Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора
Мисля, че като цяло темата ми е доста объркана и може да ви се стори пресилена, но искам да си споделя.
Та значи от едно известно време моят мъж не ме забелязва като жена. Как да го обясня: не ме вижда като се прибере. Говорим, вечеряме, но той просто не ме вижда. Не видя дори, че половината от дългата коса, която уж му беше любима я няма. Имам е проблем с това, че напоследък много се караме. А от друга страна аз нямам абсолютно никакво сексуално желание към него. Всъщност постоянната му липса на по - специално внимание към мене като цяло ме кара да се чувствам зле. И от там съм му насъбрала толкова много негативи, че не приемам секса като нещо хубаво, а 20 минути по малко време прекарано в сън.
Онзи ден имахме спор, който започна от нищото. Ама глупост. Отказах да сготвя нещо, което е в разрез с принципите ми за готвене. В смисъл животинка, но такава която не бих заколела, одрала, камо ли пък сготвила. И от там побесня. Казахме си някой неща, но между тях нямаше никакви обиди. Последва хвърляне, блъскане и както си бях с детето в ръцете ме захвърли с кофата за боклук. Слава богу не уцели нищо освен гърба ми. Много се изплаших защото за мене това си е форма на насилие. В последствие си поговорихме и той смята, че съм си го заслужила. Аз смятам, че всякаква форма на насилие, дори и минимална не се оправдава от нищо. Отговора беше, че ако друг път по някаква причина го изкарам от нерви пак ще последва подобно нещо. А никога по никакъв начин той не е стигал до такова нещо. Все е тормозен от мене и винаги нещо не е наред. Обяснявам, че се опитвам, да съчетая много неща и давам най - доброто от себе си, но за него съм проклета и го тормозя. Ако започне спор винаги го обръща на "ами аз". Общо взето и ние спорим като другите семейства сигурно, но от тази случка насам мисля, че се започва нещо не дотам безобидно. Щом си позволи да ме замери и то с яд, въпреки, че детето ми беше в ръцете и да смята, че това поведение е оправдано, значи има нещо нередно. Бихте ли допуснали каквато и да е форма на насилие/дори и минимална както в случая/ от страна на мъжете ви? И най - вече какво ви навежда твърдението "това е нормално защото ме идразни много"
Цитирай

Мелбърн, Австралия

Мнения: 3 115
Мила Роса, въпреки че съм семейна като прочетох за какво става дума се стъписах  Shocked

Не мисля че такова поведение е нормално, нито приемам за нормално мнението "че си си го заслужила", независимо дали си с дете или не в ръцете !

Не знам как бих реагирала на твое място, но това си е чист тормоз !

Бих се опитала да проведа някакъв вид разговор, да потърся подкрепа от родителите на мъжа ти (ако е възможно) newsm78 Последното го казвам, защото се е случвало няколко пъти моята свекърва да взима моя страна и да се опитва да говори с мъжа ми заради някакви изцепки  ooooh! Не знам дали няма да помогне някакъв вид семейна терапия  Thinking

По принцип, аз не съм привърженик на раздялата ако има любов и разбирателност в семейството. Просто има много тежки моменти във всяко едно семейство, които водят до кризи. Но не съм и привърженик на това жената да бъде тормозена и унижавана, най-малкото заради това че тя е човек, а и не е ясно дали подобно отношение няма да има в бъдеще и към детето. Освен това по-добре е едно дете да расте щастливо с един родител, отколкото да става ням свидетел на всекидневен тормоз при двама родители  Sad

Успех миличка, каквото и да решиш  Love
Цитирай
Общо взето случката е прецедент. Това е и причината да съм притеснена. Не сме имали големи спорове до сега и ето какво се случи при първия такъв. Колкото до малкия съм забранила всякакъв вида шамари дори и по дупето. Страх ме е най - вече от това, че сам се оправдава за поведението си. Аз си го обяснявам като един вид безсилие да каже каквото и да било. Разговорът при нас е безмислен. Темата "Имам нужда от винмание" се дъвче вече година без някакъв напредък. Обръщаме разговора на "ами аз" и ти ме тормозиш "при всеки разговор". Когато говорихме за случилото се си говорихме с ирония. Тонът му беше гаден. Когато го попитах дали все още мисли, че е прав за стореното и мисли ли, че можем да сме семейство той ми отговори, че този път ако не престана ще се самоубие /на шега/. Тоест изсмя се на разсъжденията ми/същите изложени тук/. Питах ако бях 200 кила и можех да ти отлепя такъв шамар за кофата с боклук, че да ти отлепя главата, пак ли щеше а го направиш, а той отговори, че тогава определено би ме смачкал.
Цитирай

софия

Мнения: 811
нормалната реакция на безсилен мъж  #Cussing out
можете да идете на семейна терапия
предупреди го да не ти посяга повече-можеш да подадеш жалба за тормоз
аман от изнервени мъже! #2gunfire
ако продължава така е по-добре да се махнеш
Цитирай

Мелбърн, Австралия

Мнения: 3 115
Роса, при нас също се е стигало до подобен тип ситуации и аз съм стигнала до следните изводи:

1. Финансовите проблеми водят до семейни проблеми.
2. Липсата на възможност за почивка води до семейни проблеми. Под почивка разбирам не ваканция, а просто време за почивка.

Ние в момента правим ново жилище. Мъжа ми работи там през всяка свободна минута, като през това време аз ходя на работа, гледам малката, домакинствам. Усещам как започва да ни идва умората в повече и започваме да се дърпаме все по-често и то най-вече за глупости. Особено хаплива ставам като ми се каже че гледането на детето не би трябвало да ме уморява или като кажа че съм се уморила ми се казва, че тези грижи за малката трябва да се удоволствие за мен (е тук вече обидата е страшна) Rolling Eyes Не знам защо някои хора си мислят че удоволствието не уморява  Thinking Като сложим и това че финансово започваме да издъхваме и това че малката не спи по нощите, на моменти ми иде да избягам от работа за ден-два, да се скрия в някое местенце и да спя и да си почивам  Sick

Но, в момента се опитваме да се търпим и двамата и да проявяваме разбиране към другата страна. Не чоплим повече отколкото трябва в раните си и така  Crazy Сигурна съм че ще дойдат и по-добри дни  Love
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мила, повечето мами в този точно форум биха ти казали, че това е адски недопустимо.....и че те не са го изтърпели и затова сега са във форум за самотни родители!
Аз лично не бих изтърпяла и най-малкия израз на физическо или психическо посегателство от страна на партньор, независимо съпруг или приятел. Виждала съм бащата на дъщеря ми в моменти на безсилие, яд и омраза към мен как е удрял стената.....Подейства ми отрезвително - разбрах, че нямам какво да правя с този човек, ами по-скоро всеки да си хваща пътя..а ако следващия път аз съм на мястото на стената? #Cussing out #Cussing out #Cussing out
Но пак ти казвам - може би трябва да попиташ жени, които в момента са омъжени и имат подобни проблеми и как ги разлешават.
Успех, мила и дано не станеш една от нас в този форум, а да намерите правилния път за компромис с мъжа ти.
Цитирай


Мнения: 812
Аз съм на мнение,че не трябва да просиш внимание.Обърни ситуацията в твоя полза и ако можеш накарай той да те моли за внимание.Като не те забелязва не го забелязвай и ти.Обмисли и действай.  bouquet
Цитирай

Gabrovo

Мнения: 245
колкото и да не е редно, може би бих изтърпяла такава проява. в смисъл, че аз отвръщам. преди 5 години имах приятел, с който ходих 4 месеца и се изпотрепвахме от бой. тогава имаше тръпка, зашото обикновено целият ставаше в кръв, макар и по- едър от мен. не знам, в семейството май е друго.

Роса, имаш ли свекърва. може би тя го манипулира понякакъв начин. имам позната, на която се лучи нещо подобно заради свекървата- на вид мила и интелигентна дама, но  в действителност жива кобра.
Цитирай
Може да ти се стори крайно, но не търпи.Така се почва, това са първите стъпки към върховното унижение и незачитане на правата ти ,на нуждите ти.Търпях година и половина един насилник заради детето, но сега след 9 месеца раздяла се питам защо е било нужно.Ами от хорски срам и липсата ми на себеуважение.Голяма просотия.Разсипа ми нервите, не знам как от тук нататък бих могла да вярвам на мъж и да му се доверя.Агресори ето това са те.Най-лесно е да смачкаш по-слабия.И какво доказват с това?!Не се самозалъгвай, и при нас имаше моменти на затишие ,ласки ,но след товаааа. Crying or Very sadПросто насилието под каквато и да е форма няма място в живота на никой.Замисли се и за детенцето си, нужно ли е да търпи всичко това.Аз лично съм живяла с такъв баща 18 години и ето, че възприела този модел на поведение от страна на мъжете намерих пак същият насилник.
Цитирай
Колко ми е позната сценката!!!
С тази разлика, че в момента аз съм бременна в 8 месец. А копелето, с което живея е най-изтормозения и онеправдан човек. Забременях и нещата претърпяха коренен обрат в нашите взаимоотношения.Сякаш попаднах в капан за мишки. Всеки ден са разправии и простотия. А след една такава сцена, в която ме замери излезе, че аз дори си измислям и преувеличавам.
Чувствам се адски безпомощна. Лошото е, че живея в София , а не съм оттук. Няма на кой да разчитам. Да не говорим, че изпадам в ужас, че могат да започнот контракции, а аз съм сам самичка. Не знам какво да правя..............
Истината е, че всичките им комплекси рефлектират върху нас. Миналата година така разбрах, за моя приятелка, която бременна с 2ро дете я е зарязал възлюбения в 5ия месец. Бях ужасена как е възможно. Бил пренебрегнат неоценен и неуважен. Трябвало да го хвали повече, да му сваля звезди от небето и т.н.
Днес аз съм в подобна ситуация, но далеч по усложнена, защото алкохола не прощава никому, а болния му мозък бълва какви ли не простотии. Дори се оказа, че сама съм си направила детето и хич да не се оплаквам.
Само се моля бебчето ми да е добре и по никакъв начин да не съм му навредила с всичките негативи, които преживях. Толкова рев и тормоз не съм и сънувала, че ще преживея в период, който трябва да е един от най-щастливите в живота на човек.........
Писнало му е  от моите капризи /един от които е да купим креватче за бебето..... #Crazy/

 baby_neutral Само се моля на Господ за справедливост!!!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Виж какво - има разлика дали те е замерил или просто е мятал предмети по стаята!
Мила, повечето мами в този точно форум биха ти казали, че това е адски недопустимо.....и че те не са го изтърпели и затова сега са във форум за самотни родители!
Много вярно наблюдение!
СЕга съм бясна и аз бих мятала ако можех да прехвърля границата на личната си вътрешна забрана - и повярвай ако счупя 2-3 чинии - ще ми олекне и ще ме разтовари. И най-ВАЖНОТО - няма да направя скандал в който да нараня някого така, че по-добре да го бях набила!
Единственото лошо което виждам е пълното оправдание на постъпката му. Би било добре ако на "трезво" си принзнае, че не е било хубавно това дето е сътворил.

Аз не бих го напуснала, но това твое нежелание за секс е заплашително... особено ако той има нужда. Скоро ще си му излишна. Помисли добре дали наистина искаш да го изгубиш - това винаги може да стане. Никога не е късно да се разделите, но сколро може а е късно за двама ви като общо бъдеще!
Цитирай

в обятията на ЛС

Мнения: 807
Общо взето случката е прецедент.
Прецедент, но си уплашена.
Усетила си нещо.
Обичаш ли го?
Вярваш ли му?
Цитирай
Мисля, че не го обичам така като преди. Общо взето не ме плаши мисълта, че утре ще го няма. За вярването, му вярвам. Знам, че е странен характер, но и аз съм доста труден човек. Като цяло в момента, когато нещата се повторят мисля да се разведа и това е.
Цитирай


Мнения: 172
Вълкът козината си мени-но нрава никога.Щом ти е посегнал веднъж ще ти посегне пак и ти ще си виновната според него.Този типаж ми е много познат и моят съвет е да си нагласиш нещата за живот без него.
Цитирай


Мнения: 14
О, боже господи! Цялата се разтреперах просто! Аз ти казвам, веднага махай детето от там! Заведи го при родители или роднини, където и да е, просто не трябва да го оставяш да вижда тези сцени!
Аз имам момче, окончателно ще го осиновя след месец, но си е при мен от три години. Като малък баща му е малтретирал него и майка му. Всеки месец ходи при психотерапевт, с който работи, откакто е на 8. Ужасни резултати може да има от една такава среда. Страшно е затворен и студен към всички, много трудно се доверява. Не искам просто да описвам колко време и усилия ми трябваше, за да му спечеля доверието. Има точно трима човека в живота му, които може да нарече приятели. Напоследък го виждам, че е по-отворен, но това ми костваше много усилия.
Колкото до самата теб, на твое място бих си намерила адвокат. От това, което си написала, разбирам, че разводът е най-доброто решение. 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора