Как да комуникираме - диалог с родителите на деца с увреждания

  • 11 668
  • 183
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 877
Случайно попаднах на темата за интеграцията в съответния подфорум и с изненада видях, че родителите на такива деца се притесняват да пишат при нас.
Прочетох за нежеланите реакции на другите родители... иска ми се да прочета и какви са желаните, очаквани форми на общуване.
Нека да ги поканим да пишат и тук!

# 1
  • София
  • Мнения: 4 864
да ги поканим!
макар че аз поне до момента не мислех, че има нужда от покана. нали и те са родители на деца - също като нас?!

# 2
  • Мнения: 5 877
Аз също мислех така, но виж
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=128956.0

# 3
  • Мнения: 1 134
По - скоро аз се притеснявам да им се натрапвам, отколкото да приема тяхното писане тук - негативно.
Възхищавам се на силата и вярата им и мисля, че само можем само да се учим от тях!

# 4
  • София
  • Мнения: 7 242
Мен ще ми е много приятно да пишат тук. Понякога ги чета и ги намирам за много мили и задружни. Искало ми се е да пиша в техния подфорум, но съм се притеснявала да не се натрапвам. И аз съм се питала защо не пишат и при нас /с някои изключения/. Вярно е, че имат приблеми, каквито ние нямаме, но освен тях, има толкова много неща за нашите деца, които бихме могли да си обсъждаме. Ще се радвам да се разписват и тук и съм отворена за всякакви "форми на общуване"Grinning

# 5
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Да......и аз искам..........

Аз също незнам как да обясня на детето си защо еди кое си дете се държи особено......аз самата се чувствам неловко.............
и незнам......... как да науча детето си да подхожда към децата с увреждания........дали е възпитано направо да попита детето и да се интересува за неговото т. нар. увреждане..........или да си замълчи и да се опитва да се прави че не забелязва различията...........

Заповядайте да си поговорим по темата.........как да научим нашите деца и децата в особено положение  да играят и учат заедно.......

# 6
  • София
  • Мнения: 7 242
secretgarden и с мен е така. Но искам да го преодолея. Защото всички сме майки, а децата са си деца. И не трябва да има такова разделение. И в много държави го няма. И нашите деца много биха могли да получат и научат от контакти с дечица с увреждания. По-скоро ние, майките,  сме тези, които имаме нужда от помощ, за да можем да комуникираме нормално т.к. за нас темата за децата с увреждания е непозната /а често и умишлено отбягвана, което обаче не променя нищо/. Често в страха си да не обидим, да не пробудим болката избягваме контакта....

# 7
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Сега прочетох темата за интеграцията и видях, че Анда е пуснала същите въпроси.........наистина аз имам проблем с това, притеснявам се  да заговоря родител на дете с проблеми........незнам как да го направя.........

# 8
  • Мнения: 2 327
Ние не хапем много в другия форум... Пишете и при нас Simple Smile

Явно има и от двете страни притеснение - едните как да попитат, а другите как ще ги приемат...
Някои неща се назовават по-трудно или поне по-трудно се намират думите...

Как аз очаквам да реагират хората спрямо мен - без съжаление.
Детето ми се роди с цепка на небцето - проблем който не се забелязва, освен ако не кажа, че го е имало. Или не заговорим за хранене с другите майки. Други разлики няма.
Винаги спокойно съм обяснявал защо правя едно или друго нещо по странно. Защо не се храним навън, защо не използваме биберон и разни такива неща. И поне хората, с които съм гворила са го приемали нормално.
Нямам нищо против някой да попита дори и от любопитство само.

# 9
  • Мнения: 920
Отскоро пиша тук. Навсякъде. И ми прави впечатление, че сме разделени на групи. Искам бебе - ами и аз минах такъв период. Имам 2. Проблемно забременяване - и през това минах. Особените деца - важното за нас е да обясним на нашите, нормални, деца, че и другите са нормални. Да играят с тях. Ние + майките на особени деца. Вината - за нас, че не ги разбираме. За тях - че не се опитват да ни обяснят.  

# 10
  • Мнения: 920
Ние не хапем много в другия форум... Пишете и при нас Simple Smile

Явно има и от двете страни притеснение - едните как да попитат, а другите как ще ги приемат...
Някои неща се назовават по-трудно или поне по-трудно се намират думите...

Как аз очаквам да реагират хората спрямо мен - без съжаление.
Детето ми се роди с цепка на небцето - проблем който не се забелязва, освен ако не кажа, че го е имало. Или не заговорим за хранене с другите майки. Други разлики няма.
Винаги спокойно съм обяснявал защо правя едно или друго нещо по странно. Защо не се храним навън, защо не използваме биберон и разни такива неща. И поне хората, с които съм гворила са го приемали нормално.
Нямам нищо против някой да попита дори и от любопитство само.



Имам случай. Криеха детето. Аз нахална, го видях. Хубаво дете. Сега е на 18 г. Няма и следа от това.

# 11
  • Мнения: 5 521
Ами как да му обясним - внимателно и  с много търпение трябва да отговорим на въпросите му ,,Защо'' има ,,различни''  хора, които обаче имат желания, чувства и копнежи също като нас. Аз вече съм писала за нашите проблеми, но пак ще се повторя - моята дъщеря не е видимо по-различни от останалите деца,но тя също има своите проблеми - алергия, астма, АД, чести ИПП, и така нататък.Все неща, които правят детството и по-трудно.Когато я пуснах на градина, трябваше да занеса списъка с храните които, не трябва да яде, да обясня че  кашля, но не е заразна, да помоля да и напомнят да пие вода, да забършат дъската на тоалетната преди да седне на нея, защото е с тежък АД  и понякога дори допира до мократа дъска възпалява кожата така, че малката реве с часове от болка и т.н И естествено ми беше болно когато получих отговор от една от госпожите , да си я гледам в къщи.Много мислих дали наистина не е по-правилно, след като е с проблем да си седи у дома.Да но Мария също иска да играе, да пее песни да танцува и тича, както всички деца.И затова, започнах да говоря и обяснявам на госпожите, сестрите и дори на родителите с които се познавам че моето дете е като всички други, прави пакости, обича шоколад и бонбини и т.н но просто има и своите здравословни проблеми .И така лека полека, всички около нас свикнаха с мисълта , че макар и с проблеми тя е като всички други деца.От друга страна аз уча моите деца на същото - да уважават всички хора, да бъдат толерантни с ,,различните'' от тях.И наистина мисля че съм достигнала до сърчицата им и те са ме разбрали, защото когато играят с детенце с проблем те са много внимателни и мили без да е необходимо да им напомням за това.Затова сме ние родителите, за да подкрепяме децата си когато им е трудно, да се борим за тяхното щастие и да ги възпитаваме по най-правилният според нас начин.Не бива да делиме децата на болни и здрави, напротив, трябва да ги насърчаваме да общуват заедно и да си помагат.

# 12
  • Мнения: 4 414
Аз също незнам как да обясня на детето си защо еди кое си дете се държи особено......аз самата се чувствам неловко.............
и незнам......... как да науча детето си да подхожда към децата с увреждания........дали е възпитано направо да попита детето и да се интересува за неговото т. нар. увреждане..........или да си замълчи и да се опитва да се прави че не забелязва различията...........

истината е, че хората с уврежданията/както и майките на деца с увреждания/ са хора като всички останали и между тях има добронамерени и не толкова добронамерени, такива, които са се озлобили и такива, които са станали по-добри...не можеш да предвидиш реакцията... в общия случай, обаче, щом майката е с детето навън, "в обществото" най-вероятно е преодоляла момента с "защо на мен" и  "аз горката! горкото ми дете!" и съжалението не е добър подход.
децата са непринудени. те задават въпроса направо. често питат майка си, а не конкретния човек. нямам опит с децата с увреждане, но баща ми е без крака и в инвалидна количка. често децата идват и директно го питат "къде са ти краката?" и "ти защо нямаш крака?". той не се притеснява да им отговаря. казва им, че са били много болни и е трябвало да ги махнат. това обикновено е достатъчно на децата и те започват да човъркат по количката, да питат за скоростите и обикновено срещата завършва с возене по площада:) не е редно да се правиш, че не забелязваш пред детето. то вижда, разбира, че нещо не е като при другите. задава въпрос. ако не получи отговор, остава с впечатление, че това е нещо срамно, за което не се говори. много е обидно, обаче, когато възрастен човек спре по средата на улицата и започне да зяпа и да цъка с език. изумявала съм се колко много хора реагират по подобен начин...
иначе, моето дете е сравнително малко/2,6/ и още като чели не забелязва различията. тъй като имахме проблеми и ходихме на рехабилитация в клиниката по ДЦП, имаме  много познати деца с проблеми. с такива деца се държа като с всички останали. казвам на Ния да каже здрасти на детето, примерно или да го пита как се казва. тя често казва "много е сладко това бебе" и така...като си "поговорим" с бебето обикновено майката си показва дали иска да говори за проблема или не...понякога се е случвало/например веднъж във един спален вагон/ и аз да питам какво му е на детето. беше едно сладко момченце и Ния веднага му се залепи. майката пита на колко е години и се оказа, че са връстници. таткото каза"ама нашия не ходи". майката малко се сопна "не ходи, ама ще проходи!". тогава аз я попитах да не са ходили по доктори и побързах да и кажа, че питам, защото и ние сме ходили на рехабилитация...и така разговорът тръгна, а малчовците си играха до среднощ и не искаха да се разделят.

