Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 121 отговора

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 370
От няколко дни си мисля нещо - проекта за лекции по училищата засега не го одобриха.
Но дали това е правилния начин да подготвим децата за идеите си?

Според мен интеграцията започва от хората около нас. От бабите, съседите и другите майки в градинката. Ако успеем да ги убедим, че децата ни не са заразни... Ако обясняваме търпеливо, че детето не е виновно, че е такова...
Наско беше на люлките преди няколко дни... Едно момиченце го пита как се казва... Отговарям вместо него. Той й се усмихва. Тя пита нещо друго. Той не може да отговори. Обяснявам й, че той още не се е научил да говори. Пита ме на колко години е. Оказва се, че той е по-голям от нея... а тя изглежда такава бърборана... Казвам й, че когато е бил бебе, е бил болничък и не се е научил, а сега се учи... Тя го приема спокойно и казва "Вече не е бебе" и продължава да му бърбори разни неща, а той да й се усмихва...

Преди малко попаднах на тема за детските градини в клюкарника и рекох да използвам момента да споделя нашите проблеми и трудностите при даване на децата на градина. Прищрака ми в главата - ние пропускаме форума!
Затворили сме се в нашия си подфорум. Когато си споделяме болките, е по-добре, че сме се затворили... Но може би е разумно да излезем от форума и да споделим проблемите си навън? Нали това са мамите, които възпитават другите деца, онези, с които утре ще растат нашите? Няма ли да ни разберат по-добре, ако им обясним?
Сред четящите има журналисти, детски учителки, лекари...
Все някаква полза ще има.
Пари за реклами по ТВ нямаме. Но имаме форума, с над 20 хиляди регистрирани мами и татковци - нека се опитаме да им обясним. Все някой ще ни разбере.
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Кате, съвсем права си. И аз съм си мислела за това. Какво да направим? Да пуснем нарочна тема или? Как си го представяш ти?
Аз, да си призная, веднъж много се разстроих четейки една тема за подфорумите, в които се влиза рядко. Всяка втора от пишещите споменаваше нашия форум. Това е и една от причините да съм леко притеснена как биха се отнесли. Дали няма да решат, че им завираме в очите нещо, от което те умишлено странят? Вероятно е глупаво да разсъждавам така, но... Embarassed
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 370
Не толкова нарочна тема, колкото да не си мълчим.
В нашия подфорум се влиза рядко, защото тук нищо не пише за сватбата на Азис, за аналния секс или за силикона на фолк-певиците... Ако нямат деца с увреждане, хората не влизат тук.
Но това не значи, че не биха ни разбрали.
Те са майки като нас.
И ако с някое от децата им се случи нещо, те ще се тревожат и ще се борят също като нас.
Винаги има някой, дето ще се нацупи... но това не бива да ни спира.
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 955
Много пъти съм си мислила за това, но като погледна навън, деца които не приемат нашите са единици. Деца хулиганчета. С едно дете аз имах проблем и мисля, че все още го имам, но това дете има проблем то да се интегрира. Дете с тежко детство . Родители разведени и не му обръщат внимание. То дни наред е само и с подигравките си избива комплекси.  Дори беше бил моето, а разликата в годините им е 10.

Цитирай

София

Мнения: 3 906
Помните ли това:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121689.0

Вярно заглавието беше объркващо ,но темата така и не беше разбрана ,после авторката я прехвърли тук ,коментираше се 2 дни и до там.Е ,ще задам риторичен въпрос: Този път ,ще се разберем ли и въобще някой ще ни разбере ли?





Цитирай

София

Мнения: 2 543
Работата е там, че и аз нямам чак толкова време да се влючвам и в другите форуми, освен в този, където пък някак си се чувствам длъжна да прочета всичко и ако нещо знам, да си кажа. Blush Пиша в останалите подфоруми, ако ми остане някакво време, ако темата ме заинтригува още със заглавието си или ако някой не ме насочи нарочно натам. Но пък защо да не се опитаме да поговорим с всички на някои основни теми, които ни вълнуват? Може да се окаже, че не е толкова лоша идея. Знам ли... Thinking
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 370
В Клюкарника има една тема 'Спешно ми трябват заешки ушички, ще се снимам в Плейбой" - оказва се, че става дума за благотворителен коледен базар.... но така лови повече читатели...

Децата приемат специалните деца - но малко по-късно възрастните им пообъркват представите. Затова си мисля, че трябва да се почне от майките.
Цитирай

София

Мнения: 3 906
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121689.0
нещо не ми излезе линка преди малко ето го сега
Цитирай

София

Мнения: 7 116
Аз ще ви споделя от какво се притеснявам,когато обсъждам проблемите с интеграцията на нашите деца .Много родители на деца без проблеми,когато разберат примерно,че Буби е с клапа,че е оперирана съвсем мъничка-на два месеца,започват да ме съжаляват-и мен,и детето.Разбирам,че повечето от тях го правят,защото си мислят,че така ми помагат и ме успокояват.Обаче вече не издържам да ми казват "горкото дете,какво ли е преживяло,ами вие,аз не бих издържала".Такива думи някак ме задушават и затова избягвам да обсъждам проблемите ни с доста хора.Зная,че не съм права,но така ги чувствам нещата.
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 955
А firebird добре че ми обърна внимание каква е темата. Аз чаках някакво съобщение за тази тема. Ако е същото това са майки от форумите, които събират пари за домовете с увредени деца. Една от ентусиастките я познавам и знам колко много прави. Тя дори миналата година накара племеницата ми да даде от нейните работи -любителски за коледния базар. Сега подсетих пламеницата ми тези дни, че наближава Коледа.
Цитирай

Където свършва пътят на надежата и почва кръстопътят на умората

Мнения: 313
От една страна ни съжаляват...от друга страна хората ги е страх. Има една стара приказка "Когато мечката играе у съседите..." - не че е вярна в случая с нашите деца, но хората така възприемат нещата. Като се правят, че не забелязват, и коментират зад гърба, ни успяват да си внушат, че такива неща се случат само на "онези"...и така преборват страха си.
Ако се опитаме да включим проблема в ежедневието им ей така, м/у другото, ще бъде посрещнато със смесица от съжаление, уплах и неприязън. Да не казвам ужас и погнуса, въпреки че ще има и такива реакции.
Колкото и да ни се иска, няма го мисленето, което може да приеме едно хронично увреждане или заболяване нормално. Твърде дълго хората с проблемите на децата ни са живели out of sight, out of mind.

Разбира се, това е мое лично мнение...но някак си ми се струва, че съм много близо до истината
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Какво да ви кажа, аз не съм сигурна, че мога в собственото си семейство да променя мисленето на хората в тази посока. Ето, днес например се разхождахме със сестра ми, която ми е на гости, и на площад "Славейков" минаха тумба цигани, единият  от които беше в някаква особена и разнебитена инвалидна количка. Сестра ми извърна поглед и каза нещо от сорта на"Ох, не мога да гледам такива неща, много ми става гадно" без да си дава сметка, че на нейния племенник много хора ще погледнат по същия начин. Вероятно в семейството ми вече ще гледат по различен начин на глухите деца и възрастни, но на тези с другите увреждания...Не знам. Това е въпрос на светоусещане, което ние, в България, явно трудно възприемаме. Tired
Цитирай

В подножието на Витоша

Мнения: 2 233
Много добре си го рекла/написала в темата...
На мен примерно би ми било интересно да науча какво е мнението на майките в другите форуми , ако в групата на детето им се появи дете с увреждане?Мен колкото ме притеснява (за вбъдеще) поведението на учителите/лелките, толкова и на родителите даже в един момент повече на родителите, защото от тяхното поведение зависи как ще се държат останалите деца с нашите...
Честно да си призная аз още не намирам смелост спокойно да си разправям за проблема....но това е дълга тема.
Преди, когато бях от другата страна(нямах дете с увреждане) съм влизала няколко пъти тук.Четях и ревях, болеше ме главата, бях и бременна с второто.Мъжът ми, ми забраняваше да чета такива работи и да се разстройвам, а ето, че не след дълго се озовах и аз при вас, да го нареча -ирония на съдбата примерно.Сега почти не пиша в другите форуми, ако нещо много не ме интересува, понякога чета.....Та мисълта ми е , че никой не е застрахован от нищо, но в повечето случаи трябва да ти се случи та да го разбереш(говоря от личен опит).
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 370
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121689.0
нещо не ми излезе линка преди малко ето го сега
Да, тази тема не беше разбрана, но мисля, че авторката просто не си е казала ясно тезата.
Ако беше почнала с това, което обясни по-късно, щяха да я разберат правилно.


Аз ще ви споделя от какво се притеснявам,когато обсъждам проблемите с интеграцията на нашите деца .Много родители на деца без проблеми,когато разберат примерно,че Буби е с клапа,че е оперирана съвсем мъничка-на два месеца,започват да ме съжаляват-и мен,и детето.Разбирам,че повечето от тях го правят,защото си мислят,че така ми помагат и ме успокояват.Обаче вече не издържам да ми казват "горкото дете,какво ли е преживяло,ами вие,аз не бих издържала".Такива думи някак ме задушават и затова избягвам да обсъждам проблемите ни с доста хора.Зная,че не съм права,но така ги чувствам нещата.
Да, много често става така. Но се опитвай да им казваш, че Буби е дете като всички и има нужда от игра с деца. Тези хора не го казват от лошо, те просто си мислят, че така те успокояват. Казвай им направо, че и те биха направили същото за детенцето си.
А firebird добре че ми обърна внимание каква е темата. Аз чаках някакво съобщение за тази тема. Ако е същото това са майки от форумите, които събират пари за домовете с увредени деца. Една от ентусиастките я познавам и знам колко много прави. Тя дори миналата година накара племеницата ми да даде от нейните работи -любителски за коледния базар. Сега подсетих пламеницата ми тези дни, че наближава Коледа.
Да, това е темата, макар че в случая прекалено плейбойското заглавие ме караше да я заобикалям няколко дни, трябва да има мярка в интересните заглавия.  Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 581
Мисля, че всичко започва от майките, които гледат болни дечица. Ако те самите не изпитват притеснение това някой да ги погледне по различно, или със съжаление или желание да им се помогне, а се затаврят и затварят все повече до никъде няма да се стигне. Просто трябва да се наложите в обществото, защото децата ви са част от него, а не да ги държите затворени. В училището в което работя имаме и инвалид. Тя е една от най - добрите ни художнички. Никой не я гледа странно. А дори  и да я погледне по особено - какво от това, всякакви хора под слънцето. Мисля, че всеки човек е лесно раним и явно поради тази причина предпочитаме да капсуловаме болката си. От страх някой да не бръкне в раната, от страх някой да не я разчовърка...Все си мисля, че ако родителя е приел положението такова каквото е няма да има тревоги относно излизането от тази капсулация. А хората...хората сме различни. Говоря по принцип. Едни гледат със страх, други с разбиране, трети със съпричастност, четвърти с погнуса, пети със съжаление, шести със отвращение ако щете...НО в крайна сметка мили родители гледащи болни дечица, вие сте силни и смели хора, на които искрено се възхищавам и вярвам че целия този процес на интеграция зависи само и единствено от вас. Помнете това и не губете и частица от силата, която носите в себе си.   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 121 отговора