Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 дек. 2004, 16:54 ч.

Не мога да си простя

  • 1 677
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 238
Cry  Cry  Cry  Cry
Снощи Оли си цепна веждата Cry  Cry  Cry  Cry
Всичко стана толкова бързо.........Уж стоях до нея, уж тя просто си играеше и изведнъж хоп-удари се на ръба Cry  Cry
Като потече една кръв едно чудо, цялото и личице беше в кръв и очите и....Бях сама в къщи и щях да се побъкам. Звъннах на мъжа ми и му казах моментално да си идва. Започнах да треперя от уплаха и притеснение. А то пищи милото...Утешавах я как ли не-гушках я в себе си, милвах я...но нали я боли милата...Когато се поуспокои, измих личицето и, татко и си дойде и отидохме във спешно отделение. Там я видяха, промиха раничката и казаха че не е дълбока и няма да се наложи да я шият. Сложиха и специална лепенка с лепило и отгоре една друга прозрачна лепенка с цветенце Simple Smile Чак когато се прибрахме в къщи и я видях отново да се смее и все едно че нищо не е станало, се успокоих.
Не можах да я опазя и това е. Просто се питам- какво от сега нататък? Как ще ги опазим? Можем ли да бъдим 100 процента сигурни, че никога нищо няма да се случи? Та аз седях на 1 метър от нея!

# 1
  • Мнения: 687
Просто с времето ще свикнеш да не се плашиш толкова. Моят син е по-малък, но вече имаме няколко сериозни контузии. Първият път и аз се чувствах така. Направо не знаех къде се намирам като му видях устата цялата в кръв. Ужасно е. Той след 5 минути, въпреки разбитата уста беше усмихнат и забрави случая, но аз.... като си спомня само и настръхвам. Така че свиквай с мисълта, сега се започва. Ти поне имаш момиченце, а нас питаш ли ни  Simple Smile
И както са казали хората: малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми. Само се моля да са ни живи и здрави и да няма сериозни наранявания.

# 2
  • Turku, Finland
  • Мнения: 3 634
Моя Оливер (хихи... адашчета са май) беше днес зад гърба ми и си джалоса челото в стената. Не знам как тоз номер става, ама сега си имаме една хубава червена цицина, като топка за коледно дърво. Не ми даде да му сложа студено, да не се подуе, сега ще ни краси челото.

Та не може да се опазят те. Ако ще става, ще  стане. А и няма да сме до края на живота си до тях да ги пазим.

Целувки на малката Оливия от Оливер.

# 3
  • Bath, UK / Варна
  • Мнения: 1 581
Вие сте ни наборче, та много добре ви разбирам.  Wink
Виктор вече се преобръща от мотора си на земята  и то нарочно и е много щастлив, ако мотора падне шумно с трясък. Както се сещаш - постоянно имаме синини и цицини. А пък носим и очила, които за 1 месец са вече 3 пъти чупени.
Първото голямо падане беше от леглото на 9-10 месеца, за секунда и туп! Обелен нос и рана на челото. Мама рева повече от него. Самообвинения, ужас! С времето обаче разбрах, че опазване нямааааа.   33uu

# 4
Лошите неща стават невероятно бързо. Наистина с времето се и свиква на тия, че и по-лоши каскади. Тях ги боли , нас два пъти повече, докато ги гледаме Sad
Те го забравят може би много по-бързо от нас
Мамо Фин, и ние почти се сдобихме с цицина, казвам почти, защото бях от "Корпуса за бързо реагиране" , като се лопна и веднага я намазах с олио и днес и помен няма от цицината.

tornerosse, ако ти звучи успокоително (едва ли ама), Мони като беше на 2 години се беше заляла с горещ чай....не ме питай тогава как се чувствах и как треперих.

Да са ЗДРАВИ , другото се оправя.
Нацункай Оли по сладката муцунка Grinning

# 5
  • Longueuil, Canada
  • Мнения: 3 146
Ние ходихме бушонирани една седмица - вече сме с всички цветове на дъгата.стана за секунда, но не съм се чувствала особено зле - това са нормални неща.Е не че като я разхождах една жена не ми каза - "аз 5 съм отгледала и никога такова нещо не им се е случвало".Да я очистиш просто........

# 6
  • София
  • Мнения: 6 097
Уф, ние сме доста по-малки, ама като си гледам мойта шита кратуна /а съм била доста кротко дете/, явно опазване няма. Не се обвинявай толкова, винаги може да стане нещо, колкото и да бдиш над детето. Нали затова е приказката "Юнак без рана не ходи"  Laughing

# 7
  • София
  • Мнения: 31 095
ох, и ние сме си цепили оченцето (клепача) два пъти малко под веждата. 1вия път я лепиха, втория само я промиваха и пак лепенка
Ще мине, но знам какво е за майката, винаги ще те боли сърчицето независимо как се е ударило или колко, даже да е драскотинка
Ще мине, нацелувай го малкото мишленце
Попитай хирурзите като ходите да махат лепенката как да я мазеш
Аз мойта я мазах с медеказол, но една майка от форума ми каза, че той е  за стари ранички

# 8
  • Варна
  • Мнения: 322
Спокойно, не е твоя вината!!! Преди 2 седмици Зоя падна с главата надолу от кошарата... Бях се ошашкала здраво (първо падане), но ми мина... И си напомням постоянно, че така ще е от тук нататък! Няма как (а и не е желателно) да си непрекъснато на 1 см. от хлапето и да го пазиш като кристална чаша! Че как иначе ще се научи да се пази само?!?
А това че е имало много кръв не значи, че раната е голяма, там просто има много кръвоносни съдове и винаги много кърви... (това от личен опит ти го казвам, горката ми глава какво ли не е видяла...)
Нацелувай хлапето и споко  Laughing

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 863
gospodi, kakvo me 4aka i men...

mai bremennostta se okazva nai-hubaviq moment ot vsi4ko

kakto kazva moiata kuma-ne e lesno, no puk e chudesno...

# 10
Моят малчуган е малък и все още тези тревоги са ми далечни, но за това пък аз нямам нечупен крайник. Колкото и странно да звучи радвам се,  защото след всяко счупване ставах все по-силна психически. За това ти предлагам да приемеш случилото се като каляване и да не си го слагаш на сърцето.  #Onfire

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 185
А какво ще кажете за "удоволствието" да се хварля на леглото по гръб синът ми? Само че точно до леглото е парното, с едни такива остри ръбове (рядко се срещат такива радиатори, но за наш "късмет" този беше от най-острите) и като резултат разбита глава, при това неведнъж!!! А аз съм на сантиметри от него!!!

Не се самообвинявай, не можеш постоянно да носиш или държиш детето си, за да не падне и не се удари. А и нали така се научават, с удар, опарване (за огромно наше съжаление).  Sad  Но по-нататък какво ни чака - като ги "пуснем" на улицата, направо не ми се мисли ...

# 12
  • София
  • Мнения: 1 680
Имаме тежка външна метална врата , Жори беше на 1г.6м. и едвам го прибрах от игра навън с рев и ритници по мен(а аз бременна и кървя). Уж го прибрах и се успокоих и човека решил да излиза та на ръба на металната врата  се удари до окото и слепоочието. Като рукна една кръв.....
Сега всичко е минало.Няма вечно така да пада и ако пада ще умее да се пази. Сега Жори се удря много рядко и наистина се учи да се пази.
Ако остане белег след месец два използвай "Контрактубекс". Спокойно, и аз така се обвинявах, но станалото станало.Сега съм изключително внимателна.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 6 217
старая се да го пазя и каквото се сещам правя. Например започнах да заключвам вратата на мокрото помещение ( заради препаратите -  много са му интересни) и спалнята( заради парфюмите, фиби, шноли -  неща, които ме е страх да не лапне или счупи)

# 14
  • Мнения: 1 975
оооооохххххххх ...... Така е .....
Ние родителите много ги изживяваме тези неща...

Напълно те разбирам..... и аз много ги изживявам такива неща.
Помня когато дъщеря ми беше паднала от парзалката в къщи ,.......... ужас..... направо щях да се побъркам...

ДАно бързо да и мине раничката на бебка.......

Весели празници  Close-mas:

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт