Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

Варна

Мнения: 587
На всякъде чета, че гушкате бебенцата си, а моята беба нещо не иска много да я прегръщам. Т.е. приятно й е да я държа на ръце, но главно иска да я държа с гръб опрян в гърдите ми. Не иска много да я целувм или поне се дърпа. Прегръща ме силно, когато е много уплашена. Причината сигурно е в мен, защото от още от много мъничко бебе й се карах Embarassed Embarassed Embarassed , защото ме плашеше до смърт понеже ядеше много малко. Звучи странно, но този страх се превръщаше в гняв. И сега понякога не ми издържат нервите и й се карам. Особено в периодите, в които не яде. Повярвайте, не искам да е така, но понеже си я гледам сама (а и явно проклетата следродилна депресия още не ме напуснала напълно) не ми издържат винаги нервите. Ще ми кажете - тя е малко бебенце, не бива така и аз го знам и ужасно, ама ужасно ме срам, че така постъпвам, но просто не мога. Майка съм за пръв път и съм ужасно разочарована от себе си. Всички ми повтаряха през бременноста, че ще съм страхотна майка, понеже много обичам животните и като дете постоянно спасявах разни птички, котки и т.н. Казваха, че щом съм толкова загрижена на за животни, сигурно ще съм дваж по-грижовна като майка. А, какво се оказа - ужасна майка съм. Майка, която не може да сдържа ужасния си гняв  Crying or Very sad Искам детето ми да се отнася с доверие към мен, но това май никога няма да стане. Всеки път когато се разкрещя си казвам, че ще е за последно, но никога не е... Толкова искам тя да ме прегърне с обич, с доверие, но всъщност ... не ги заслужавам.
Ако някой може да даде някакъв, дори нестандартен съвет, моля ви  Praynig Praynig Praynig
Цитирай

постоянно

Мнения: 42
Здравей, не вярвам да си ужасна майка просто не трявба да си изпускаш нервите. това че детенце не се храни не е болка за умиране, така като чета означава, че съм била ужасно дете по отношение на хранене, била съм страшно злояда и не съм се хранила, но майка ми никога не ми и викала като сравнение мога да кажа че на една година съм била 7 кг, а дъщеря ми на 4 месеца и половина е 7,500 кг всяко едно дете се развива индивидуално, но ние сме до тях не за да им се караме и да им викаме ами да им даваме своята обич и грижи, да ги подкрепяме във всяко едно отношение. успокой се и всичко ще бъде наред Hug
Цитирай

на село

Мнения: 1 851
Еее, спокойно де - ти си най -добрата майка за твоето дете, не се обвинявай ненужно.
За гушкането, ами тя като гледам по лентичката, вече е по -големичка - нормално е да иска да опознае света и да не е все притисната в мама.

За викането -бъди сигурна, че на всяка от нас се случва да крещи, на коя по -рано, на коя по -късно, едни го правят по - често, други по -рядко, но няма начин  Wink.
Чрез интонацията в гласа научават кое е редно и кое -не.
И не се самообвинявай, а се поотпусни малко, със сигурност ти е доста натоварено и затова не ти издържат нервите, накарай таткото да помага повече, а ако имате баба наблизо -поканете я за 1 уикенд, а вие двамата разпуснете без бебето  Very Happy.

 Hug
Цитирай


Мнения: 1 294
Ти си най-прекрасната майка за това дете и това е  със сигурност така.Никога не се съмнявай!!!
Аз също в един период от живота си имах проблем с контрола над гнева.Решение на проблема ти може да бъде това да говориш с някой който може да те освоботи от тъгата и несигурността натрупани в теб.
Успех в това което си започнала мила  bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 161
Повярвай, за твоето дете ти си най-прекрасната майка на света!  bouquet Мама е една!?Нормално е мама да се кара,да наказва,но мама обича най-много на света.Най-силната обич ,най-безкористната обич е тази на мама!
Не се укоряваи-тежко е да гледаш сам бебока и е нормално да си изпускаш нервите.С времето и порастването на малката ще се балансираш.Навремето и аз се карах много-сега това да викам е рядко,но често говоря строго.И обяснявам,че въпреки това аз я обичам и тя е всичко за мен. Hug LoveПросто понякога мама е уплашена за нея или много уморена и реагира бурно.
Прегръщай я ,казвай и колко я обичаш,нека да чувства любовта на мама когато е спокойна.А другото ще са просто мигове ,който никой не помни!А и има деца,който просто не обичат да ги мачкат,прегръщат и целуват/сестра ми от малка си беше такава и до днес не се промени Laughing/
Цитирай


Мнения: 6 395
ами ти сама си даваш съвет
спри да й викаш и крещиш  Peace и всичко ще си дойде на мястото  Wink

Опитай се по друг начин да си изкарваш яда - ако така мога да го нарека Rolling Eyes

Детето ти е на няколко месеца, а ти от новородено й викаш  Rolling Eyes ами потърси някаква помощ от психиатър, или намери начин да сте по често навън, ако между хората примерно те е срам да й викаш  Wink или пък с игри запълвай времето ви за да не остава време за твоите изблици. Не разбрах таткото с вас ли живее или ти и беба живеете абсолютно сами  Thinking но потърси помощ и от околните, да я погледат за час два да отидеш на фитнес или някъде където физически да се изразходваш, много ще ти олекне на психиката - от опит ти го казвам  Wink Мъж ми веднага ми прави забележки ако повиша тон на беба - това също ми помага да се овладявам  Wink въобще търси начини да се успокоиш, и не се нерви че не яде, това мисля че още повече ще влоши процеса на хранене  Confused когато има крясъци и викове на масата - единствения резултата е че само я плашиш и стряскаш - тя нищо не разбира все още ... с викове и крясъци не се възпитава Naughty

Когато ти идва яда се постави на нейно място, как ще се чувстваш когато един великан - спрямо бебето сме великани  Wink Very Happy - ти крещи неистово над главата  Shocked само си го представи  и се надявам че ще ти отмине желанието да крещиш Peace

При всички случай спокойствие и само спокойствие ти пожелавам Peace
Цитирай

софия

Мнения: 144
Бебка е прекалено малка още, за да те наказва. Вероятно просто проявява някаква своя характерова особеност или просто поведението и е отражение на твоето емоционално неразположение.
И един трик  - точно преди да избухнеш през съзнанието ти преминава мигновена мисъл, която отключва "яростта" ти. Опитай се да я "хванеш" - тя ще ти покаже какво те кара да си "изпускаш нервите".(брей, много кавички станаха  35)

А ако имаш въпроси - питай. Възможно е да мога да ти отговоря. Не съм психолог, просто съм го преживяла.   bouquet
Цитирай


Мнения: 26 241
Има такива деца, моето е същото, въпреки, че докато не проходи и не започна да прави пакости, никой за нищо не й се е карал  Laughing
Имам един спомен как майка ми се беше опитвала около час да я приспи на ръце, а тя беше опищяла квартала, докато не я оставила в легълцето й  35

И на мен ми беше гадно, защото много исках да я гушкам и цункам, но такъв ни бил късмета  Mr. Green по мои наблюдения такива деца са доста самостоятелни, което е плюс от друга страна  Very Happy
Цитирай


Мнения: 2 952
   Ти по повод викането сама си даваш отговор SmileВъзможно ли е да имаш проблем с контрола на гнева? newsm78Незнам .....Но ако се повтаря прекалено често ....можеш да се  запиташ и да се консултираш ....може да е следродилна депресия , но и тя се контролира ... не се оставя да си отшуми сама .... жалко....Аз ако бях така сигурно щях много да си се ядосвам и да  потърся отговор ....нямаше да си позволя да продължава като омагьосан кръг Peace   И на теб ще ти олекне като  се видиш в друга светлина , доволният от себе си човек е по-пълноценен, харесвай се и ще си най-свежата майка Smile
   А по повод гушенето........и Саги само се дърпа и бута ..... то не седи на едно место това дете , как да го гушкам Very Happy ...някой път ми иде да го стисна  и да го гушкам без да го пускам..... Very Happy ама не дава ...много е зает , все бърза нещо да прави ....  зает е човека ....и пищи.... все едно ми казва ...пусни ме да вървя , накъде  - все едно  Very Happy
Цитирай

Пловдив

Мнения: 701
Има различни деца - едното обича да се гушка, другото - не. Моите деца до годинка, годинка и половина не се гушкаха много. Имах чувството, че гушкането за тях е загуба на време. Та те на тази възраст бързат да опознаят света. След това започнаха по-често да искат да ги гушкаме и да си играем по този начин. Е, баткото вече пък стана на тази възраст, в която момчетата вече не искат такива лиготии. Но малката - с нея е благодат. Вече разбира какво е да се гушкаш с някой и много обича.
Така, че потърпи още малко и ще видиш, че и твоето слънчице ще почне да се гушка. А за нервите - всеки по някога му се случва да ги изпусне. Старай се, ако е възможно, само да се контролираш. Другото ще се нареди от само себе си.
Цитирай


Мнения: 262
moeto bebe e na 6 meseca,no neprekasnato se varti dage i v momenta.ako ti si nervna to vednaga ste useti.prepora4vam ti knigata[mydrata obi4].ako prodalgava6,deteto ste vazprieme modela na obstuvane za normalen i s vremeto ste te provokira da izbuhva6,za6toto za nego ste e estestveno tova otno6enie,a kogato si spokoina,to ste misli,4e nesto ne e nared .tova e citat ot tazi kniga. uspeh      izvinete za pravopisa,no sam samouka na4inae6ta
Цитирай

Шумен

Мнения: 702
 Мисля, че трябва да се успокоиш и да не избухваш пред детенце. Просто ако усетиш, че гневат ти напира отиди в другата стая и си повтаряй, че трябва да се успокоиш, защото тези гневни изблици могат да се отразят на емоционалното и психическото развитие на детето. Колкото до гушкането, не мисля, че не те гушка защото и се караш. За разлика от нас големите, малките деца не са злопаметни.
Цитирай

София

Мнения: 816
Ще ти отговоря не за гушкането, а за карането и то по-специално за карането за храненето!!!( извини, ме не това е темата ти, но не мога да не изкажа мнение).
Това е сигурния начин да създадеш у детето си отрицателни емоции спрямо храненето и храната в частност. От подобно отрицателно отношение в по-късна възраст започват проблемите, като анорексия и булемия!!!Храненето трябва да бъде удоволствие за всеки и да се свързва с приятни емоции, още от най-ранна детска възраст. Замисли се над думите и сигурна съм ще се променят нещата. За гнева те разбирам напълно, защото и аз мн. често съм се дразнила от разни привички на голямата ми щерка и съм й крещяла, но мисля че всяка майка трябва да се постарае, да положи ако щеш кански усилия, за да отгледа един уравновесен и некомплексиран здравомислещ човек.Успех  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 251
Здравей мила, имам чувството, че си знаела какви отговори ще намериш тук във форума относно това, че си избухвала и си се карала на бебчо, но тайно си се надявала някой да те подкрепи.Е, аз те подкрепям и ти казвам,че не бива да се чувстваш зле.Всяка една майка би ти казала, че не бива да се гневиш на детенцето и че не е правилно и по принцип са прави, но само по принцип, защото всяка една от тях отглежда детето си в различни условия и при различни обстоятелства.Има някои майки, които са задоволени от всичко, имат нужната помощ и отделят много време, внимание и обич за децата си, има и такива, които се оправят сами - с децата, с домакинствното, с пазаруването, а понякога и работят.Такъв е животът.Никой не е виновен - нито, че има, нито, че няма.Ти отглеждаш детето си  сама, нямаш никаква помощ и е напълно нормално да се изнервяш и да правиш грешки.Хубавото е, че след това ги осъзнаваш и чувстваш срам и вина.Тези чувства показват, че  ти се интересуваш от това "дали си добра майка, дали детето ти се чувства добре, кое е лошо и кое добро в отношението ти към него", а това само по себе си показва, че ти си една прекрасна майка, която просто има нужда от разбиране и помощ.Мисля, че ти си най-добрата майка за твоето дете, но ти си и човешко същество, което мисли, чувства, прави много хубави неща, но и много грешки.Горе главата, желая ти щастие на теб и на прекрасната ти дъщеричка.
Цитирай

Sofia

Мнения: 219
Здравей, напълно те разбирам относно гнева и неяденото, а също и за избухването. Относно избухването, си мисля, че проблемът е психологически и е свързан с твоето адаптиране към появата на детето, "установяването" му в живота ти. Първоначално като мине еуфорията от появата на детенце, радостта на всички и от твоя страна също, идва ежендневието с грижите, недоспиването и "свикването" с факта, че малкото човече го има. И калкото и да е радостно това, може да се предизвикат такива реакции, това би трябвало да мине при положение, че осмисляш и осъзнаваш факта на гнева ти. С времето и с обичта към детето гневът ти би трябвало да отмине. Опитай се, когато те вбесява да броиш до десет наум и тогава нещо да кажеш. От опит знам, че то ще е друго от първоначалното избухване. Опитай при хрането да я забавляваш. Знам, че не става дума за един или два пъти, а винаги, но това е начин да я разсееш от храненето и тогава по-лесно да слагаш в устата й ядене (пак собствен опит). При нас са едни вечни театрални или музикални постановки, целта на които е да се ангажира вниманието им, за да мога да ги нахраня. Можеш да й дадеш лъжичка в ръка или дребна играчка животинче, което тя също да храни. Аз също съм на мнение, като Доротея, че в никакъм случай храненето не трябва да се превръща в бреме, а "трябва да бъде удоволствие за всеки и да се свързва с приятни емоции, още от най-ранна детска възраст" и това по всякакъв начин трябва да се спазва, каквото и да ни коства.
Освен това отдавна е известно, че проявите на гняв са израз на нашето безсилие, тогава, когато не можем да постигнем добър резултат. А това означава, че не сме положили достатъчно усилия.
Надявам се скоро да намериш своето равновесие, за да се чувствате добре и двете.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора