Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 25 септ. 2006, 12:51 ч.
  • Преглеждания  1 812  Мнения  31  Онлайн  1
Отговори
Аз преди време писах тук... Сега отново се обръщам към вас. Кажете ми, моля ви, кога според вас е време да обърнете гръб на една връзка и да си тръгнете. Аз си задавам този въпрос от скоро. Все още не съм намерила отговор, но той носи след себе си и други въпроси: Защо стана така? Какво трябваше или не трябваше да направя? Ами сега на къде?... Не знам.., просто искам нещата да се променят, пък те все седят на едно място и дори по-зле става.
С няколко думи - колко можете да изтърпите в името на връзката си и на детето си... Моля ви за съвет. Знам, че при всеки е различно, но при вас как е? Аз се чувствам в страхотна безизходица и затова се обръщам към вас.

Реклама
# 1
  • Cтраната на лалетата...
  • Мнения: 7 914
Когато доверието си е отишло, връзката вече няма смисъл да продължава! Peace

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 112
Защо стана така? Какво трябваше или не трябваше да направя? Ами сега на къде?... Не знам.., просто искам нещата да се променят, пък те все седят на едно място и дори по-зле става.


Ами сподели какво е станало,какво искаш да се промени

# 3
  • София
  • Мнения: 4 474
Кога разбирате, че е време да си тръгнете...

Когато си задам този въпрос.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 220
Когато е намесено дете е по-трудно. За да има то двама родители съм готова на много. Но преценявам приоритетите си така - ако мъжа ми пие и малтретира мен и/или детето (като тук включвам повече от смилането от бой), ако не ме зачита като личност и не поставя семейството ни на първо място пред всичко останало, нищо не може да ме задържи при него.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 211
Когато е намесено дете е по-трудно. За да има то двама родители съм готова на много. Но преценявам приоритетите си така - ако мъжа ми пие и малтретира мен и/или детето (като тук включвам повече от смилането от бой), ако не ме зачита като личност и не поставя семейството ни на първо място пред всичко останало, нищо не може да ме задържи при него.
smile3501

# 6
  • София
  • Мнения: 21 464
След всяка разправия съм готова да си тръгна, но като преспя ми минава. Wink

# 7
  • Мнения: 696
Когато е намесено дете е по-трудно. За да има то двама родители съм готова на много. Но преценявам приоритетите си така - ако мъжа ми пие и малтретира мен и/или детето (като тук включвам повече от смилането от бой), ако не ме зачита като личност и не поставя семейството ни на първо място пред всичко останало, нищо не може да ме задържи при него.

че има ли повече от "смилането от бой"!?

# 8
  • София
  • Мнения: 730
Ако не чувствам,че имам,а не само ,че съм с човека до мен!Просто си тръгвам.Физическото насилие въобще не го коментирам,нито пък причините,поради които хората го понасят!Подобно нещо няма да изтрая нито миг,камо ли години.

# 9
  • София/Варна
  • Мнения: 2 328
че има ли повече от "смилането от бой"!?

Има - жесток, систематичен психически тормоз... Толкова ми е болно, че леля ми вече повече от 20 години живее така, само "заради децата".
А те също са потърпевши в случая - куп здравословни проблеми на нервна почва, заекване, проблеми с общуването ...

# 10
  • София
  • Мнения: 7 071
Когато не намирам достатъчно задоволителен отговор на въпроса "Какво правя с този човек?..."

# 11
  • Мнения: 2 237
Предполагам че просто се усеща вътрешно,интуицията го подсказва.
Когато няма какво да си кажете,когато няма доверие...знам ли,дано не ми се случва...

# 12
За бой - не ми е посягал, само крещи, но и аз също викам...когато не мога да сдържа нервите си. Обаче само мен обвинява за невървенето на нашето семейство. И моите родители...които не се месят, но са различни от неговите и явно го дразнят със всичко, дори само мисълта за тях го изнервя, а те са ми родители и баба и дядо на детето ми. Пък в същото врме се оплаква че не помагали за детето, а ги обижда и пъди от нас... Направо по този въпрос съм в задънена улица... Иначе мен обвинява за това че не съм възпитала детето да заспива само, че се буди нощем, че се беше разболяла...и какво ли още не,... не съм чистела както той бил свикнал да му е чисто, с нищо друго освен с детето не съм се занимавала. Абе аз съм черна, черна, та синя вече. А уж се старая за всичко, но детенцето ни е много буйно, да ми е живо и здраво и иска все да е при мен, и не признава друг. Това защото друг не е дошъл да го гледа, но това както и да е....
Аз питах кога разбирате дали да си тръгнете, защото ми омръзна да ми крещят, да ме ограничават в думи и действия, да ми казват да си тръгна и дори да слушам обиди за родителите си, а неговите - те са светци, за тях само хубаво трябва да се говори...
Много ми е тежко, момичета...Плаче ми се и нe знам какво да правя. Стискам зъби заради дечко и заради миналото, което искам да се върне...или.... и аз не знам дали въобще може нещо да се върне...

# 13
  • Zeist, NL
  • Мнения: 2 723
Ами кажи му какво искаш да се промени и си дайте някакъв срок, след това ще ти е по-лесно да решиш.
И понеже аз СЪМ си тръгвала искам да ти кажа, че докато си задаваш този въпрос не си готова. Ако беше готова нямаше да се питаш, просто щеше да си тръгнеш Hug

# 14
  • на Север
  • Мнения: 501
A той какво мисли по въпроса, иска да си тръгнеш ли?

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт