конкретен пример: когато виктория беше във втори клас, занималнята се водеше от учителка с неуравновесено поведение, тотална липса на заинтересованост от учебния процес и психо-емоционални проблеми. при цялото ни семейно уважение към нея не мога да променя обективната истина. та значи ако аз със своята още по-стара по онова време кола кажа, че учителката не е с всичкия си, може и да имам право - нали не държа на материалните ценности. ако обаче в училището се появи съпругът ми, който два дни по-рано е изкарал от магазина чисто новата ни друга семейна кола и каже за учителката същите думи, той е от новобогаташите, които не уважават никого.
признавам, към края на учебната година, вече не се криехме от детето, когато обсъждахме поведението на въпросната учителка. много преди това бяхме обяснили на виктория, че стои в занималнята, защото не можем да я прибираме по-рано и не бива да се чувства виновна, недооценена, неразбрана заради изблиците на учителката.
не казвам, че не бива да се уважават другите хора, нито че не бива да се зачита учителският авторитет. просто отричам връзката на материалното положение с възпитанието в семейството. ами лелите, които се блъскат из трамваите, по-възпитани ли са от онези с колите? или истината е някъде по средата: 15-годишна кола с газова уредба в багажника, посребрени синджирчета от подлеза на цум (купени отдавна, щото там вече никой не продава такива) и консерви русенско варено и каса бира на път за морето....