Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

Първи спомен?

  • 27 септ. 2006, 10:45 ч.
  • Преглеждания  1 963  Мнения  73  Онлайн  1
Отговори
  • UK, Harlow/София
  • Мнения: 7 671
 Казват, че децата започват да запазват спомени около третата година.Аз от тогава имам бяло петно.Интересно ми е да споделите кое е първото нещо което си спомняте от детството и на каква възръст сте били?
 Моят първи спомен е плашенето с Торбалан.Била съм около 4г.Като не слушах и ми казваха, че сега ще слезе от асансьора и ще ме вземе.Може би сега за това съм все още такова шубе.Стъмни ли се и ако тропне нещо умирам от ужас.Другите спомени са ми от детската градина.
 Вие сте Hug

Реклама
# 1
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Моят най-най-първи ясен спомен е как посрещам мама и татко, а той ми дава една огромна кукла - руса, ходеща.
Оказва се, че съм била на около три години и половина и това е завръщането им от Съветския съюз.

# 2
  • София
  • Мнения: 3 302
Първите ми спомени са от доста ранна възраст - някъде преди да стана на 2 години. Помня как майка ме вземаше на ръце, седнала на една голяма табуретка пред тоалетката в спалнята, сядаше с гръб към огледалото, започваше да ме люлее и да ми пее, за да ме приспи за следобеден сън. А аз надничах зад нея и гледах в огледалото  Simple Smile Много любим детски спомен...
Друг от почти същата възраст - още имах мрежа /тогава нямаше решетки/ на детското легло. В другата стая нашите са пуснали високо песен на Лили Иванова - за детелините, и си въобразяват, че аз спя. А аз ядосана от безразличието, с което са ме удостоили, дращя с нокти по боядисаната в резеда стена. Като си затворя очите, още я виждам надраната стена  Laughing

# 3
  • София
  • Мнения: 750
Стига, бе! Ако е истина, ще излезе, че имам някаква уникална памет!  Mr. Green

Имам много ясен спомен как мама, облечена в едно вталено късо палто в цвят каки си реши косата пред огледалото. (имаше разкошна много дълга коса, която падаше на едри вълни).
Когато споделих с нея и баба ми за това, те единодушно казаха, че не било възможно да помня такова нещо, защото въпросното палто мама спряла да го носи някъде преди да навърша 2 години. Да, ама аз помня. И няма откъде да съм видяла въпросното палто по-късно, защото е било изхвърлено. А снимките от този период са черно-бели!  Wink

# 4
  • София
  • Мнения: 4 474
Първият спомен е нещо хубаво, неповторимо и незаменимо. В повечето случаи. В моят такъв - бих искала да го нямам. Спомням си, че съм на около 4 г, люлея брат си на люлката в двора на къщата - тази на съпругата на баща ми. Погледът ми е тъжен и издава крещяща нужда някой да ме прегърне и да ми каже, че ме обича. Предпоследният път, когато видях брат си бях на 7г. Последният - на 18г. А той дори не знаеше за моето съществуване - беше твърде малък за да ме помни...

Биляна, а и всички останали - извинете ме, моля ...

# 5
  • София
  • Мнения: 4 677
Спомням си как исках да спя с едни маратонки , които ми бяха купили ... майка ми и баба ми ме гонеха да ми ги събуят , а аз ревях и бягах  Laughing
В крайна сметка надделях и спах цяла нощ с маратонките ... и сега ги помня ясно - в синъо и жълто .
Нашите казват , че съм била на 2 години и половина тогава  Hug

Мъжът ми твърди обаче , че помни много неща от времето когато е бил на година и нещо  Confused , аз обаче нещо не му вярвам .

# 6
  • UK, Harlow/София
  • Мнения: 7 671
strelche® , съжалявам, че те разстроих Sad  bouquet

# 7
  • София
  • Мнения: 768
Спомням си как майка ми влиза през входната врата. Аз съм в коридора и я гледам. Косата и е дълга и на големи вълни. Усмихва ми се докато се събува. Оказва се, че съм била на около 2 години, защото след това майка ми се е подстригала.
Имам и по-ранен спомен ама ме е срам да го кажа, да не ме помислите за луда или че съм си го измислила.

# 8
  • Плевен
  • Мнения: 2 070
Дали ще бия рекорда? Спомена ми е от кръщенето на 1годинка. Изцяло само визуален, без звук, но има силно усещане за спокойствие... нали помните преди къде се правиха теи светски кръщенета - в обредните домове май, където и скл на бракове... като мине ритуала ти слагат едно герданче, някакво жълто, нищо ценно май като метал, дават ти и едни писма в плик, които да оториш като порастнеш, аби разни соц патетики - ясно ви е. Помня много ясно как сме навън, ритуала е свършл, времето е много слънчево и на ръце ме държи вуйчото на майка ми /била е на 21 години тогава милата/ и ми говори нещо и си играе с въпросното герданче/медалонче... Отделно - помня ужасно много неща от детството си - ситуации, усещания, мисли дори, разговори, моменти, в които съм била сърдита или весела.. Много мило ми става като се сетя... А като станах в 6 клас след един учевнически лагер започнах да си пиша с момиче от Русе - и така до след като завърших училище - всяка седмица... Преди 3-4 години се видяхме и си разменихме писмата, имам си документирано цялото тийнейджърство... Имам и няколко дневника... Писането създава страхотен навик да разговаряш със себе си и да осъзнаваш много неща, да се опознаваш и не скриваш страхове, мисли и чувства, много ми помогна при израстването ми...

# 9
  • Мнения: 31 293
От първото  ми море, била съм на 3 години- един термос се спука на плажа, в същия момент започна да ме боли корема, закараха ме в болница, един доктор иска да ме прегледа, но аз се боря с него и не му давам да ме пипне, той се ядоса и си тръгна, идва друг, пита ме каква снимка искам, аз казвам "Червена" newsm78 после ме оперираха- апендисит Laughing
Странното е, че в главата ми е останал по-скоро като приятен спомен Rolling Eyes но и до сега като видя термос се хващам за корема  Tired

Последна редакция: ср, 27 сеп 2006, 12:03 от Никол

# 10
  • София
  • Мнения: 3 447
Спомням си тясно помещение с нещо оранжево на стената, баба ми ме държи на ръце. Когато бях на 5-6 години, разказах на баба ми този спомен и тя разпозна асансьора в предишната си работа, където ме е занесла да ме покаже на колежките. Това е първото ми качване в асансьор, вероятно съм се изплашила, защото съм стиснала очи. Нямала съм една година.
Втори спомен, много ярък - детско легло, червено, с картинка на стената. До леглото майка ми ме разнася на ръце и ми пее, приспива ме. Спомням си и песента. Леглото не съм го виждала, но отговаря на описанието. Била съм между година и година и половина.

# 11
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 922
Трябва да съм била на 2 - 2 и нещо, защото помня как навряна под стола си играя с училищния несесер на сестра ми, чийто цип развалих на секундата.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 488
Направо ме разбихте! Аз нищо не помня! Всичко ми е от разкази и снимки. Мислех си, че са спомени, но като по-голяма, като взех да се замислям - всичко, което уж помня го има на снимки, а в главата ми няма нищо друго. Най-ранния ми спомен е на преклонните 4 год. - возим се в автобус до детската градина в Студентски град - аз , мама, леля Петя (приятелка на мама и съседка в общежитието) и дъщеричката й - колкото мен, от моята група. Сигурна съм, че се казваше Лили, а мама сега твърди, че е била Мирена. Те са без билети, хващат ги и ние слизаме също от автобуса  - от солидарност, да ходим заедно. За да не разкажа в детската, Лили ме научи да си връзвам обувките, а преди това все не искаше - само тя го можеше тоя номер и изглеждаше много голяма и важна заради него.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 229
Първият ми спомен е, че гледам филм с коне в кино на село. Дълго време мислех,че съм го сънувала, понеже на село нямаме кино. Обаче веднъж го разказах на майка ми и тя каза, че някога е имало кино в селото и са ме водили на "Аспарух", била съм около две годишна. Според майка ми не можело да помня.  Grinning

# 14
  • София
  • Мнения: 3 447
и са ме водили на "Аспарух", била съм около две годишна
Леле, стига бе, аз бях влюбена в Стойко Пеев Embarassed
Извинявам се за офф-а  bouquet

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт