За родителството

първо, аре без обобщения!
второ, всеки решава сам за себе си.
трето, на жадния вода не му се пие, на сития не ми се яде, на някои мъже, пък просто не им стига сърце. е, своето ли да си разкъсаш, 4е да додадеш, или да се превърнеш в удобна изтривалка в създаването на дория 4ужд образ - без зна4ение, 4е след време детето, в името на 4ието щастие си го правил, се обърна й ти каже - кому беше нужно!
4етвърто, видители този за който говориш, казваш "е привързан" - него не могат го развърза, к'вото и да правят. а има и други - в принцип развързани - с колкото и клю4алки да е заклю4ено, пак са развързани от привързаност и отговорности.
хора разни.
без обобщения, молим!

Хора разни!!!
Аз също съм от тези "лоши" майки, които искат да ограничат контактите на детето си с баща му, но пък баща му по принцип е от тия "отвързаните" дето и със стоманено въже да ги завържеш, ще го прегризе и ще изчезне. Е, аз нямам намерения дори да се опитвам. И няма да изпитвам угризения за това, че той не бил добър баща.
А за тези дето са "привързани" - Супер! Радвам се, че все още има такива бащи. И щом си обичат децата никой не е в състояние да ги отдели от тях.   

Защото те са говеда /съжалява за израза/. Повечето тотално са разочаровали жените. Употребили са насилие физическо и психическо. Нормално е да искат да държат децата си далече от такъв тип мъже.
Майката е устроена така, че иска най-доброто за детето си, от там и за човека до себе си.

Как привързан към нея?
Не е ли била плод на неговата любов към жената-майка на 4 годишното дете?
Сега ли се е сетил?
Не знам историята, но знам много други истории от практиката ми.  Да е мислил навремето да спаси брака си.  Да накара любовта да се върне в живота му, да намери място за жената и детето си, а не сега... късно е. Заслужил си е всичко, повярвай ми. Това е наказанието.
А и дълбоко се съмнявам ти да знаеш цялата истина за отношенията им. Той не е света-вода ненапита, за какъвто се представя. Защо не поговориш с бившата му съпруга да чуеш нейната версия, а не на страдалеца-татко...

А ти не причинявай това на твоето дете. То не заслужава един хленчещ екс татко сетил се, че има момиченце на 4 годинки. Надявам се, че не съм адвокат на бившата му съпруга.

Всички майки тук искат да живеят с децата си, а не да ги откъснат от бащите им. Като майка може би знаеш какво те кара да чувстваш мисълта, че детето ти може да не е при теб. Мен лично тази мисъл ме ужасява.

Това за отмъщението е гадно, не ми е минавало през ума да използвам детето си като оръжие с/у бившия ми мъж. Не изпитвам нужда да отмъщавам на който и да било, не искам да товаря себе си и малчо с подобни неща.

Единственото, което искам аз е детето ми да не е разкъсвано непрекъснато и да живее добре.

Благодаря ти, Пела за съветите, които си ми дала, но, естествено мой избор е да не се вслушам в тях. Както сама казваш, не знаеш историята.... не се е сетил сега, просто не е искал да прави компромис с живота си и да съжителства с човек, който уважава само парите му, заради детето. Но това изобщо не означава, че не се грижи за дъщеря си. И не е спирал да го прави. Колкото до среща с бившата....... не ми се иска да разговарям с човек, който вместо да се позамисли как да спаси брака си, първата реакция е: "Как така ще се развеждаме? Та ти не си ми купил апартамент, в който да живея!!! Продай апартамента на майка си и ми купи един някъде в центъра на града..."........ и нищичко за обич, привързаност, взаимни компромиси в името на брака и семейството. Жалко е, но е така.
Тъжно е, когато единият от съпрузите приеме другият за даденост и злоупотребява с чувствата му. А още по-тъжно е да се малтретира детето след срещи с бащата, за да се откаже от обичта си към него.
И да си призная - прави сте - наистина не бива да се обобщава. Хората са различни. Има такива, които са в състояние да дарят цялата си любов на децата си, но има и такива, които ги използват срещу другия родител. Това важи както за мъжете, така и за жените.

Ако наистина си изчела всички мнение трябва да си забелязала че майките които наистина искат да отделят децата от бащите им имат сериозни основания - психически или физически тормоз, незаинтерисованост на съответния с години и други такива. Тези които го правят за отмъщение май са изключения и аз лично не се сещам за някоя конкретна.
Вариант втори - многото бременни изоставени от бащата... Тогава май не става въпрос за отмъщение...
Така че наистина ако може без обобщения...
А за това което ти си направила и искаш да поправиш - или се опитай да подновиш връзката баща син или новият ти приятел/съпруг да влезе в ролята на баща за да не му липсва на детето. Второто няма да стане изведнъж, ще трябва време.

В момента съм в такъв период от живота си, в който преосмислям всичко, което съм преживяла до момента. В брака ми също имаше физическо насилие, но за щастие прекратих това навреме. Въпреки че бившия ми изкарваше настроенията си и върху детето, то вече е забравило - било е много отдавна и не може да спре да обича баща си и той да му липсва. Да - има приятелство между мъжът, с който живея и сина ми, много неща правят заедно, но той не може да замести бащата, пък какъвто и да бил той.
Изхождам и от собствения си опит - аз също съм дете на разведени родители и баща ми отсъстваше от живота ми доста години, но след една операция, която му направиха и двамата разбрахме, че кръвта е много силна връзка и не може да се прекъсне. И от тогава вече повече от 10 години той е плътно зад мен и ме подкрепя във всичко......... Само като си помисля, че като малка съм го мразила за това, че го е нямало, ми става много мъчно.

