За междукултурните различия и училищата.

  • 1 244
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 167
Очевидно е, че живеейки в чужбина сме изправени пред предизвикателството да
се интегрираме в различна културна среда. Мисля, че това особено важи за дечицата, които бидейки в среда от други дечица искат да бъдат приемани, да изграждат приятелства и тн. Което означава да са 'като другите'. От друга страна ние много държим те да говорят български, да знаят откъде идват, да се самоопределят, като българи , което пък означава , че все пак не  са ' като другите'.

Въпросът ми е как училището, детската градина  приема 'различното'  в страните, в които живеете.Какво се прави на местата, които живеете, за да се постига разбиране, толерантност , така че различното да бъде приемано без невежество и предрасъдъци.
Щатите в това отношение според мен са доста напред ( обяснимо е защо).

Искам да подчертая, че говоря за култура ( възпитание, поведение, традиции и тн), не за религия, не защото религиозната толерантност не е важна, а защото мисля, че дори ние, в този форум  не сме достигнали такава и е излишно да бистрим религиозни въпроси.

 Peace




# 1
  • Мнения: 198
ленни , много готино въпрос4е!това и мен ме вълнува,защото дъщеря ми ходи на градина от няколко мес. и забелязвам особена промяна в поведението и!
първо,говори предимно английски,въпреки забележките ми,в къщи
второ,пее пове4е от англ. песни,въпреки 4е знае пове4ето български песни4ки
трето,за жалост има много малко българ4ета на нейната възраст, с които контактува 4есто..

това са за сега наблюденията ми...а колкото пове4е расте май по трудни4ко сте става да остане пове4е българ4е от колкото канад4е,но истината е 4е растейки и образовайки се по 4чужбината,децата ни ще се превърнат в странна смесица от култури,нрави и оби4аии,клонящи пове4ко към 4уждите..
а дали ни харесва или не Thinking...това е друга тема

# 2
  • Мнения: 1 581
Аз съм със съвсем скорошен междукултурен опит  Mr. Green

Ходи на детска градина от 2 седмици. В началото се притеснявах, че не говори английски. Дали защото е университетската детска градина, а тук има доста студенти чужденци, но ме увериха, че имат опит с такива деца. В групата има още няколко чужденчета, но не знам колко дълго ходят на градина, съответно колко са добре с английския.
Виктор нищо не разбира, но ходи с желание - което за мене показва, че наистина имат подход. Вече започва да си мърмори някакви английски песнички, които аз още не успявам да разпозная  Mr. Green  Така че - напредва.

Откакто съм дошла тук, не съм срещала дискриминация. Невежество - да, някои са чували за езерото Балатон  hahaha  но много хора са чували за България, знаят че имаме море, че говорим на "нещо като руски" и че сме нормални хора. За невежество определям и това да се вярва, че сме много бедни, крадци и престъпници и т.н. Но аз лично човек с такова мнение за мене не съм срещала  Mr. Green

Иначе конкретно какво се прави в дг: попълваш един въпросник - раса, религия, имаш ли някакви изисквания - какво може и не може да прави детето, какво може/не може да яде, какво може/не може да прави персонала на детето, дори какво обръщение да използват към детето. Не знам доколко това е ефективно, тъй като аз нямам никакви специални изисквания, но почти съм сигурна, че биха спазвали ако имаш. Тук са доста чувствителни относно дискриминацията.

# 3
  • Мнения: 6 167
Иначе конкретно какво се прави в дг: попълваш един въпросник - раса, религия, имаш ли някакви изисквания - какво може и не може да прави детето, какво може/не може да яде, какво може/не може да прави персонала на детето, дори какво обръщение да използват към детето. Не знам доколко това е ефективно, тъй като аз нямам никакви специални изисквания, но почти съм сигурна, че биха спазвали ако имаш. Тук са доста чувствителни относно дискриминацията.

иВарна, точно за такива практики говоря, благодаря!
например имат ли часове или моменти, в които децата от различни култури могат да разказват за традициите, да отговарят на въпроси на връстници. това обогатява.
да празнуват специални празници , като например почерпят другите деца във връзка с нещо, което е важно за тяхната култура, да обяснят или например да предложат на съучениците им да им напишат имената на български например тн... да си организират разни мероприятия , които предпазват и от предрасъдъци и тн.
за дг е рано, но в училище..

# 4
  • Мнения: 418
Днес със сигурност shте ви дотеgна с поредния си постинг-, но все пак Simple Smile Ми моята дъщеря , както вече споменах ходи на nursery school от както е на 2г3м... в групата и има деца от смесени бракове, от българия, турция,индия, рycuя, и разбира ce ot  родния long island Simple Smile И тъй като хода на работа , и не съм много активна по school board мееtings и родителски срещи (освен задължителните), ми стана направо неудобно като гледах майките как даваха подаръчета я за Вликден, я за Halloween...и тогава (аз май за това сам писала в др. тема във форума) аз реших ,че и аз трябва да напрвя нещо, с което да покажем нашата култура и да се "докажа " ли (неточна дума!?) един вид ,че и ние сме част от групата, макар и с различни нрави. И така първо миcлех 24 май - но после реших,че хлапета на по 3 години нямa да напрвiaт разлика между cyrillic and latin letters и го оставих 24 май Simple Smile Тогава се сетих за 1-ви June Simple Smile е от това по-ДЕТСКИ празник не може измисли Simple Smile Обадих се на учителката и на директорката и попитах дали мога да направя gift bags и брошурu какво е това 1-ви June, аdjaba... Те казаха нямa проблеми и го приеха с голяма радост i INTEREST !!:) И така имаше подаръcheта и бонбони за всяко хлапе, и по една брошура за родителите им, и за учителите ... И какво се оказа, че ednata учителка има баба в БЪЛГАРИЯ, а др. баба в ТУРЦИЯ Simple Smile Cветът е малък Simple Smile На детето му хареса,че ТЯ раздаваше подаръците, и че хлапетата са се радвали на 1-ви June като нея -- то дали е било на бонбоните или на празнияк е др. работа, но ....Simple Smile    Laughing

# 5
  • Мнения: 3 367
-w яслата на Ния не празнуваха нищо за да няма обидени(Коледа специално беше посочена че има всякакви деца и да няма чуденки);
аз ли1но съм страшен фен на различията и обучението в тях,много ми харесва как тук деца с всякакви заболявания се интегрират наравно с другите например и кой каквото може прави,важното е да има участие..

# 6
  • Мнения: 1 581
-w яслата на Ния не празнуваха нищо за да няма обидени(Коледа специално беше посочена че има всякакви деца и да няма чуденки);
Ей това ме учудва. Вместо да празнуват всички празници, не празнуват нищо  newsm78  Защо пък да е обидно да празнуваш чужд празник, а после да празнуват твоя  newsm78 
Ама нрави разни де...
Ние по-миналата година се събирахме жените на интернационалните студенти - организирано от университета, учехме англ. заедно, имахме 3 учителки, и най-вече си говорехме, правехме си разни сладкиши и др. неща   chef, говорехме за обичаите и празниците и т.н. Имаше и африканци, азиатци, отбелязвахме всички празници  Peace

# 7
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Очевидно е, че живеейки в чужбина сме изправени пред предизвикателството да
се интегрираме в различна културна среда. Мисля, че това особено важи за дечицата, които бидейки в среда от други дечица искат да бъдат приемани, да изграждат приятелства и тн. Което означава да са 'като другите'. От друга страна ние много държим те да говорят български, да знаят откъде идват, да се самоопределят, като българи , което пък означава , че все пак не  са ' като другите'.

Въпросът ми е как училището, детската градина  приема 'различното'  в страните, в които живеете.Какво се прави на местата, които живеете, за да се постига разбиране, толерантност , така че различното да бъде приемано без невежество и предрасъдъци.
Щатите в това отношение според мен са доста напред ( обяснимо е защо).

Искам да подчертая, че говоря за култура ( възпитание, поведение, традиции и тн), не за религия, не защото религиозната толерантност не е важна, а защото мисля, че дори ние, в този форум  не сме достигнали такава и е излишно да бистрим религиозни въпроси.

 Peace






аз пък ти препро4етох темата няколко пъи без да разбера за какво става дума #Crazy newsm78
4ак сега като видях отговорите неЩо за цепих, но не кой знай колко Embarassed Confused
сигурно Щото в мойте деца никаква принадлежност не съм възпитавала... единственото, което се сеЩам, е 4е раздаваме мартени4ки, които никой (освен близки) не съм видяла да си сложи, ели дори да им се израдва, 4е написах на плаката на входа на детската "добре доШли" на бг и... толкова май... не ми се струва 4е правят неЩо специално за обогатяване... То в Италия нали знаеШ колко и как се обогатяват Sick

# 8
  • Мнения: 2 427
Лени в групата на моя племенник имаше едно детенце Даун,едно арабче едно румънче и едно на което май таTю му е от латиноамерикански произход,защото фамилията му  е Лопез.Госпожата им беше някакво невероятно мило същество,което се отнасяше с всички дечица невероятно мило и обгрижващо.Стана ми много мило като гледах и нежното и отношение към детето със синдром на Даун.Правеше ми впечатление че децата от неговата група все си организирваха рожденни дни извън градината,както и няколко пъти мамите на децата се събираха барабар с зялата челяд в някоя пицерия вечерта,на които срещи винаги са присъствали всички.
Леля му на моя мъж,която е преподавателка в детска градина и тя е много добро същество.Отнася се добре с децата,просто си обича професията.
Сега племенника тръгна на училище ,да видим какво ще става там.
Мога да ти кажа че в училището на сестричката му обаче има една учителка,която ми направи силно впечатление,докато чаках малката да излезе от час за да я прибера в нас,Дледам съседня клас излизат.В един момент остана само учителката с едно момиченце от азиатски произход,най вероятно китайче.И преди ми е правило впечатление това дете щото е много красиво.До колкото разбрах,родителите му са имали някакъв проблем с придвижването до училище и не са дошли навреме да го посрещнат.При което въпросната учителка придоби някакъв селенакав цвят и буквално почна да съска нещо в лицето на детето от което на него му стана страшно кофти.Малко беше останало да я подпукам тая Close.Щях просто да я завра в миша дупка...рядко успявам да се овладея,слава богу че племенницата точно в този момент излезе и трябваше да тръгваме.
Има всякакви хора,и добри и зли...аз и досега не мога да направя елементарма сметка по мателатика защото другарката още от първи клас не можеше да ме гледа затова че съм била дете на разведени родители и не пропускаше възможност да ме унижи и изтормози пред останалите ми съученици.Хем си бях в БГ.
Иначе родителите според зависи-някак си са по благосклонни към децата отколкото към родителите им,относно произхода.
За детето ми,то със сигурност ще се определя като италианец,а не като българин от смесен брак.
В крайна сметка ще се роди тук,как да бъде българин?!Това че ще владee  BG език не означава че трябва да се чувства различен,няма такова нещо!Разбирам да беше от брак м-у българи,да говорим за различие и за определянето му като българче.Не мисля че децата се възприемат като различни от другите.Моите познати италианки СА италианки,но страшно много пъти забравям че са такива, а аз онакава.Както и това че мъжа ми онакъв а аз такава..
Пак прекалих,ми не мога да се изказвам с две думи,това е.Чаршафите пак цъфнаха! Joy

# 9
  • Мнения: 768
Макар да живеем във Франция в нашия район живеят много чужденци, а в града ни са основно чужденци. В градината където ходят Валя и Алиса има деца от цял свят и много малко от тях са французи. Директорката на първата родителска среща каза че е много доволна че има деца от цял свят и че общувайки помежду си ще могат да научат много за различните култури. И аз се радвам , че е така защото иначе моите деца биха се чувствали изолирани, ако всички останали са от една националност, а те са различни от останалите.

# 10
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Моят до миналата година беше единственият чужденец в училището. Даже пакистанчета и индийчета нямат много  newsm78 а чернички въобще не съм виждала.
От учителите не мога да се оплача. Супер толерантни са. Даже в училище, в часа за четене, го насърчават да чете български книжки Wink От голям плюс ми е това, защото в къщи сам, на български никога не би седнал да чете.
Децата са и така и иначе. Понякога го боготворят, защото е различен, друг път го изолират по същата причина  Thinking
Тази седмица, например, в класа им дошло едно русначе и моят веднага се заприказвал с нея. Той говорел на БГ, тя на руски и така се разбирали  Laughing Другите деца останали много впечатлени, а може би и до някъде са завидяли, та по време на междучасието група момчета не му дали да играе с тях, защото бил българин. Казали му да ходи при русначето  Thinking
Децата са жестоки! В случаят са използвали националността, на друго дете щяха да му кажат нещо за цвета на кожата, на трето за телосложение, четвърто за акцента...
Общо взето се старая да внуша на сина ми това, че да е различен не е недостатък, а предимство!
Велик Ден празнуваме два пъти в годината и другите деца много му завиждат за това. Тук празнуват с шоколадови яйца и това, че у нас боядисваме яйца за православния великден, им се струва ужасно интересно и те искат да участват Wink Като беше по-малък носехме мартеници в училище, за учителката и най-добрите му приятели. Тогава всички искаха да са му приятели, за да получат мартенички  Laughing Сега този празник остана само в семейството.

Общи условия

Активация на акаунт