Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 8
Моля ви, помогнете ми! Знаете ли нещо? В 14-тата седмица съм и се чувствам ужасно. Преди да разбера, че съм бременна, бях щастлива с приятеля ми и исках това дете. Когато разбрах, че вече е факт - всичко тръгна надолу. Реших обаче да опитам , да му дам шанс и да не правя аборт. Не мога да го понасям и не си представям живота с него. Задушавам се, всеки ден изпадам в състояния на отчаяние и плача с часове. Намирам утеха само в работата и изобщо извън къщи. Може би е ужасно, но всеки ден се моля да пометна...Случвало ли ви се е и знаете ли защо, какво мога да направя?
Цитирай

Варна-Белослав

Мнения: 32
Знаеш ли,мисля че е нормално.Нормално е  да си уплашена от неизвестното което ти предстои,да се чудиш какво ще го правиш това дете при условие че ще ангажира цялото ти всекидневие.Вярвай ми с течение на времето ще свикваш с мисълта,че ти в момента извършваш нещо невероятно,сътворяваш едно малко твое копие,което ще ти донесе много щастие.Надявам се че съм ти помогнала по някакъв начин.
Цитирай


Мнения: 118
Не можеш да си представиш живота с него, просто защото никога не ти се е случвало да имаш дете, нали. И аз се чудя каква майка ще съм, но толкова жени са се справили, та ние ли няма да се справим. Просто си изплашена. Появата на това бебенце, не означава, че ти ще престанеш да си това, което си в момента. Естествено няма да имаш свободата, с която разполагаш, но ще откриеш съвсем нов свят, който ще те направи безкрайно щастлива.
 Това, че плачеш с часове - ми нищо ново под слънцето, поне за мен де. Плачех /сега вече по рядко/ с повод и без повод. Хората казват, че причината е промяната в хормоните и не сме аз и ти първите, които се разплакват за всяко второ нещо. Не мога да кажа, че ми се  е случвало да пожелая детенцето ми да изчезне, но определено съм изпадала в депресивни състояния. Поговори с някой близък за теб човек, ще ти помогне наистина!!! Сподели страховете си и защо така се чувстваш. Като изречеш всичко на глас по- лесно ще успееш ти самата да си помогнеш. Сигурна съм, че ще се справиш, не се притеснявай   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 99
Здравей!
Има хора, податливи на подобни състояния и мисля, че верния път е през кабинета на психолога. Не чакай проблемът да се задълбочи, а потърси веднага компетентна помощ. Иначе състоянието ти може да се усложни и става по-тежко и трудно за лекуване.
Излишно е да ти казвам да се успокоиш - в подобна ситуация на всеки е трудно да се контролира. Важно е за теб и за бебето. Не се бави и успех! Ако не знаеш къде да отидеш, пиши ми на лични, ще ти дам координати на специалисти.
Поздрави!
 smile3525
Цитирай

гетото

Мнения: 959
Може да прозвуча грубо,но щом още от сега мразиш това дете и не го искаш изхода е един.Едва ли ще го заобичаш,като се появи.Явно не си готова да бъдеш родител.
Цитирай


Мнения: 1 294
Детето се заобичва когато го вземеш в ръцете си.Поне при мен беше така.До като бях бременна си мислих, че обичам детето в себе си, нооооо това което изпитвам към него сега, товавече със сигурност е обич Love.Преди това по-скоро си налах чувството, защото така трябва да бъде.Истината е че е малко трудно да осъзнеш на 100% какво точно ти се случва по време на бременност.
Сигурна съм, че ще бъдеш идеалната маика за детето което носиш в себе си.
Дай си шанс да изпиташ любовта си към него.Чувството е неописуемо  bouquet

Между другото голяма депресиика ме переше и мене в първите три месеца.Аз обаче отрицателната енергия си я насочих към люде извън семейството ,ужасна съм Blush.
Опитай и ти така Twisted Evil, много по-полезно е Hug
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Моля ви, помогнете ми! Знаете ли нещо? В 14-тата седмица съм и се чувствам ужасно. Преди да разбера, че съм бременна, бях щастлива с приятеля ми и исках това дете. Когато разбрах, че вече е факт - всичко тръгна надолу. Реших обаче да опитам , да му дам шанс и да не правя аборт. Не мога да го понасям и не си представям живота с него. Задушавам се, всеки ден изпадам в състояния на отчаяние и плача с часове. Намирам утеха само в работата и изобщо извън къщи. Може би е ужасно, но всеки ден се моля да пометна...Случвало ли ви се е и знаете ли защо, какво мога да направя?
Имаше тема за депресията и останах с впечатление, че въобще не е за подценяване. Това, че разбираш какво се случва с теб е добре. Аз бих поговорила с desykv - като компетентна и преминала през подобно нещо Peace
Цитирай

София

Мнения: 251
Щом си решила да задържиш детето, опитай се да мислиш позитивно за него.Чела съм, че бебетата усещат, когато не са обичани и желани още в корема. Мила, разбирам те, и мисля, че е нормално да се чувстваш така, знаеш ли как бошуват хормоните ти в момента, но се опитай да се успокоиш.Да, ходи на работа, излизай с приятелки, забавлявай се с различни неща. Бременността е прекрасно изживяване, а когато видиш бебо няма да съжаляваш и за миг за решението си.
Не искам да те плаша, но преживях един спонтанен аборт, защото се чувствах много зле, депресирана, уплашена, всеки ден мислех дали няма да изгубя бебето.И когато го изгубих, толкова ми беше мъчно. С втората си бременност не допуснах тази грешка - бях щастлива, спокойна, уверена, постоянно мислех как всичко ще бъде наред и ще имам едно прекрасно цветенце - така и стана. Ако искаш бебето, повярвай ми, майката инстинктивно усеща кое е най-добре за него още като е в корема /ще видиш като почне да рита/.Всичко ще бъде наред  newsm51
Цитирай

Варна,морето,сините вълни.

Мнения: 2 785
Имаше тема за депресията и останах с впечатление, че въобще не е за подценяване. Това, че разбираш какво се случва с теб е добре. Аз бих поговорила с desykv - като компетентна и преминала през подобно нещо Peace
Темата беше за следродилната депресия, а тук явно момичето не е сигурно дали иска детето.
Не мога да помогна, мен също ме беше страх в началото на бременността дали ще мога да се справя, но после имаше опасност да загубя бебето и само се молих да е живо и здраво до самото раждане. Имам приятелка, обаче, която иначе е сигурна, че иска деца, но забременя от човек от когото не искаше да има дете, в период, когато не беше готова да бъде майка. Направи аборт и не съжалява, а и никой не я обвинява. Изборът е твой, нямаш много време да решиш. Peace
Цитирай

София

Мнения: 1 749
Разбирам те много добре. И аз минах през нещо подобно, но в по-малка степен. С приятеля ми искахме бебе, даже той го искаше много по-силно от мен, а аз все си мислех, че има време и го отлагах. Когато забременях и след като премина първоначалната еуфория, с приятеля ми започнахме често да се караме и аз се чувствах ужасно. Някак не усещах специално отношение и загриженост от негова страна. Започнах да се питам искам ли да съм с него или не, и че май ще ми е по-добре сама с бебето. Имах чувството, че съм направила огромна грешка да се обвържа така с човек, с който не зная дали искам да живея.
Проблемът според мен идва от това, че понякога мъжете до нас на приказки са много смели, но като им дойде до главата се държат малко стреснато и не както на нас ни се иска. Нашите очаквания, че докато сме бременни трябва светът да се върти около нас, ни подвеждат, защото когато това не стане се чувстваме ужасно разочаровани, не достатъчно обичани и от тук идва и тъгата.... Тъга, която много бързо може така да де сграбчи, че да нямаш сили да се освободиш от нея. Затова е много важно да пренастроиш мисленето си - да смениш мрачните мисли със светли.
Но преди всичко трябва да поговориш със себе си - да разбереш какво точно искаш и как би се чувствала добре. Помъчи се да откриеш първопричината за това ти състояние. Опитай се да поговориш с приятеля си и да рабереш защо той се държи така. Кажи му как се чувстваш и какво те наранява. Ако имаш възможност много полезно би било да поговориш и с психолог. Убедила съм се, че има полза от тях (на мен нищо ново не ми казва моя психолог, но пък е ползено да чуеш от друг неща, в които вярваш, но не си имал смелост да защитаваш)

Мисля, че това състояние е временно и от теб зависи колко ще продължи Поне при мен беше така. Сега съм щастлива майка и обичана жена! Пожелавам същото и на теб!   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.