Аз вероятно ще се окажа малцинство  с мнението си.
Мисля, че ако ти самата правиш сега равносметка и можеш да си признаеш, че си сгрешила отделяйки детето от баща му, то не е късно за тях двамата. Стига мъжът ти наистина да е искал преди години да вижда детето, а ти да си била истинската причина,  това да не се случва. Защото както ти е  написала и Милк, ако много е искал- щял е да го вижда.
Така, че не се товари излишно с вина, но ако смяташ, че имаш участие, обясни го на детето си. Не знам на колко години е, но би могл да му сведеш причните за радзялата до съзнанието съвсем деликатно, да му кажеш,че понякога минават години, докато хората осъзнаят някой неща и че ако той много иска би могъл и сам да почне да търси баща си; да знае, че хората също така се отчуждават и е нужно време, за да се сближат...
Но най-вече аз първо бих говорила  с бившия, за да видя има ли място в живота и  сърцето му детето НИ.

Там не пише само ,че искат да ги откъснат от бащите им,а и причините за това.Ако беше вникнала в това,както и ако беше прочела много други теми тук,щеше да си дадеш отговор на въпроса.Да, хубаво е човек да си дава равносметка,но нека го прави за себе си .Както се казва всеки знае себе си!
И аз съм една от тези всички и ще продължавам да съм от тях,защото само аз си знам какво съм преживяла, какво преживявам и това ,което ми предстои пак аз ще го изживявам...Но аз пък си давам равносметка,че съм направила грешка и сега си плащам за нея,но няма да допусна детето да пострада по какъвто и да е начин от тази моя грешка.

Andjy, хубаво е това което е станал ос теб и с баща ти. Но първо и двамта сте осъзнали че имате нужда един от друг и второ - можеш ли да наваксаш изгубените години през които той не се е интересувал? Има неща които нямат връщане назад и повторения.

А има и такива татковци, които се обаждат веднъж на 10 години. Можеш ли насила да го накарш да си види и общува с детето? НЕ! Няма начин за това, колкото  и да си за нормалните човешки взаимоотношения.

Към авторката на темата: Не обобщавайте така, не мисля че е уместно

Всеки човек е различен и насила хубост не става. Не всеки баща за съжаление  е достатъчно интелигентен, за да си даде сметка че детето се нуждае от топлина и обич в миговете които са заедно. Когато моя бивш някога се появи дъщеря ми вече беше на 6 години и каза: мамо, един чичко те търси...

Е, каква е моята вина, след като той се е сетил да се прави на баща шест години след нейното раждане? Пък после аз съм виновна, че така съм учила детето според него де... а аз никога не бях и казала лоша дума за него. На всяко питане: мамо, татко обичали ме? отговарях разбира се, че те обича...

Макар че дълбоко в себе си знам: този тип хора не са способни да дадат и грам обич! Далече са от това чувство или всякаква проява на нормално отношение.

Извинявай, че използвам твоето мнение, но то е мисля като на много майки.

Да, детето ти не е кукла, така че не ти трябва да я 'даваш', нито ти следва да определяш отношенията й с баща й, нито ти можеш да прецениш вредят ли й или не. Последното, защото не можеш да разграничиш твоите отношения с бившия от неговите с дъщеря му. Сигурно звуча грубо, но в случая говоря от името на дете на разведени родители, а не от името на разведен родител /макар да съм също и такъв/.

Децата имат нужда сами да вземат решение. Като го вземате вместо тях уж за 'тяхно добро' вие само губите. Лош, добър, отговорен или безотговорен - това е бащата на детето ви и освен в случайте на проявено насилие аз не разбирам и не мога да приема да се прекъсва връзката родител-дете. Когато детето порастне достатъчно, че да решава наистина само - вече е прекалено късно и за него и за бащата.

Andjy, вместо да се чудиш защо другите майки са такива - попитай се защо ТИ си била такава и си разрушила връзката на детето ти с баща му. Защото е много лесно сега да гледаш нещата от другата страна... Трудно е да ги погледнеш, когато ти си вътре.

Имало е случаи, когато и аз съм ограничавала вижданията на бившия ми с дъщеря ни. Случаите, когато по отношение на нея той е постъпвал неразумно или вредейки й - като това да я вземе от градина без да ме уведоми и да я вози в колата си без седалката й за кола. Но не си позволявам да пренасям собствените си негативни чувства към него в отношенията му с детето.

Мога много да пиша по темата, защото въпреки мирния развод на моите родители и въпреки, че привидно не са ми пречили да общувам и с двамата на практика дълги години бях 'заложник' на негативните им емоции един към друг. Замислете се и не бъдете егоисти по отношение на собствените си деца.

Съжалявам ако ви звучи прекалено емоционално, но темата наистина е изключително емоционално заредена за мен, за това и се въздържах от мнение до сега.

Съжалявам! Не исках да прозвучи като упрек към всички майки
Просто ми се искаше ако мога по някакъв начин да наведа майките към някои мисли докато все още не е станало късно. Аз съм наясно защо постъпих така и не се гордея с постъпката си. За съжаление май е късно да поправя нещата колкото и да ми се иска.
Реших да пусна темата, защото малкото хора, които бяха около мен след развода ми така и не ми помогнаха да погледна доста напред, за да избегна подобни грешки. Бях заслепена от унижение, обида и омраза към бащата, виждайки само и единствено отрицателните му качества и тъй като детето ми е най-милото, което имам "го пазех" от този "лош човек".
Не се оставяйте да ви водят лошите чувства!!!!!!!! май това исках да кажа