Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Варна

Мнения: 1 831
Помните ли тази немита маймунка? Знае ли някой от къде да си намеря текста? Дали книжката е преиздавана? Предварително благодаря!  bouquet
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
В слух съм ... любимата ми детска книжка. Smile

"Уж е Африка голяма,
но за Мунка място няма ..."

Само това си спомням.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 831
А аз помня само началото:
" В Африка на лов през юни,
срещнах хиляди маймуни.
Както в джунглата вървях
със една се запознах."
и това:
"Търкаха я триста пъти,
докато се Нил размъти"
 Ама, как не ги преиздават тези хубавите приказки!
Цитирай

Germany

Мнения: 1 230
За това можах да се сетя, това знам на изуст.И детето помагаше. Wink
Той ме подсети за още, но сега излизаме, ако никой не напише после ще продължим.

В Африка на лов през юни срещнах всякакви маймуни,
както в джунглите вървях , със една се запознах.
Гледам орехче човърка , дъвче и през сълзи мърка,
плаче под едно дърво, а защо и за какво,
Сред камили светлоруни, след чакали и маймуни
в африканските места беше най-щастлива тя.
Скиташе в горите стари, имаше безброй другари,
ала днес край Нил тъжи, никой с нея не дружи.
Вред из Африка голяма , няма свои , свои няма.
Ех, виновна ли е тя , че беда я сполетя,
там сред палмите и дюните я отбягват и маймуните.
Възмутен шебек ръмжи,ноктите си изрежи,
смее се една камила ,откога не си се мила,
срамота е срамота , я изтъркай си врата.
Зебрата и се чумери , че я гледа че я мери,
па и виква най подир , цялата си в кал и кир.
Траква зъби крокодила, ще завъдиш въшки , мила,
срамота е стамота, я изтъркай си врата.

........
А и слона , а и слона си смени към нея тона
и като тръба с хобота свирна нота подир нота
Тра-та-та, не ме язди, козината ти смърди.
Костенурката  излиза в миг от костената риза ,
проговаря с глас сърдит , ще те хване дифтерит.
А жирафът смръщил взори като лекар заговори,
трябва ред и чистота тук по нашите места.
Ала бала в кал е спала, запелтечи папагала,
ехото планински телефон всичко съобщи от склон на склон.
А маймунката ни мръсна , разговора в миг прекъсна
Хъм, не искам да ви зная  нито с вас пък ще играя.
.....
А маймунката все мели, стига врели некипели,
ум не искам затова , имам собствена глава.
Ала бала папагала закрещя и гората занемя
Носорога, еднорога викна гневно.
Пък и спори, трябва да и се повтори.
Кипна слона от вълнение:недоразумение, недоразумение.
......
Със рубашка на черти ядно зебрата пръхти,
От съжителка такава и леса се замърсява.
Тихата камилска птица свила в пясъка главица
и под лунните лъчи само ехото звучи.
......
Гледа тя и се нервира, няма мира, няма мира.
Смее и се от сърце малко горско езерце.
Гледа тя и поглед втрещи , там маймунка и се блещи,
грозна , чорлава сърдита, сред вода пък неумита.
Изкрещя нарочно тя и оная изкрещя,
другата......
Тропна с крак изви глава, другата и тя това.
Тропна Мунка във закана, па се хвърли..ще те хвана.
Ала нещо май я сграбчи, не маймунка а арапче.
За крака дори я стисна,Ой загивам Мунка писна .
Дърпа се , врещи и дращи , падат късите и гащи.
И спасила се едва тя побягна през глава.

......
Пощалъона щърка шарен
Със ..от бяла свила пишеше ми крокодила.
Праща снимки с южен блясък , с палми с пирамиди , с пясък.
.......
а звездите в златни лодки мигат сънени и кротки,
тъй затихнал е светът , спят животни, птици спят.
Само Мунка гурелива на дървото не заспива
Страшна жажда я мори, как ще чака до зори.

Щом изгря зората бяла , Мунка слезе премаляла
и през храсти и бодли се дотътри чак до Нил.
Както беше врат превила , в миг я сграбчи крокодила
Начаса извика той, риби люспести безброй.
В сряда те я натопиха до червъртък миха , триха,
в петък подир обед вече, кален, мътен Нил Потече,
търкаха я 300 пъти та затуй се Нил размъти.
Ей я бодра и умита , като никога честита.
Реши пухкави коси , тоалета си гласи.

И съседите какви са , всеки с лапа я здрависа,
развълнуваният слон , даже стори и поклон.
Ти ли беше я запита, кална , мръсна , неумита.
Аз , отвърна тя едвам и въздъхна си от срам.

Тъй с маймунската въздишка свършва тази малка книжка.
Спирам своя разказ тук, чак до нова вест от юг.




Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Biskara, супер памет, и ти и детенцето!  bouquet
Цитирай
Това ми беше любимата книжка като бях малка.Ще видя ако я има вкъщи и ще я препиша във форума.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 831
Biskara, хиляди благодарности от Дария и мен!  bouquet
Цитирай

Germany

Мнения: 1 230
Моля, няма защо!
Удоволствието беше изцяло наше!
Приказката е супер.Детето много я обича.

Има още , там за едни кокосови орехи дето ги замеря всичките, защото я ядосват.Ако Бамбита не я намери, ще гледам да я търся аз. Че явно само с памет не става.
Цитирай


Мнения: 1 228
Допълвам написаното от Biskara:

.................
Крачи тя и се нервира:няма мира,няма мира-
вред неволя я сподиря!
Смее й се от сърце малко горско  езерце!

-Кой се хили?-Мунка викна,към водата в миг надникна.
Гледа тя и поглед втрещи:там...маймунка й се блещи-
грозна,чорлава,сърдита,сред вода,пък неумита!
Изпръхтя нарочно тя и оная изпръхтя.
Щом пък завъртя език-другата повтори в миг.
Тропна с крак.Изви глава. Другата- и тя това.
Кресна Мунка във закана,па се хвърли:-Ще те хвана!

Ала нещо май я сграбчи,не маймунка ,а арапче.
За крака дори я стисна.  -Ой,загивам!-Мунка пина.
Тегли се,врещи  и дращи,падат късите й гащи.
И спасила се едва тя побягва през глава.
А след нея,а след нея езерцето пък се смее:
-В мен огледа се,но на-тя дори не се позна.!...


Тича Мунка и трепери,в миг на палма се намери.
Шари с поглед и пръхти,врат върти - ще мъсти!
Но с какво ли?
С длани голи?

Зърна сред листата горе,че викси кокосов орех.
Ядно лапа завъртя и замери слона тя.
Па захвърли с всичка сила орех и към крокодила.
На жирафа каза с яд: -Ех,че смешльо дълговрат!
Прякор всекиму намира с орехи го бомбардира.
Блещи се,очи върти-ха иди търпи я ти!


Като спеше на дървото някой дръпна й ухото.
Кой?Жирафа дългокрак бе я дебнал в този мрак.
Ужасена се замята,тупна Мунка на земята.
Тръсна рошава глава и от болка изрева.
Но с хобот я пипна слона и преметна я през клона.
Носорогът ядно с рог блъсна мръсния хълбок.
-Ала -бала! папагала закълва,неумитата глава
и след Мунка закрещя........
Ох,едвам спаси се тя!
Сред бамбуковите клони плаче,хълца,сълзи рони...


Срещнах миналата заран пощальона щърка шарен.
Под крилото беше свил плик голям с печат от Нил.
Върху лист от бяла свила пишеше ми крощодила.
Праща снимки с южен блясък,с палми,с пирамиди,с пясък.
Някой снимал Нил,така че с нашите колоездачи
в снимката се появил и самият крокодил.
Помнел срещата ни  ланска с Мунка -рожба африканска.
Пращала ми тя привет и дори един портрет...
И разказва крокодила как се изхитрил,
та маймунката насила натопил във Нил.
И ми дава разрешение Мункините патила,
патила и теглила да опиша в заключение.

Мракът джунглите покрива.Тихо.Африка заспива.
Стинат жежки ветрове,лягат птици,зверове.
Бди като око  луната- кой е буден в тъмнината?
Сънено люлее Нил дремещия крокодил.
А наметнал си балтона,спи,подпрян на кедър слона.
Сред клонака е заспал шарения папагал.
Гърбицата не свалила,хърка морната камила.
Щъркелът заспал е пак прав на десния си крак.
Костенурката голяма спи във костена пижама.
И унася сън дълбок тромавия носорог.
Сивата камилска птица- скрила в пясъка главица.
И под лунните лъчи даже ехото мълчи.

А звездите в златни лодки мигот сънени  и кротки.
Тъй притихнал е ветът - спят животни ,птици спят.
Самво Мунка гурелива на дървото не заспива.
Страшна жажда я мори!Как ще чака до зори?


Щом изгря зората бяла,Мунка слезе премаляла.
И през храсти,и бодли се дотътри чак до Нил.
Както беше врат превила,в  миг я сграбчи крокодила.
Начаса повика той риби люспести безброй.
В сряда те я натопиха до четвъртък - миха,триха.
В петък подир обед вече мътен ,кален Нил потече.
Търкаха я триста пъти,
та затуй се Нил размъти!
Ей я -бодра и измита:като никога честита.
Реши пухкави коси-тоалета си гласи...
Пък съседите -какви са,
всеки с лапа я здрависа.
Развълнувания слон даже стори й поклон:
-Ти ли беше - я запита-калнта,мръсна,неумита?
-Аз!-отвърна тя едвам и въздъхна си от срам.

Тъй с маймунската въздишка,свършва тази малка книжка.
Спирам своя разказ тук чак до нова вест от юг.
Цитирай


Мнения: 1 228
.......
« Последна редакция: ср, 27 сеп 2006, 00:02 от Ilenia »
Цитирай

София-в сърцата на моите деца

Мнения: 795
Бихте ли ми казали от кой автор беше? newsm78
Цитирай


Мнения: 1 228
Бихте ли ми казали от кой автор беше? newsm78

Николай Зидаров
Цитирай

София-в сърцата на моите деца

Мнения: 795
Много блатодаря!!! Blush
Цитирай


Мнения: 1 228
Моля! Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.