# 13
  • Мнения: 2 242
Мдаааа. Трудна е комуникацията. И за едната и за другата страна. Но щом има желание все ще стигнем донякъде.
Просто искам да кажа, че аз като баща на дете с увреждане (или по-добре да се каже с проблем) го обичам по същия начин както вие обичате своите деца. Че моето дете също обича да се смее, да играе и т.н. както всички здрави деца. И за мен е толкова сладък, колкото са вашите деца за вас.
Все още е много малък, за да говоря за проблеми при комуникирането със здравите деца, но се все някога и това ще стане.

# 14
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Здравейте  Simple Smile Аз да се включа като родител на дете с увреждане. Синът ми е глух с кохлеарен имплантант, чрез който вече се е научил да чува, но не говори... Имплантантът е от вътрешна и външна част, вътрешната е имплантирана в главичката, външната стои закачена на ушенцето, прилича на голям слухов апарат.
Не мога да говоря от името на всички родители на деца с увреждания. Самата аз, реагирам по различен начин в различни ситуации. Вече 2г. след като разбрахме за проблема му, мога да кажа, че спокойно отговарям на въпроси, които ми задават. Но определено имаше период, в който когато ме питаха подробности много болеше и не ми се обясняваше...
Винаги съм искала хората да се обръщат към детето като нормално чуващо (така за него е най-добре), да му говорят като на всяко друго дете, да си играе с децата им като всяко друго дете. За щастие  в повечето случаи поне при нас е било така. Имах късмет, че родителите, с които общувам реагираха по невероятен начин, когато се установи проблема със слуха. Първоначално не ме разпитваха, не гледаха съжалително, въобще не си промениха отношението към детето. Може и да е имало коментари, на които не съм присъствала (със сигурност е имало - нещо нормално), но пред мен винаги са се държали добре. Когато бях готова да разказвам - питаха, когато не ми се говореше, не ме тормозеха...
Има родители, които ги боли да разказват за проблема, особено, ако е по-тежък, ако е открит по-скоро. Има родители, които пък искат да разкажат. Всеки човек е различен. Но едва ли има родетел, които да иска да ограничи детето си да не контактува с други деца, напротив. Тук идват и притесненията - а как ще приемат различното дете другите деца, няма ли да го изолират, няма ли да му се подиграват и т.н.
Лично аз смятам, че децата в ранна възраст са отворени към различните, или не им прави впечатление, дори и да се впечатлят реакцията им е чиста и неподправена и задоволяват любопитството си с най-елементарно обяснение. Но когато попорастнат вече различията се забелязват и тогава дали ще се приемат или отхвърлят - за това изцяло повлияват родителите и обществото около детето.
Например, когато дойде при мен дете и попита "какво му е това на ухото" и аз обяснявам "това е апаратче, с което чува. То не се пипа, защото не може да чува без него" и това му е достатъчно на едно дете, то отива и си играе със синът ми и не му дърпа имплантанта. Но ако детето попита майка си например"това какво е", а тя го дръпне и го смъмри "не се пита" или "ела бързо", дърпайки го от моето дете, утре това дете на детската площадка съвсем съзнателно ще почне да изолира моето (в по-добрия случай, в по-лошия ще ходи да му дърпа имплантанта, защото ще му е интересно това какво е и защото няма да е получило някакво адекватно обяснение)... А може би майката просто се е била притеснила или се е почувствала неудобно и неловко от въпроса...
От тук според мен идва проблемът с интеграцията, просто нямаме културата да общуваме с различните. Аз също се притеснявам, когато общувам с хора с увреждания, старая се да не ми личи и се отнасям към тях като със здрави хора, но вътрешно в мен има едно притеснение, явно от възпитанието от едно време...
Надявам се при нашите деца това да се промени...

Общи условия

Активация на акаунт