Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора


Мнения: 1 238
Има неща,които , колкото и да таим в сърцето си, понякога трябва да бъдат казани...Нека този разказ не се приема критично от читателите,защото това е истината за нашето здравеопазване,нека повече хора видят на какво е подложен болният човек в 21 век...Тъжно е,но не ме съдете...

Изповедта на една раково болна...

Право на последна дума

Бях силна и горда жена, живях достойно и се радвах на обич и признателност и в личния, и в професионалния си живот. Затова вярвах, че съм заслужила спокойни старини и лека смърт. Но Бог ми отреди страдание. Казват, че така Той изпитвал силата на духа на любимите си чеда. Не мога да проумея тази истина, но тя е проверена чрез живота на прекрасни скъпи за мен хора.
Тежък е кръстът на онкологично болния у нас. Страшната диагноза обръща наопаки живота на цялото ти семейство. Но събираш сили и започваш една непосилна борба с коварен противник. Този противник има много лица. Неимоверното физическо страдание, което не си предполагал, че можеш да понесеш, отнема силите ти и не ти дава покой денем и нощем. То обаче не е най-страшното. Болката може макар и за малко да бъде победена с лекарство. Но още не е намерен лек срещу човешкото бездушие. Кръстът на обречени бихме могли да носим по-леко, ако имаме усещането, че здравната ни система работи в името на човека, ако хората, които трябва да лекуват, са професионалисти с висок морал и не оставят у пациента горчивото усещане, че неговата съдба им е безразлична. Защо трябва да получаваме отношение и обслужване в болницата като банков кредит с най-неизгодна лихва – плащаме с наранената си човешка гордост, с болка, която стократно надминава физическата.
Твърде тромаво работи машината на болничната помощ, а броят на онкоболните расте като лавина. Ако успееш да запишеш час за преглед и досието ти се окаже на мястото си, а не се налага сам да си го търсиш, следва изнервящо чакане пред кабинета с неизвестен край. Напрежението е огромно и то се стоварва допълнително върху безсилните ни плещи. И не защото треперим за живота си, а за да поемем тази тежест, до нас винаги са близките ни.
Ако отношението към онкоболните е като към обречени, спасение никога няма да се намери. В борбата с тази болест имат дял не само учените изследователи, но и практикуващите лекари, които трябва да бъдат близо до пациента. Кой знае, може би тъкмо те ще открият тайната на изцелението. Но те като че ли нехаят – не вярват в чудеса.
Днешният ден е може би последен за мен. Едва понасям огромната тежест в гърдите ми. Дишането ми става все по-трудно, затова ме откарват в шокова зала. Там очаквам да видя напрегнати лица, точни и бързи действия, но представите ми се разминават с действителността. Слагат ми кислородна маска и ставам ням свидетел на арогантното отношение на дежурната лекарка към близките ми, които я гледат с недоумение – тонът и речта и не подобават на един лекар. След поредната доза урбазон казват, че съм стабилизирана и ме отпращат, но понеже тук количките изчезвали всяка седмица и трябвало да ги плащат от нищожните си заплати, оставят ни сами да си търсим от друго отделение. В Приемно отделение се чудят на молбата ни, но се отзовават веднага, слава богу, защото аз едва събирам сили – не искам тук да умра. С последните си глътки въздух споделям това, защото макар и обречена, сетивата ми са живи. Болният човек е лесно уязвим, затова пък е особено благодарен на онези лекари и сестри, които щадят човешкото му достойнство.
В пълно съзнание съм – така умират болните от рак – осъзнавайки нелепата си участ...Думите вече се сподавят в гърлото ми, но дано гласът ми бъде чут. Вярвам в неизчерпаемите възможности на човека. Вярвам, че ще се намери изцеление и за тази болест, но то трябва да се търси с търпение, с всеотдаен труд, с уважение към човека и с грижа за живота.




                                                                                           Една обречена

P.S.  Час на смъртта: 16.00 ч., 13 септ. 2006 г.

Изповедта записа Анна Кунева - дъщеря
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 640
Нямам думи, много ме натъжи Crying or Very sad

Покой на душата нека да има за жената!

Ужасно е, като почна да се замислям защо така трябва да свърши човешкия живот, и много тъжно ми става.






Цитирай

София

Мнения: 1 745
 Когато чета или чувам подобни неща, започвам да се срамувам от професията си!
Лека и пръст на жената, отишла е на място, където няма болка! Praynig
Цитирай

София

Мнения: 333
Съжалявам много-предполагам,че ти е близка/майка и те прегръщам.
Моята майка е болна от рак от скоро и в момента плача,четейки написаното от теб.
Ние сме съвсем в началото на битката.Боли много,объркана съм,не знам (не искам да приема) какво ни чака,нито как да помогна....а трябва да събера сили- знам,че аз съм тази,която може да го направи. Praynig
Цитирай

София

Мнения: 581
 Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad

Стана ми много мъчно. Съжалявам, че се е случило така.  Sad
Цитирай


Мнения: 1 238
Благодаря ви за милите думи  Crying or Very sad
Не съм го написала с цел някой да ми съчувства,исках просто да се разбере,че понякога добрата дума за болния е много по-силен лек от истинския такъв....Лекарство за рака все още няма,...но е добре болният да вижда поне малко надежда в очите на своите лекари,защото безразличието и грубото отношение е което ги убива духом...Пазете близките си,показвайте им всеки ден колко много ги обичате...,защото после боли ужасно!
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Благодаря ви за милите думи  Crying or Very sad
Не съм го написала с цел някой да ми съчувства,исках просто да се разбере,че понякога добрата дума за болния е много по-силен лек от истинския такъв....Лекарство за рака все още няма,...но е добре болният да вижда поне малко надежда в очите на своите лекари,защото безразличието и грубото отношение е което ги убива духом...Пазете близките си,показвайте им всеки ден колко много ги обичате...,защото после боли ужасно!

Съжалявам, So_Sorry, изпитах го преди година Crying or Very sad....мир на мраха й......
Цитирай

София

Мнения: 1 408
Когато чета или чувам подобни неща, започвам да се срамувам от професията си!
Лека и пръст на жената, отишла е на място, където няма болка! Praynig
Аз се чувствам по същия начин.Ужасно е но е факт.
Да почива в мир жената.
Цитирай

София

Мнения: 1 749
Тъжно е, че човешкото в човека е толкова дефицитно лекарство.
А Човещината и Любовта наистина са най-голямото и универсално лекарство за всяка болест.

Когато чета подобни истории и когато лично се сблъсквам с бездушието на медицински работници, ми се иска бъдещите лекари да включат в обучението си и един филм - "Пач Адамс". Основното, което трябва да усвоят, според мен е - Лекувайте душата, а тя ще се погрижи за здравето и на тялото! Това може да е банално, но е истина.
Цитирай

in the boulevard of broken dreams

Мнения: 1 517
Къде ни е човещината?! Има ли я въобще или е безвъзвратно изчезнала???
Мир на прха и на клетата жена!   Praynig  Praynig  Praynig И много  Hug  Hug  Hug на близките и!
Цитирай

все тук

Мнения: 1 600
Много искрени съболезнования. мир на праха на милата жена!!!
Дано това сполетява все по-малкохора Praynig
Цитирай

гр.Бургас/

Мнения: 252
съжелявам знам как боли бабами по4ина от рак в ужасни мъки  Praynig Praynig Praynig
Цитирай

пазарджик

Мнения: 239
много е тежко newsm70 миналия месец почина майката на моя приятелка . много бързо я повали тая болест, а беше на 48год.
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 393
Ох,...просто нямам думи...безмълвна съм  Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 3 537
 Crying or Very sad
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора