Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 114
Ох какво да ви кажа .От форума доста често се споменава че периода с дрънканиците е към 1.5-2 години , а при нас това е на 3.има ли и други такива дечица .За първи път ми сяда по земята и не иска да мръдне  ::.До сега все някак съм се справяла а днес направо ми се доплака .Цялата работа стана от това че си събу обувките на люлката и не искаше да ги обуе  Sad.Последва рев с тръшканите и опити от моя страна да ги обуя някъде около 5 минути не можех то ритане огъване  Confused.След като успях и казах че се прибираме и рева продължи заедно с търкалянето по земята  Confused ::.Като я взех да я нося пак ритане едва не я изтървах  ::.
Извинявам се за объркания постен .Къде бъркам и какво да правя .Имам чувството че я изтървам  ::.
Сутрин на градината пак са едни ревове едни чудеса -до сега не ми е правила така -дали е видяла от някое друго дете  78.И днес ми каза че не и харесва на градината но като я попитам защо не ми казва ::
Цитирай

Bath, UK / Варна

Мнения: 1 581
И при Виктор закъсня тоя период, почна на около 2-2,5 и още държи, докога - не знам  Twisted Evil
Вече взех да посвиквам и да поосмислям нещата. Преди - като се тръшне, хващам го под мишница, той пищи като отвлечен, напускам сцената, някъде на закрито му обяснявам, че така не може...
Сега вече действам на място  Crazy  Докато още помни за какво реве, че то по някое време става по инерция и вече не му е много ясно  Laughing  Вече взе да не ми пука от възмутени или състрадателни погледи тип "горкото дете на лошата майка, която не го е възпитала"  Crazy Сядам на земята и почвам да обяснявам търпеливо със спокоен тон "не може да купим тези бонбони/шоколад, защото преди 1 час купихме и ти ги изяде" или "трябва да тръгваме, защото трябва да обядваме/вечеряме, тати ни чака" и т.н. (трябва да се обуеш, защото по улицата има камъни и стъкла и може да те заболи) Обикновено давам и някакви разумни обещания - "ще доудем пак в парка утре след детската градина", "ще купим шоколад еди-кога си" или пък "вместо да си купиш бонбони, ще ти дам стотинките да си ги сложиш в касичката и да си събираш за въртележка". Между другото това с касичката доста резултатно при нас - вече си събира пари за въртележка или за коли, и предпочита това вместо да ги харчи за шоколади  Wink 

Исках да кажа, че се пробвам да го убеждавам, да му излагам разни доводи на достъпен за него език и смислени за него неща - щото "шоколадът е вреден" за него е свръх-абстрактно  Laughing  Вече започва да реагира (или периодът минава, надявам се  Praynig), но примерно в магазина вика "не искам бонбони, искам парички за касичката"  Mr. Green  Имал усет към парите, една гледачка беше казала на мъжа ми  Laughing

За детската градина... Понеже ходи от 2 седмици, много не знам, но вече ходи с желание, но според мене е защото учителката му е много готина, понеже отсъства 1 ден и беше плакал... Иначе и там сме пак с разни обещания - ще дойда да те взема, когато се наобядваш, кажи какво да ти донеса? обикновено е "мляко, банан и колата мерцедес"  Laughing  и после ще идем да видим тати на работа и ще идем да пуснем хляб на патенцата в езерото, ей такива неща...

Гледам да го убеждавам, и взема да вдява сякаш... Това е моят опит.
Не че днес не рева 1 час да го храня  Shocked  и не заспа накрая уморен, изтощен от рев и гладен  ooooh!

Извинявам се, че толкова дълго, ама много имам за разказване  Embarassed

Успех   bouquet
Цитирай

USA

Мнения: 4 630
Сина ми като се "тръшка" го оставям така докато сам спре и дойде при мен. Не се опитвам да го убеждавам да спре или каквото и да било друго. Така той вижда, че няма да постигне нищо с тръшкането или пиищенето си и започва да търси друг подход.  За мен това е начина за справяне с това поведение  Peace
Цитирай


Мнения: 1 943
ООООО Дени беше кралица по тръшкането  4470, че ни е и умничка като решеше да се тръшка се оглаждаше за кал или локва или нещо "подходящо". На всичкото отгоре от бебе е доата упорита и ако решим да я изчакаме докато приключи с ината може с часове да продължи, но истината е, че максимума, който сме я чакали е 40 мин приблизително  Mr. Green
Та нашата талтика беше - като започне обясняваме и като видим, че не действат думите /и всички наоколо започнат да ни гледат сякаш сме отрепки  Cool/ я грабваме под мишница и без никакви приказки право у дома. Бързо схвана, че навън тръшкането означава "обартно у дома", а ако го направи в къщи означава "отивам си в стаята" или "оставам сама там дето се тръшкам".
Цитирай

София

Мнения: 4 430
Оф ужас направо,моя най-редовния номер му е,че сам си избира посоката в която да върви и в никакъв случай неиска натам накъдето му казвам.Кляка почва да реве,аз съответно го хващам за ръка да вървим,той почва яко тръшкане и дране,и накрая го гушвам в себе си.Обаче като го взема на ръце започва да ме удря,огъва се,извива се и плаче.Направо умирам от срам по улиците,хората сигурно си мислят че го тероризирам тва дете,само като писне и всичко живо се обръща.Незнам още кво ме чака,обаче всеки път като излезем навън ставам пишман че съм излязла,дано скоро попремине тоя период,че някой сен ще откача. Tired
Цитирай

София

Мнения: 5 467
 ooooh! ooooh! ooooh! Колко сродни души...
Тъкмо се улучва момента да чета тази тема, докато ме боли гърлото от крещене... Confused Дъщеря ми хич не ме слуша напоследък. Като й кажа нещо, тя задължително казва НЕ!!! и след това се започва сценката с тръшкането и рева Sick..., от който откачам. Напоследък взех да си отпускам и шамарите по нея, а за крясъците, да не говорим. Наистина се чувствам слаба пред това хлапе. И се ядосвам, че толкова навътре приемам своеволията й и след това ме боли всичко от нерви...
Пресният пример е, че искаше да спи гола Shocked, без пижама. По гащи само. Е... то беше реване, посиняване, наказване в коридора..., а тя истерично търчи в хола и отказва да седи в коридора, като така се хвърля на земята, че мъжа ми не може да повярва, че сам човек така ще се хвърли и вика, че съм я блъснала отзад Crazy. Ама не съм я блъскала бе, тя се хвърля и това е то...
Чувствам се супер уморена вече и едвам издържам. За всичко трябва да я уговарям, като идем на разходка ме е страх от тръгването, защото знам, че ще е с ревища страхотни... и въобще, какво да изброявам - за всичко е така.
Кога се очовечват?! Копнея за този миг Blush.
Цитирай


Мнения: 114
МММдаааааааааа както виждам не сме само ние така.
Силвето това с вземането под мишницата добре звучи и се опитах да го направя както писах ,но то от инат рита и се гърчи без малко да я изтърва на главата и  ooooh!.Просто не мога да я удържа вече е доста тежичка и жилава Confused.
А и защо толкова късно се появи този период при нея  Thinking.
Започвом да си мисля че всичко е свързано с градината .Ходи от два месеца в сборни групи а сега като вече си е в нейната група не иска да тръгва .Сутрин са едни ревове  Tired-мъчно ми е ,а и дали нещо се е случило за да се промени така newsm78.Вече ме е подгонила параноята  Sick.
А това с оставянето да си стои на земята не го приемам тя започва да пълзи ,а много добре знае до онзи ден че не се сяда и не давам да се въргаля по земята -дори в къщи  Confused.
А просто и вперените погледи на хората ме довършват Crying or Very sad
Цитирай

у дома с любимите си хора

Мнения: 470
явно няма нищо ново под слънцето.поне малко се успокоих,че и другите деца правят така.Защото бях почнала да си мисля,че само аз не мога да възпитам детето си.При нас лошото е,че все някой се намира да му угажда и да му дава разни неща за да спре да плаче.И взех направо да им казвам да го оставят да се нареве и натръшка.Нишо няма да му стане!
Цитирай


Мнения: 1 228
И ние сме в групата.Пресен пример от сутринта - тръгваме до магазина,беше валяло,а и все още леко пръскаше.Както вървим и тя стъпи в две локви.Веднага й обясних съвсем спокойно,че като стъпва ще се намокри и ,че трябва да ги заобикаляме.Да,ама не!Още в следващата локва тя стъпи с такова настървение,че резултата беше мокри обувки и чорапи.Скарах й се,а тя започна да се глези да я нося,да увисва на една ръка.Освен това не можех да я оставя и да се тръшка в това време.Просто се видях в чудо.
Пък то да е само това..... TiredМога романи да напиша.
Цитирай


Мнения: 291
Със сина ми имам същия проблем. От опит мога да кажа че между 2 и 2 и половина децата направо подивяват. Най-кошмарният ни случай беше, когато реши че иска бонбони и се тръшна на улицата. И това на Витошка в почивен ден. Гъмжи от хора, а човекът се проснал на земята и реве сякаш жив го дерат. В първия момент щях да го напляскам здраво и едвам се удържах. Решихме да тръгнем бавно и да го оставим да се осъзнае. Той обаче продължи с още по-голяма сила, даже почна да пълзи из локвите. Направо да излезеш от кожата си като го гледаш. Не само това, ами станах и обект на обсъжданията на хората наоколо. Някои искрено ни порицаваха, други клатеха глава разбиращо, а трети ни гледаха сякаш сме май-големите сверове на света. После някаква жена дори се спря при Павел (сина ни) и почна да го успокоява и да се кара на баща му какъв е изрод !? И това за едни бонбони?! Историята обаче не приключи така. Баща му го взе под мишница и тръгнахме към колата, а той не спря да реве през целия път. Чак у дома, останал без дъх и целия зачервен и подпухнал, реши че се е наревал достатъчно и ни гледаше все едно нищо не се е случило. Последва голяма порция конско, но ефектът май е временен.
Зная че това е възрастта, в която искат да си извоюват място под слънцето, ама чак пък толкова!
 
Цитирай


Мнения: 1 943
Явно така се отглеждат деца с характер  Laughing Дано при вас нещата бързо се оправят, но при нас Дени вече на 4 и половина и не се излиза на глава лесно с нея. Вярно вече не се тръшва на земята, но и права пред магазина като се запъне и реве е ..... Mr. Green
Преди няколко дни помете обувките по лавиците на един магазин, щото я извлачвах ревяща искаше да и купя едни розови сандали. А хората толкова ужасено гледат, сякаш не минават всички деца прз този период  newsm78
Цитирай


Мнения: 311
Здравейте! Говорите за 2-2.5г. Моето малко дяволче е на 1.9г. и го прави този номер. Голям рев. Цялата се зачервява, но не спира. Вече си мисля, че нещо бъркаме.
Цитирай

Варна

Мнения: 596
Бях почнала да се притеснявам че само моят хубосник е такова диване, вие обаче ме поуспокоихте  Mr. Green Ходим в локвите, вчера дори с две ръце зарови в една. Миналата седмица потънах от срем в поликлиниката, защото той единствен от 15-ина деца не се спря на едно място - тича, блъска се в хората, пада, става, крещя и нищо не беше в състояние да го озъпти. Вече не знам какво да го правя, първо опитвам с добро - обяснявам, увещавам, моля, после обикновено настъпва втора фаза - крещя докато гласът ми вече спре да излиза, защото увещанията въобще не действат или действат в много редки случаи. Често се случва и да го ударя, от което съм сигурна че мен ме боли повече - срам ме е от това че не мога да се въздържа да го ударя, но някой път минава границите и не мога да се въздържа.  Напоследък гледам да го контрирам с това, че вече е батко и другите ще му се смеят, ако се държи като бебе, но за сега не дава почти никакъв резултат.
Но пък за навън, може да ви е смешно, ама почнах да го извеждам на каишка за прохождане. Така пресичам без да се притеснявам, че ще пусне количката и ще хукне на някъде, и го държа до себе си като наказание ако се е държал лошо на площадката. Май това има ефект, защото приятелчетата му го видяха и той се засрами. Надявам се да попрестане с дивотиите, че вече не издържам, а тепърва ми предстои и с малката Wink
Цитирай


Мнения: 2 234
 И при нас се почна с тръшкането.За сега ми помага само това,че съм хиляда пъти по-голям инат от нея и не и обръщам внимание.За сега.
Реве,пищи,пък накрая се кротне до мен.Ако сега и отстъпя за в бъдеще ще е ад.Така че стискам зъби и се правя че не я виждам,да си се тръшка колкото иска....
Цитирай

Сливен

Мнения: 367
Някъде го бях чела, а и по Дени го забелязах, че влиза в такъв кошмарен, тръшкателен период, когато нещо в нея се променя. Най-показателния пример беше миналата година точно преди да проходи. Имаше около един месец, в който тя реално можеше да ходи, но се страхуваше да се пусне. Точно в този месец тя пищеше и ревеше за щяло и нещяло, лягаше на земята и започваше да си удря главата. Wink При това тя като цяло е спокойно и разбрано дете. Когато проходи й трябваха 2-3 дни, за да се усъвършенства и да тръгне уверено. Точно тия 2-3 дни бяха последните с тръшкането. После просто изчезна, все едно никога не е било.
Сега пък, преди две седмици тръгна на градина и тръшкането пак главоломно се увеличи. Изглежда обаче започва да свиква там, защото днес най-сетне споделих с мъжа ми, че пак виждам моето си дете.
Казваш, че и при вас е започнало покрай местенето в друга група. Може би наистина има връзка с градината и на детето му трябва време да свикне.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.