Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 25 септ. 2006, 19:03 ч.
  • Преглеждания  4 372  Мнения  133  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 162
Айде и аз да пусна една тема за либералното възпитание и границите.

Проблемът е следният. До сега съм отглеждала детето си горе-долу според философията на привързаното родителство:изобщо не я оставях да плаче като бебе, носех я често на ръце, кърмих на поискване и отбих много трудно на  2 и половина поради следваща бременност; гушкам я много, стоя си в къщи повече от необходимото, за да съм с нея и т.н. Така и не я научих да заспива сама - до неотдавна се приспиваше с кърмене, след това с много гушкане, от скоро само с държане на ръка, която подавам от нашия креват. Никога не съм харесвала метода за приучаванекъм заспиване с реването, макар че понякога ме гложди съмнение дали три-четири дена рев не са за предпочитане пред стотиците часове, които съм прекарала в приспиването й.

От миналата седмица тръгна на градина. С много желание - градината ни е под прозореца, като чуе децата на двора и казва "Децата ме викат", отиде напълно спокойна. За 4 дни - все по-трудно я водя, последния ден с доста рев. Казва, че е хубаво, но не иска повече. Вземам я в 3:30, по-рано не може, макар че бих искала да я вземам на обед в началото, докато свикне. Така свиквали по-добре, като са цял ден. Казаха ми, че бих направила огромна грешка, ако почна да я вземам на обяд. Плачът бил задължителен, но се преодолявал. Последните два дни обаче изобщо не е спала; единия ден е ревнала и събудила всички деца (защото не е успяла да заспи); на следващия ден се е разревала още като видяла възглавницата си, но са я успокоили и убедили да седи тихичко в леглото, докато другите спят. След градина е жизнерадостна, весела, не виждам признаци на стрес.

Госпожите са мили, обръщат им много внимание, играят интересни игри. Мисля, че проблемът е именно в заспиването. Не може да се справя сама, а няма кой да й държи ръката там. Факт е, че успява и сама (през почивните дни в къщи я тренирах без ръка, имаше и подарък за постижението), но не желае и не вярва, че може. И освен това почна да се буди по средата на следобедния сън и рита много нервно с крака, вече трети ден се случва, днес очевидно беше много разстроена и половин час издаваше някакъв нечленоразделен хленч и не можеше да каже какво има (иначе говори съвсем смислено).

Сега е хремава и не я водих днес, мисля и утре да я оставя - до пълно оздравяване. Но мисля как да процедирам нататък. Би ми било по-лесно да я водя до обяд и после да спи у нас; така хем ще почина сутринта (третият триместър ми идва малко в повече), хем следобед пак ще спи в къщи, ще е по-спокойна и постепенно ще свикне с обстановката, а и ще я подготвя постепенно за спането сама. Но учителките са на друго мнение. Не ми се иска да се противопоставям, а и имат доста опит, може и да са прави - от друга страна, със сигурност не са от школата на привързаните родители и не знам дали да се доверя на техния опит, вместо на своята интуиция и на нейните желания. Какво мислите вие?

Реклама
# 1
  • usa
  • Мнения: 3 491
Ако проблемът е само в мнението на учителките, а не в някакво законово положение, и не е в ущърб на нормалното функциониране на детската градина, и ти имаш възможност да си с нея, защо пък да не е само до обяд? Факт е, че аз не свикнах например със следобедния сън в детската градина. Малкият ми син (на 4 г. и нещо) ходи 2 дена седмично на градина, и там спи. Не ги карат насила, наричат го "тихо време", могат да не спят, а да си гледат книжка, например, само да не пречат на останалите. Но като взема вечер бележката за това как му е минал денят, все е отбелязано, че е спал добре. Явно покрай другите деца се заразява. На мен обаче ми е трудно след това с вечерното приспиване, може би наистина физиологично е надмогнал следобедният сън.

# 2
  • София
  • Мнения: 844
Аз мисля, че ще е добре да поработиш върху самостоятелното заспиване. Предлагам ти да й пускаш на касетофон приказки, песнички. Може и филмчета на видео или DVD, ако имате. Пускаш и излизаш от стаята. В началото може и да те вика и да търси внимание, но при моята щерка имаше ефект. Също и да заспива с любима играчка. Не мисля, че трябва да се отказваш толкова лесно, все пак навлиза във възрастта, когато седенето у дома, още повече, че идва зима, а и лиспата на деца на нейната възраст ще й се отразят изнервящо. Пробвай нови техники в приспиването вечер, аз съм сигурна, че ще свикне скоро и в градината.

# 3
  • в пълна къща
  • Мнения: 3 740
Струва ми се, че няма никакъв проблем да я взимаш на обяд, поне докато свикне да заспива сама. Позицията на госпожите ми изглежда неубедителна. Само си направи сметка дали ще издържиш на този режим и след раждането.

# 4
  • Мнения: 5 876
Ането не заспива сама вкъщи (заспиваше, но после пак се развали хубавата работа, тъй като нямахме свободна стая известно време).
В детската градина спи, вкъщи пак отказва.  Там обаче не ядеше дълго време.

Няма какво да се лъжем - привързаното родителство не предполага детска градина. Общо взето тезата май е да стоиш вкъщи и да гледаш до училище, че и по-нататък.
Аз обаче наистина много го харесвам като метод за първите две-три години, но не мога да приема такова продължение.
Според мен не е проблем да не спи, стига да не пречи на другите. Какво би могла да прави в леглото?

Аз не спях в детската градина, не спях и в първи клас (бяхме целодневно), но поради глупостта и строгостта на реда се бях научила да се преструвам. Не съм спала въобще следобяд откак се помня и винаги съм го намирала за голяма досада.

По твоята дилема - ако можех, бих я водила до обяд. Василиса например така процедира. Аз я оставям следобяд главно защото там спи следобед, а аз - обратно - нещо не мога да я убедя или нямам нервите да си загубя един час, за да спечеля още един спокойна работа.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 5 312
Аз мисля, че е е по- добре да не я вземаш на обяд. И моята дъщеря не заспива самз в къщи. От миналата седмица е на градина- там спи. Нали все някога трябва да свикне Peace

# 6
  • София
  • Мнения: 3 162
Благодаря на всички за отговорите. Аз се надявах, че като тръгне там, ще се научи да заспива сама, но в момента точно явно това я стресира и отказва дори да опита. А в къщи спи по 2-3 часа; ако стои будна през това време в градината, ще ги губи, а и ще пречи (тя е активна, спалното помещение не е отделено от залата за игра, а 2 часа в креватчето й, без да прави нищо, ми се виждат прекалено много, особено всеки ден).

Днес я питах иска ли да ходи утре на градина - твърдо не. А ако я взема на обяд и да спи у дома? Да. Това много ме обнадежди, защото искам да запазя желанието й за градина, не да превръщам ходенето в наказание. Аз самата ходех с огромно нежелание, дотолкова, че в 4та група най-накрая се преборих и убедих майка си да ме остави у дома. Яденето и спането ми бяха мъка.

Сега остава да убедя учителките, че това е добро решение. Може би ако аз съм категорична и не се колебая, ще го приемат по-лесно? А и откъм боледуване е много по-добре, надявам се, ако ходи на половин ден, да носи по-малко вируси у дома, което ми е огромно притеснение заради бременността - даже мислех да я спра тотално през зимните месеци, след като се роди бебето, защото колкото и да ми е трудно с двете, ще ми е по-трудно, ако и тримата сме перманентно болни.

# 7
  • Мнения: 5 876
Спри я следобед тогава, аз принципно не намирам, че решението да ходи до обед е лошо, стига майката да може да си го позволи. А и щом спи вкъщи, значи не печелиш особено много време от нейното стоене там.

# 8
  • Мнения: 2 646
Еmem, мисля, че си взела правилното решение. Просто приеми, съответно сподели с учителките, че на този етап детето ти не е готово да бъде по цял ден на градина и да заспива сама следобед там. Да, може би ще свикне по-бързо, ако пренебрегнеш всички онези знаци, които детето ти дава, че изживява силен стрес, и я оставяш по цял ден. Но не мисля, че това е по-доброто решение. Предполагам колко самотна се чувства там в моментите преди сън и колко страшно и се струва да бъде сама в момент, в който е свикнала мама да е наблизо. Не бързай. С малки стъпки ще стигнеш по-далеч. И най-важното - с по-малко стрес за детето ти.

# 9
  • Мнения: 416
Аз не виждам приспиването на дете като две крайности - с кърмене или с оставяне да реве. Винаги съм смятала, че дете, което се остави да реве, заспива много трудно или въобще не заспива.

Аз никога не съм процедирала по този начин - ще пореве, ще пореве, ще заспи. Аз просто оставям детето в леглото му, и той заспива, гушнал един плюшен мечо. 

Приспиване с кърмене на две-годишно дете ми се вижда друга крайност. Така или иначе детето трябва да се научи да заспива по-далеч от теб. Подобни крайности във възпитанието задължително водят до някакви проблеми.  За градината наистина не знам какъв съвет да ти дам, но като детенцето си е вкъщи, не я приспивай по никакъв начин, защото няма как да го забрави този начин на заспиване.

# 10
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 918
Мисля, че привързаното родителство не противоречи с детската градина. За мен то е по-скоро метод на възпитание и състояние на духа, нежели кой кога и къде да спи.

Защо не пробваш преди да я спреш след обяд (ако приемем, че това е крайна мярка) да направиш нова договорка с учителките. Да не я слагат да спи - изобщо. Да й свалят пантофките и да я оставят да стои в леглото (ако не иска - в стаята за игра) и да се занимава, но съвсем тихо и съвсем сама. Така ще прави нещо приятно, без да се чувства насилена и отблъсната от градината.

Мая заспива сама в градината, както и ако е оставена на обяд с баба си (в този случай с разказана приказка), но ако е с мен - още не заспива сама. След малко моля, ам обикновено казва 'лека нощ' (около двайсетина пъти Rolling Eyes) и със занесените в леглото играчки постепенно отнася плувката, но аз съм в стаята на моето легло и чета тихо, както и контролирам да не стане да се разиграе, вместо да спи.

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 736
емем - децата са много хитри и паметливи.
Да спомена до какво доведе дългото взимане на обяд на детето на кумата ми.
Значи той беше разбрал, че щом се наяде, мама идва и го взима. Итака бързо се е хранел до един ден, в който обявил - аз ако не ям, мама по-бързо ще дойде да ме вземе... И започнал да отказва да обядва. Та има резон в думите на г-жите. Естествено, добре е да се води детето по 1/2 ден в началото, но за не повече от 7-10дни.

И друга подсказка - нека я води друг, а не ти. Заради привързаното родителство, тя страда още повече сутрин за теб. Пробвай да я води татко й или някоя баба, защо не и дядо (ко имат възможност), а ти да си я прибираш. Моделът е изпитан и има положителни резултати.
Успех.

П.П: самостоятелното спане ще си го тренирате, а с появата на новото човече, нещата в таз посока коренно ще се променят, убедена съм.

# 12
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 918
Защо не пробваш преди да я спреш след обяд (ако приемем, че това е крайна мярка) да направиш нова договорка с учителките. Да не я слагат да спи - изобщо. Да й свалят пантофките и да я оставят да стои в леглото (ако не иска - в стаята за игра) и да се занимава, но съвсем тихо и съвсем сама. Така ще прави нещо приятно, без да се чувства насилена и отблъсната от градината.
Понеже патешката ми мисъл тече бързо и се изпарява, преди да успея да я запиша, допълвам я.
Да я оставят да си играе кротичко и тихичко в леглото (без да я подканят да спи!), ако заспи, макар и за малко - добре; ако не - не, с времето и това ще стане.

# 13
  • Мнения: 2 646

П.П: самостоятелното спане ще си го тренирате, а с появата на новото човече, нещата в таз посока коренно ще се променят, убедена съм.

Шани, появата на малкото човече може коренно да промени нещата, но в друга посока от тази, която имаш предвид. Когато се роди Виктор, Дани, който не само спеше в самостоятелно легло, но и в негова си стая, реши, че не може да спи сам, че непременно трябва някой да е до него или в краен случай някой да го приспи, защото не може да заспи сам. При това той е "неприлично" голям, за да не спи сам Joy
Все още понякога се убеждаваме вечер, че просто трябва да заспива и никакви молби, упорства и други маймунджълъци/боже, колко сложна дума - честно си признавам, че не знам как се пише ooooh!/ няма да помогнат все пак някой да легне при него...

# 14
  • Мнения: 1 076
Първо наистина трябва да решиш дали за постоянно детето ще стои целодневно, или винаги ще я взимаш на обяд.

У дома Ида заспива с мен, понякога бързо, понякога - не. Все пак аз я слагам, не я чакам да окапе...
В яслата досега спеше, в градината - сутрин тъврди, че няма да спи, но спи.

Ако на детето е нужен сън, то спи. Лично за себе си аз не виждам смисъл да взема на обяд едно уморено от игри и нуждаещо се от сън нервно дете, да го влача до вкъщи, за да го приспя "по-лесно". Винаги, когато мога, обаче, мога да я взема по-рано и да прекараме заедно целия следобед.

Детето обаче трябва да е наясно отначало - ще спи ли там, или не. Дори когато тръгна на ясла (беше малка - 1г 4м.) я оставях да спи там от самото начало. Вярно е, че се бях подсигурила да има близък човек до нея там, но Ида беше наясно с правилата отначало. Може би е в характера и, може би темперамента и е такъв, че приема правилата.

Ако ти прецениш, че е добре за детето да остава там цял ден и да поиграе и следобеда с други деца, може би трябва да промениш нещо в режима, така че, когато стане време за лягане в градината, на нея наистина да и се спи.

Ако искаш и можеш да си позволиш да я взимаш на обяд, защо не....

Но иначе не смятам, че заспиването в градината е особена ситуация за разрешаване. По-скоро е необходим fine tunning отколкото disk formating... така да се каже.

Както и да е, желая ВИ успех в приспосябавенето. Ще има доста неща, които ще променят досегашните ти нагласи....  Wink, някои от тях ще са за добро.... Mr. Green

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт