Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора


Мнения: 13
   Момиченцето ми се роди с дефект на предна коремна стена, гастросхиза.Прекарах най-леката бременност, която може да има една жена. Не пия, не пуша, дори избягвам лекарствата, но се случи най-лошото от всички нещастия на земята. На 16.10.05г се роди дъщеря ми чрез операция с тази диагноза. Не мога да Ви опиша през какво преминахме с мъжа ми след това. Толкова желаехме детенцето си, а всички лекари ни казваха, че не знаят какъв ще е изхода. Три часа след раждането й направиха животоспасяваща операция на коремчето, махнаха 90% от тънките черва ,защото бяха увредени и с некроза. Последваха още две тежки операции след няколко дни. За 25 дни три операции, а тя беше толкова силна и борбена. Бях до нея денонощно, тогава мислех само за нея и нищо друго не ме интересуваше. И когато най-после се оправи, започна да се изхожда и перисталтиката на червата беше добра, я заразиха при кръвопреливане с Хепатит. Това не беше жълтеницата, която прекарват повечето новородени, а много по-тежка, придружена с инфекция на кръвта. Това много я изтощи, започна да губи от теглото си и така беше до края. Не ми позволиха да остана при нея. Не ми стига че бях виновна за състоянието й, а сега ми тежи, че не бях до нея в последните й дни...Незнам, сигурно щях да полудея от мъка, но тя ме гледаше толкова разбиращо, а от черните й очички се стичаха мълчаливо сълзи. Тя се сбогуваше с нас... Последният път когато ме пуснаха при нея тя заспа в ръцете ми...Още усещам ръчичките й върху мен...
   На 16.10 тя щеше да стане на годинка, незнам как ще преживея тази дата. Изминаха толкова дни,а празнината е огромна и толкова ме боли... Досега не събирах кураж да споделя, само четях във форума и мълчешком споделях мъката на всички майки като мен.
   Ходих в Генетична лаборатория, но след анализа установиха, че не е генетично унаследено. Рових се в какви ли не сайтове, но никой не знае причината за този дефект. В ДОРИЛ ми обясниха, че просто се случва, много рядко и не знаят причината. Но аз няма да престана да я търся , защото ако някой ден забременея отново трябва да знам от какво още да се пазя. Не знаете колко деца са се родили с тази диагноза, а никой не знае защо!? Защо не се затваря кожата на коремчето?  Два месеца живях сред деца с какви ли не проблеми, те всички бяха невероятно красиви. Когато взех нещата на моята Александра, старшата сестра ми каза, че красивите бебета не живеят, а тя беше прекалено красива.
   Ако някой знае нещо за този дефект, нека сподели с мен, може заедно да открием причината. Никой не ме попита как е минала бременността ми, те дори не търсеха информация, за да помогнат на други бъдещи майки. Аз доколкото мога ще помогна никоя друга майка да не преживее този ад... защото дори баща ми не вярваше, че ще се възстановя.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Sad Съжалявам за твоето момиченце. Не знам нищо по този въпрос, ако трябва да бъда честна дори не съм чувала. Но от сърце ти пожелавам да намериш причината и това да не се повтаря. Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 1 234
Това, което си преживяла е наистина ужасно Sad
На мен преди 7 години ми се случи нещо подобно...Детето ми се роди в 7-я месец, недоносено, с ниско тегло...За 40 дни си порастна, и ни изписаха...уж здрави и започна да повръща няколко седмици по-късно....Оказа се хидроцефалия, недиагностицирана преди раждане, не разбрана след раждане, тихомълком ни изписаха - клинично здрави... Последваха операции - няколко слагане на клапа, после махане на клапа, от неправилно поставяне, после слагане на тръбичка...и така 3 операции, детето се зарази от последната операция и последва лечение вече не помня  с колко антибиотика...така и не се оправи, почина на 5 месеца...В последните си часове беше в много критично състояние и не ни пуснаха при него...Така, че знам какво чувстваш...повярвай ми... Така и не разбрах причината за всичко...
При следващата си бременност бях следена от генетична консултация, стриктно проследяване...
Какво да ти кажа, имало е сърце да страда...
 Hug С теб сме...
Цитирай


Мнения: 13
Мила martin4e, аз също ще бъда следена от генетична клиника във Варна при евентуална втора бременност от д-р Константинова. Препоръчаха ми биохимичен скрининг и качествена ехография при Балев. Теб къде те наблюдаваха и правиха ли ти такова изследване? При лоши резултати може да ми правят и амниоцентеза.
Цитирай

между два живота

Мнения: 1 903
Мила кайнова, наистина се случват тези дефекти, макар и рядко и точно биохимичния скрининг е начина те да бъдат откривани, а амниоцентезата диагностицирани. Защо не са ти направили такова изследване дори няма да те питам, защото аз от три бременности чак сега с третата и то благодарение на форума научих за тези изследвания. Никой лекар досега не ми е казвал, че се правят и не ме е пращал да ги правя. Е на мен не ми се случиха вродени заболявания на децата ми, но също загубих дете на 1 годинка. Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитат
Когато взех нещата на моята Александра, старшата сестра ми каза, че красивите бебета не живеят, а тя беше прекалено красива.
Трябва да ти кажа, че тази сестра е имала право. Моята дъщеричка Поли също беше невероятно красиво, изписано и лъчезарно бебче. И не го казвам, защото беше мое дете - всички го казваха. Усмихваше се на всички познати и непознати, почти не плачеше, дори когато и поставяха ваксина. Още помня думите на сестрата в болницата - "Дано се оправи, защото е голямо сладурче". Но явно Господ или незнам кой е решил, че е прекалено прекрасно дете, за да остане на тази шибана земя. Тук в мъките си оставаме ние. Прегръщам те и ти пожелавам сили за едно здраво бебче Hug
« Последна редакция: пн, 18 сеп 2006, 19:02 от Angela »
Цитирай

София

Мнения: 1 209
Аз отново оставам безмълвна.  Hug
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Първо да ти кажа, че наистина съжалавам за огромната загуба.  Hug Няма да ти кажа, че си "добре дошла". Мразя дните, в които има нов потребител тук. Все пак е добре, че сподели мъката си с нас.
Даже и да не желаеш да съществуваш, 16 октомври ще мине и друг 16-ти октомври ще дойде.
Виждам през очите ти и през сърцето ти. Всичко е прекалено сходно. Диагнозата е различна.
Въпреки, че аз самата правих всички изследвания като по учебник, допуснах съществена грешка. Доверих се само на едно мнение.  На мнението на човек, който надцени пренално-диагностичните си способности. Единия от показателите от БХС не беше в норми, но гинеколожката не видя проблем в това, а аз се успокоих и й повярвах.

Цитирай

гетото

Мнения: 959
Много съжалявам,дано имаш сили да продължиш напред.
Моя приятелка преживя същото,но с тази разлика,че успяха да видят дефекта в 6 месец и махнаха бебето.Казаха й,че няма нищо генетично при този вид дефект.Тя забременя отново след 6 месеца и сега има напълно здраво,сладко момченце.
Дано съм внесла някакво успокоение в изтерзаната ти душа.Желая ти едно здраво бебе,когато си готова.
Цитирай

Mediterraneo

Мнения: 18 355
Съжалявам за преживяното от теб... Прегръщам те  Hug
Цитирай

Варна, морето и сините вълни!

Мнения: 2 604
Аз отново оставам безмълвна.  Hug
Една прегръдка и от мен!
Цитирай

Враца

Мнения: 4 380
Много тъжна история, много съжалявам. Кураж! Hug
Цитирай


Мнения: 13
Благодаря на всички за подкрепата и милите думи. Наистина когато човек сподели се чувства малко по-добре. До вчера си мислех, че никой не може да ме разбере, но днес осъзнавам колко мъка има по този свят и как тя събира хората, дори тези които биха се разминали по улицата.
 Сигурна съм, че болката няма за изчезне, ще се сгуши в моето сърце и ще трябва да се науча да живея с нея! Моля се всеки ден да се раждат здрави бебета, но уви - това не зависи от нас. Единственото ми успокоение е, че вече няма нищо да я боли, няма повече игли и абукати, няма сонди и болка за нея. Надявам се, че има рай където баба ми се грижи за нея!
 Съпричастна съм към всички, които споделят моята съдба!
Цитирай


Мнения: 3 156
Ох, видях заглавието на темата и настръхнах! Не мисля, че трябва да се примиряваш със случилото се. Никоя от нас никога няма да се примири. Просто трябва да се опитаме да го приемем, за да продължим някак живота си. След като след тежките изпитания ние сме оцелели, а не сме си заминали с ангелчетата, значи има причина. Понякога е трудно да повярваш в това! Безкрайно трудно! От думите ти личи колко непоносимо силно продължаваш да страдаш. Аз разбирам това... Но на мен самата често напоследък ми казват, че ако продължавам така, вредя на детенцето си. Че е време вече да я пусна да си отиде. Че със неприемането на случилото се задържаме душите на децата си около нас. А тях ги чака по-светло място. Може би най-малко аз имам право да давам този съвет /при условие, че сама не мога да го изпълня/, но въпреки това го казвам. Не се примирявай, но приеми случилото се, за да й позволиш да си тръгне... Колкото и да боли!

Прегръщам те силно! Hug
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 048
Много съжалявам - толкова е тъжно. Едва ли някоя майка ще се примири със загубата на детенцето си ... Човек някак продължава да живее - намира смисъл за себе си ...
Болката ще те съпътства през целия ти живот - неизлечима е.
Но наистина ...
Ох, видях заглавието на темата и настръхнах! Не мисля, че трябва да се примиряваш със случилото се. Никоя от нас никога няма да се примири. Просто трябва да се опитаме да го приемем, за да продължим някак живота си. След като след тежките изпитания ние сме оцелели, а не сме си заминали с ангелчетата, значи има причина. Понякога е трудно да повярваш в това! Безкрайно трудно! От думите ти личи колко непоносимо силно продължаваш да страдаш. Аз разбирам това... Но на мен самата често напоследък ми казват, че ако продължавам така, вредя на детенцето си. Че е време вече да я пусна да си отиде. Че със неприемането на случилото се задържаме душите на децата си около нас. А тях ги чака по-светло място. Може би най-малко аз имам право да давам този съвет /при условие, че сама не мога да го изпълня/, но въпреки това го казвам. Не се примирявай, но приеми случилото се, за да й позволиш да си тръгне... Колкото и да боли!

Прегръщам те силно! Hug

И аз те прегръщам  Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Мила, нямам думи с които да те утеша
САмо да те посъветвам - риск, не риск - аз бих направила и амниоцентеза
аз задължително бих я направила - тежко бих преживяла спонтанен аборт, но не знам как бих преживяла ада на родено и после починало дете - затова при един проблем - бих направила амниоцентеза с всичките й рискове, но бих я направила само ако съм убедена, че при лош изход бих махнала детето - иначе всичко се обессмисля

успех и съм сигурна, че тоя път всичко ще е ок
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора