Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора


Мнения: 1 897
Преди като ми кажеха: Няма да усетиш кога ще пораснат и се усмихвах леко недоверчиво, но сега усещам как се надбягвам с тях и как са все по-големи, по-сложни въпроси ми задават и по-искрени отговори искат да чуват, не върви да се измъквам с бебешки обяснения...растат! А до вчера им сменях памперсите. Сега дъщеря ми дори ръка не иска да даде, защото "можела сама". На 4 години е със самочувствието,че може и без мен...Наскоро една позната обясняваше как 7 годишният й син я молел, когато се качват заедно в маршрутката да се прави,че не го познава все едно се вози сам, защото не бил бебе да го придружава майка му...Хем им се радвам, хем ми е тъжно...Причината да пиша всичко това е един текст, който ме поразчувства преди малко и искам да го споделя с вас Hug Това ни чака...

Един ден ще пораснеш и неусетно ще се превърнеш в мъж. Баща ти ще ти покаже как да се бръснеш, а аз ще погаля гладките ти страни и ще се усмихна. Ти ще бутнеш ръката ми...Там някъде ще има влюбено момиче, което ще те погали след мен. Нейната ръка ще дръпнеш близо до себе си. А очите й ще бъдат влюбени...
Един ден ще плачеш - тайно на загасена лампа. Аз няма да знам дали си плакал в понеделник или сряда. Ще събирам чаршафите в неделя и само твоята калъфка ще бъде по-твърда...Тя и моята беше някога, но не знаех, че се познава...Дали ще пушиш тайно на прозореца? Твой ред е миличък....Има ред във всичко...


- Хайде да отидем в парка
- С кой? Ще имали деца? Някой приятел?
- С мен. Двамата.Аз съм ти приятел
- Глупости. Приятелите са само от детската градина. Майките не са



Дали с приятелите ще плачете за същите момичета? Едновременно на различни прозорци?
Първата ще бъде много смела. И много ще обичаш остриганата й по момчешки коса и дебелите вежди. И малко грубите ръце след първото бръснене. А един ден ще погалиш и нейните обръснати крака и после ще се отдадете един на друг. И може би ще плачеш тайно нощем....цигарите ще бъдат в чекмеджето. Аз обещавам да не знам...
Втората ще бъде нежна. С дълга коса, големи очи и много женска усмивка. Ти ще си по-уверен, а тя няма да те види усмихнат. Този път тя ще плаче. А ти ще пиеш водка или джин...вече няма да е на прозореца. А нощем ще сънуваш боцкащите крака на онази малко грубата...


- Защо толкова приличаш на мен бе, маме
- Нищо не разбираш. Ти си момиче, пък аз съм момче. Значи не приличам на теб...


После между цигарите и алкохола и някъде след втората ще има други - с различен цвят коси, очи...различни усмивки. Пък ти ще знаеш как да се преструваш вече. Не само ще знаеш как да не личи, че плачеш. Ще можеш да си слагаш маска, че уж плачеш....То и това се учи...

- За рождения ден искам костюм на Спайдермен, Батман и Леонардо от костенурките Нинджа
- Не може три. Само един. Избирай!!!



Ще я избираш дълго. И те ще те избират...Толкова рядко ще те виждам, че няма да знам дали страните ти са гладки. Сигурно е недопустимо да се напием двамата. Аз също мога да мълча и да пуша....ама няма...по-добре да си мъж и да се напиваш сам или с приятелите...по мъжки...
После ще е късно да ти кажа да ги обичаш всички. Не разбрах кога порасна. Важно е всяка да обичаш - за нощ, две, месец...Ако не можеш - алкохолът е все там в шкафа, а аз отдавна няма да влизам в стаята ти...Ако не можеш да ги обичаш - поне плачи, че не можеш....


- Мамо, пък дядо каза, че мъжете не плачат
- Плачат....като ги боли много и те плачат
- Ама момчетата - НЕ!



Защо непременно смятам, че ще плачеш. Може да срещнеш една жена и да обичаш само нея и тя само теб...Но някак си не искам...Пореви си! Ако не те е разплакала нито веднъж, сигурно не е била тя...

- Боли ме главата. Дай ми от вълшебното сиропче, дето е за всичко...


Вълшебното сиропче не помага вече. Ако ги обичаш ще боли. Но е важно да боли и когато не можеш да ги обичаш...Може дори да се маскираш, ако още можеш...Избери си един костюм само...Ще пораснеш и когато ти започнеш да плачеш, аз ще съм спряла...И ще се преструвам, че не знам, че плачеш...А сега заспивай. Дали ти пиша приказка - не съвсем....


« Последна редакция: ср, 13 сеп 2006, 11:57 от Kremi (двойна доза) »
Цитирай


Мнения: 4 806
Креми, благодаря от свое име за темата и текста.
Преди два дни се чудех, кога минаха двете години от раждането на моята дъщеря и си дадох сметка, че и всички следващи по две пак така ще се изнижат. И много е противоречиво, защото понякога много искам да е по - голяма, за да пътуваме заедно, за да си разказваме най-различни неща. А понякога ми се иска да е онова мъничко същество, което се усмихваше блажено след като спре да суче. Е, няма угодия... Но времето върви винаги в една посока.
Цитирай


Мнения: 766
 Докосна ме този текст . Истински е и някак безпощаден . Понякога и на мен ми се иска глътка от сиропчето за всичко .
Цитирай

Германия

Мнения: 899
Kremi, благодаря и аз за хубавата тема и хубавия текст.   bouquet

За всяко нещо времето минава прекалено бързо и се сещаме да вземем нужното ни от него едва, когато стане вече спомен..
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Креми, страхотна тема  bouquet
Усетих, че Дени е пораснала, когато започна да задава въпроси, за които трябва да се поровя тук-там.
« Последна редакция: ср, 13 сеп 2006, 12:19 от ДЕ ВАня »
Цитирай


Мнения: 1 462
Страхотно!  Поздравления, Kremi (двойна доза).

--

Глава 2, стих 24: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

  -- БИТИЕ: ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА
Цитирай


Мнения: 1 376
Креми,   bouquet

Сещам се за татко, който ми каза като дъщеря ми се роди: Ще видиш как времето минава бързо и днес е бебе, а утре ще започне да ти се подсмихва снизходително и да казва"Я, и мама ги знае тия" (това по повод, че като бях тийнейджърка един ден се изцепих- Я, и баща ми е чувал за Куин Laughing )
Цитирай

z point

Мнения: 408
Креми, прекрасно е   bouquet
Хайде сега напиши и една усмихната приказка  Very Happy
Цитирай


Мнения: 1 897
Креми, прекрасно е   bouquet
Хайде сега напиши и една усмихната приказка  Very Happy

Чандра, не съм я писала аз и тази, но...все си мисля,че истинските приказки са като на Андерсен, тъжно-истински и те усмихват през сълзи  bouquet
Гушкайте децата си, утре няма да ви дават... Twisted Evil Но ще си спомнят и някой ден и те ще гушкат техните дечица, вместо да им крещят... Всичко е любов Hug
Цитирай


Мнения: 1 134
Разговор с 4- годишната ми дъщеря:

- Мамо, един ден вече няма да живея с вас, нали? Ще бъда голяма, ще ходя сама по улиците и ще живея на друго място.
- Да, но дотогава има много време.
- Да, чааак като стана на 12 години.

И се смях, и плаках, и ме хвана страх дали вече няма търпение да се откачи от нас Rolling Eyes

Сигурно ще дойде един есенен ден, в който с ведра усмивка и преглътнати сълзи ще изпратя картина за новото й жилище... А, после ще се боря със себе си да не й се обаждам всяка вечер.

Наградата ми ще е да се връща. Понякога просто да й се поиска да се върне вкъщи.
Защото е много страшно когато не искаш...
Цитирай

София

Мнения: 1 096
Страхотно е, разплака ме, защото се замислих как времето ще литне и той утре вече няма да бъде дете, няма да бъде така детски наивен и няма да ми казва всеки ден колко много ме обича и, че иска да ме цунка. Да е жив и здрав това е най-важното!
Цитирай

София

Мнения: 2 220
Страхотно е! Първата година със сина ми я усетих.. Знам, че в един миг ще започнат да летят. Но тези първи месеци, в които той е бил най-беззащитен, най-целуван и гушкан, най-усмихнат и нежен, никога няма да ги забравя. Те са ми най-щастливите... А текстът е невероятен - насълзиха ми се очите!  Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Благодаря, Креми, страхотно е - а и напоследък често мисля за това как бързо расте, а имам чувството, че пропускам нещо.
Все още мога да я гушкам и го правя с всички сили.
Цитирай

Германия

Мнения: 899
MamaZ, със сигурност ще й се иска да се връща!
Ние, децата (каквито сме били всички), винаги бързаме да излетим. А после, доста често, толкова много ни се иска да се върнем при нашите родители, да бъдем отново малки момичета и момчета, да се сгушим, да има лекарство за всичко. Иска ни се, да не бъдем сериозни, работещи и отговорни, а мама и татко все да ни прощават и утешават.

Това се случва с всички деца, дори, когато напускат дома и се радват, че са свободни. Аз самата толкова много исках да бъда самостоятелна, а в деня, когато се изнесох, не спрях да плача..
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Прекрасно е и много тъжно  Crying or Very sad.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора