За пръв път след една реплика останах със зяпнала уста

  • 5 950
  • 57
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 715
Знам, че с това, което ще напиша не откривам топлата вода, но днес вече съвсем се убедих - не разбирам защо много от хората смятат осиновяването на дете за нещо срамно за родителите. Мисля, че това е причината за подобни изказвания. Просто тези глупаци си мислят, че ние, тези, които по една или друга причина сме решили да осиновим дете трябва да се срамуваме от това, че генетично това не е нашето дете. Два примера - когато за първи път казах на моя близка, не член от семейството, че не желая да правим повече опити да забременявам и искам да осиновим дете, тя ми каза: "В никакъв случай не вземай чуждо дете! Не знаеш какво ще си натресеш! После не можеш да разчиташ това чуждо дете да те гледа!" Като че ли собствените деца на моя чичо са го поглеждали от години и сега, догато той е много болен, нито едно от децата му не отива да го види!". Друга случка: днес в работата информирах колегите си, че ще действаме може би за осиновяване и повече не искам да забременявам и един колега започна да ми обяснява как аз трябвало да опитвам и все някой ден съм щяла да успея да износя собствено дете, медицината щяла един ден да намери лек за моите проблеми. Толкова много се ядосах и му се сопнах с думите, че не искам неговото мнение, а просто казвам какво може би ще направим, за да са информирани на работата ми и да мога да отстъствам, ако се налага.
Съжалявам, че използвам чуждата тема за собствените си преживявания, но такива хора много ме дразнят. Аз се гордея, че бих могла да отгледам и да дам семейство и любов на едно дете, на което това му е било отнето още при раждането му.

# 31
Извинявай, че се намесвам, но съм потресена. Как може такова нещо. Децата приличат на този който ги е отгледал не на този който ги е създал .... Так, че нямам думи аз също съм расла без майка и знам какво е благородно завиждам на твоите прекрасни деца, че са си намерили истинска Майка с главна буква. Нека те радват и бъди горда с постъпката си.

# 32
  • Мнения: 4 195
Не знам,защо пускам темата,най-вероятно за да ми олекне.
До сега никой не си беше позволявал да коментира произхода на децата ми.Приятели,познати а и даже и непознати,които знаят,че дечицата ни са осиновени не са си позволявали да правят каквито и да е коментари до преди един час.Случайно срещаме наш познат на улицата и се заговарят със мъжът ми.Аз държах Преславка а Боби тичаше около мен.В един момент нашият познат изръси"Ама тя тази мома много дива"На което пък аз отговорих с усмивка"Прилича на баща си"
За репликата която ми каза след това ми идеше да му перна един в десятката.
"Много знаеш ти кой е баща и ами приказваш,че на баща си приличала"
За момент останах ама наистина със зяпнала уста.След кратко мълчание успях да промълвя"Как не знам-Ето го баща и и показах мъжът си който в този момент ровеше за нещо в колата"
Мислех,че съм подготвена за този тип реплики но се оказа,че не съм.
Никога не съм се интересувала от хорското мнение.Кажете момичета вие сблъсквали ли сте се със такива хора и ако е така,как реагирате?
Ивка...............хм.......що не му каза , че може и той да е баща и,нищо не се знае, тъпанар, боже какви прости хора има на тая земяяя
една приятелка Ивка си взе дете от св.Параскева в София, ама е много щур Иванчо, страшна капия е, но е болнав, с фебрилни гърчове и кривогледство, та като седнем да си говорим с нея за тези му проблеми тя почва да хули и да вика - От де да го знам коя пачавра го е родила и баща му къв е, кой знае какво му е семето болно...........може би в изблик на отачание го казва защото Иван си има нужда от адски много грижи, но я скастрих когато му го каза, все пак той си е нейно дете и тя неможе да бъде сигурна ако имаше свое собственно дали щеше да е напълно здаво нали.
та така - хора всякакви, не се натоварвай излишно, тегли им една и нацелувай принцесата от мен и от едни хора , които много е радват за нея, за теб, за баткото и таткото Heart Eyes

# 33
  • Мнения: 3 116
За малко остана,първо да му перна един и второ да го попитам той от къде е сигурен,че именно той е баща на децата си,но си премълчах.Въпреки постъпката му ми се стори гадно да направя някое от тези две неща.Не исках и не искам да му падам на нивото.

Ами то и аз все се съобразявам, но такова отношение е просто скандално #Cussing out Когато опира въпроса до детето ми, особено напоследък (нещо явно съм се изнервила  newsm78), просто  fight, т.е. минавам на принципа "каквото повикало, такова се обадило" Whistling

# 34
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Не знам,защо пускам темата,най-вероятно за да ми олекне.
До сега никой не си беше позволявал да коментира произхода на децата ми.Приятели,познати а и даже и непознати,които знаят,че дечицата ни са осиновени не са си позволявали да правят каквито и да е коментари до преди един час.Случайно срещаме наш познат на улицата и се заговарят със мъжът ми.Аз държах Преславка а Боби тичаше около мен.В един момент нашият познат изръси"Ама тя тази мома много дива"На което пък аз отговорих с усмивка"Прилича на баща си"
За репликата която ми каза след това ми идеше да му перна един в десятката.
"Много знаеш ти кой е баща и ами приказваш,че на баща си приличала"
За момент останах ама наистина със зяпнала уста.След кратко мълчание успях да промълвя"Как не знам-Ето го баща и и показах мъжът си който в този момент ровеше за нещо в колата"
Мислех,че съм подготвена за този тип реплики но се оказа,че не съм.
Никога не съм се интересувала от хорското мнение.Кажете момичета вие сблъсквали ли сте се със такива хора и ако е така,как реагирате?
Ивка...............хм.......що не му каза , че може и той да е баща и,нищо не се знае, тъпанар, боже какви прости хора има на тая земяяя
една приятелка Ивка си взе дете от св.Параскева в София, ама е много щур Иванчо, страшна капия е, но е болнав, с фебрилни гърчове и кривогледство, та като седнем да си говорим с нея за тези му проблеми тя почва да хули и да вика - От де да го знам коя пачавра го е родила и баща му къв е, кой знае какво му е семето болно...........може би в изблик на отачание го казва защото Иван си има нужда от адски много грижи, но я скастрих когато му го каза, все пак той си е нейно дете и тя неможе да бъде сигурна ако имаше свое собственно дали щеше да е напълно здаво нали.
та така - хора всякакви, не се натоварвай излишно, тегли им една и нацелувай принцесата от мен и от едни хора , които много е радват за нея, за теб, за баткото и таткото Heart Eyes
Вики,стана ми мъчно от историята която си описала.
Аз никога не съм гледала на децата си, като на чужди.От мига във който си ги взехме и Боби и Преславка са си нашите деца.
Това че някой им е дал живот ок,благодарна съм но до там.Те винаги ще ис останат моите деца и така ще е докато не ис отида един ден от този свят.
Има разни хора тнаистина.
Наша позната няма деца.Опитват от години.Точно тогава ние осиновявахме Боби.Съвсем дискретно намекнах,че няма нищо лошо да си осиновят детенце.
Думитеи бяха"Аз чуждо дете не мога да обикна"
Мислех да почвам да и развивам надълго и широко, тезата че чужди деца няма но се отказах. Tired

# 35
  • Мнения: 53
Мила Ivka10,
Напълно разбирам как си се чувствала. На мен ми се случи почти същото, само че аз съм осиновена и в разговор с един съсед, той уж съвсем случайно спомена " Той- татко ти беше добър човек. Пиеше повече, но беше добър човек. Всъщност той не ти е баща, но......". Аз бях на 27 и знаех отдавна това, но останах шокирана, не потресена....... Оказа се , че независимо , че Бог ме е дарил с дар слово, аз онемях. А иначе, съм доста подготвена по тази тема. Стигнах до извода, че за борба с простотията никога неможе да си подготвен. От тогава си задавам въпроса - Ами, ако незнаех?? Прибрах се вкъщи и споделих с мама. Тя се възмути и съм сигурна, че силно се зарадва,че ми бе казала и за мен не се случи нещо, кой знае какво. Потресох се от .........., незная как точно да го нарека....... Сигурна съм, че ме разбираш. Тя простотията върви по хората. А иначе, независимо, че винаги съм знаела, че съм осиновена, когато е ставало на дума аз съм казвала " Когато мама ме роди".  " Аз приличам на мама" или "Бохем съм като тате". Тя приликата идва с възпитанието, с подражанието....... Такива хора има сега , ще има и утре. Въпроса е и радителите и децата да са подготвени за срещата с тях!!

Поздрави. Радмила

# 36
  • Мнения: 1 652
Мила Ивка,

чудесно разбирам чувствата ти и съвсем не са ми чужди.И мен не са ме подминали подмятанията на хората....
Ето какво мисля. Когато човек не е преживял едно нещо не може да разбере, какво има в него. Хората, които по един или друг повод подхвърлят лошата си енергия, са хора без опит и озлобени /да ме прощава Господ!/.
От днешната си позиция смятам, че дори и да имах свое  пак ще искам да осиновя детенце. Всяко едно преживяване обогатява душата. Това, което осиновяването дава е неоценимо богатство - осъзнаваш, че няма разлика между децата и обичаш всички. В мига в който избираш своето дете сред другите ...., ако то не те избере- ти искаш да вземеш всички. Моят син като по-малък смяташе , че аз съм майка на всички деца. Женското и майчино сърце пораства с осиновяването.
В този смисъл хората, които намират думи и дързост да говорят за нещо, което не са преживели , да изказват мнение за нещо, което им е чуждо са меко казано неузрели и пак да ме прощава Господ , ама как да те разберат тези хора?

# 37
  • Мнения: 295
Има хора, които не могат преживеят собственото си безплодие - става дума за приятелката на Ивка - и оттам не могат нас да ни разберат. Чувстват се едва ли не като дамгосани от Господа и затова им се струва, че не могат да обикнат чуждо дете. Някои от тяк са склонни  да "осиновят" куче или коте (как ме дразни този израз!). Ами то чувството да бъдеш родител се развива, не е дадено на готово. Независимо дали си родила детето си или не. И аз съм имала случаи (дори в рода) преди да осиновим да са ми казвали - предпочитам да пробвам ин витро, но не и да взема чуждо дете. На такива обикновено отговарям, че предпочитам да дам цялата си любов на едно изоставено дете, отколкото братята и сестрите на бологично моето, заченато ин витро, да стоят в хладилника и да чакат, докато на мен ми хрумне отново да бъда майка. И не се срамувам от позицията си.

# 38
  • Мнения: 2 123
Ивка,
просто ОТРЕЖИ тия хора от живота си и въобще не разсъждавай над простотията им. Аз също бих онемяла в първия момент, но после бих казала, чебащата на моето момиченце е известен - той е съпругът ми, а който не е наясно с това, моля да не стъпва повече в дома ми.

Абе да мислят каквото щат.......АМАН ОТ ГРУБИ НЕВЪЗПИТАНИ И ЛОШИ ХОРА

АМАН!

Лелееее как  се ядосах!!!!!!!!

# 39
  • Мнения: 2 584
боже кога ще си прибереш версиите, толкова прости хора има не  е истина, Ивка имаш прекрасни деца и те са такива благодарение на теб и съпруга ти, а за тези хора какво да кажа то се каза достатъчно, но утре, други ден възпитанието ще се покаже и тази майка която ги е родила ще говори колко са възпитани и добри твойте деца а нейните са #Cussing out
нагушкай ги и нацелувай прекрасните сладури

# 40
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Чета и ми се насълзяват очите...
Всички вие осиновили дечица- сте най-прекрасните хора на света...
Пожелавам ви да осъзнаете колко сте силни и богати, а не да живеете в притеснение от репликите на някакви нямащи сърца хора!

Плача и си представям колко е хубаво да дадеш ЛЮБОВ,добър живот и родителска ласка на едно човече!

Приятен ден...
Браво на всички мами, искам и аз да имам вашата сила и голямо сърце, за да дам един ден любовта си и на дете, излязло от чужда утроба. Поклон!

# 41
Леле колко обичам такива нахални татковци. Аз веднага бих го попитала той сигурен ли е ,че е биологичен баща на детето си и бих си тръгнала. Аз съм много пряма и малко устата и никой от познатите ми не би се осмелил да ми каже такова нещо дирекно . А и моят принцип е данък обществено мнение не плащам и не ме интересува кой какво говори и мисли за мен и моето семейство. Така, че горе главата и не обръщайте внимание на хора който са обладани от злоба и завист.

# 42
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
 Това,че един от твоите сперматозоиди ще оплоди нечия яйцеклетка не те прави баща newsm53
  Нужно е несравнимо повече, но това обикновено е осъзнато от стойностните хора, онези , които обичат с безусловната любов! Hug Hug Hug newsm51 newsm51 newsm51

# 43
  • Мнения: 3 164
Ивка, ще повторя останалите-хората в голям % са нетактични и недобронамерени Wink.но не си нарушавай идилията.пусни го да пасе(както се казва) той и неговата челяд.а и жена му.
 Hug

# 44
  • Мнения: 1 615
Леле, момоичетааа... Ужас! Току-що показвах снимки на колежки. Едни роднини си осиновиха детенце и то е на снимките. Говорихме колко е хубаво случилото се и пр. И после заговорихме за деца, за раждане и осиновяване, и изведнъж се оказа, че всъщност осиновяването е голям риск и че осиновените деца са по правило лоши и неблагодарни!!! Полудяла съм, честно ви казвам! Изпокарах се с тях и се убедих, че най-често добронамереното отношение е само маска Sad Иначе огромна част от хората са ужасяващо ограничени и тъпкани с предразсъдъци Sad Sad Sad Пазете се, милички, и пазете дечицата си!!! Изпращам ви цялата си обич!

Общи условия

Активация на акаунт