Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора

София

Мнения: 2 386
Момичета, Алекс е почти на 8 месеца. ХИпер активен е - изобщо не се спира на едно място, а откакто се научи да пълзи е просто неудържим. От една седмица се изправя и иска само прав да стои, катери се по всичко живо около себе си, мебелите още не е забелязъл като опора. Много е весел, почти непрекъснато е засмян, общителен е, не се страхува от нови хора. Ще попитате какъв е проблема - ами всичко му омръзва много бързо. Криех играчките и пак му ги давах след няколко дни, но това не помага. Каквото ново му дам му е интересно най-много 15мин. В столчето за хранене непрекъснато се протяга нанякъде, пуска на земята всичко, което му дам. В кошарата не иска да стои, защото сигурно му е тясно. От няколко дни и сам не иска да стои. Снощи го оставих да плаче 10минути и го взех. После го оставих за още десет. Направо изпадна в истерия - толкова никога не е плакал. Трепереше и гледаше към вратата, ако някой от нас с таткото излезеше и пак почваше да хлипа. Скъса ми сърцето. Не е научен на ръце, хич не обича да го люлеем като бебе. Вече нищо не мога да свърша от него. Каквото види в ръцете ми, започва да бръмчи и да протяга ръце. Не му давам всичко, разбира се, гледам да му отвлека вниманието с нещо друго. Това разглезено бебе ли е според вас и как да се справя?
Цитирай


Мнения: 4 806
не, не е глезено, просто е активно детето... Единственият начин да се справиш е да приемеш, че такова е твоето дете и да се запасиш със значителна доза търпение. Да си организираш деня по начин, позволяващ да правиш неща по домакинството единствено, когато спи детенцето Smile Нека да е жизнерадостно и здравичко Smile Другото се нарежда
Цитирай

На острова с детелинките

Мнения: 218
И според  мен не е разглезен, просто си е активен. Дъщеря ми е същата, и въпреки че е много уморително, на мен ми харесва  Mr. Green Mr. Green

Не съм привърженичка на това да се оставят децата да плачат, въпреки че много хора (и лекари) твърдят че нищо им няма и даже е добре за тях (?!) Когато беше по-малка (и не тичаше нагоре-надолу) я слагах на килимчето на пода, в стаята в която съм аз, и от време на време и сменях играчките. Много енергичните деца искат непрекъснати забавления Laughing Сега като е по-голяма я оставям да "помага" - държи една лъжица и тиган докато прибирам другите съдове, носи една мокра кърпа докато простирам останалите дрехи...  Mr. Green

Има няколко страхотни книги на тази тема, но са на английски.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Звучи ми познато... Wink
Дете на тази възраст не може да е глезено, просто е доста подвижен и активен. Приеми го като характерна черта на детето си и се зареди с повечко търпение.
Цитирай

ГОре на черешата...

Мнения: 11 195
Съвсем нормално за възрастта си е детето - вече не е новородено, което има само физиологични нужди - на тази възраст то опознава света, говора, движението...Наистина, има много книги за развитието на детето - прочети една, за да се успокоиш, че всичко си е в реда на нещата.
Радвай се, че детето ти е любознателно и кипи от енергия - моето и досега си е такова.Личната му лекарка често ме успокояваше - радвай се, докато дивее - кротък ли е, значи е много болен!
Както са ти казали по-горе - организирай така ежедневието си, че да не се ядосваш,че детето ти "пречи" - сега то е като гъба - попива всичко и тези години /не случайно се казва първите 7/ залагат основите на цялото му бъдещо развитие - нека пипне,почувства,вкуси и помирише всичко - сетивата му сега се развиват. Колкото повече се занимавате сега с него, толкова по-бързо ще се развие говора, емоциите , психиката...време за готвене и пране винаги ще има, но детето ти никога повече няма да е в тази прекрасна възраст.
Успех и много щастливи мигове заедно Peace!
Цитирай

София

Мнения: 2 386
Благодаря ви, четох книги, но страхът ми идва от това, че когато той се роди, комшийчето беше точно на 8 месеца и ревеше буквално по цял ден. Когато попитах майка му защо плаче, тя каза "Не иска да стои сам в стаята и аз го оставям дано да свикне и спре да реве." Това продължи около месец. След това се преместиха и така и не разбрах дали е свикнал. Толкова силно плачеше, че съм ходила хиляди пъти да проверявам дали моето новородено не се е събудило Smile! Та затова се притеснявам - да не стане същото.
Цитирай


Мнения: 6 395
Благодаря ви, четох книги, но страхът ми идва от това, че когато той се роди, комшийчето беше точно на 8 месеца и ревеше буквално по цял ден. Когато попитах майка му защо плаче, тя каза "Не иска да стои сам в стаята и аз го оставям дано да свикне и спре да реве." Това продължи около месец. След това се преместиха и така и не разбрах дали е свикнал. Толкова силно плачеше, че съм ходила хиляди пъти да проверявам дали моето новородено не се е събудило Smile! Та затова се притеснявам - да не стане същото.
Нещо не разбирам  newsm78 защот те е страх от тази случка с комшийчето  newsm78 и ти ли ще го оставяш само в стая да свиква или какво  Thinking

Детето се държи напълно нормално за възрастта си - а като проходи още какво те чака  Whistling Wink Very Happy Hug
Цитирай

ГОре на черешата...

Мнения: 11 195
Мила, детето преминава през много периоди, пак повтарям - нормални за неговото развитие...сега се сетих, че после ще дойде период, в който слагането на памперс става истински ад / всичките ми приятелки го минахме около 14-16 месеца /.После - период на отказ от храна, от гърнето и какво ли още не...успокоителното е,че преминават от самосебе си и не са толкова дълги /1-3 месеца /.затова - въоръжи се с търпение и всичко ще е наред.И нещо много важно - опитай се да не изпускаш нервите си пред детето - това го обърква още повече или подхранва ината му  - ако трябва иди в друга стая - там крещи, реви, тръшкай се - но детето трябва винаги да те вижда спокойна , усмихната и приятелски настроена.
Всички сме минали по този път, само след няколко години до теб ще имаш един приятен събеседник и помощник и всичко това ще ти се струва далечен сън...
Още веднъж - успех Hug!
Цитирай


Мнения: 371
Моето детенце също беше такова на тази възраст.Един единствен път я оставих да плаче няколко минути и тя се захласна,при което аз изтичах при нея и тя повърна върху мен.Тогава си казах ако ще цялата къща да е на вили и могили аз детето си няма да измъчвам.Така си се гледаме до ден днешен с постоянното ми присъствие около нея.Но от това което причетох разбирам че имам една основна грешка в поведението си и тя е че си изпускам нервите и и повишавам тон,а явно това подхранва и без друго големия и инат.Тя е на 18месеца сега и най-големия проблем напоследък ни е обличането.
Цитирай

София

Мнения: 2 386
Ели, това беше единственият път, когато го оставих сам /през половината време баща му беше в стаята и той го виждаше от кошарата/. Страх ме е, че няма да стои и за 1 минута сам, и че ще реве, когато отида до другата стая, макар и за малко.
Цитирай

На острова с детелинките

Мнения: 218
Те на тази възраст започват да разбират повече и да се притесняват, за тях времето и пространството нямат същите измерения като за нас - ако той не те вижда според него ти не съществуваш. По-късно разбират, че като излезеш се връщаш  Mr. Green Mr. Green

Радвай му се сега, скоро ще тръгнеш на работа и ще ти се иска да можеш да го гледаш как руши апартамента по цял ден  Wink

Цитирай

Пловдив

Мнения: 355
Моята госпожица също не беше лесна, макар че сме по-малки. Имаше период, когато постоянно се разнасяхме на ръце, приспивахме се на ръце, не стоеше в количка ... лудница направо. Аз нямам сърце да я слушам да плаче и просто свикнах, че тя командва и аз съм длъжна да изпълнявам. И какво стана - тя започна да сяда, играе си вече сама с играчките, вози си се в количката. Просто го израстна.

Мисля, че и при вас е така. Сега е много зависим от теб, защото иска да ходи, а не може сам, иска забавления и има нужда да трупа опит. Мисля си, че като проходи нещата ще са коренно различни. Но най-важно е да свикнеш с мисълта, че той има истинска нужда от теб и може би трябва за известно време да забравиш за всичко останало и да отделяш всичкото си време за него, колкото и уморително да е.

Цитирай

На острова с детелинките

Мнения: 218
Мисля си, че като проходи нещата ще са коренно различни.

Да така е, тогава започват да те следват навсякъде. И вече и кошарата не помага  35 35 35
(та си викаш - какво толкова му беше трудното преди това  Mr. Green)
Цитирай

София

Мнения: 2 386
  bouquet Благодаря ви за успокоението!!! Ще му отделям цялото си внимание - все пак той ми е наай-важен!!!
Цитирай

на кого му пука

Мнения: 875
И моето беше така и то от по-рано.Просто ще се наложи да изчакаш този фаза да премине.
Да не те плаша но като проходи става още по-лошо.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора