо. Това беше едната възможност и бях длъжна да я обмисля...
Това с разговорите помага, остави го за ден два и после пак говорете, остави го той да е инициира някой разговор, дори да не е за проблемите помежду ви, говорете и за други неща, за времето, за децата, за футбол, няма значение, важно е  да се изчезне напрежението... А като го хванеш в по-добро настроение и разположение на духа съвсем лекичко подхвани темата, ако се дръпне спри и така...

Цитирай
Имам регистрация във форума,но не искамда пиша с ника си.Случи  се отдавна.Децата ми бяха бебета.Той си отиде.Вината беше негова.Може би осъзна това,незнам.Отдалечи се от мен изведнъж.Отдавах го на работата му,но се бях лъгала.Отиде си на Коледа.Останах съвсем сама,с двете деца ,които бяха на 1,7 месеца.Плаках,но стоях до децата си.Когато ТОЙ идваше да си взима багажа,ДеЦАТА не го поглеждаха.А той и неговите родители грабеха ли грабеха,а аз бях сама.БЕз близки ,без нищо.Беше страшно.Навън зима,а аз сама.Обиждаха ме ,говореха против мен всякакви неща.<ТОВА БЕШЕ НАЙ_ТЕЖКАТА ГОДИНА В ЖИВОТА МИ>След това нещата се промениха.имам впредвид след Новата Година.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Всъщност по въпроса ти... не, не мисля, че ще си отиде, човек ако иска да си отиде просто си отива...
Цитирай
<ТОВА БЕШЕ НАЙ_ТЕЖКАТА ГОДИНА В ЖИВОТА МИ>След това нещата се промениха.имам впредвид след Новата Година.

Как се промениха, какво се случи? Точно това искам да знам.

Не казвам, че мога да го спра, ако реши да си тръгне. Не искам да се стига до там - да избира дали да остане.
Може би излишно драматизирам, но след толкова години с него аз открих, че не е същия. И аз не съм, това е безспорно. Но поне полагам усилия да запазя хубавото между нас.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Не разбирам само защо рябва да се хванеш за най-драматичното изречение в цялата тема...

Ами, много ясно, че не сте същите, но това не е повод за раздяла.

Не мога да ти дам много акъл, защото ти не казваш какъв е проблема.
Но се надявам да успеете да си оправите отношенията...  bouquet
Цитирай
Всъщност точно това искам да узная и аз - какъв е проблема...А не мога, защото той не ми позволява. По принцип е мълчалив, но се разбирахме някак - просто не го оставях да си мълчи.
Сега е друго - и искам да говорим, и се страхувам от това, което би могъл да ми каже...
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
се страхувам от това, което би могъл да ми каже...
По-добре да знаеш истината, отколкото да се залъгваш с някакви напразни надежди /ако е така, разбира се, защото това си го знаеш само ти/ - и в двата случая не се знае как ще завърши - може да е моментно объркване - но поне ти ще знаеш какво става с "твоят човек" Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора